/Поглед.инфо/
Скъпи приятели,
уважаеми съграждани,
братя по идеи и другари по битка,
Обръщам се към Вас в един от най-решителните месеци, които България ще изживее в близките няколко години - предизборната кампания за местните избори, която може да бъде шанс за едно различно и истниско бъдеще или просто всичко да си остане постарому в безрадостното статукво на несекващата корупция, наглите богаташи, които одират по три кожи от общината и неспиращата наглост на овластения от чужди и външни сили елит.
Преди няколко месеца аз приех предизвикателството да бъда номиниран за общински съветник в листата на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ и бях поставен в нея под номер 34. Не съм част от политическото статукво, ненавиждам апаратните подлости, с кожата си мразя интриганството и канибализма, които разяждат левицата от години и никога не съм превил гръбнак пред идеи, в които не вярвам.
Заради това възприемам своя номер в листата като сертификат за качество.
С мощното оръжие на преференцията, което е дадено в ръцете на избирателите, левите хора в София ще имат възможност да си кажат думата и да подредят истинските стойности в БСП по начина, по който ги виждат.
Именно това е моята мотивация за участие.
Отдавна беше време избирателите да имат реален, а не имитативен избор.
Аз не се страхувам от преференциите, дори напротив - ще се боря за тях, защото вярвам, че имам хъс, кураж и воля да отстоявам не само левите идеи, но и лявото поведение в Общинския съвет. А това е поведението, което следва линията на нулева толерантност към колаборация с котараци, маниаци, гербаджии и реформатори.
Не можем да си позволим да бъдем повече левица на компромиса.
Трябва да сме левица на действието.
Американският писател Робърт Пърсиг навремето казваше, че истината за света се съдържа не в историята или социологията, а в биографията.
И ето - аз заставам пред вас със своята биография на човек, социалист, на гражданин, който никога не е спирал да иска промяна и на политическо същество, което не може да се примири с неравенството, бедността, несправедливостите и мизерията.
Аз също бях от ударените от прехода.
Трябваше да променя целия си живот.
Трябваше да оцелявам, да се боря, да плувам в морето от несигурност.
Но никога не предадох идеите, в които вярвам.
Никога не заплюх своето минало и не се продадох на конюнктурата.
Станах лидер на БСП в район "Надежда" в първите години на прехода, когато плъховете напускаха кораба и почнаха да се правят на седесари и всякакви други микроорганизми. И бях такъв до момента, в който видях как едно ново поколение се влива в БСП, което обаче искаше единствено и само кариера, а не идейни битки. Търсеше държавна заплата, а не автентична идеология.
Но дори и това не пречупи моята вяра, че е възможен един друг свят, където корупцията не е ежедневие, а бедността обичайно явление.
Аз останах в БСП, бях свидетел на добрите промени, но и на лошите промени. Вълнувах се, кипях, страдах, емоциите ме заливаха, бях една електорална единица, която обаче нито за миг не отстъпи и крачка назад.
Моята биография е биографията на един постоянен човек.
Не се срамувам от нея!
Тя е моето доказателство за автентичност!
Моята истина за живота!
Моята платформа за действие!
Заради това преди повече от 5 години създадох и сайта "Поглед.инфо".
Исках да има една трибуна за качествена лява журналистика.
Един малък остров на свободата, където всеки, който има какво да каже и знае как да го каже, да получи възможност да сподели плановете си за промяна на света.
След 5 години упорита, ежедневна, доброволна работа - "Поглед.инфо" вече е една институция в журналистиката, една запазена марка на свободата, една лаборатория за идеи, която не търпи фалшивите обяснения и глупавите лъжи, а води битка за истината, битката за различната гледна точка и точно така се превърна в сайт, който десните отварят всеки ден, за да видят какво точно са сгафили и как са били стъпкани праведно.
С очите си видях как за 25 години София стана сцена на огромно неравенство. Лъскавият център, който всяка години се ремонтира отново и отново, за да се крадат пари, е в тотален контраст с големите квартали в периферията, които дори самите столичани наричат "спални". Хората може още да не го осъзнават съвсем, но в тези думи се крие дигнозата на нашия град.
Лъскавите фасади срещу реалните проблеми.
В София не се прави политика, а проблемите само се гримират. Столицата е един огромен десен експеримент.
Наясно ли сте, че огромни части от София със своите данъци финансират малката елитна част от нея!?
Изсмукват се пари от бедните квартали, за да могат богатите да тънат в лукс!
Никой не дава пет стотинки за обикновените столичани, тези, които едвам преживяват с парите си и трябва да гледат абсолютната арогантност и безнаказаност на градските сноби!
Този проблем няма да го видите в речите на зализаните грантови интелектуалци, които иначе могат да ви проглушат ушите с думи като "морал" и "правила".
Ключовата дума за София обаче е "справедливост".
Ключовата дума е "равенство"!
Да, трябва да изтръгнем от историята автентичните леви думи и да им дадем нов живот, защото процесите, които преживяваме, досадно повтарят миналото!
Ако искате, наречете го и класова борба - но е време столичаните от крайните квартали, от периферията на лъскавия и грозен за живеене център вече да имат думата!
И тя да тежи!
Това е автентичната задача на левицата на действието!
Време е да спрем със заклинанията, необходима е истинска работа, качествено нов подход, истинска битка с грозните язви на гербаджийската олигархия и автентичност на идеите!
Това е моят ангажимент към вас.
А аз никога не забравям своите ангажименти!
Бюлетината е 39, а моят номер е 34.
Време е да си върнем онази София, която ни отнеха!
