/Поглед.инфо/ В Поглед.инфо от години насам се занимаваме с политическите проблеми, визия, идеи, стратегии и потенциал на европейската и световна левица. Левицата е единен световен организъм и винаги е било така. Още Маркс и Енгелс са го осъзнавали. И това ражда известния лозунг "Пролетарии от всички страни, съединявайте се".

Това прозрение се ражда от разбирането, че световните несправедливости на дивия капитализъм се глобализират (да, още през 19 век това е факт) и съпротивата срещу тях не може да бъде само национална. Тя трябва да е световна. Угнетеният англичанин, смятат класиците, е много по-близък до угнетените от други националности, отколкото до богаташите от своя собствен народ. Левицата е интернационална, защото нейната битка винаги е била за различен свят. Това не се постига през националните действия. Трябват единни усилия за създаването на алтернатива.

Маркс е световен дух, казваше Жак Атали!

Безпогрешно заключение!

Левицата също е световна!

Заради това със съвсем обосновано вълнение присъствах като наблюдател на официалното учредяване на Прогресивния алианс. Представители на над 80 държави взеха участие на форума в Берлин, а в неговата работа се включиха премиерите на Швеция, Португалия, Италия, както и президентът на ПЕС Сергей Станишев и Мартин Шулц - кандидат на немските социалдемократи за канцлер. Подробности за Алианса можете да прочетете в информационната част на сайта, а аз искам да кажа няколко думи за новото обединение.

Тепърва предстои да видим дали то ще успее да задържи темпото и да бъде на висотата на своите задачи, но за мен е важно това, че много леви партии са потърсили път към него. Това е една от възможните крачки в битката за различен и по-справедлив свят.

Световната левица беше задължена да намери начин да енергетизира своите идеи, да стане по-настъпателна, по-активна, по-революционна дори.

Днес живеем в парадоксална реалност. Левицата взе да се задъхва и се случи немислимото - консерватизмът се превърна в бунт срещу статуквото. Днес е модерно да си консерватор и да се изживяваш като бунтовник. Тръмп именно така стана президент. Той иззе левия терен със задъхано ляво говорене, но го комбинира с екстремни десни идеи.

Това е рецепта за политически динамит. Защото обединяването на несъвместимото напълно прецаква идейната политика и превръща обществените процеси в медийно шоу.

То обаче е лишено от последователност, защото не се състои от ясна програма, а превръща ежедневната баналност в свръхтема. И пак ще дадем пример с Тръмп - само в рамките на един ден той може да обяви, че не се отказва от строежа на стена по границите на Мексико, че ще отвори нови работни места, че ще забрани на определени националности да влизат в САЩ и да напише ироничен туит за провала на Арнолд Шварценегер като тв-водещ на риалитито "Стажантът".

Това щеше да е идеален дневен ред за комедиант, но няма как да предложи алтернатива на страданието, дори и на бедността. Но въпреки това, подобно поведение дава вятър в крилата на консерваторите и дори прави безумните им идеи да изглеждат като вид съпротива.

Знам, и мен ме полазват хладни тръпки като го пиша, но нека да анализираме процесите хладно и обективно, а не с емоционална патетика.

На фона на тази лудост, левите партии в световен мащаб залиняха. Те позволиха да бъдат прикачени към статуквото и вписани в системните провали на корпоративната глобализация. И когато недоволните потърсиха кой да ги представлява, те просто не разпознаха левите партии, защото повярваха на медийните внушения и чудовищните манипулации.

Левите партии най-накрая обаче май загряха, че нещо се случва и почнаха да търсят начин да намерят път към хората, защото в противен случай техните идеи, но в много извратен вариант, ще бъдат присвоени от други.

Времето на втренчването в пъпа отдавна трябваше да свърши!

Създаването на Прогресивния алианс е опит за излизането от този капан, път към създаването на по-автентичен образ на световното обединение на левите партии.

Ето защо няма да си позволя тук и сега да обругая този проект, а го приветствам!

Разбира се, това е доверие в аванс и обещавам, че няма да изпускаме неговата дейност от поглед!

Можем дълго да си говорим за обедението на левицата в световен мащаб - почвайки с Коминтерна и стигайки до Прогресивния алианс, но така ще задълбаем в исторически факти, които няма да ни приближат кой знае колко към истината за днешния ден.

Социалистическият интернационал остава да съществува като организация, но хайде да бъдем честни - колко от вас са чували за техни събития или позиции. Социнтерна се задъха в световната буря, може би защото така и не направи опит да търси нови форми за своето съществуване или поне нов език на протеста. А той е от ключово значение.

Заради това е добре да се търсят начини за изход от задънената улица.

Ето защо тук и сега ще си позволя да изкажа няколко разсъждения по темата. Няма да твърдя, че това е истина от последна инстанция. Това е просто моята гледна точка. Ние в левицата сме критични и смятам подобно отношение за сила, а не за слабост.

Хартата, която Прогресивният алианс прие, е хубав документ. Той отбелязва важните проблеми - неравенство, зациклянето на демокрацията, социалната справедливост, несправедливата глобализация.

Но тези красиви думи трябва да се превърнат в качествени реални действия!

И левицата не може да си позволи да бъде сляпа за отделните национални проблеми, защото на глобално ниво тя говори правилните неща, но често на национално трудно вижда опасните процеси и не знае как да ги адресира!

Това не влиза в противоречие с началото на този текст. Днес битката за по-справедлив свят минава през обръщането към проблемите на всяка една страна, но без догматизъм и усещане за абсолютна правота.

Хората се чувстват застрашени от бежанската вълна. Ами значи проблемът трябва да бъде обяснен правилно, да бъде разнищен докрай, да бъде доказано, че тези, които подпалиха войните в Близкия изток, днес отказват да приемат резултатите от собствената си политика.

Битката е за сърцето на обикновения човек, а той не е робот и няма как да избяга от тревогата, която пълзи из света.

Левицата беше силна, когато беше глас на тази тревога и тук вече общите фрази и пожелания няма да свършат работа.

Ето защо ми се искаше, преди да прочетем Хартата, да видим един анализ за това как левите партии по света се оказаха в блатото на кризата. Този анализ щеше да бъде рентгеновата снимка, която да даде знак на избирателите, че техните хора са осъзнали грешките, разбрали са къде е сбъркания завой и искат да променят това.

Подобен анализ щеше да е като гориво за връщане на емоциите в лявата политика, защото левите идеи наистина минават през сърцето!

Технократичното отношение към управлението прецака идеалите на световната социалдемокрация. Вижте как е писал Маркс, дори в анализите си той е страстен, защото дава оценка на цял един свят и вижда, наистина вижда огнищата на несправедливост, на нечовешка експлоатация.

Бях на форума в Берлин и ми се стори, че почнах да долавям връщането на тази емоция.

Не бързайте да ме съдите. Това може и да е била песента на моята надежда за промяна, но с натрупания си житейски опит мога да кажа - не разстрелвайте предварително надеждата! Тя също е начин да се върнем при хората.

В крайна сметка надеждата е тази, която е променила света.

Най-мощното ляво оръжие.