/Поглед.инфо/ Тези дни един мрачен сценарий за развитието на политическата ситуация се върти в главата ми. И не, не се безпокойте, няма да претендирам, че съм гневен пророк на черното бъдеще като проф. Калин Янакиев, нито пък ще се отдавам на жанра "пътуване в емоциите, погледите и въздишките", с който наскоро като падаща звезда блесна Валерия Велева.

Ще се опитам да пресъздам нещо, което ме тормози като хипотеза, която обаче получавам не от вътрешни гласове, а въз основа на анализ на това, което се случва.

Нека да ви припомня, че Маркс ни учеше да виждаме процесите, да се отстраним от фигурите на политиците и да проследим онова, което става в дълбочина. Именно това прави книгите му актуални и днес. Той не се занимава с баналната пяна на дните, а тръгва да изследва онези процеси, които движат историята и които могат да се прояват под формата дори и на Бойко Борисов, уви.

Тук, разбира се, няма да успеем да спестим някое и друго име, но като цяло ще описваме процес, така че не чакайте сапунени страсти и жълти изцепки. За мен е важно да уловим тенденциите, за да видим имаме ли възможност за съпротива или за пореден път ще бъдем тъжни свидетели на чужди сценарии.

И така, дами и господа, всичко започна с избирането на моя адаш Румен Петков за лидер на АБВ. Да, абсолютно сте прави - никой пет пари не дава за АБВ и това е здравословен и смислен процес. Партии, които трудно се откриват под микроскоп, не трябва да занимават ума ни, но приемете, че това е част от моята страст към политическата археология. Та изведнъж начело на партията-партньор на Бойко Борисов - АБВ (те изкараха две години като резервна гума на Борисов-2 и решиха да се правят на опозиция само два месеца преди 43-ото НС да се разпадне окончателно, а и защото си мислеха, че БСП ще ги прибере в своя лява коалиция, но към този въпрос ще се върнем отново) се появи Румен Петков, чиито политически качества не могат да се отрекат.

Тази стратегическа промяна веднага бе отбелязана тържествено. АБВ реши да свика контрамитинг на митинга на една друга извънпарламентарна формация - Демократична България. Снобските десни викаха срещу АЕЦ "Белене", лъжливите леви "за" централата.

И тук иронията ми съвсем не е насочена към проекта. Напротив - АЕЦ "Белене" ще бъде построен - вече е ясно, за да може градската десница да се удави в своите плюнки. Дори намирам за похвално и свикването на митинг по случая. Но просто нямаше как да не забележа, че извънпарламентарната партия АБВ по същество свиква митинг в подкрепа на позицията на Бойко Борисов. Да, веднага си личи, че лидерска смяна е осъществена. Румен Петков се появи начело и старата любов отново пламна. Тоест старото парламентарно приятелство.

И така - АБВ се вдигна, за да направи по същество проправителствен митинг. И то под прозорците на Борисов. Което ни навежда на мисълта, че това със сигурност е съгласувано и уточнено. Бих могъл да повярвам в случайностите, но тогава всички ще ме сочите с пръст като наистина последния романтик на земята.

Тоест трябва да приемем, че отношенията между ГЕРБ и АБВ отново се намират в пролет и разцъфват под политическото слънце.

Да, но АБВ винаги е била инструмент с една-единствена цел. Това беше необходимото оръжие, ножът, който трябваше да бъде забит на БСП на евроизборите, както и на предсрочните парламентарни избори през 2014 година.

И това коварно оръжие успя. То обезкръви левицата и я просна почти в клинична смърт.

След това АБВ получи като награда вицепремиерско място и възможността Георги Първанов още известно време да се прави на фактор в нашата политика.

Активизирането на АБВ отново може да е признак за поредния опит БСП да бъде заразена с чужди тела, за да бъде контролирана и дисциплинирана отвън. Всички знаем, че левицата е податлива на митологията за "голямата лява коалиция", която Първанов и до днес сънува на живо. И този мит е инатлив и устойчив, въпреки че реалността ясно показа, че когато БСП е сама, както на президентските избори през 2016 година, тогава успехът е къде-къде по сигурен и голям.

Моят проблем със ситуацията е в това, че БСП е пълна с хора, които само чакат да дойде удобния момент, за да повдигнат отново темата за коалициите, лявото обединение и какво ли още не. Мога до утре да ви говоря по темата, но дори и да не сте съгласни, просто ме изслушайте докрай.

През 2016 година, когато дойде на власт в БСП Корнелия Нинова, тя дори направи цяло проучване с един удивително нагласен въпрос, за да излезе резултат, че членовете на партия искат широко обединение. После тя не послуша мнението на членовете, но ме е страх, че резултатите от това проучване отново ще изплуват на бял свят, когато трябва лявата идентичност да бъде размазана и даже смазана.

БСП продължава да бъде най-интересната партия вляво, защото всички искат нейният избирателен корпус да бъде разрушен или поне да послужи като храна на много малки и корпоративни формацийки, които да пируват с него. Подозирам, че нещо такова се готви отново и с лек ужас чакам в БСП сега пак внезапно да почне разговора за лявото обединение, че сами не можем.

Тоест - моето притеснение съвсем не е АБВ. Моето притеснение е, че хора в БСП могат да предадат четата, както винаги е ставало в нашата история. Ние просто не подсигурихме моралния и идеен образ на партията. И сега БСП е овладяна от клика, която използва левицата като начин да се добере до властта без оглед на средствата и компромисите. И фактът, че толкова много големи теми остават встрани от нашия интерес е най-силното доказателство за това.

БСП също е превърната в инструмент за реализация на лидерски амбиции и ме е страх, че точно по тази линия можем да попаднем отново в орбитата на Борисов. И това е лесно проверяемо - просто се ослушвайте, речникът на корпоративните социалисти е разпознаваем и непроменяем. Започнат ли отново да ломотят, ще трябва с огън да изкарваме от "Позитано"-20, ако искаме партията да остане. В противен случай ни чака съдбата на АБВ.

Гнусно, нали!?

Това е мрачният сценарий, който ме тревожи и не ми дава сън. И той се дължи не на Бойко Борисов, не на адаша ми Румен Петков, а на това, че оставихме БСП в толкова чужди ръце, че не знам дали ще можем да я разпознаем в кризисна ситуация.

Ще видим, ще видим…