/Поглед.инфо/ Тъкмо когато всички си мислеха, че победата на ГЕРБ в София е в кърпа вързана и единственото, за което трябва да мисли столичната организация на партията на Бойко Борисов е каква точно марка шампанско да охлажда за изборната нощ, в левицата се появи кандидатура, която веднага наелектризира левите избиратели и за първи път от много години насам им даде надеждата, че статуквото на корупцията, чалгата, мутрокрацията и оядените търтеи може да бъде променено и сритано в слабините. Става дума, разбира се, за известния социолог професор Михаил Мирчев. Неговото съгласие да приеме номинация за кандидат-кмет вече свърши повече работа от три предизборни кампании една след друга, защото гласоподавателите на левицата получиха онази толкова жизнено необходима инжекция с политически адреналин.

Най-после, след толкова много време, БСП излиза на терена в София не с идеята да отбележи почетно участие в битката, а с голямата цел наистина да спечели, да предложи работеща алтернатива и да извади кандидат, който има реални шансове да отвори левицата към гражданите и да олицетвори желанието на всички недоволни за реална промяна. Както и надеждата, че на "Московска" 33 ще седне един човек, опозиция на крадливото статукво, и най-накрая ще бъде направена ревизия на дългата декада на сенчестото управление на ГЕРБ.

Преди да кажем няколко думи за самия Михаил Мирчев обаче, е необходимо да направим една ретроспекция на кандидатите на БСП от 2003 година насам, за да се опитаме да разберем къде бяха грешките на левицата в столицата. 2003 година не е случайно избрана. На местните избори тогава БСП имаше реален шанс да победи Стефан Софиянски и единствено истеричната активизация на старите седесари и патетичните призиви на хленчещите антикомунисти успяха да мобилизират сините и да осигурят стабилно живуркане на клиентелата.

През 2003 година БСП издигна банкера, и също като проф. Михаил Мирчев преподавател в УНСС, Стоян Александров за свой кандидат. Времената бяха други, и макар че Александров нямаше обаянието на лидер, той първи заговори за разтърсващата корупция, която превръща София в хаотичен град, без никаква мисъл за хората. Именно антикорупционното говорене се хареса на хората, проби партийната черупка на БСП и за малко щеше да обърне резултата. Проблемът дойде от това, че самата БСП не беше наясно със себе си, нито пък успя да си повярва, че може да победи. Тоест вместо левицата да надгради успеха си и да се опита да разбере формулата, тя реши, че това е нещо инцидентно, нещо, което е станало поради някаква аномалия, а всички грешки дойдоха именно с такова мислене.

През 2005 година срещу Бойко Борисов се изправи Татяна Дончева. Тя беше най-доброто, което БСП можеше да извади в онзи момент, но тогава май предизборната надпревара беше използвана като начин един от основните критични гласове в партията да бъде ударен жестоко. Самата Дончева направи модерна кампания, но може би беше изпреварила и времето, а и мястото.

През 2007 година БСП заложи на Бриго Аспарухов в битката срещу Борисов. Тогава обаче вече започваха да се виждат основните негативи на тройната коалиция, а гласуването в София винаги е национално. Самият Бриго така и не успя да се впише добре в тази битка, а и твърде много личеше, че левицата играе за столицата, колкото да не я обвиняват, че остава без кандидат. Резултатът беше трайно навлизане в лузърско състояние на левицата.

След това през 2009 година, когато имаше извънредни избори, понеже титулярът стана премиер, срещу Фандъкова излезе Георги Кадиев. Голямата идея зад неговата номинация беше, че той е по-различен вид социалист, експерт по икономика и енергитика, човек, който може да дръпне дори и десни гласове. Но точно през 2009 година БСП нямаше как да има шанс. След големия разгром на парламентарните избори вотът в София беше обречен.

През 2011 година огромна политическа грешка на Кадиев напълно провали шансовете му да се пребори с Фандъкова, въпреки че бе номиниран близо година преди изборите. Кадиев се опита да играе като солов играч, със собствен екип, отдалечен от БСП, а БСП му отвърна почти с бойкот, който, освен че беше нелицеприятен, създаде разделителни линии в партията, които още не могат да се преодолеят.

И след толкова много загуби, след толкова много лъкатушене по пътя, вече е съвсем естествено столичната организация да има комплекс на тема избори.

Виждате ли кое е общото във всички кандидатури, които са изброени дотук?

С нито една от тях БСП не вярваше, че може да стигне до победа и дори не се бореше за нея!!!

Положението в София винаги е било имитация на битка, а не истинска битка, а това е огромна грешка, защото не можеш да отпишеш столицата на най-бедната държава в ЕС като нещо, което ще е вечен монопол на десницата. Защото десницата е корумпирана, хищна и столицата ни днес е един десен чалга-проект, от който се краде в невъобразими размери.

Появата на Михаил Мирчев обаче е ясен знак, че левицата не е бабичка с опадали зъби, а точно обратното - за първи път от много време насам тя иска да спечели в този изтормозен град, да сложи край на безвремието и да завърне общинската политика тук към някакви социални основи.

Заради това по-добър кандидат от Мишо Мирчев няма. Като анализатор той е един от най-проникновените и способни учени, които никога не изкривяват съвестта си, а винаги запазват хладна обективност. От години насам Мирчев е известен със своите леви убеждения, но това не го е спирало да казва истината с ясен, убедителен тон и да не спестява нищо, когато става дума за принципност, точност и коректност.

Мирчев беше и един от първите социолози, които забелязаха и посочиха един от най-големите недъзи на прехода - започналата демографска катастрофа, която като лавина се стоварва над България. Във времената на медийните нагаждачи, Мишо Мирчев остана непроменен, глас на истината, съвест на социологията, аналитичен ум насред блато от лудост.

Неговото присъствие в битката за София я издига до едно принципно ново ниво. Просто се появява фигура, която със своя интелект и вътрешен демократизъм сама по себе си е опозиция на мутромилиционерщината, на герберската паплач, която като бълхи е полазила общината. Ако трябва да бъдем още по-крайни - той е като лъч слънчева светлина, който прониква в бърлогата на вампирите, за да покаже, че София може да има различен облик, че този град заслужава истинско управление, а не е това зловещо подобие на мениджмънт, което си е сложило едно кротко и красиво лице за маска.

Номинацията на Мирчев очертава и един нов път на самата левица, защото в него се съчетават не само хладината на анализа, но и пламенността на идеите. Той е автентично ляв. Подготвено ляв. Ляв, който знае и търси. Един световен дух, който няма да се задоволи с елементарните обяснения. Специалист, с умение да решава проблемите. Политически мислител, който е наясно, че ако политиката не се води от идеи, значи се води единствено от корупция.

Именно това пречистващо завръщане към левите идеи и тяхната същност е основната сила на Мишо Мирчев и появата му в бюлетините със сигурност вече предизвиква потни срещи в софийския ГЕРБ, защото тяхната империя на големите кражби рано или късно ще бъди срината до основи.

Вероятно мнозина са имали в сърцето и в разума си достойната кандидатура на професор Михаил Мирчев, но ние с моя приятел Бойко Маринков се оказахме само говорители на вашия порив за ново начало на онзи дълбоко народен глас, с който днес говорят гърци, испанци, португалци. Разговорът за София не е разговор за калдъръма, за фонтаните и за местата за паркиране - разговорът е в най-висока степен за същността на политиката!

Гордея се с това, че на сайта "Поглед.инфо" от няколко години идеите на Мишо Мирчев получават разпространение и набират нови симпатизанти!

Нашата собствена битка не е за власт, ние искаме политика на идеите и левица на емоциите.

Левица, която вярва и знае, че може да победи.

Защото София сега е нещастен град, попаднал в ръцете на гангстери.

Знам, че в комиксите обикновено с мафията се разправя някой супергерой с мистични сили, но нашата лява сила е именно в идейността.

Там, където ГЕРБ имат пари, ние можем да покажем визия.

Там, където ГЕРБ имат клиентела, ние имаме дух.

Там, където ГЕРБ имат надъхани кариеристи, ние имаме хора, отдали живота си за по-добър свят.

Там, където ГЕРБ имат марионетка, ние предлагаме Михаил Мирчев.

Статуквото срещу промяната.

Идеите срещу крадците.

Изборът е толкова ясен и очевиден, че всеки може да го направи с чисто сърце.

А сърцата бият отляво.

Това не е случайно.