/Поглед.инфо/ Само два дни след моята статия "Тишината на Корнелия Нинова или защо мълчи БСП?", лидерката на левицата най-накрая излезе от мъглата на мълчанието и реши да даде знак, че все пак присъства в тази реалност и до ушите й е достигнала голямата тема, която разтърсва България, а именно - опитът на кабинета да обяви Русия за заплаха №1 за България.

Тези дни дори и Бойко Борисов бе принуден да даде мнение и той ни каза, че ако стане война между НАТО и Русия, ние ще сме на страната на НАТО.

Нинова, която иначе много следи какво говори Борисов и му скача даже и за запетайките, дори не си направи труд да отрази това мнение. Вместо остра и гневна реакция, получихме неясни и отвлечени разсъждения във фейсбук за това как други страни от НАТО искали да имат добри отношения с Русия. Описанията приличат на лексикон, но не и на политически текст. Най-накрая следва и изводът: "Русия не е заплаха, а стратегическа възможност за Европейска България".

Тези думи очевидно са били спуснати като окръжно из бизнес-кръжока на "Позитано", защото чухме как заместник-председателят Кирчо Добрев ги поставя едно към едно!

Ама наистина едно към едно!

Очевидно е, Кирчо е решил, че няма смисъл да ражда свое собствено мнение, защо да си напъва мозъчните клетки и да ги отклонява от алъш-вериша, като може да препише наготово това, което Класната е забъркала като мозъчен буламач.

Закъснялата реакция е по-голямо изобличение дори и от липсата на такава! Мъдриха 10 дни, а най-накрая родиха импотентната фраза, че Русия е "стратегическа възможност, а не заплаха".

Какво ще рече това?

В друга страна, където има журналистика, различна от центровете и епицентровете, подобно твърдение щеше да бъде подложено на политическа верификация.

Нинова щеше да бъде питана - как точно в политиката на БСП днес, дори и като опозиционна сила, е интегрирано разбирането, че Русия е стратегическа възможност!?

Колко пъти е ставало дума за това в парламента!?

С кои свои прояви БСП е доказала, че наистина споделя своя принцип!?

Например, в новия парламент, поне един път опита ли се левицата да внесе пак предложението за падането на санкциите!?

И, да, знам, че битката е обречена, но истинската политика си личи в обречените битки, а не в победите наготово.

След като Русия е стратегическа възможност и това е философията на Нинова, защо тя трябваше 10 дни да събира енергия, за да си даде мнението!? Да не говорим, че го даде едва след като Поглед.инфо вдигна пара по темата, а ние го направихме, защото стотици леви симпатизанти ни заляха с въпроси, на които не намерихме отговор.

Забележете и друго, което е още по-важно. Корнелия Нинова не само закъсня с реакцията си, не само я претупа отгоре-отгоре, но и я пусна единствено във фейсбук като нейна лична позиция!

Много моля, др. Нинова, политическата ситуация изисква остра партийна позиция, ярко мнение, което да покаже, че БСП осъзнава цялата острота на проблема, цялото лицемерие на надъханите ястреби, които са овладели подмолно институциите и се опитват отново и отново да превърнат България във фронтова държава. Вместо това, получихме фейсбук статус и някакъв патетичен и жалък призив на ИБ вицепремиерите да оттеглят подкрепата си за доклада, както и към Волен Сидеров да даде глас "против".

Това е жалко!

Това е позорно!

Това е нелепо!

Съжалявам много, но не приемам това за позиция.

Това е отбиване на номер, но и нещо повече!

Това е и защитна стратегия, ако Нинова и сие бъдат привикани на килимчето пред американския посланик, за да се обясняват за думите си. Тогава те ще имат своето оправдание - ето, господин посланик, господарю наш, слънце и луна наша, ние не излязохме с партийно мнение, всичко бяха само мнения във фейсбук.

Смятам дори, че това е водещата причина за забавянето, основният мотив БСП да потъне в блатото на позорното мълчание.

Ръководството е на дистанционно управление от "Козяк" и ако не вярвате - прочетете отново всичко, което написах. Няма никакво друго обяснение за това, че левицата изчезна в мига, в който трябваше да бъде остра, непримирима и силна.

Нинова бе поставена в шах и заради това реши да излезе с "лична декларация".

И между другото, това доказва нещо друго. За лидерката на БСП колективните органи не означават нищо! Вместо да се консултира с тях, вместо да свика поне едно заседание на някой съвет, за да чуе мнението на партията, след дългото мълчание, тя излезе с лична позиция.

Ето как егото става по-важно от партията!

Ето как загиват дори и столетните формации!

Това се случва в мига, в който личните амбиции и нарцисизъм заместят идеологията и автентичните идеи!

Когато се възцари виновната тишина и най-големите партии са се превръщали в призраци.

Питам се само - докога ще наблюдаваме мълчаливо това!?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели