/Поглед.инфо/ Съботният пленум на БСП ще остане в медийната история на България. Информацията от него бе изцяло затъмнена от отразяването на събитията в Париж, но все пак и заседанието на Националния съвет си струва да се отбележи. Това беше първият пленум от много години насам, в който маските бяха свалени, а прозвучаха и много истини.

БСП най-накрая започна да назовава открито нещата, без да въвлича самата себе си в самоубийствена политическа коректност. Този път хората говореха каквото мислят. Това си пролича още в анализа на Михаил Миков. Спомнете си какви бяха анализите при Сергей Станишев - разтеглени до три часа тиради с общополитическа меланхолия, сълзливи самонадъхвания и безкрайна скука.

Миков заложи на друг подход - конкретни цифри и парещи изводи за състоянието на партията. И точно заради това, именно на този пленум срещу лидера, а и срещу левия курс на БСП, започна една откровена война, нещо като организирано нападение на бизнес-крилото на партията, което усеща, че ако сега не вземе отново връх, скоро БСП ще бъде партия, която никога няма да допусне морално дискредитирани хора да се появят в нейното ръководство.

Левият курс на БСП се оказа греда в окото на всички онези кадри, които изпаднаха зад борда заради своето съучастие в безкрайните компромиси, в които се бе превърнала политиката на партията. Заради това изобщо не е прав един от «новите опозиционери» Димитър Дъбов, който някъде като древноиндийски гуру се опита да се произнесе, че БСП винаги е била партия на "спадове и отливи". Това може да го каже само човек, който умишлено изкривява истината. От 2009 година БСП е в един безкраен спад, с изключение на електоралния адреналин от 2013 година, който БСП профука само няколко седмици по-късно с кандидатурата на Делян Пеевски.

Но защо БСП беше в състояние да предложи Пеевски за ДАНС?

Защото не беше лява партия, в нея нямаше автентизъм, тя бе дадена като заложник на нечисти интереси и така остротата на зъбите й бе разбита. БСП се превърна в балон, размятан от вятъра и заради това единствено и само връщането й към левия автентизъм може да бъде лекарство на този вакуум.

Михаил Миков има своите грешки и проблеми в лидерството, но след като човек види кои застават срещу него, той веднага става симпатичен със своята искреност и желание да върне идеализма в БСП. Това няма да е лесен процес, защото в Националния съвет имаше яростен залп срещу него. Което е знак, че пътят е правилен. Когато орките наскачат, значи Задругата на пръстена върви във вярната посока към Мордор, където завинаги да изпепели пръстена, който събира злите сили в едно.

И така на пленума стана ясно, че като основни опозиционери се очертаха Кирил Добрев, Димитър Дъбов, Георги Гергов и Ангел Найденов. Те бяха баталният хор на разрушението, които скачаха да сменят левия курс и хвърляха обвинения срещу него.

Добре е обаче, когато говорим за избори, успехи, провали и вини, да се обърнем към цифрите. "Бунтарят" Кирил Добрев е депутат от Габрово и беше основно действащо лице на кампанията там, така че нека да направим една бърза разходка из резултатите в областта. Една кратка забележка - за разлика от много други места из страната, АБВ в Габровско по никакъв начин не водеше агресивна, интригантска и маниакална кампания срещу БСП, така че и по този показател политическият вятър е духал в крилата на младия социалистически милионер.

Така - в Габрово ГЕРБ бият още на първи тур. Кандидатката на БСП взима 15,78 на сто или 3 512 гласа. Само 3,5 хиляди гласа. Само за сведение - на парламентарните избори през 2014 година БСП взима 9464 гласа. Гласовете, подадени за листата, са още по-малко - 3145.

И само да уточня още нещо. Наясно съм, че на местните избори много зависи и от личността на кандидата, и от привлекателността на неговите идеи. Тоест вината за провала не може да бъде стоварена изцяло върху гърба на Кирил Добрев. Но пък в атаката си срещу Миков той също не се съобразява с това, че няма как лидерът на БСП да е отговорен за резултатите във всички общини, особено като се вземе предвид факта, че много общински лидери откровено саботираха линията на "Позитано" 20 и се кандидатираха за кметове, въпреки препоръките на централното ръководство. Така че ние ще мерим с аршина на «другаря» Добрев и ще попитаме - как така в Габрово резултатите са така скандално ниски? Къде е бил местният депутат, че победата не е била в кърпа вързана?

В Севлиево нещата са малко по-добре, но ГЕРБ, така или иначе, взеха кметското място. Но в листите за съветници ГЕРБ бие БСП с почти 2 хиляди гласа. В Дряново - кандидатът на БСП отново е победен. В Трявна също. От 4 общини, в Габровска област имаме резултат 4:0 за ГЕРБ. По всички правила на политическия футбол това е жесток разгром. И по логиката на «другаря» Добрев той трябва да се черви за него, защото очевидно нито една от схемите му не е проработила.

Дайте да видим другият виден опозиционен деятел, наричан иронично още "Енгелс от Пловдив", «другарят» Георги Гергов, който напоследък е чест гост по телевизиите, където изкарва виновни за погрома на партията световното положение, лошото разположение на звездите, Михаил Миков и Янаки Стоилов (не точно в този ред).

В Пловдив кандидатът за кмет Георги Гергов взима личен резултат от 8684 гласа. Едва 7,19 на сто. «Другарят» Гергов едвам се класира пети. Ама едвам! Листата на БСП взима с почти 2 хиляди гласа над него - 10193. Което е една категорична и ясна оценка. Много хора приемат БСП, но не приемат нейния кандидат. Те са склонни да дадат кредит на доверие на левицата, но не и на Гергов. Резултатите ясно показват, че кандидатът за кмет в Пловдив всъщност е бил като камък на шията на партията. Помогнал е за нейното удавяне, а не за нейното въздигане. Важно е да знаем това, защото, ако чуем какви ги говори «другарят» Гергов като анализ днес, ще си речем, че той е някакъв ангел небесен, покрит с пудрата на невинността.

Още по-интересно става, ако тръгнем да анализираме резултатите от Пловдив-област, където вече освен Гергов, като шеф на Областния съвет на БСП е замесен и депутатът Димитър Дъбов, друг от прононсираните опозиционери, който в гневливо и истерично интервю във вестник "Стандарт" наскоро обяви, че изобщо не бил знаел какво е това "ляв курс на БСП".

Дайте да се съсредоточим, защото на съботния пленум «другарят» Дъбов изкара Пловдив-област една от успешните области. А Гергов, като обобщаваше резултатите, обяви, че партията е запазила представителството си в общинските съвети. Всичко това в сравнение с изборите през 2011 година. А защо не сравнят данните с парламентарните избори през 2014 година!? Или пък с изборите през 2007 година!? Пловдив-област навремето беше солиден червен бастион, но перманентната герговщина постепенно даде тази територия на ГЕРБ. Анализът на работата на Гергов, в съчетание с Дъбов, е повече от наложителен, защото иначе до утре ще ги слушаме как те са новите Маркс и Енгелс на партията, които да я изведат на пътя към поредната победа, разбирана от тях като поредната корпоративна софра.

«Другарят» Ангел Найденов, ревливият и обиден натовец на партията, нямаше особено ярко присъствие на тези избори. Мисля, че от цялата кампания по местните избори го мярнах на събитие веднъж във Варна, където се появи, сетил се внезапно, че е депутат от там, за да даде рамо на Анелия Клисарова за кмет. Очевидно влиянието на громителя на прокремълската пропаганда е силно отслабено, защото, въпреки евроатлантическия си допинг, Клисарова остана четвърта. БСП остана и без нито един районен кмет в морската столица, успешно отбелязвайки един наистина голям погром. Което обаче не попречи на Ангел Найденов също да раздава експертни оценки от трибуната на Националния съвет, появявайки се целия в бяло в любимия си образ - на човек, който е обиден от несправедливото битие на света.

Искам да стане ясно. Описваме изборните житиета на тези «другари» не от чувството за реваншизъм. Това е принципна позиция. Когато размахаш бич и се направиш на морална икона, то тогава трябва да си сигурен, че имаш качествата, които си въобразяваш, че притежаваш. Много е лесно довчерашни управници на БСП днес вече гордо да твърдят, че нямат никаква вина за нейното трагично организационно състояние и феодализирани партийни клетки, които, подобно на рак, не искат да бъдат изкоренявани. Ако продължим медицинската метафора, БСП се нуждае от химиотерапия, за да е сигурна, че няма да има рецидив на зависимостите, корпоративните обвързаности, служенето на чужди интереси, предателството на идеите и превръщането на политиката в някакъв вид сделка. Само подобна политическа химиотерапия може да гарантира, че виновните ракови клетки няма да се опитват да минат за лечение на организма. И това е голямата задача на БСП сега. Тя трябва да стане наистина лява партия, която печели доверие. Но как да печелиш доверие, докато милионери се опитват да говорят за социализъм, а явни търгаши стават и се правят на моралисти.

Сещате ли се какво е другото общо между тази описвана дружинка? Те до един искаха миналата година БСП да влезе в коалиция с ГЕРБ и да участва в разпределянето на властта в ортаклък с Бойко Борисов. Това са рицарите на самоубийството, черните лордове, които щяха да ни натикат в блатото, където няма да можем да поемем нито глътка въздух повече. Лявото крило на ГЕРБ в БСП ги нарекох аз и не се отказвам от думите си. Защото именно техните идеи и компромиси доведоха БСП до това трагично състояние. И резултатите им показват, че хората не искат да имат нещо общо с тях. Те са нещо като плевели, които растат на почва, с която нямат нищо общо. И заради това се опитват да спрат този ляв дух, който, щом се появи, веднага ще отхвърли престорените и от самосебе си всички външни лица ще окапят по пътя. Днес задачата на БСП е да не вярва на химерите на разни случайни хора, а наистина да се опита да извърви докрай своята виа Долороса, своя път на страданието, за да може да покаже, че е готова да мине през огън и вода, но никога повече да не разочарова своите избиратели. Няма нужда да тънем в екзистенциални гърчове и да се чудим откъде да намерим избиратели. Те са там, разочаровани, гневни и ядосани. Просто трябва да ги убедим, че сме искрени. И че наистина сме леви.