/Поглед.инфо/ В разгара на дискусията за съдбата на Доналд Тръмп Америка отбеляза 45-та годишнина от началото на аферата „Уотъргейт“.

Ще напомня, че на 17 юни 1972 година, в разгара на избирателната надпревара, в хода на която стопанинът на Белия дом, републиканецът Ричард Никсън се бори да бъде преизбран, в хотел „Уотъргейт“, в щаба на кандидата на демократите Джордж Макгавърн са заловени петима души, докато инсталират подслушвателна апаратура.

Демократите се хващат за тази нишка и успяват да предизвикат разследване, което продължава две години. Триумфално преизбраният Ричард Никсън е притиснат до стената – не му остава нищо друго, освен  доброволно да подаде оставка.

Любителите на аналогии и паралели пророкуват на 45-я президент на САЩ Доналд Тръмп същия крах, който през август 1974 година застига 37-я президент.

Само че, оценявайки онези събития от позициите на днешния ден, не е маловажно да си спомним какво се случва в Америка след Никсън, в периода на управлението на другите администрации.

Главното е, че „Уотъргейт“ стана не правило, а изключение. Това е първият и единствен случай, когато исканията на конгресмените и обществото са удовлетворени: президентът подава оставка. По този начини онези, които през последните десетилетия са се опитвали да сравняват други вашингтонски скандали със знаменития „Уотъргейт“, един след друг са грешили.

От времето на „Уотъргейт“ всички американски скандали се развиват по един и същи сценарий: изтичане на информация в медиите, опровержение от властта, ново изтичане на информация, уличаваща Белия дом в укриване на някаква важна информация. След като медиите развихрят сензацията с всички сили и тя влезе в центъра на информационния поток, в нея активно се включват заинтересованите политици и околополитически фигури.

Не е учудващо, че политическият пейзаж на съвременна Америка е пълен с отломки от скандали, напомнящи скелетите на катастрофирали автомобили, които така и не успяват да стигнат до местоназначението.

И ако всички помнят главния скандал при Бил Клинтън – „Моникагейт“, то първият скандал, свързан с президента на САЩ, аферата „Уотъргейт“, се помни от малцина. Същото се отнася за скандала „Енрон“ при Джордж Буш-младши, който по онова време не слиза от първите страници на вестниците и изглежда като заплаха за президента, а сега е благополучно е забравен.

Защо при всички типологични прилики в скандалите „Уотъргейт“ си остава единствен и неповторимим?

Историята на „Уотъргейт“ показва следното: блюдото, наречено „импийчмънт“ се готви дълго – то изисква огромно търпение, издържливост и изключително майсторство от страна на забъркващите го политически готвачи.

Именно такъв е случаят с процедурата по импийчмънта на Никсън. През 1973 година, когато група радикално настроени демократи се опитва да форсира импийчмънта, тя бързо и умело бива използвана от главните демократи в двете камари на Конгреса – Майк Мансфилд и Тип О`Нийл. Щателно разследване провеждат двама спецпрокурори и Сенатският комитет, оглавяван от демократа Сам Ървин и републиканеца Хауърд Бейкър. В крайна сметка решението за импийчмънта е взето от демократите и републиканците съвместно. Президентът Никсън остава без избор.

За да се стигне до импийчмънта на Доналд Тръмп, демократите заедно с републиканците трябва да минат по аналогичения път на предшествениците си от епохата „Уотъргейт“.

Ако не се случи това, „импийчмънтът на Тръмп“ ще изгори сред разпалените вашингтонски страсти. А „Уотъргейт“, така, както и преди, ще си остане изключение от правилата.

Източник: Комерсант

Превод от руски: Елена Дюлгерова, Гласове