/Поглед.инфо/ Съвсем умишлено не бързах с анализ на това как БСП организира вота на недоверие. Исках да видя реакциите на партията след дебатите, а и, няма какво да го крия, може би тайно в себе си се надявах да видя, че е останал някакъв ляв инстинкт, някаква идейност, която ще поправи киселия дъх в устата и ужаса в мозъка ми.

Да, годините си минават, а аз си оставам наивник…

Няма да коментирам дебатите по вота. Този вот беше закъснял, измъчен и практически досаден.

Вотът на недоверие е атомната бомба на опозицията, най-силното оръжие, онзи инструмент, към който се посяга, когато искаш да проснеш противника на пода, да го задушиш от аргументи, реторичен блясък и протестна емоция!

Уви, нито един от тези фактори не беше налице!

И защо ли!?

Ако БСП не се беше бавила, ако БСП не се бе заплела (отново) в паяжината на ДПС и бе извадила вота на недоверие в пика на драмата „Кумгейт“, той щеше да има не само парламентарна, но и обществена сила. Хората бяха настръхнали, ГЕРБ бяха в технически нокаут, независимо от опитите на Делян Добрев да имитира бодрост, разнообразявана от мрънкане.

Мигът за вот беше тогава! Левицата щеше да инкасира направо служебна победа и много точки.

Но БСП сега е бизнес-формирование, корпоративен кръжец на богаташи и отдавна няма сетива да чува, усеща и разбира околния свят.

Медийните нарцистични сесии на Корнелия Нинова няма как да заменят автентичната политика. Наложи се левицата да минава през тънките политически мъчения на Ахмед Доган, за да разбере, че е била изиграна, инерцията й е била унищожена, а вятърът в крилата смразен.

Отложен с близо два месеца, вотът заприлича на ново българско кино – тягостен, мрачен, протяжен, без ясна цел, абсолютно нефокусиран, неясен и в крайна сметка негледаем.

Режисурата беше под всякаква критика – дебатите започнаха с една не лоша, но свръхдълга реч на Корнелия Нинова, която всъщност дебалансира дебата.

След нея социалистите се оляха в процедурни скандали и напълно забравиха, че целта на дебатите е да насочат вниманието към свръхтемата – корупцията, която като рак с разсейки убива цялото ни общество.

Вместо стрелба по темата, чухме десетки заяждания на дребно, които оставиха впечатление, че въпросът на въпросите за БСП е кога и как Борисов ще се яви в парламента.

Разберете ме правилно – отсъствието на премиера наистина е скандално, това е истинска атрофия на идеята за парламентаризъм, но това се отбелязва гневно един път и евентуално може и да се повтори, за да го чуят пропусналите първия път.

Опитът дебатът да се насочи изцяло към отсъствието на премиера обаче, остави усещането, че левицата няма аргументи, че е безсилна да извади факти и заради това дрънка напразно оръжие и иска Борисов в залата, за да може да го дразни в реално време.

А може би такава беше и истинската цел!? Защото, ако се върнем назад от момента раждането на идеята за вота, може да възникнат много въпроси, чиито отговори са твърде смущаващи!

Именно тази режисьорска импровизация провали БСП и нулира нейните аргументи, както и патетиката от речта на Нинова.

Цялата енергия в свирката и нищо в двигателя!

Единственото смислено изказване принадлежеше на Елена Йончева, която, вярна на своя журналистически стил, заряза политическата емоция и хладнокръвно и смело извади за пореден път фактите за Делян Добрев на масата.

Тази жена има удивително постоянство и око на снайперист!

Ефектът беше моментален – Делян Добрев скочи истерично да се защитава с нова порция лъжи, обвинения, обиди, компромати, клевети и интриги. Те са трудни за преразказване, защото никой не може да схване вътрешната логика на лудостта.

И точно тогава си пролича другата слабост на левицата. Тя беше останала без време. Тоест – никой не излезе да защити качествено Йончева, да се противопостави на този мътен поток от гербаджийски лъжи.

Това беше стратегически провал!

БСП пусна Йончева под дъжда от куршуми и я остави самичка!

Това е абсолютно непростимо!

Не е нормално, нито морално Йончева да бъде изоставена в толкова критичен миг!

Отстрани това изглеждаше като ритуал по жертването на ценен войник.

Пускаме лудия напред, пускаме смелия да се бори, а ние оставаме на топло в окопа и се крием от бомбардировката!

Именно в този миг стана ясно, че вотът е провал на БСП!

Левицата показа, че не знае /или не иска/ да пази безценен капитал като Йончева!

И тук не говорим за даването на пресконференции постфактум. Говорим за яростна парламентарна защита, за политически щурм срещу тези лъжи.

БСП обаче беше останала без време, обезоръжена и безпомощна!

Парламентарната група можеше да вземе решение и да направи този вот политическо събитие. За целта тя има поне 10 остриета, които можеше да пусне, а те знаят какво да правят.

Вместо една предълга реч на Нинова, вотът можеше да се състои от десетина ударни изказвания, които да пробият щита на самодоволност у мнозинството и да извадят на преден план истинската им арогантност.

Единствено Йончева го постигна!

С кратка и ударна реч!!!

Истината не се нуждае от много думи. Но Нинова, защото предполагаме, че тя е режисьор, избра да рекламира себе си, а не да превърне вота в сила за своята партия.

И резултатът го видяхме всички.

Вотът на недоверие стана нещо като махмурлук, за който никой не иска да си спомня!

И след него аз съм притеснен, наистина съм притеснен, да не би БСП да унищожи Елена Йончева с такива безсмислени сражения!?

Тя е боец, но с кофти командир и най-добрият командос е обречен да попадне в плен и забвение.

Да се чуди човек защо ни бяха тези ярки граждански квоти, когато не знаем как да ги ползваме!?

А не знаем, защото БСП сега е деполитизирана бизнес организация, която отдавна служи не на своите избиратели, а като пиар-агенция за едно лидерско его, голямо поне колкото това на Бойко Борисов.

И какво – изхабихме цял вот, за да научим нещо, което знаехме предварително:

Корнелия Нинова не става!

Просто не става!!!