/Поглед.инфо/ Човек, който не е бил на Бузлуджа, няма никога да успее да разбере каква е магията там. Как баналната действителност изчезва и остава онова, което от толкова много години държи левицата в кондиция - усещането, че този свят е несправедлив, тъжен и трябва да направим всичко възможно, за да го променим.

В крайна сметка, отвъд всички медийни скандали и сапунени драми, политиката опира именно до промяната. Нейната върховна цел не е рязането на лентички, нито пък участието в сутрешните блокове, както може и да се заблуждава младата публика.

Това усещане за общност, за споделени идеи, за политически възторг, за сила, за историческо могъщество е опияняващо и всеки заслужава да го опита поне за няколко мига.

Бузлуджа задължава!

Проблемът е, че доста време имахме лидери, които по никакъв начин не хващаха тази магия, оставаха безчувствени пред нея и съответно се държаха като надрусани. Вероятно за това, защото сърцата им винаги са биели отдясно.

След като буквално БСП мина през ада и бе наказана жестоко за всички глупости, грешки, интриги и недоразумения, в които се забърка, празникът на Бузлуджа тази година беше особено емоционален. Нека да не използваме компроментираната дума "катарзис", но всеки, който е бил там на място, е усетил промяната. В БСП днес се връща радикалната лява енергия, която толкова подло се опитаха да ни отнемат.

Аз бях един от хилядите стоящи на поляната пред трибуната. Не съм се бутал да стоя на едно място с елитните социалисти и техните свити, но точно заради това мога да говоря като очевидец. Защото в мига, в който хората започнаха да викат "Победа", аз схванах какво е различното и защо атмосферата днес е така различна, а не както преди.

Нито един от лявото крило на ГЕРБ в БСП не беше на трибуната!!! Киродобревци, кристианвигениновци, ангелнайденовци най-накрая бяха изметени от трибуната и пратени там, където им е мястото - в мазето на виновното минало!

Именно там, на Историческата поляна, сред хората, аз разбрах нещо, което отдавна трябваше да знам. Само левите думи и патетика отдавна не са достатъчни. Левите думи не струват нищо, ако не са подкрепени с леви действия, с ярка лява решителност за радикална политика.

И сега си представете следното:

Да отпуснеш пари назаем на някого, за да си купи хотел, никъде по света не минава за лява политика.

Да ходиш и да легитимираш киевската хунта - няма как да мине за пролетарски интернационализъм.

Да се изживяваш като неформален говорител на НАТО и първи русофоб на републиката - по никакъв начин не се вписва в социалистическите ценности.

Проблемът е, че точно това ляво крило на ГЕРБ в БСП дълго време като раков тумор се бе настанило в ръководството на партията и определяше нейния политически курс.

Как да бъдеш автентично ляв, когато те водят такива хора?

Та те не могат да формулират както трябва нито едно изречение, в което да има идеология.

Превърнаха левицата в една купчина от клишета, в които дори самите те не вярват.

И това е огромен проблем на цялата европейска социалдемокрация.

Хора, облечени с кюстюми от по 5 хиляди евро, стоят и ми говорят за социална справедливост и заради това, че нито един човек не може да бъде отхвърлен.

Братче, днес сме се завърнали в най-хищническата епоха на капитализма. Алчните банкери колят и бесят из Европа, бедните стават все по-бедни, а богатите започват да си мислят, че живеят в отделна реалност.

И сега левите колаборационисти си мислят, че някой им вярва. Точно това бяха нашите гербаджии в БСП — колаборационисти, не само с милиционерите от ГЕРБ, но и с неолибералните догми, които пресушиха човечеството.

Това беше техният курс. И този курс ни доведе до опостушителни изборни поражения, до огромен отлив на електорат, до гневно скърцане със зъби всеки път, когато се спомене БСП.

Нямаше как да бъде по друг начин.

Ние допуснахме конспиративни гербаджии да ръководят нашия червен кораб. И те почти успяха да го боядисат син.

На този празник обаче тия вече ги нямаше.

Стояха и съскаха злобно, защото вече ги няма.

Нямат инструментите и лостовете да влияят. И е смешно да ги гледаш как се правят на опозиция, особено след като са довели БСП до санитарни нива на доверие.

Но фактът, че трибуната вече е без тях ми навя един оптимизъм.

Все пак верният път е намерен.

Най-важното е да можеш да поставиш диагноза.

А нашата диагноза се наричаше - лявото крило на ГЕРБ в БСП!

Когато туморът е махнат, имаш шанс за живот. Вече всичко е в твоите собствени политически ръце. Защото, аз съм убеден в това, левите хора биха простили дори и грешка, ако знаят, че тя се прави от идейни хора, които са социалисти.

Онези, които днес вече ги няма, успяха за толкова много години да докажат, че в тях не е останало нищо социалистическо, нищо ляво, нищо идейно. Те бяха хора, които превърнаха бизнес-интересите си в единствено кредо и верую.

Но хората на Бузлуджа викаха "Победа" уверено, защото БСП вече е спечелила най-голямата си битка.

Тази срещу самата себе си.

Срещу вътрешните тела, които като микроби я омаломощаваха.

Срещу гербаджийството в редиците си.

Срещу хората със сърца отдясно.

Срещу бизнессоциалистите.

Срещу тези, които никога не разбраха в каква партия се намират.

Питайте всички хора, които бяха на Бузлуджа.

Те ще ви кажат същото.

В И Д Е О