/Поглед.инфо/ Средата на сигурност бележи тенденция към влошаване в глобален мащаб.

Характерните особености на тези процеси са, че те протичат много динамично, променят се с дни, насочени са както в икономическата, така и в политическата и във военната сфера и в някои случаи е трудно да се прогнозира с точност позиционирането на основните актьори. Съпроводени са с нарушения на международното право, оттегляне от международни договори, отказ от подкрепа на международни организации. Всичко това създава усещането за дестабилизация.

В икономическата област тези процеси се проявяват във формата на икономически войни, които обаче носят негативи и на двете страни, но не решават главните проблеми. Нов характерен момент е, че тези икономически санкции все повече се насочват към съюзници и партньори. Освен това, водените от САЩ икономически войни срещу 1/10–та от страните на света с общо население над 1,5 млрд души, според CNBC води до обединяване усилията на потърпевшите да създадат паралелна финансова система, която да е недостъпна за дългата ръка на САЩ. Трябва да се отчете и факта, че американците държат големи дялове от европейски концерни и фирми, с което техните акционери получават печалби. Докато в Европа повечето средства отиват в работещото население, капиталовите потоци се вливат в джобовете на американкия финансов елит.

Чувството за разпад на влиянието на САЩ в света води до образуване на нови съюзи и

геополитически системи, които оставят някогашния американски лидер извън тях. Единствената причина това да не става бързо е, че американците още доминират глобалната финансова система. Ако ескалират търговските войни между двете най–големи икономики в света, Доналд Тръмп ще се изправи пред нови политически рискове.

В политическата област водещ е въпросът за упадъка на либералния модел и целите на политиката на американския президент. Липсата на ясна стратегия внася различия в трактовките й. Затова обаче, много подходящо е напомнянето на българския професор Васил Проданов от последните дни за превъплащенията на гуруто на либаралната демокрация Франсис Фукуяма от «Краят на историята» от 1989 г. през «Либералната деморация се тресе по шевовете» от 2017 г. за да стигнем до извода, че изборът на Тръмп е последен стадий в глобалното движение към популистки национализъм. Без да споделям напълно последното, поуките от тезите на Фокуяма са много навременни за България в частта си за това, че «една упадаща система не може да поправи сама себе си, тъй като съответните интереси и начин на мислене възпрепятстват реформите» и че «кризата в представитеството засилва чувството за несправедливост».

Ориентирането към датата на частичните избори в САЩ не ни води към отговор за бъдещето. Силите зад Тръмп демонстрираха увереност с организирането на срещата с Путин и стартираха с ясно съзнание за очакваните сътресения, които не закъняха с последните юридически хватки от края на август т.г. Същността на вътрешнополитическия пасианс е не в опасенията от импийчмънт на президента, а в неговото позициониране след изборите от 06 ноември т.г. като първи етап, защото той даде да се разбере, че ще се кандидатира повторно. А според експерти това може да се предотврати само ако противниците му се погрижат да не се кандидатира. Малко вероятно е да се съберат 2/3–ти гласове за свалянето му, но президент с импийчмънт като камък на врата не може да се се кандидатира за повторно избиране, а единствено като независим, което пък изглежда крайно несигурно.

Европа не можа да намери общ език със САЩ и по споразумението с Иран по ядрената му програма, което всъщност отприщи част от тези санкции и критики. Но изолирането на отделни страни като Иран, по–скоро ще увеличи вероятността от военни решения, отколкото да помогне.

Търсенето на повече стратегическа автономност от страна на Европа е неизбежна и Франция и Германия ще наложат тази линия на развитие. Политически Германия ще защити Северен поток–2, но фактически САЩ принудиха вече Европа да осигури по–голями доставки на втечнен газ. На предстоящата среща в рамките на инициативата «Три морета» на 17 и 18 септември в Букурещ, отново ще стане дума за доставки на втечнен газ от САЩ. Тъй като тази инициатива беше включена в актуализираната Стратегия на национална сигурност на България, въпреки експертните предупреждения, че тя цели създаването на буфер срещу Русия и енергийна, транспортна и телекомуникационна инфраструктура съобразена с интересите на САЩ, ние отново ще бъдем поставени пред свършени факти.

Друга характерна черта в политическите процеси е изострянето на отношенията между страните–членки на ЕС, особено по миграционната политика. Неспособността да се насочат усилията върху предотвратяване на причините за миграцията и разбиването на трафикантския бизнес за близо 8–10 млрд евро, а не да се фокусират върху приемането на мигрантите, прехвърляни с кораби през Средиземно море и спорове за разпределянето им, което ще води първо до увеличаване на мигрантските потоци и второ до подкопаване на доверието в способностите и отговорността на ЕС да се справя и ще се отрази на предстоящите избори за ЕП през 2019 г. Принуждаването към такава отвореност към мирацията подкопова и готовността за даване на убежище на действително нуждаещи се, съгласно международните ни ангажименти. В тази светлина са разбираеми заканите на италинския премиер към ЕК и от друга страна на Макрон срещу Орбан и италианския му колега и министъра на вътрешните работи. Но фактите са на страната на Вишеградската четворка. Не е нормално да имаш 300 млрд експортен излишък и да не можеш да организираш създаването на такива условия в бедните срани на произход, които да гарантират, че голяма част от желащите да дойдат в Европа да останат там.

Информационна политика, която измества същността на ставащото например по протестите в източногерманския град Хемнитц, напомнящи много на сцени от гражданска война, е много показателна за това, че управляващите елити не си дават сметка за истинските рискове и заплахи и са неспособни да признаят вината си, премълчават безспорни статистиченки данни за цялата страна и подобни за други европейски страни, а търсят аргументи в междупартийно противопоставяне и страхове от популистка и ксенофобска вълна, която сама по себе си разбира се е чужда за нормите в една демократична държава. Но такава официална политика не помага, а стимулира самочувствието на мигрантите, които не признават конституцията и искат да живеят по свои норми и правила. А нападенията с нож са по 83 на ден, а изнасилванията са хиляди. Дано Хемнитц послужи като предупредителен сигнал. След 2015 г. радикалните ислямисти в Осло, в Брюксел и др. заявиха: Искаме халифат, или започваме джихад. В Швеция нападнаха полицейски участък. Срокът за предстояща „гражданска война” – 2020 година е залегнал и в програмата на Ислямска държава. И на този фон български кореспондент от Берлин по повод на събитията в Хемнитц ни убеждава, че „сблъсък на две култури де факто няма”.

През последните две години многократно в публикации и доклади припомняхме, че

още през 2008 г. проучвателен доклад на ЦРУ за „Глобализация на миграцията  и гражданската война” прогнозира и предупреждава, че „към 2020 година много европейски урбанистични центрове ще станат неуправляеми”, а тогавашният шеф от ЦРУ генерал Михаел Хайдън в своя реч в Университета в Канзас през април 2008 г. очертава сценарий, който съдържа изненадващи детайли и от тогава се развива безпогрешно  и стъпка по стъпка в посочената от него посока. Учудва точността на прогнозите за миграционното нашествие в Европа, провалената интеграция, радикализацията и оттам и „значителното увеличаване на потенциала за безредици и екстремистки прояви”.

Във военната област напрежението нараства вследствие на неспособността с политически диалог и мирни споразумения да се предотврати непрекъснатата спирала на въоръжаване и взаимни заплахи. През предстоящата есен на 2018 г. се очертават две крупи военни учения, както от страна на НАТО, така и от страна на Русия, първото оценявано като най–голямото след Втората световна война, а второто, най голямо след края на Студената война. От 11 до 15 септември Русия провежда кратко по време, но мащабно учение Восток 2018 в Сибир с 300 000 души личен състав, 36 000 танка, бронетранспортьори, 1000 самолета. Участва и Китай с 3200 военни. Изборът на Сибир, а не на Западна Русия очевидно е демонстративен.

НАТО пък подготвя учението Trident Junсture 2018 от 25 октомври до 07 ноември в Норвегия и Арктика с 40 000 души личен състав от 30 страни, 130 самолети и 60 кораба.

Руската страна не крие, че е обезпокоена от планираното нарастване на военното присъствие на САЩ и НАТО в Североизточна Европа. В закона за бюджета за 2019 г. е включен специален текст, според който се замразява сътрудничеството с Русия в рамките на Договора за открито небе, докато президентът на САЩ не предостави пред Конгреса доказателства, че Русия изпълнява условията на споразумението. 5,2 милиона долара ще бъдат вложени във военната база "Ново село" у нас. Военновъздушната база в Румъния ще бъде обновена за 21,6 милиона долара. За 71–а румънска база пък ще отидат 40 млн долара за да се осигури кацането на повече самолети, съхраняването на повече гориво и складирането на повече въоръжения. За една ВВС–база и две американски бази в Полша са заделени 144 млн дол. На продстоящата среща на президентите на САЩ и Полша ще бъдат обсъдени исканото от Варшава увеличаване на американско военно присъствие и доставка на ново въоръжение. От общ военен бюджет от 716 милиарда долара, 21,9 млрд са предназначени за ядрената оръжейна програма и 69 млрд. за военни операции и контингенти на мисии.

На предстоящата среща с президента на САЩ във Вашингтон на 18. 09. 2018 г. полският президент ще потвърди желанието на страната му за разполагане на американска военна база и увеличаване на американското военно присъствие. Ще бъдат договорени и допълнителни доставки на оръжие.

Предстоящата модернизация на ядрените средства в Европа означава, че те ще останат като основна възпираща сила. От 2020 г. започва подмяната с модернизирани бомби В 61–12 в Бюхел – Германия. Очаква се разполагането на нови ядрени бомби на САЩ в Авиано в Италия. Останалите ядрени средства на европейска територия са в Белгия и Холандия, а тези в Турция са под въпрос, поради усложнените отношения с Анкара.

Освен това, приемането на киберзаплахите като повод за задействане на член 5–ти от Североатлантическия договор заплашва рязко ще бъде свален прага на разпалване на гореща война.

Друга тенденция е милитаризирането на морските пространства– увеличаване на военното присъствие в Черно море както от страна на НАТО, така и от страна на Русия, а също и в още по–голяма степен в Средиземно море– очевидно в подготовка на операция в Близкия Изток. Засилена бе разузнавателната дейност от морски съдове.

Макар НАТО да изглежда по–сплотен от ЕС и в него се забелязват тенденции на разделение, различия и спорове между отделни страни–членки.

Най–видимите са противоречията САЩ– Турция и НАТО–Турция, блокирането на сделката за най–новите бойни самолети Ф–35, поставеното под въпрос функционирането на военната база в Инджирлик и др. Евентуалното намаляване на ролята на САЩ в Турция ще има за последствие увеличаване значението на Гърция и България и военноморско присъствие на САЩ и НАТО в Черно море.

Непредодолими изглеждат и противоречията между Турция и Гърция. За пореден път въздушното пространство над Егейско море и то само за един ден, на 28 август, бе нарушено 47 пъти от турски военни самолети.

Украйна блокира консултативния съвет НАТО–Украйна.

Близък Изток

Най–горещата точка, в която се преплитат много интереси и катализира потенциал за широкомащабна война е Близкия Изток. САЩ не можаха да заявят ясна стратегия по региона. Действията им оставят впечатление, че се фокусират върху тактически победи, например срещу „Ислямска държава”. Няма видима промяна от целите им от миналата година: изтласкване влиянието на Иран от Сирия, намаляване влиянието на Русия, отстраняване на Ассад, поддържане на влияние и баланс в региона, гарантирайки сигурността на Израел, борба с тероризма. Единствено от военния им бюджет за 2019 г. можем да съдим, че ще запазят военно присъствие в Афганистан, Ирак и Сирия от 12 000 души /За сравнение– 187 000 през 2008 г., 8 000 през 2017 г./ САЩ очевидно нямат интерес от скорошно установяване на мир в Сирия, защото действията на Израел срещу иранското военно присъствие на сирийска територия е лост срещу Иран, възмоност да не му се позволи да изгради коридор през Ирак и Сирия и като евентуална прелюдия към военни действия срещу Техеран, ако се наложи. Интересът на Турция е сходен, въпреки острите противоречия с Вашингтон, защото при мирно уреждане на въпросите в Северна Сирия ще трябва да се изтегли от широк район, който вече не само се контролира от нея, но и се турцизира чрез етническо прочистване, назначена администрация, изучаване на турски език в училищата и т.н. Това са 4000 кв. км – провинциите Африн, Джараблус и Ал–Баб.

Съсредоточаването на американската политика срещу Иран влияе върху политическите процеси в съседен Ирак. След парламентарните избори последва продължитеен период на усилия за създаване на правителство. Единият претендент Муктада Ел Садр чрез Саудитска Арабия поддържа връзки с Вашингтон, а амбицияна му да заеме мястото на иракскщя шиитски водач Али Систани като аятолах го прави неприемлив за Иран. Нури Малики опитва да създаде собствено правителство и води разговори с кюрдите, които се опитват да балансират между двете страни и за провеждат обща политика в 4–те кюрдски провинции. А политическо–икономическата криза в Южен Кюрдистан ще се задълбочава независимо от включването им във властта или не. Това поражда опасения за много усложнения, които могат да стигнат и до военни сблъсъци. Дали САЩ няма да допусне Ирак да се ориентира проирански, ще подскаже евентуално решение за военна и икономическа помощ.

Сирия изглежда загубена за САЩ с изключение на някои кюрдски райони, макар че в кюрдите има разочарование както от Русия, така и от САЩ и водят преговори с централното правителство в Дамаск, защото Турция ги изтласка от техните земи. Стъпката на САЩ от последните дни да разположат ракетни установки за противовъздушна отбрана в Северна Сирия– гр. Кобани до турската граница и провинция Ал Хасеке подсказва, че техните радари могат да поставят под контрол както руските, така и турските самолети и по този начин осигурят защита на Идлиб, Алепо, Дейр ез Зур и Ал Хасака. Обявяване на зона забранена за полети предполага унищожаване на въздушни цели в тях, а те могат да бъдат сирийски и руски.

Турция, Русия и Иран са страните–гаранти по процеса в Астана, но решенията между тях стават все по–трудни и след две почти безрезултатни съвещания предстои да проведат такова на 07 септември. И в трите страни едновременно се развиват негативни тенденции– финансовата криза в Турция, най–тежката вътрешна криза в Иран с стопяващо се доверие към правителството и протести и проблеми с реформите в Русия. Във външнополитически план може да се направи извода, че на Запад все по–малко вярват, че Турция може да има конструктивна роля в барутния погреб на Близкия Изток. Поведението й в предстоящата операция в Идлиб ще предопредели, дали ще запази съюза си с Русия, или ще се впусне в авантюрата да защитава окупираните от нея сирийски територии заедно с радикалните ислямистки групировки, които тя обедини и подготви.

В близък план, буквално до часове и дни, от най–голямо значение е развитието на операцията на сирийската армия с подкрепата на руски сили срещу последния бастион на ислямистките милиции в провинция Идлиб. Операцията е неизбежна. Дали провокацията с химическо оръжие, за която Русия представи категорични доказателства, ще се състои за да „оправдае” ракетен удар на САЩ, Великобритания и Франция срещу Сирия, предстои да видим. Ако това се случи, то най–вероятно ще бъде преди 07 септември, за когато е насрочена срещата на Русия, Турция и Иран.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели