/Поглед.инфо/ Напоследък ми се случи да срещам грозни нападки срещу сайта Поглед.инфо. Сайтът бил станал бухалка за неудобните на "Позитано", тормозел и гърчел бедната и нещастна опозиция, както разбрах от отделни писъци във Фейсбук. И понеже знам, че предконгресно този вопъл ще се засилва, искам да кажа няколко неща.

Първо - Поглед.инфо е сайт за остра политическа публицистика и казване на истините на висок глас.

На някого нашите истини може да не му харесват.

Може да не издържа да ги слуша.

Може да се дразни, че в този свят съществува различно мнение.

Но това не може да е причина да твърди, че Поглед.инфо е бухалка.

Поглед.инфо може да прилича на бухалка единствено в очите на тези, които са отвикнали на демокрация. Които с години тъпкаха различното мнение, за да потъват в блатото на своето самодоволство.

Поглед.инфо е независим политически сайт, който всеки ден отново и отново се бори за доверието на читателите си и те се увеличават. Заради това няма да приема обвинения от хора, които зорлем превърнаха БСП в партия, която да губи избори.

Второ - върнете се назад в моите текстове. Никога, ама никога не съм си позволил нито една лична нападка в тях (може би само Ангел Найденов е изключение, но който може да мине покрай натовец и да не го перне зад ушите, значи е по-силен и добър човек от мен). Написал съм, доколкото мога, своите позиции, но винаги, абсолютно винаги съм се придържал в рамките на политическата дискусия. Просто някои хора май отвикнаха да водят спор. Те така бяха свикнали да налагат силово идеите си, да тъпчат дисидентите, че сега, когато трябва да защитават възгледите си в една плуралистична среда, просто издишат. И заради това идват писъците за "лични нападки".

Има хора, които използват това клише като начин да не участват в дебат.

Защото нямат какво да кажат.

Защото никога не са имали какво да кажат.

Много е лесно да се правиш на обиден, да пускаш прикрити псувни във Фейсбук и да се упражняваш на гърба на Поглед.инфо.

Никога не съм отказал да пусна смислена статия на човек с позиции. На сайта са се появявали дори и текстове на хора от десницата. Но нито един от тези, които твърдят, че Поглед.инфо е бухалка, не ми е предложил насрещен текст, в който да опровергае моите критики. Защото във Фейсбук е по-лесно да обиждаш на лична основа и да заместваш липсата на визия с неясна обида.

Започнах с този дълъг увод, защото ще посветя този текст на политическа критика.

Не искам да слушам след това хленчове как съм стоварвал бухалки върху гръбнака на някого.

Политиката е битка, а не пансион за джентълмени с изнежени ръце!!!

Като делегат на градската конференция на БСП в София с голям интерес чаках, за да видя какъв анализ на положението ще ни поднесе лидерът на столичните социалисти и мой приятел Калоян Паргов. Неговото име все повече се върти из медиите като младата звезда на партията, като новата надежда на левицата, а това задължава.

Уви, това, което чух, беше толкова далече от моите очаквания, че повече просто не може да бъде.

Вместо анализ, чух оплаквания от националното ръководство.

Вместо поемане на отговорност - хлъзгаво измъкване между капките.

Вместо нови идеи - мантрите, че БСП трябва да поеме по пътя към властта.

Но всичко по реда си.

Младият лидер на столичните социалисти на няколко места в своя доклад показа, че е много раздразнен от вътрешния идеен дебат в БСП. "Започнахме да се делим на крила и опашки, да се сочим с пръст и да се обозначаваме като тесни и широки социалисти, както е било в началото на миналия век", обобщи критиката си Паргов и веднага изсъска, че с псевдолява реторика БСП няма да помръдне от своето място.

Интересно!?

Както се казва - език мой, враг мой.

Никой никога не е делил БСП на тесни и широки социалисти.

Това е умишлено изкривяване на опита за изчистване на идейната идентичност на партията, за да може една групичка, която в голямата си част дори не може да посочи през коя година е създадена левицата, да се оплаква, че левият курс всъщност е зле прикрито левосектантство.

Ако Калоян Паргов не е разбрал, нека да обясня.

Проблемът дойде от това, че от 2006 година насам БСП не е печелила избори. Ама по никакъв начин.

БСП катастрофира политически, защото като всеядно чудовище се опита да бъде едновременно лява, дясна, либерална, социална, кариеристична и прагматична.

И това доведе до корабокрушението.

БСП дотолкова изгуби идейните си основи, че прати Кристиан Вигенин в Киев да легитимира хунтата, а Ангел Найденов трепереше от страст като даваше интервюта каква заплаха е Русия за България.

Хората не простиха на БСП това пропадане. Защото с всичките действия на тези, които днес се припознават в литературния образ на широките социалисти, левицата затъваше в блатото все повече и повече.

Тоест изчистването на идейната идентичност днес не е някакво действие, което цели да разваля вътрешния комфорт на др. Паргов, а да се опита да върне левицата по пътя на победата.

Да, проблемите са толкова големи, че връщането на този път няма как да мине без жертви. Има хора в БСП, които сега се представят за «спасители» на партията, и които и най-хард левите симпатизанти, когато ги видят по телевизията, започват да си мечтая за огнепръскачка. Защото тези хора станаха символ на предателството на идеите, на заиграването с външни на БСП сили.

Много е лесно днес да прехвърляш проблема от болната глава на здравата.

Не левият курс е виновен за проблемите на партията, а фактът, че този ляв курс драматично се забави във времето.

Др. Паргов обаче не се съобразява с това. Той твърди, че иска битка. И заради това смята, че хората разсъждавали така: "Що за водачи са тези от БСП, след като вече близо две години дават ляв мигач и все не могат да вземат завоя? Не водят политическа битка с управлението на ГЕРБ, а се разправят помежду си на тема кой е по-ляв, най-ляв".

Отново греда!

За това кой води политическа битка с ГЕРБ има един-единствен показател. И той се нарича "отказ от коалиция".

БСП е единствената партия, която отказа този сатанински дар.

Направи го официално и твърдо.

И така, разбира се, разби сърцата на знайни и незнайни кариеристи, които вече слюноотделяха и се виждаха я зам.-министри, я шефове на агенции.

И точно тук е подлият момент!?

Как да се бориш с ГЕРБ, когато в левите редици има хора, които само чакат да се саморазправят с левия курс, за да могат да сключат коалиционно споразумение с ГЕРБ!?

Самият Паргов не е изключен от кръга на заподозрените. Иначе как да си обясним телевизионните му турнета, в които мелодраматично обясняваше как следващият лидер трябва да обещае да вкара БСП в управлението!?

Така ли, приятелю мой!?

Значи не е важно какви идеи ще реализираме, не е важно каква идентичност ще имаме, важни са управленските кабинети!?

Толкова е прозрачно, че чак е тъжно и жалко!!!

След тези интересни тези в доклада на конференцията се успокоих, дори притворих очи леко, за да се спася от скуката, но малко след това ораторът ме събуди с тържествения си извод, че БСП трябва "да очертае пред партията именно линия на действието, на рационалната и прагматична политика, да ни извади от вцепенението и безплодното празноговорене и да ни върне на терена на действителния обществен ред".

Ахаа, още един прагматик се излюпи в БСП!?

Напоследък те (прагматиците) почнаха много да се размножават в левицата. Няколко дни преди Калоян Паргов, Кирил Добрев, например, пред един сайт обяви, че е готов да размени всички идеи на БСП срещу прагматизъм.

В лицето на столичния лидер видях виден последовател на подобна теза.

И тогава установих една политическа теорема, която ще ви представя под името Закон на Петков: "Когато един човек няма никакви идеи, той веднага се представя за прагматик".

Прагматизът е лъскавата опаковка на идеята, че политиката само пречи на бизнес-социалистите да мислят не за хората, а за истинската си любов - банковите си сметки!

"Рационална" и "прагматична" политика са именно фразите, които карат стомасите на избирателите ни да се обръщат от гадене.

Защото с прагматизъм го докарахме единствено до...Делян Пеевски.

На БСП е необходима идейна политика, защото само тя може да гарантира защитата на интересите на избирателите.

Изобщо, когато някой ви заговори за прагматизъм, а междувременно девестотин пъти е обявил, че идеята за лява политика го дразни, направо му покажете адреса на най-близкия квартален клуб на ГЕРБ!!!

Харесаха ми и оправданията на Паргов за лошите резултати в София. Според неговия анализ той е невинен като младенец, защото събитията в столицата имали национален контекст.

И заради това вината е на Миков!

Как няма да е в него!?

Ето какво казва Паргов: "Ето защо искам да направя извода, че без промяна в политиката на партията на национално равнище, БСП в София не може да набере собствена сила. В столицата винаги силата или слабостта на партията като цяло намира пряко отражение".

Интересно. Винаги съм смятал, че когато сложиш такъв извод в доклада си, следващата ти стъпка ще трябва да е да предложиш закриване на лидерския пост в София.

Тук имаме описание на един политически фалит. Щом БСП в София е в такава пряка зависимост от националното ръководство, давайте лидерът на БСП да се води софийски лидер и направо да решава проблема!?

Само че Паргов прехвърля проблема на националното ръководство, а междувременно кандидатства за лидер.

Само вижте колко е хубаво. Изборите в София били загубени не заради грешки на столичната ортанизация, а заради националното ръководство.

Софийският лидер жив да го ожалиш.

Толкова е миниатюрен, че някакво си там "Позитано" постоянно го препъва в неговия поход към победата.

За какво ни е тогава софийска организация изобщо!?

Представяте ли си в Перник да направят такава констатация - ние нямаме никаква грешка, ама понеже хората не харесват националното ръководство, ние загубихме.

Това е имитационен анализ!

Димна завеса!

Пушек, който трябва да скрие истината, че зад всичката тази словесност една групичка в левицата като илюзионисти се опитва да пробута на левия електорат идеята, че БСП, АБВ и който друг ренегат се сетиш, трябва да се завърнат при нас, всички да прегърнем заедно и да излъчим някакъв митичен кандидат за президент, който ще ни обедини радостно и ще ни посочи пътя към светлото бизнес-бъдеще на социализма, където само банковата сметка ще е гаранция за автентична левичарщина...

В БСП има една голяма опасност. За пореден път кухите думи да заглушат кипящата жизненост на идеите.

БСП не е поела пътя към гробищата, а точно обратното - тя се измъква от земята на сенчестата политика и се опитва да се върне обратно при своите избиратели, да ги открие, да им се извини за грешките и да им предложи кауза, която е по-голяма от всеки човешки живот - завръщането на социалната държава и справяне с всички тъпотии, наследени от прехода.

Но това няма как да се случи, докато някакви дежурни хора, докато случайни туристи в левицата се опитват да ни върнат обратно в блатото.

На тях не им пука за победата.

Те искат просто да командват!

И е лесно да бъдат различени.

По речника ще ги познаете!

И по оправданията!