Дефицит на приемственост, визия и професионализъм – пречка за включването ни в обща Европейска отбрана

/Поглед.инфо/ Политически популизъм, тяснопартийни интереси, двуличие, прикриване на огромни проблеми, мимикрия на полит–коректни политолози вгорчават опита за обществена дискусия по въпросите на сигурността и отбраната. Изключително полезната инициатива за обсъждане на документа на ЕК за бъдещето на Европейската отбрана, която да съдейства за формиране на правителствена позиция, показа, че управляващите продължават да са на ниво от началния етап от влизането ни в ЕС и НАТО. Премиерът се усъмни в смисъла на модернизацията и призова военните тепърва да му доказват необходимостта от такава, отново противопостави отделни обществени слоеве едни срещу други с въпроса, къде да насочи пари за заплати, а министърът на отбраната защити ремонта на всички стари самолети, които ще източат ресурсите за нов самолет. Политиците както винаги обещават, че ще подкрепят българската военна индустрия с поръчки, за да остават парите в България, но на следващия ден вече не разговарят с нейните представители. Управляващите отново обидиха нашите оръжейници, като излъгаха, че произвеждат стара руска техника, а истината е, че 40% от нея е ново и модерно производство от последните 25 години и 95% от цялото такова е за износ, благодарение на което обемът й вече надхвърля 1 млрд лева годишно! Те споделят с горчивина, че МО е разпратило заданието за нова бронирана машина на пехотата до 10 чужди фирми, а Сдружението на българската отбранителна индустришя е трябвало по „нелегален” начин да се сдобие с него от министерството. Проектът им за такава машина, изработена в България е с 25 до 30% по–евтин.

Така в безмислено противопоставяне на някои позиции на президента и замазване проблемите с отбранителната индустрия, не остава време и място за истинските предизвикателства, пред които е изправена България.

Възможнсти и рискове за България

Интересите на България диктуват да се присъедини към инициативата за обща европейска отбрана, която й гарантира изграждане на военни способности съвместно с други страни–партньори, достъп до ключови способности, които не могат да бъдат постигнати самостоятелно и оптимизиране в дългосрочен план собствените си военни разходи. Поради голямата си изостаналонст в модернизацията обаче, този ефект не може да се очаква непосредствено, нито пък ни позволява да изчакваме развитието на идеята за задълбочаване на общата европейска политика за сигурност и отбрана.

Напротив, сегашното ни състояние крие риска да не можем да отговорим на критериите и механизмите, които въвежда общата европейска отбрана за страните, чийто въоръжени сили ще започват да се интегрират и да изпаднем в една перифери / за разлика от изпреварващото преподчиняване на чехска и румънска бригада към структури на Бундесвера преди месец/.

Ако продълаваме да изоставаме в изгражането на военни способности, може би няма вече да е силно казано или преувеличено, че България не изпълнява в пълен обем нито член 3–ти от Договора на НАТО за самостоятено изграждане на военни способности, преди да разчита на член 5–ти, нито Лисабонския договор, задължаващ страните–членки на ЕС постопенно да подобряват военните си способности. Именно затова от Брюксел ни нарекоха консуматор, а не генератор на сигурност.

От друга страна България също като ЕС не започва от нулата и има вече натрупан опит и потенциал: в участие в многонационалните бойни групи на ЕС /Battlegroups/ с Гърция, Румъния и Кипър, в Инициативата «Единно европейско небе», в програмата за развитие на Европейския флот за въздушен транспорт, с проекта на България «Сателитно базирана космическа система за наблюдение и проследяване– Център в полза на Европа» и много други.

Най–полезно за България е решението за създаване на общ Фонд за европейската отбранителна индустрия по две причини. Страната има нужда от закупване на ограничен брой въоръжение и техника поради по-малката си армия и възможности, поради което те ще бъдат и по–скъпи. Затова общи поръчки от няколко страни от ЕС ще бъдат очевидно по–изгодни. Второто обаче е още по–важно, България разполага с добър научно–технически потенциал, но не успява да довърши уникални проекти, някои от които биват реализирани от чужди фирми, само защото националните средства на научно–технически изследвания са крайно недостатъчни. Затова идеята за такъв фонд в ЕС ще бъде приветствана.

Предложеният от ЕК документ за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана втори сценарий „Споделена сигурност и отбрана” е най–подходящ за България, защото дава шанс за преодоляване на изоставането ни в изграждане на военни способности, частично изключва риска от оставане в една периферия, дава възможности за включване в редица нови инициативи и обещава финансиране на общи проекти. Този сценарий гарантира: пряко ангажиране в защита на държавите–членки, контролиране и защита на външните граници на ЕС, драстично намаляване на дублирането между държавите–членки, участие на България като морска страна в наблюдението и контрола на морските граници. За съжаление, някои постановки в този втори сценарий са фармулирани пожелателно и е въпрос на политическа воля на страните–членки да бъдат реализирани.

В контекста на разлеждания въпрос за интегриране на въоръжените сили на Съюза пред България стоят редица въпроси за изясняване и вземане на решения:

1. Самият дебат ни помага за разбирането на Общата европейска политика за сигурност и отбрана по–силно и като отбранителна политика.

2. Предпоставка за включване на България и други страни–членки е формирането на общостратегическа култура, свързана с правилната оценка на рисковете за сиурността. А дефицитът на такава намираше израз неведнъж в досегашните спорове за това, какво е необходимо на БА.

3. При изготвянето на проекта за актуализирана Стратегия за национална сигурност, чийто срок е края на 2017 г., би трябвало да се отдели повече внимание на мястото на България в бъдещето на Европейската отбрана. В работния проект на същата за съжаление на последно място в т. III.1 „Външна среда за сигурност” в чл. 43 са отбелязани само две изречения, като второто изброява общо замисъла за създаване на европейски способности, адекватни отговори на външни заплахи и т.н. без да стига до същността, шансовете и намеренията на страната ни, още повече, че хоризонтът на предлаганата от ЕС визия и 2025 г. Същата повърхностност се забелязва и в т. IV.3, член 128, където само се споменава, че „България следва да съдейства за изграждане на Европейски отбранителен съюз”. Сякаш ще „съдействаме” на някой да пресече улицата. Въобще не се взема предвид факта, че нашите партньори като Германия, Гърция и др. страни разработват нови стратегии, в които поставят вече акцента върху защита на собствената територия и не толкова на мисии в други региони на света.

4. Визниква въпросът за най–удачното и без политически задръжки присъединяване на България към по–голям партньор или регионална военна структура. Важно е, как България би се присъединила към многонационални способности в някои области, които ще се разработят със съдействието на Европейския фонд за отбрана, кои от тях ще са ни необходими и колко ще ни струва такова присъединяване. Очевидно че има разлика, дали това ще е стратегическия транспорт или морското наблюдение и дистанционно управление на летателни системи.

5. Тъй като Европейският фонд ще предоставя подкрепа само ако повече компании от няколко държави се обединят по даден проект или ако няколко държави искат да придобият един отбранителен продукт, ще се наложи България да се ориенира и организира контактите с други фирми и страни на много по–ранен етап. Същото важи и за предварителното ни участие в Програма на ЕС за научни изследвания. Същевременно трябва да бъдем реалисти за да останем конкурентни, придържайки се към поговорката «Не слушай какво ти говори, а гледай какво прави». В актуализираната си стратегия за сигурност на Франция се акцентира наистина върху много важни области като сензори, ракети «въздух–въздух» и системи за управление, но те са класифицирани като «Суверенна област за развойна дейност» /стр.69/. Същите и други области са обявени за «национални ключови технологии» в Стратегията за управление на отбранителната индустрия на Германия. Т.е. сътрудничеството не е безгранично, както ние в България го разбирахме в началото на иентегрирането си към ЕС и допуснахме източване на ресурсите ни. .

След като се очаква значително увеличаване на многонационални програми и обществени поръчки в области като хеликоптери, разузнаване, химическа, биологическа, радиологична и ядрена защита, робототехника и кодиращ софтуер, би трябвало българската странa, която има потенциал в някои от тях, предварително да се подготви и участва в такива. Трябва да се има предвид обаче, че обсъжданата на този етап финансова подкрепа само от 20% на проект съвсем няма да е достатъчна.

6. При създаването на Европейски фонд за отбрана и въвеждане на съвместно управление при възлагане на поръчките за по–сложни платформи, очевидно че при закупуване на ново въоръжение ще трябва да подпомагаме европейската отбранителна индустрия и няма да имаме избора за продукция извън границите на съюза, доколкото вторият сценарий започва със солидарността във финансов и оперативен план. Обявеният на 13 юли от Франиця и Германия проект за нов общ боен самолет, отворен за всички други членки, дава представа за решимостта към действителна стратегическа автономия в отбраната и ще има далеч стигащи последствия, защото самолетостроенето е ключов индустриален клон и защото се обръща гръб на Вашингтон и Лондон, независимо от технологичните рискове, които се поемат. При това се очаква към проекта да се присъединят Испания и Швеция /производител на „Грипен”/ и други страни. Т.е. Европейската автономия, записана в Глобалната стратегия става малко по–близка, а привържениите на Ф-16 трябва да свият вече платната.

7. След представянето на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната м.г. беше заявено, че „Сигурността и отбраната трябва да бъдат централни теми в Европа”. Но това сякаш не стигна до българските управляващи. Все пак, въпреки че приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС вече са определени, първият от тях включва постигане на консенсус по гарантиране сигурността на гражданите и отваря известно поле за дебати и търсене на решения. Осъзнава се необходимостта от консолидиране на отношенията в Съюза. Освен това, през май 2018 г. предстои дебатът за бюджета на ЕС, от който в голяма степен зависи изпълнението на замисъла за Европейски фонд за отбрана. В тези две посоки България следва да лансира своите инициативи. Със сигурност ще има спорове за размера на фонда и за размера на подкрепата на всеки проект.

8. Българската отбранителна индустрия като партньор на българската армия и част от националната сигурност, която има някои продукти без аналог в целия свят, задължително трябва да бъде подкрепяна чрез участието ни в Европейската агенция по отбрана, нейните програми и проекти. Чрез нашите евродепутати в ЕП, който показа с решенията си през последните години отношението си към ОПСО /2012 г. за консолидация по отношение индустриалната и технлогична база; 2013 г. за подкрепа на изследванията в рамките на програма Хоризонт 2020; 2015–2016 г. за изготвяне на Бяла книга за състоянието на отбраната в Съюза./ На национално ниво е важно рязко да се увеличи финансирането на изследователската и развойна дейност, въпрос който се поставя безрезултатно от над 12 години и доведе до стопяване на безценен капитал от специалисти. Разбира се, подкрепа на дело, а не с доклади на плана за изпълнение на Националната програма за реализиране на Стратегията за развитие на отбранителната индустрия. Включването й и в проектите за модернизация на българската армия, доколкото е възможно, което изисква и дългосрочно и стабилно планиране и прозрачно за военната индустрия провеждане на модернизационния процес. Последните скандали показват, че не толкова нови съвети и съвещания са необходими, колкото спазване на законите, законови регулации, където е необходимо, еднакво отношение към държавни и частни производители и общо представяне с държавна подкрепа на силно конкурентната международна сцена.

9. Предстоящите решения по отношение на развитието на Европейската отбрана, които трябва да вземе България и да прояви инициативи и предложи свои идеи започват от това: подкрепа на създаването на предложената организаия в ЕС и ЕП по линия на Общата политика за сигурност и отбрана; ще участва ли в главната военна квартира на ЕС, което не е разписано само като право или задължение за всички, но вратата е отворена за сегашни и бъдещи членове; какъв ще е делът на нашите финансови вноски или за предвиждания Фонд за отбранителната индустрия или ще се намери друго решение; ще предприеме ли стъпки към някои конкретни проекти като: участие и разполагане в България на предлаганата като идея европейска обсерватория, която ще следи инвестициите във високотехнологични разработки като изкуствения интелект, биотехнологиите и суперкомпютрите; кандидатстване за ситуиране на бъдещата обоевропейска военна академия в България на основание отличните оценки за нашите военно–учебни заведения като ВМУ, ВМА, ВА; а в по–далечно бъдеще и за Специалната европейска агенция за научни изследвания.

Предизвикателство за България в подготовката и участието на една обща Европейска отбрана е преодоляването на: хроничният финансов недостиг за военния бюджет, нивото на културата в сигурността на общество и политически елит, чийто плод беше системното пренебрегване на нуждите на армията, демографската криза и професионалната подготовка и реализация на определени слоеве от населението. Алтернативата е изоставяне на политическия популизъм с мантрата «НАТО ни пази», и връщане на военния бюджет на нивата от 2007 г. от 2,3 %. , при 1,3% сега. Осигуряване на приемственост между правителствата, консенсус по въпросите на сигурността и недопускане на политизиране на армията.