/Поглед.инфо/ За пореден път България се намира в усмирителната риза на едно шокиращо противоречие. Социалните градуси в обществото са нажежени до червено, геполитическото земетресение преобръща знанието ни за света, разместват се вековни представи за голямата политика, неолиберализмът се гърчи и се чуди как да си измоли още няколко години живот, а`кампанията за местните избори е една вяла, скучна, бавна и протяжна като мислите на преял депутат. Хората гледат световните новини, усещат политическите тръпки, но когато се обърнат към местната политика, тук цари едно мъртвило и подтискаща скука.

Като човек, който ръководи сайт, твърдя, че е имало цели дни, в които просто няма интересна новина за пускане, отсъства ярко политическо изявление, нещо, което да възпламени мисленето, да даде нова гледна точка, да ти осмисли деня. Вероятно в друг период това нямаше да ми направи впечатление, но насред предизборната кампания усещането е все едно ти е паднал зъб и езикът отчаяно се опитва да го намери отново и отново, но безуспешно.

Когато една кампания се деполитизира, тя деградира единствено до лични обвинения, дребни и жълти интриги и до разговори за това кой колко метра асфалт е положил. След това нека не се чудим защо хората от години се отчуждават от политиката. Когато обикновените избиратели не могат да се припознаят в политическите дебати и не виждат в тях реалните проблеми, които ги вълнуват, те махват с ръка и отказват да се разкарват до урните. Това допълнително усложнява въпроса с легитимността, защото може ли да е легитимен един кмет, който е избран с 15 процента от гласовете на хората, които имат право да гласуват. Законът може да определя каквато си норма иска, но именно голямото неучастие на избори прави българската политическа система нестабилна. По този начин тя самичка се поставя вън от живота на хората и съществува като паралелна реалност.

Деполитизацията на кампаниите за местната власт е симптом за кризисно положение. Когато изчеприш идеите в едно общество, защото си ги подменил с лъжи или възможно най-гнусния банален популизъм, тогава партиите вкупом стигат до разговори за кучета, калдъръми и кофи за боклук. Те са останали без каузи, а това е все едно да останат без душа. Това са нашите кампании днес - бездушни, скучни и заради това медиите говорят не за политическа, а само за плакатна война.

ГЕРБ няма какво да ги гледаме. Те не са партия, а ООД. При тях вече трябва да се говори с бизнес-терминология. Те са партийна корпорация. За тях е в състояние да гласува единствено клиентелата им, спонсорите им и махмурлиите в деня на вота. Те имат най-голям интерес от деградация на политическото, защото така техните изтощителни компромиси, нечисти сделки със съвестта, подли парламентарни далавери, корупционни маневри остават встрани. При купени медии и липсата на елементарна журналистика дори, при наличието на анализатори, които единствено знаят да хвърлят слюнки по въображаемата опасност от Русия, ГЕРБ като ефектен вид микроби ще завладеят и последния рубеж на местната власт, за да удавят България в своята политическа болест с неприятни венерологични симптоми.Няма какво да говорим за другите реформаторски бактерии, абевейски стафилококи и другата политическа микрофауна.

Левицата обаче не бива да влиза в този капан!

Да, това е капан!

Подлост!

Това е мюре!

Измама!

На нея като партия и трябва голяма кауза и остро политическо говорене.!

Свърши времето на краткосрочните действия! Те изтощиха избирателите. Ние трябва да им начертаем перспектива и да прекратим идеята за мандатно мислене, което се изразява основно в кърпене на асфалт и боядисване на кофите за боклук.

Казано поетично, а трябва да говорим поетично - ние трябва да покажем отново бъдеще на хората.

Нямаме място в играта на ГЕРБ.

Нямаме място сред маниаците на статуквото и психопатите на корупцията.

БСП може да има смисъл, само когато стои встрани от всичко това и е единствената партия, която може да надмогне убийствената баналност на предизборната скука и да открие голямото политическо послание.

На нас ни е необходим вътрешен огън и яростна нетърпимост към всичко, което забива България в локвите на прехода.

Време е да мислим в отвъдпреходни понятия!

Този преход не иска да свършва, защото никой няма куража да очертае хоризонт и да поднесе собствена визия.

Време е ние да поставим началото и това време не е по-различно от кампанията за местните избори.

Хората искат кандидати на промяната, а не описватели на пейзажите.

И ако на другите партии липсата на кауза може да бъде простена, в БСП това е все едно да признаем, че сърцето ни не иска да бие отляво.

Заради това призовавам всички кандидати на левицата:

Докажете, че сте социалисти и не влизайте в баналностите на останалите!

Търсете големия хоризонт! Описвайте него.

Пред нас стоят много битки и предизвикателства, но най-голямото от тях е да възстановим социалното мислене и да му придадем нов блясък.

Местната политика е нашият шанс да се върнем при хората.

Дори и при тези, които не искат да ни гледат.

Да, те са обидени с право.

Пропиляхме надеждите им.

Толкова пъти ги лъгахме.

Но ние пак сме единственият шанс за промяна, единственият шанс за различна кауза.

Обидените могат да простят, ако видят това.

Огорчените могат и да преосмислят.

Но трябва да ни отличат от другите.

Да ни разберат.

Да ни чуят.

Това няма да стане с баналните дрънканици и споровете за тротоарите.

Това ще стане чрез друга визия, чрез реална кампания, чрез политически план.

Левицата не може да бъде левица на статуквото!

Тя трябва да е енергия за различен живот!

Енергия за различен свят!

Кауза за всички хора!

Знам, че звучи банално, но големите истини са такива.

Знам, че звучи емоционално, но когато говорим равно, ние просто сме неотличими.

Знам, че звучи патетично, но кой харесва тези, които никога не се вълнуват.

Това може да бъде нашата кампания.

Кампанията, в която побеждаваме себе си.

  • Авторът - Румен Петков, главен редактор на сайта Поглед.инфо, е кандидат за общински съветник в София от "БСП - Лява България" и ще разчита на вашия преференциален вот за него. Бюлетината е 39, а неговият номер е 34.