/Поглед.инфо/ От поне един месец електронните сайтове, които примират от любов към Корнелия Нинова, ни облъчват с величието на нейната личност. Преклонението пред нея, доброволно или платено, стигна до такива нива, че очаквах да видя репортаж как тя ходи по водата и нахранва 100 хиляди социалисти с два хляба и една партийна платформа.
Вън от шегата - жадуваната платформа на Корнелия Нинова тези дни най-накрая се появи, така че вече ще можем да коментираме не само възторжени дописки, а реални намерения.
И искам да предупредя отново - това ще е текст, изпълнен с политическа критика, а не с лични нападки. Казвам го за тези, които, като кучето на Павлов, веднага щом бъдат посочени с пръст, започват да скимтят, че Поглед.инфо бил бухалка. Под нивото ми е да се занимавам с лични нападки, но задължение на всеки социалист е да бъде политически безпощаден, щом усети нещо, което не одобрява.
Платформата на Нинова започва ударно. "Hашата цел е промяна, която да превърне БСП в сила, способна да формулира и наложи левия проект за развитие на България. А той е - икономически активна и социална държава" – това е първата заявка, която веднага се набива на очи.
Това е изречение, под което би се подписал всеки социалист. Ама наистина всеки.
Дяволът, уви, тук се намира в детайлите.
За осъществяването на ляв проект е необходимо да има истинска лява партия. Партия, която напълно е изяснила своята идейна същност и е разплела възела от противоречия и зависимости, които с години я вкарваха в грешния политически коловоз.
И това няма как да се случи без един активен и задълбочен разговор за същността на левия курс и конкретността на левите политики.
А при представяването на своята платформа Корнелия Нинова обяви, че това бил натрапен на БСП спор.
Защо да е натрапен?
Нима от 15 години вече социалистите от цялата страна не искат да се изясни идейната същност на БСП, но този разговор винаги беше оставян за светлото бъдеще, защото така беше по-лесно левицата да съществува в своята проклета шизофрения - социаллиберални милионерски елити и яростен ляв електорат, който все повече и повече затъва в разочарование.
Днес гаранцията за ляв курс вече не са думите.
Днес гаранцията може да дойде единствено от биографията на ангажираните с идейния курс.
Трябват ни хора, които да гарантират с цялата си биография, че ще бъдат на страната на онеправданите, ударените, страдащите, а няма да се чувстват като глас на богатите, които по 15 секунди на ден си позволят милозливо да помислят за бедността в страната!
Гаранцията зависи и от социалното положение на най-близките! Как ще гарантираш олигархична независимост, ако мъжът ти работи при най-мастития олигарх?
Тук нямаме нищо лично. Но една лява политика, за да остане наистина лява, а не тази пародия, която е от 25 години, може да се гарантира само през призмата на личностите, които вземат важните решения - ръководството.
Заради това подозренията за някого, че е принадлежал към враждебни на БСП сили, не са заяждане на дребно, а направо идеен въпрос.
Ако една партия е в състояние да направи такъв компромис, то трябва да се попитаме - колко още други компромиса може да направи тя!?
Продължаваме с критичното четене.
Стигаме до частта за ценностите на БСП и там ни чака следващата изненада. В тази част от платформата на Нинова има цели части, които могат да бъдат вмъкнати в платформата на която й да е друга партия.
"Искаме справедливи присъди, и за крадеца на село, и за корумпирания политик".
Прекрасно, кой не иска?
"Патриотизмът и българщината, националният интерес ще бъдат единствената движеща сила във външната ни политика".
Едва ли има българин, който да не се подпише под това.
Универсалността на тези формулировки за мен е проблем. Уеднаквяването на политиката е един от българските проблеми, защото, вместо очертаване на реални алтернативи, всичко се слива в някаква гъста каша, от която няма излизане.
Левите сетива за света обаче са различни.
Те не могат, а и не бива да се задоволяват с абстрактен анализ на проблемите или повърхностни наблюдения върху света.
Трябват ни радикални формулировки, независимо от мнението на платените експерти, че това ще отблъсне електорат.
Това не е вярно!
Автентичността се гарантира с безпощаден политически анализ на ценностно ниво.
И заради това ми се иска, вместо да говорим за справедливи присъди, за корумпирани политици, вече да говорим за преоценка на целия преход, за подлагане на анализ на цялата приватизация, за смели действия на държавата срещу самозабравената олигархия.
И това всъщност е моята препоръка към цялата БСП.
Ние вече нямаме историческо време да бъдем партия на компромиса или да говорим с пожелателни фрази, каквато е цялата платформа на Корнелия Нинова!
Днес е времето да си говорим истината право в очите, защото другото е пилеене на ресурс.
Ето ви пример за политическа липса в платформата. В нея няма отговор на въпроса за коалицията с ГЕРБ!? А това е жизненоважна тема за БСП, въпрос, който измъчва всички структури на партията по места.
Има ли сили, които тласкат БСП към коалиция?
Защо това е важно ли?
Нека да го обясним така.
ГЕРБ наистина са изпаднали в паника. Защото управлението им се срутва и те нямат нито възможностите, нито способностите да предотвратят този колапс. Нито 16-те милиарда, нито театралните изхвърляния на Бойко Борисов, че сбъдва мечти могат да отърват хората от чувството за безнадежност, от усещането, че страната ни няма никаква перспектива и от смазващата бедност, която се задълбочава с шокиращи темпове.
ГЕРБ трябваше да триумфират и да управляват поне до 2030, ако им гледаме резултатите, само че вземането на цялата власт се оказа като последната глътка от чашата с отрова.
И точно това е допълнителен стимул за ГЕРБ днес да искат коалиция с БСП. Те си търсят кой да плати цялата сметка за провала и заради това искат за пореден път да изпържат левицата!
Ако БСП остане в своето неясно, мъгливо и неидейно състояние - пред очите на цялото общество БСП ще бъде дадена курбан и ще й бъдат стоварени всички провали на този карикатурен парламент и това малоумно управление.
Само че, за да усетиш този проблем, трябва да не ламтиш за власт.
Сетивата ти трябва да бъдат идейни, а не користолюбиви.
Ето защо призивите БСП да бъде върната във властта до две години всъщност са прикрита форма на този опит левицата да бъде пришита към ГЕРБ, без да се отчитат всякакви политически последствия.
Ето, че пак се връщаме към въпроса за биографиите.
Едно е да декларариш опозиционност, съвсем друго е реално да откажеш предложение за коалиция.
Едно е да се правиш на медиен борец с ГЕРБ, съвсем друго чрез реално законодателство ден след ден да се опитваш да очертаеш алтернатива.
Тук пак опираме до въпроса за личностите, за ясната отговорност.
При това едва ли някой може да се оплаче, че е подтиснат и репресиран в БСП. Пълно е с партии - всеки може да си намери подходящата, а не както досега - да стоят в БСП и да се правят на неразбрани гении.
Защото в крайна сметка някои хора забравят, че битката не е за кариерното развитие на един или друг или за възторжените намерения на др. Кирил Добрев да стане оргсекретар - битката е за нашите избиратели, моралната компонента на българското общество, хората, които пренесоха левия идеал през мътното време на прехода.
Тези избиратели трябва да получат идеи, а не пожелания.
Леви послания, а не гъвкави фрази.
И най-важното - те трябва да получат наистина леви политици, които с целия си живот са доказали, че за тях са важни интересите на хората, а не политическите пируети из различни партии в търсене на място под слънцето.
