/Поглед.инфо/ В българските коментари за терористичния акт в Страсбург се прокраднаха успокоителни нотки, че напоследък атентатите се извършват от радикализирани местни граждани в съответните страни, докато при нас в България няма такава ситуация, няма такива гета и т.н. Освен, че оценката за терористите–единаци е доста едностранчива и невярна, се пропуска както общата картина, така и новите тенденции в развитието на тероризма. Да не говорим за истинсикте причини за радикализацията, още по–малко за ислямизацията. Свикнахме да живеем спокойно между две терористични събития, за които винаги се «изненадваме» и това илюзорно спокойствие между тях е по–рисково от самото събитие. А дежурните лозунги на политиците «Нас няма да ни уплашат, ние сме единни», което едва ли ще стресне терористите, вече се възприема от гражданите като ясно свидетелство за безсилието и слабата ефективност на противодействието на тероризма.

Радикализираните местни граждани от чужд произход безспорно са заплаха за европейските общества, но причините на това явление се коренят в самата система, която ги изолира, гетоизира и довежда до отчаяние от невъзможността за се реализират като млади хора. Европейски лидери признаха, че политиката на интеграция се провали. А Глобалният пакт за миграция на ООН ни призовава да отворим още повече вратите, да осигурим всички права на новодошлите, но няма нито дума за зачитането на нашите закони и ценности, а с едностранчив подход към интеграцията катастрофата ще бъде още по–голяма.

Както в коментарите, така и на една от последните конференции в София по темата за радикализацията, основно внимание се обръщаше на този процес в затворите. Да, това е вярно, но затворите съвсем не са единственият инкубатор на радикализма. Многобройн ислямистки организации привличат и промиват мозъците не само на младите хора, но и на децата. Често радикализацията се извършва и в самите семейства. Нека си спомним и началото на възхода на Ислямска държава, когато бе организирана перфектна мрежа в интернет за привличане на бойци за войните в Ирак и Сирия.

Доклад на правителството на Холандия от 2018 г. показва, че мюсюлманите стават все по–религиозни, по–силно изразено при мароканците /78%/ и по–малко при турците /33%/. Но същото е и в Дания, където мюсюлманите искат да живеят по законите на шариата. Във Великобритания 43% от мюсюлманите смятат, че ислямското право трябва да замени светското такова в държавата. В Белгия този процент е 29. А нищо чудно и да постигнат исканията си, защото в Белгия например партията «Ислям» посяга към местната власт в 14 от всички 19 района в Брюксел. Впрочем, прогнозата на тази партия е, че след 20 г. Брюксел ще бъде мюсюлмански.

В изследване на Шведския университет по отбрана се констатира нарастване на радикализацията на мюсюлманите в страната. Шведската полиция съобщи, че дори деца от мюсюлмански семейства заплашват немюсюлманските си съученици, че ще им отрежат главите и им показват на телефоните си видеа с обезглавявания от Ислямска държава.

В повечето европейски страни нараства присъствието на салафиския ислям. Изследване на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон посочва, че в 70 държави по света днес има над 270 000 изградени салафиски джихадисти. Западните страни се фокусират върху военните аспекти в борбата и пренебрегват територията на влиянието на салафиския ислям и страните, в които конфронтацията с тях се очертава като безкрайна.

Често се пренебрегва и факта, че християнската църква трайно отслабва, а правителставта на европейските държави създават условия дори за финансиране на враждебни религиозни организации, да не говорим за строитеството на стотици джамии, някои от които подкрепени и с финанси от Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и др страни. Във Франция, при 6 милиона мюсюлмани, което представлява 8% от населението, има 2147 джамии, а центровете на ислямизма и гетата са в Парижките предградия, в Saint-Denis, Лион, Страсбург.

Ислямска държава пое отговорност за атентата в Страсбург с известно закъснение. Трябва да се има предвид, обаче, че през последните две– три години тя застава зад почти всеки атентат за да поддържа своята популярност, без да е участвала в действиетлност в подготовката и без терористът всъщност да е реално член на тази организация. Трябва да се признае обаче, че нейният лидер призова всички вярващи и симпатизанти да убиват неверниците където сварят и с каквото могат. Това съвпадна с момента, когато Ислямска държава започна да губи битките за своя халифат в Ирак и Сирия.

Твърде повърхностни са появяващи се мнения, че виждате ли, Ислямска държава вече е победена, рискът и минимизиран. Нищо подобно! От самото начало сме разяснявали, че тя е идеология, която има вече корени в редица страни по света и ликвидирането на нейн халифат в Сирия например, още не значи, че тя е победена. В актуален доклад на Пентагона от 07 декември 2018 г. се потвърждава констатацията, че се наблюдава ново активизиране и нарастване на Ислямска държава като нелегално оперираща милиция с партизански методи, превръщайки се отново в ефективна организация, т.е. свидетели сме на нейното възраждане. Експертите предупрежадават, че въпреки загубените територии, тя поддържа активна жива сила от 30 000 въоръжени бойци в Ирак и Сирия.

Ако приемем, че САЩ имат интерес да твърдят това, защото искат да оправдаят продължаването на военното си присъствие в Сирия, то нека да погледнем в доклада на ООН от 2018 г. Там също се твърди, че «Ислямска държава се превръща в една нелегалнва мрежа с по–слабо, но живо ядро в Ирак и Сирия и с регионални филиали в Близкия Изток, Африка и Азия».

Противно на твърденията за намаляване на финансовите източници, се оказва, че тя все още е добре финансирана. Логично е обаче да прогнозираме, че след като все пак с халифата загуби и някои преки финансови възможности Ислямска държава ще активизира връзките си с престъпните организации, каквито тя винаги е имала и използвала. Говорител на съвместната оперативна група на Иракската армия Яхя Расол казва: «Днес нашата война с Ислямска държава е повече война на разузнаванията ни, отколкото конвенционална война.»

Извън вниманието ни остава и факта, че Ал Кайда видя възможност да напомни за съществуването си със своите над 20 дъщерни организации. Само в Сирия тя разполага с над 20 000 бойци и още 4000 в Йемен и 7 000 в Сомалия. Спящи клетки на Ал Кайда има в 10 европейски държави.

Когато коментатори акцентират на «вълци–единаци» сред терориистите в Западна Европа, те забравят, че още преди повече от 2–3 години започнаха да се оформят мрежови терористични структури от голям брой джихадисти и подкрепящи ги логистично съмишленици. Белгийците изчислиха, че контактите на един терорист на тяхна територия възлизат средно на около 36. Година по–рано службите в Париж посочиха данни, от които става ясно, че ако приложим схемата на белгийските им колеги, това число на полезни на терориста контакти нараства на 80. В България още в края на 2016 г. обърнахме внимание на изпращането на джихадисти с командирски умения в Европа. Кого ще командват, поставихме тогава въпроса. По–масовото завръщане на европейските джихадисти от Сирия започна след първите победи на сирийската армия с помоща на руските военновъздушни сили. Тогава около 3000 бойци от Ислямска държава напуснаха Сирия в посока Европа, 700 отидоха в Турция, в Либия се настаниха 3500. Стотици други се прехвърлиха в Афганистан и Северен Кавказ.

В края на 2017 г. в структурите на Ислямска държава в Сирия имаше 5718 бойци от Европа, от които 845 от Балканите. Франция посочваше през 2013 г., че в Ислямска държава има поне 1300 френски граждани, а през 2018 г. – 400 бойци.

Службите за сигурност на западноевропейските държави посочват противоречиви числа на завърналите се в страните си бойци от Ислямска държава. Малка част са в затворите, повечето са на свобода. Днес се обсъжда казуса с връщането на децата на жените на джихадисти от Ислямска държава, които са в лагери, охранявани от кюрдите в Сирия.

Но ако вземем под внимание само данните от три държави: Германия, Великобритания и Франция, ислямистките екстремисти в тях са съответно 25 000, 25 000, 20 000, а осбено опасните джихадисти от тях са съответно 2240, 3000 и 4000. Т.е. сборът на тези официално посочени от службите за сигурност числа показва, че само в трите европейски държави има 9240 особено опасни джихадисти и общо 70 000 ислямистки екстремисти. Та това са няколко дивизии! Нещата стават особено тревожни, ако се запознаем с официалните данни за поставените под контрол от органите за сигурност особено опасни лица, а те са по няколко стотин във всяка от тези държави. Т.н. в Германия под наблюдение са само 475, а потенциално опасните са 1235 по данни на министъра на вътрешните работи Зеехофер от 13.12.2018 г. За сравнение през 2010 г. са били само 120.

През 2017 г. броят на атентатите се увеличи с 45%. Ислямистки мотивираните атентатите нарастната със 100%. През 2018 г. констатираме увеличаване на броя нападения, но с по–малко жертви. Осем са европейските страни с най–голям брой терористични атаки: Франция Великобритания, Италия, Испания, Гърция, Германия, Белгия, Холандия. Но никой не е застрахован. А е странно да се изненадваме, след като Ислямска държава открито предупреди, кои са петте основни европейски страни–цели на нейните атаки.

На този фон е много интересно да се види, какви средства изразходват например САЩ за така обявената от тях война срещу тероризма: 140 милиарда годишно! На всичко отгоре одитна проверка на бюджета на Пентагона от 700 млрд долара, в който са включенти средствата за борба срещу тероризма, показва че за всеки пети долар не се знае за какво е похарчен. При това сумата от 5900 млрд долара изразходвани от 2001 г. до днес от Пентагона и Държавния департамент за антитероризъм съвсем не включва дълговете, които са направени със същата цел, а те са 7,9 билиона за следващите 10 години!

За разлика от войните, които САЩ водят под лозунга борба срещу тероризма, западнвоевропейските страни направиха доста конкретни неща. Когато съобщаваме за поредния терористичен акт обикновено забравяме да споменем, колко опита за такива са били предотвратени. Във Франция например от 12 подготвяни атентата, 6 бяха предотвратени. През 2017 г. руските служби предотвратиха 25 терористични атаки. Въпреки всичко, учудващо дълго продължават известни отдавна слабости, като например обмена на информация между ведомствата и между държавите.

Особено българските коментатори, но често и такива на Запад би трябвало да се откажат от представите си, че терористичните актове се случват само по един и същ шаблон. Главният прокурор на Германия казва по повод арестуван тунезиец, в чийто дом в Кьолн бе открита почти готова биологична бомба: «Терористите са много креативни и се опитват да изпробват всички възможни асиметрични сценарий.»

Наскоро във Франция бяха арестувани 10 души от крайно дясна групировка за въоръжена борба срещу радикални мюсюлмани, между които полицаи, военни и др. и разкрити складове за оръжие в различни части на страната. Това не е нов проблем. Преди две години тогавашният шеф на френското контраразузнаване по същия повод предупреди:»Франция е изправена пред гражданска война». В Германия пък тази година беше разкрита дясна групировка в самия Бундсевер. Налице е нарастване на потенциала както на ислямистките екстремисти, така и на ултрадесните европейци и малка искра може наистина да разпали истинска гражданска война, с което ще се сбъдне прогнозата на ЦРУ от 2008 г. е на тогавашния му шеф генерал Михаел Хайдън, че през 2020 г. пришълците ще защитават завоюваните безконтролни пространства срещу държавна намеса, като използват оръжие, т.е ще иа граждански войни. Цитираните европейски градове съвпадат учудващо точно с днешната ситуация в тях, а сроковете– с декларираните от Ислямска държава планове за Европа.

Нашето илюзорно спокойствие от атентат до атентат само напомня за една мисъл на Конфуций: «Когато не можеш да осъзнаеш и разбереш някои събития, трябва да ги преживееш.»