/Поглед.инфо/ Навремето един великолепен като прозрение сръбски графит гласеше: "Мислете с главите, а не с телевизиите!". Този призив е пророчески, защото бе направен далеч преди развихрянето на телевизионната демокрация, която премаза като валяк политическите идеи и превърна обществения живот в един триумф на спектакъла и шоуто.
Номерът за мисленето с главите обаче не мина в БСП. Поне така аз разчитам на първо четене резултатите от допитването "Нинова", както би трябвало да наричаме опита за социологическа анкета сред членовете на партията за това с каква формула трябва да се яви БСП на изборите. Преди да изкоментирам накратко резултата, ще кажа няколко думи по самото проучване.
Допитването е страхотен инструмент на демокрацията, но само когато темата е значима. Такава тема можеше да бъде, например, името на нашия кандидат за президент. Така участието в допитването нямаше да е само 72,4, а щеше да гони сто процента.
Защото работа на членовете е да одобрят своя кандидат, този, за когото ще агитират.
А работа и отговорност на лидера е да намери формулата, която да изстреля претендента към победата.
Това допитване обърна реалността с главата надолу.
Хората бяха натоворени с несвойствена отговорност, а пък ръководството си остави възможност за свои полусенчести маневри в номинирането на кандидат, който няма да има мощната и енергична легитимност, която би получил, ако хората бяха питани за името му.
И сега вече за резултатите.
72 на сто от гласувалите искат БСП да се яви в широка лява коалиция.
Пълна победа на телевизиите!
Защото това не е реалистичен вот, това е телевизионна подмяна! Обикновеният социалист бе бомбардиран, навикван, осмиван, призоваван да даде гласа си за митичната широка лява коалиция. Беше му размахван пръст, че БСП сама по себе си нищо не може да направи, че непременно ни трябвали съюзници, че трябвало да търсим кандидат като ангел - широк по душа и още по-широк политически.
Нямаше медия, телевизия или "епицентър", от който да не се лееше тази телевизионна пропаганда, че е дошъл мигът за обединението на левите сили, пък било то и на супербезпринципна основа.
Партийни емисари бродеха из отечеството да навикват електората и да го карат под диктовка да гласува за тази тъй мечтана и бленувана "широка коалиция", която щяла да доведе до окончателната победа на Киро Добрев и сие в организационната сфера.
Утопия!
Класическо мислене с телевизиите!
Аз принадлежа към скромните 23 на сто, които избраха опцията БСП да се яви самостоятелно като партия.
И сега вижте къде е уловката.
Из телевизионната пропаганда този избор се представяше едва ли не като опция БСП да издигне тяснопартиен кандидат и така напълно да се самоунищожи.
Класическа подмяна!
Явяването самостоятелно като партия не предполага задължително партиен кандидат! То обаче е почтено спрямо членовете на БСП, а и спрямо симпатизантите на левицата. БСП би дала знак с това, не че не се стреми към победа, а че иска да бъде максимално честна със своите избиратели и да не се крие зад всякакви коалиционни решения.
Това беше вотът на мисленето, а не на телевизиите.
БСП може да се яви самостоятелно като партия и да изидгне безпартиен кандидат.
Тогава тя нямаше да е задължена да търси формалните коалиции, а щеше да е свободна да преговаря върху политически идеи и ценности.
И се опасявам, че една част от новото ръководство съвсем умишлено изтика тази възможност в ъгъла, защото те не търсят обновителен дух на партията, а просто начин напълно да я превземат.
Мисленето с телевизии е много опасно за една левица. Защото то унищожава идеите и ги замества с подводните камъни на ситуационните действия.
БСП беше изправена пред стената на едни въпроси, които не само не изясняват бъдещето, а сгъстяват мъглата около това дали пък левицата не е забъркана в някаква чужда и безумна схема, която ще завърши безславно.
На БСП й беше внушено как да мисли, този резултат е следствие от имплантирана подмяна, а не на естествен политически процес. И казвам това с ясното съзнание, че ще бъда обвинен във всички грехове.
За мен е важно в БСП идейната дискусия да не спира, а социалистите да имат сетива да усетят как тихо ги работят, как механизмите на една манипулация вече прещракват тихо и чакат президентските избори, за да се развихрят.
Именно към мисленето с телевизии отнасям и вота за преговори с АБВ.
Това е отворената рана на левицата. Само че много хора, подведени и манипулирани, си представят АБВ като партия. А това е едноличен проект, абсолютен авторитаризъм на едно его, фабрика за лъскане на имиджа на 5-6 фигури, нещо като политическа дрънкулка на един човек, който не знае какво да прави със старините си.
Разговорите с АБВ са капан, защото това не е начин за постигане на широка коалиция, а за размиване на амбициозните леви цели, които могат да променят България.
Опасявям се, че мисленето с телевизии ни доведе до момента, в който няма да има и качествена фигура, която да можем да издигнем, защото влизаме в един лабиринт на много лидерски формации, всяка от които ще иска своя част от откъснатите телеса на БСП.
"Мислете с главите, а не с телевизиите", призоваваше анонимният сръбски графити-майстор и сега си мисля дали това не трябва да е новият лозунг на левицата. В своя естествен дух тя трябва да е фабрика за идеи, а не социологическа агенция за допитвания, повечето от които при това с предварително ясен резултат.
Ние, членовете на БСП, трябва да се откажем от навика, че някой друг ще мисли вместо нас и после ще ни съобщава резултата.
Като начало пробвайте да не мислите с телевизиите и тогава ще видите, че реалността е далеч по-простичка, подредена и смислена, отколкото си мислите.
А това ще е и едно добро начало.
