/Поглед.инфо/ Всеки път, когато Кристиан Вигенин си отвори устата, на страшно много хора започва да им се плаче. Убеден съм в това.

Има хора толкова амортизирани, така прокълнати, но, уви, нахални, че не искат да разберат, че историята отдавна ги е изхвърлила от борда. Тяхното място е именно там - в отровната мъгла на времето на компромисите и легитимирането на кървавите бандеровци. Вигенин е призрак от виновното минало. Един невалиден социалист. И самото му присъствие в настоящия парламент показва с какво пълчище от демони има да се саморазправя БСП в своята битка за автентичен ляв курс и възстановяване на моралния облик на левицата.

Очевидно е, че няма как да направим това с призраци. Няма как да се случи, когато бандеровците все още отказват да признаят, че сбъркаха и да се покаят пред очите на разгневените хора.

Вместо да дочакаме митичното извинение, дочакахме друго. Политическият призрак на бандеровеца е решил в края на годината с реваншистка злоба във Фейсбук да прави анализ на световните процеси. Този анализ е кратък и злобен, заради това ще си позволя да го пусна тук целия, а след това изречение по изречение да изстискаме политическата отрова от него и да видим какво всъщност наистина се опитва да ни каже бандеровецът. Та Вигенин е написал:

Ципрас се освободи от Лявото крило (Лафазанис, Варуфакис), което едва не довърши Гърция лятото. Два пъти подкрепи удължаването на санкциите на ЕС срещу Русия. Вчера разреши гей-браковете. Питам сега "здравите сили", които писаха гневни статии и коментари срещу мен (заради оказалите се верни прогнози от пролетта), още ли въздишат по Сириза? Сириза все още ли е новото ляво в Европа? Или вече станаха предатели? БСП има нужда от реализъм и от силен професионален и идейно просветен екип, който да създаде план за България въз основа на напълно актуалната Политическа програма от 2008 г. Всякакви външни и вътрешни дилеми, в които ни вкарват умишлено, а ние влизаме с хъс, целят БСП да бъде разединена, слаба и объркана, а оттам и подчинена - или в ъгъла като (само)изолирана опозиция, или като присъдружна в управлението. Пожелавам си 2016 г. да мине за БСП под мотото "Силата се пробужда", а наесен да има президент.

Това не е статус. Това е розов сън. Още в началото започва с идеята, че левите крила принципно трябва да бъдат наритвани. Удивително е тържествуването и доволното потриване на длани. Наблюдаваме една уникална ситуация - "социалист" се радва, че една автентично лява партия е била стъпкана от европейските банки и финансовата олигархокрация. Но бандеровецът не коментира това. Той с наслаждение описва политическата драма на СИРИЗА и това, че Алексис Ципрас се раздели вероятно с най-ярките си политически фигури, тези, които наистина имаха куража да се борят и да мечтаят - Янис Варуфакис Панайотис Лафазанис.

Всъщност спорно е доколко Ципрас се освободи от тях. Според мен, по-скоро те се отдръпнаха от Ципрас, когато видяха, че той вече няма кураж, енергия и вдъхновение да се бори за автентичния глас на гръцкия народ. В крайна сметка, това е политическата биография на Ципрас - той имаше всичко, за което един ляв лидер можеше да мечтае, но го продада в името на кефа на Меркел и стоящите зад нея финансови капитали. Ципрас получи революционното "охи" на гърците като оръжие, но избра да го свали, защото тогава, в онези буйни дни на изглеждащото вече така далечно лято, Меркел изглеждаше могъща като древногръцка богиня на отмъщението. Само няколко месеца по-късно, когато бежанската вълна разтърси ЕС, се оказа, че германската канцлерка е едно обикновено картонено чучело, също така изпразнено от съдържание. Но Ципрас предпочете да вярва в мощта на капиталите. Вигенин също. Само за такива хора лявото крило на която й да е партия може да бъде проблем.

Днес вече бандеревоцът е възторжен ципрасист. И твърди, че не Ципрас, а Лявото крило щяло да унищожи Гърция. Схващате аналогията нали? Вигенин пише това с български адрес. Просто пред очите си имаме поредната фигура, която се чувства ограничена и чужда на това, че една лява партия тръгва наистина наляво.

БСП с ляв курс означава окончателна смърт за вигенинщината. Там, където има ясни идеи, принципи и сияещи ценности, политици на компромиса, на сенчестите поръчки и на легитимирането на хунти просто не вървят. И, между другото, опитите за мелодраматична ирония на бандеровеца за статиите на "здравите сили" в БСП всъщност не са срещу самите автори, а срещу идеята за идеен курс на левицата в България. Заради това основна ценност за бандеревоца се оказва "реализмът".

Какво, по дяволите, ще рече това?

Че левите идеи са някакъв висш не-реализъм?

Че си имаме "депутат-социалист", който се дразни, че трябва да действа, воден от ценности?

Какво всъщност ни казва Вигенин?

Че БСП трябва да остане на старите си пристанища, независимо от това, че изборните резултати за нея се сриваха драматично от вот на вот?

Къде го стяга точно обувката?

В едно свое брилянтно проникновение Калина Андролова съвсем точно сподели, че между Кристиан Вигенин и настоящия външен министър Даниел Митов няма абсолютно никаква разлика. Убеден съм, че Митов би се подписал под статуса на Вигенин. Това е коалицията на безгръбначните, на тези, които искат политиката да е напълно изчистена от автентични идеи и да бъде предадена в плен завинаги на стерилното технократство, където най-важният измерител за успех са личните банкови сметки.

Как иначе да си обясним скърцането със зъби на бандеровеца, че БСП била вкарвана умишлено във външни и вътрешни дилеми?

Да си автентично ляв не е дилема.

Да не легитимираш олигархични бандеровци не е дилема.

Да не злорадстваш пред проблемите на лявото в Гърция не е дилема.

Това е спор за бъдещето на партията, спор за това каква БСП искаме да видим. БСП, която е оплетена като в паяжина от компромиси, договорки и парламентарни наколенки, или БСП, която започва да излиза от блатото като единствената алтернатива на прокълнатото неолиберално статукво в България.

Друг път левицата няма!

Алтернатива или прислужница!

Точно заради това рецептите на Вигенин са капан!

От мъглата на виновното минало не може да се изгради светло бъдеще.

От слугинаж на клишетата няма как да се роди автентичен ляв пламък.

Дори един човек като Ахмед Доган препоръча на своите депутати и кадри да не робуват на блуждаещите клишета в динамичния свят. Защото това, което днес ни изглежда могъщо и непоклатимо, като НАТО например, утре ще бъде просто една от бележките под линия в дебелите учебници по история. Историята е коварна наука. В нея оцеляват единствено идейните, смелите, вдъхновените. Хората си спомнят за тях с морален плам. Защото силата на Гърция и нейния дух е в ръцете на непримиримия Варуфакис, а не на Ципрас, който падна на колене.

Същото се отнася и за Вигенин. Бандеровският призрак вече няма думата в тази партия. Защото тази партия днес се чуди как точно да излезе от статуквото, което именно такива като него ни натресоха. И заради това хората го помнят с презрение и няма да приемат неговите псевдорецепти за излизане от това положение.

Силата на БСП не е във Вигенин. Нито пък в неговите другарчета, които под път и над път хвърлят плюнки срещу левия курс на партията. Силата се е събудила във всички онези, които, въпреки Вигенин, останаха в БСП и продължават да вярват, че само левицата може да промени България така, че мечтите на няколко поколения българи да се сбъднат.