/Поглед.инфо/ София винаги е била кървяващата рана на БСП. Имало е местни избори, които левицата е печелила феноменално (да си спомним почти изцяло червената карта на Клара Маринова от 1995 година), но без победа в София, вкусът на триумфа е горчал и е бил кисел. Поради много причини, които съм се опитал да изследвам в свои предишни статии, БСП така и не успя да се пребори за кметското място в столицата, а от един момент нататък тя май просто вдигна ръце и реши, че няма да си дава много зор.

Искате доказателство?

Последните два пъти наш кандидат беше лицето Георги Кадиев, в момента свободен и богат електрон, който гравитира около АБВ и пак е кандидат за София, но този път като независим. Кадиев беше един шут с дебел портфейл. Той опита всякакви показни акции - 3D шоу, обикаляния на подлези, концерти, ама не стана и не стана. Защото Кадиев не беше говорител на левите идеи. Той и досега не проумява защо загуби. Левият електорат не иска само да му говориш за градинки, тротоари, паркоместа и мениджърски решения. Това са хора на идеите - те искат да видят, че имаш генерална визия за нещата, че си наясно, че левият реформаторски дух не може да спре само с градинките или пък как да се похарчат едни пари. Заради това Кадиев остана в историята. Той е човек на парите, не човек на идеите.

Именно това е урокът, който БСП трябва да научи. Че тя може да печели през идейните, а не през ситуационните хора. Ситуациите се менят във времето, идеите остават вечни като стабилен източник на политическа енергия.

И точно заради апатията след разглезенето богаташче Кадиев трябва да оценим като истинско чудо това, че БСП в София намери сили в себе си да издигне кандидат, който не само да не се примирява с идеята за почетно участие, ами направо да поиска да се бори за победа, което е едно приятно обновление в лявата меланхолия, която цари напоследък. Проф. Мирчев се доказа като боец, като човек, който не се страхува да атакува политическата "икона" Фандъкова и дори чрез нея да се опитва да освети целия кръг на порочното управление в София. БСП отдавна не беше издигала кандидат с хъс, желание и енергия, който на всичкото отгоре да е влудяващо автентично ляв. И най-накрая - номинацията стана заради неочакваната демокрация в БСП-София. Мирчев не е кандидат на апарата, а кандидат на избирателите. Не е кандидат на тези, които мечтаят да станат държавни чиновници, а на тези, които искат да видят София наистина със социално управление. Това е поврат, нещо като мини-революция, завръщане към автентичните леви корени, където не кариеристите, а идеолозите определяха пътя на една партия.

Тези дни обаче откъм апарата се дочува едно стържене със зъби. Из медиите се понесе информацията, че на "Позитано" 20 от ухо на ухо се носят слухове как Мирчев не струвал, как нямало да спечели, как единственото, което правел, е да мъти водата. Чудех се дали да не подмина с махване на ръка това потайно шушукане, тази вечна подмолна интрига, която пълзи като радиация из БСП, но реших, че това не е успешен ход. Напротив - трябва да се говори открито.

Мирчев бе посрещнат на нож, защото той не е човек, който е правил партийна кариера. Социологът е външен на апаратния свят, чужд на обичайните маневри и пет пари не иска да дава за пускащите слухове с треперлив глас. Но шумът на интригата стана по-силен заради едно откровено изявление на Мирчев, направено по време на първата му пресконференция като кандидат-кмет в БТА. На нея той описа сагата с депото за смет край Самоков и се усъмни, че някой в общината или в Общинския съвет е станал поне милионер. Това обаче не е някаква халюцинация на Мирчев. Да кажеш, че си е измислил - сагата е напълно описана и е ясно, че в плана, който е депозиран в общината, има карта, която е направена така, че от нея съвсем не става ясно, че депотото е до водите на река Искър. И всичко това бе възприето от някои правоверни на "Позитано", а и от някои хора от БСП-София-област, като фронтална атака срещу кмета на Самоков Владимир Георгиев, който е от БСП.

В тази статия няма да давам оценки. Нека всеки, който се интересува, да намери подробности в интернет и сам да прецени прав ли е Мирчев или не. Това всъщност е защита на правото да питаш и да се съмняваш. Мирчев наистина дължи лоялност на БСП, но не дължи никаква лоялност на хора на БСП, ако те са замесени в схеми. На своята пресконференция той не обвинява, той задава въпроси.

Започвам да си мисля, че БСП твърде много е свикнала да съществува в самозатворена реалност. Това, че ние се мръщим, когато някой задава въпрос, съвсем не означава, че обществото няма да ги задава многократно. Дори ще ни гледат като извънземни и ще се питат защо ние не сме тези, които поставят проблема. Да си в кампания, не означава да съществуваш на територията на лъжата и като щраус да се опитваш да забиеш главата си в асфалта.

От левицата хората вече не искат лустро на статуквото или широко затворени очи, а ни следят дали сме в час с актуалните проблеми, дали сме в състояние да ги поставим и дали можем да се обърнем и да видим дори своите грешки.

Живяхме достатъчно дълго в реалност, където Делян Пеевски беше добър избор! Стига толкова!

Заради това, смятам изявлението на Мирчев за важно.

То не е анти-БСП, то е про-БСП, то е за БСП в нов вид, за БСП, която не се прави на сляпа, за БСП, която е наясно, че трябва да реагира на проблемите, които вълнуват хората, а не да живее с паралелен дневен ред като някой шизофреник.

И като чувам за съскането, все повече се питам - дали БСП иска да победи в София?

Защото изкарването на Мирчев за враг на Самоков беше просто повод.

Някой е търсил от какво да се ядоса.

И се питам - дали ако Мирчев победи, това няма да се окаже по-голям проблем за БСП, отколкото, ако загуби!?

Загубата в София е статуквото в левицата.

Победата обаче ще постави на дневен ред много въпроси за обновлението, за новите идеи, за новото поведение, за това дали БСП може да си позволи да залага на кадри, които системно рушат нейния образ на лява алтернатива!

Заради това апаратните игрички всъщност са опасни. Те са опит за спъване на победата, начин нещата да не се променят, а да съществуват в скучното безвремие.

Мишо Мирчев няма апаратен речник и заради това бе видян като някаква заплаха. Той е алтернатива не само на ГЕРБ и тяхната корупционна хватка върху София, той е алтернатива и на лявото поведение, което не иска да бъде идейно или пък е затънало в изчисляването на технически баланси, вместо да търси идейни пориви.

И някъде дълбоко в мен сякаш знаех, че ще е така. Че, ако БСП наистина тръгне към победа в София, дори и само ако я пожелае, това ще подейства земетръсно на част от хората, които са превърнали БСП в професия, а не в кауза. Едно добро представяне на левицата в София може да се окаже истинско ракетно гориво в политическите ни резервоари, но тогава партията ще тръгне с висока скорост, а много хора, глътнали бастуни, искат да си кретаме все така.

Заради това аз се обръщам към левия електорат в София. Приемете проф. Мирчев такъв, какъвто е - нестандартен, оригинален, експертен, ляв, идеен и човек, който не може да премълчава неудобните истини и ги поставя. Той бърка с пръст в раната, не защото иска тя да загнои, а за да определи какво лечение е необходимо. И в името на това той трябва да задава въпроси, той трябва да формулира съмнения, той трябва да бъде себе си.

На дежурните послушковци вече се нагледахме.

Да кажем "не" на тихите интриганти.

Време е да бъдем себе си - бунтовни и неуодобни.

Ще видите, че това е страхотно преживяване.