/Поглед.инфо/ България има злополучен опит със служебните правителства. Повечето от тях минаха през политическия хоризонт безславно и обществото така и не запази дори грам памет за тях.
Сега едва ли съществуват и четирима човека в България, които да си спомнят за служебното правителство на Ренета Инджова през 1994 година. Инджова и досега броди като сянка из медиите, но вероятно дори и самата тя не си спомня вече какво е свършила.
След това през 1997 година като скоротечен вирус ни сполетя служебното правителство на Стефан Софиянски, който тогава беше в пика на своята политическа кариера, младата и усмихната звезда на новобългарското корупционерство. Медиите свириха фанфари, Софиянски и до днес се самопредставя като спасител на държавата от инфлацията, но, разбира се, днес ние вече сме натрупали и мъдрост, и знания, за да не приемаме лековерно такива версии на реалността.
След това цели 16 година България не боледува от синдрома "служебно правителство", но изненадващо го хвана през 2013 година, когато кабинетът на Марин Райков трябваше да преведе страната до предсрочните избори. Дори и Ивет Добромирова, пиарката-блондинка на това правителство, днес вече не се сеща за неговата дейност. Което е достатъчна диагноза за него.
Година и нещо по-късно ни сполетя вероятно най-некадърното служебно правителство изобщо - това на Георги Близнашки, което трябваше да изпълни една-единствена задача - да осигури безпрепятственото връщане на Бойко Борисов на власт. ГЕРБ добре си бяха нацелили момчето за мръсни поръчки, то изпълни мисията си вдъхновено и опиянено.
И така стигаме до кабинета "Герджиков"!
Време е да дадем истинската оценка на неговата дейност и не смятам, че трябва да се чака до края на срока му.
Още отсега е ясно - служебното правителство на Огнян Герджиков е пълна издънка!
То се провали в своята основна задача и понеже отказа да я изпълни, започна да греши във всичко останало. Когато се обезмислиш още в началото, е много трудно да постигнеш каквото й да е.
Кабинетът на Герджиков се провали и този провал ще тежи драматично на хората, които поискаха промяна, пожелаха я със своите бюлетини, но най-накрая получиха едно правителство от калинки и недоразумения, с изключение на един-двама човека.
Още в началото, буквално от първите дни, когато Герджиков бе издирен някъде в мъглата на виновното минало и инсталиран като премиер, сърцето ми изстина, защото предчувстваше грандиозното фиаско. След това чух как ръководителят на правителството, бившият шеф на НС, обявява, че основната му задача ще се състои в надграждането на постигнатото!?
Надграждане!?
Надграждане над гербаджийските безумия!?
Над техните политически тъпотии!?
Над обезсмислените институции!?
Над алчните и грандиозни заеми!?
Служебният кабинет можеше да има една-единствена задача - да започне разграждането на гербаджийската държава, да натири калинките, да извади на показ големите далавери и афери, да смени изцяло областните управители и шефовете на областните дирекции на МВР, които са гръбнак на гербаджийската машина за контролиран и корпоративен вот.
Служебният кабинет не трябваше да надгражда, а да даде глътка въздух на изтормозената страна и на изтормозените хора, които прогониха Бойко Борисов от поста му и не му позволиха да довърши пълния си мандат.
Кабинетът имаше задачата да извърши промяна, а вместо това се заплете в интригите на статуквото, в нищоправенето, в измиването на ръце.
Кабинетът "Герджиков" предаде ген. Румен Радев, да не говорим за това, че по някое време започна открито да играе срещу него. Класическият пример е отмяната на постановление № 208. По настояване на президента, премиерът свика заседание на МС, за да го отмени, но след това веднага подло пусна стенограмата, за да видят всички как това се върши под натиск от "Дондуков" 2. Герджиков се опита да си измие ръцете, да наведе за пореден път гръбнак пред Бойко Борисов. Както направи и когато уволни Иван Гарелов след един есемес от лидера на ГЕРБ. Уволнението показа напълно, че промяната се отлага, че имаме служебен кабинет, който дава рамо на Борисов и всяка автентична промяна се отлага за куково лято.
Тук, разбира се, веднага възниква въпрос - как се стигна до тази подмяна!?
Кой е виновен!?
Кого да натоварим с политическата вина за неосъществените надежди и убитата мечта!?
Радев ли е виновникът!?
Президентът ли трябва да оваляме в катран!?
Аз имам леко различно мнение!
Радев е човек, който тепърва има да трупа политически опит. И е разбираемо, че се препъна със служебното правителство, особено когато настани лисици като Герджиков в него, а и когато Соломон Паси е съветник в сянка.
Но тъжната истина е, че Радев бе оставен сам!
БСП го изостави и е време да си кажем честно тази истина в очите!!! Позицията на Корнелия Нинова, че левицата няма да се меси в служебния кабинет, по същество беше отказ от помощ, капитулантско разбиране за политиката, където волята за власт е автентично проявление на истинската сила!
БСП обаче предпочете да стои отстрани и да не се бърка, пропускайки малкия факт, че тя може и да не се меси, но задължително ще се намерят хора, които да се месят!
Лишен от гърба на БСП, от помощта на левицата, Радев трябваше да се оправя както може и доколкото му стигат силите. Този ход за стоене отстрани можем да оценим като катастрофална грешка! Грешка дотолкова голяма, че тя предопредели резултатите от изборите!
БСП не успя да спечели в мига, в който се дръпна от властта, все едно не я иска и не знае как да я упражнява!
А след това се появи "Герджиков" и така герберските калинки си останаха, корпоративният вот се развихри, а държавната администрация подплашена гласува пак за ГЕРБ и изви ръцете на семействата си да направят същото.
И този ход е персонална отговорност на Корнелия Нинова!!! Защото в анализа си след изборите тя така и не даде оценка на работата на служебния кабинет.
А трябваше да го направи.
Тя обаче пропусна това, защото трябваше да постави въпроса за собствената си отговорност!
Нима именно Нинова не се хвалеше как е забранила на ръководството на БСП да контактува с Радев, поставяйки себе си като основно лице за свръзка.
Къде и как бе осъществявана тази комуникация!?
Не беше ли по същество това начин да се запуши възможността представители на левицата да помогнат на Радев в трудните мигове?
Това са въпроси, по които се мълчи, а те чакат своите болезнени отговори!
Самият служебен кабинет също се почувства отвързан, когато стана ясно, че БСП не се чувства съпричастна по някакъв начин с него. Заради това правителството излезе от коловозите на нормалната политика и започна да играе за ГЕРБ.
Да, вероятно в нормална публичност това щеше да е ненормално, но тук е България. Тук условията на играта са точно такива. С тези думи не искам да оневинявам напълно Радев, но разбирам откъде дойдоха неговите кадрови провали.
Той беше оставен без избор!
И така стигнахме до "огнян герджиков" (нарочно го изписвам с малки букви) - човекът, който направи и невъзможното да заличи следите на ГЕРБ, да прикрие аферите на Борисов, да обезличи темата и да подпише индулгенция на техните самодоволни герберски кариеристчета, които получиха нов шанс да смучат кръв от изтормозените граждани на тази страна.
Нямаше нищо по-логично от това БСП да поеме отговорност за служебния кабинет, защото това е политически орган, а не надпартийна сбирка на ангели и експерти!
Страната се нуждаеше от проветряване от гербаджийската смрад. Само че със своето бездействие левицата на практика даде нов импулс на живот на наплашените корупционери, които си бяха глътнали граматиката от страх.
Огнян Герджиков с целия си политически път е доказал, че е ветропоказател. Нали, според собствените му самопризнания, е гласувал за Реформаторския блок.
Това е чужд на промяната човек!
Агент на статуквото!
И прекрасно се вписа в схемите на ГЕРБ!
А след това последваха медийните бомби.
Интригите.
Тихата война срещу Радев.
Откритата война срещу БСП!
Но този път ситуация е философска.
Нинова може да вини единствено Нинова!
Тази позиция за ненамеса си беше нейна, тя я прокара насила, пусна я медийно и днес живеем в руините на една огромна грешка, на един катастрофирал възглед!
И е време да започнем да си говорим това, защото мълчанието не е от полза никому!
Тъпотиите на Герджиков стигнаха дотам, че започнаха да се появяват съмнения в самия институт "служебно правителство".
Нормално е!
Хората чакаха промяна, а получиха Бойко Борисов в служебни дози!
Нормално е да презират това, което видяха и това, което им причиниха!
Оценката на служебното правителство е една - слаб 2!!!
Когато възкресяваха Герджиков от блатото на миналото, много журналисти се сетиха за неговото стихоплетство. Умотворенията му намират доста странни теми за вдъхновение. Едно от тях се казва "Запек" и по върховната ирония на литературата днес можем да прочетем части от него като обобщение на свършеното от служебното правителство:
Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която, за беля,
има вредни вещества.
Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш...
Самият Герджиков си е дал оценка!
Аз нямам какво да добавя!
