/Поглед.инфо/ Драматични заседания в Берлин и в Мюнхен и маратон от дискусии последва срещата на ЕС от 28/29 юни в Брюксел. Фокусът беше изместен върху споровете между сестринските партии ХДС и ХСС, забуксували вследствие егото на партийния шеф на втората Хоарст Зеехофер, който е и министър на вътрешните работи и въпроса за оцеляването на канцлера Меркел, бивш лидер на първата партия. Оказа се, че бъдещето на ЕС зависи от тях. Предвид на това е разбираемо, защо един германски коментатор стигна до заключението, че Зеехофер е взел като заложник както управлението на Германия, така и ЕС. Противниците му запитаха, а той немец ли е въобще и Бавария част ли е от Германия? Но коментаторите до такава степен са фокусирани върху междупартийните кавги, че не отделят внимание на въпроса, как би се отразила една криза и оттегляне на Ангела Меркел върху ЕС като цяло и върху опитите за постигане на единство по въпросите, свързани с миграцията.

Ако резултатите от срещата на върха на ЕС не бяха толкова слаби и поддаващи се на разнообразни интерпретации, може би нямаше да има такъв драматизъм и във вътрешнополитически план. Очевидно обаче разцеплението в ЕС на няколко групи срани поради неспособност да стигнат до общоевропейско решение по мигрантската политика преминава и на национална плоскост във вътрешно–политически препирни. Мотивите на Зеехофер са ясни– по–скоро страх от отлив от гласове на предстоящите тази есен избори в Бавария към дясната и популистка Алтернатива за Германия, отколкото безпокойстовото от мигранти, чийто брой намаля с 95%. А ако си припомним, че през 2015 г. именно ХСС твърдеше, че „можем да приемем двойно повече чужденци”, ще трябва да се запитаме, какво се промени?.

Няма съмнение, че решенията от Брюксел, след сложни предварителни разговори и компромиси, така че почти всички да си тръгнат доволни, оставиха открити много въпроси. Истинско единство не бе постигнато. Основните проблеми не бяха решени. Първият от тях е намирането на „общоевропейско решение” за връщането на мигранти, които имат регистрация с пръстов отпечатък в друга страна–член на ЕС. Вместо „общоевропейско решение” обаче, Ангела Меркел заложи на двустранни споразумения, но в заключителния документ не се появи такова понятие, а в опита й да убеди Зеехофер, че има принципни съгласия за последващи административни стъпки в тази посока, създаде пълен медиен хаос, особено след като страните една след друга започнаха да отричат това /Унгария, Полша, Чехия, Словакия/.

Ветото на новия премиер на Италия Джузепе Конте целеше отхвърляне на Дъблинския регламент. Така фактическата му реформа бе отложена.

Несъстоятелността на предложенията за изграждане в Африка – „регионални платформи” и в Европа– „контролирани центрове” за мигранти, лъсна още на втория ден след срещата в Брюксел. На случайно съвпадащото събитие, среща на върха на Африканския съюз в неделя, 01.07. 2018 г. премиерът на Руанда в речта си при откриването призова страните към единен фронт и защита интересите на континента и африканските народи. Той поиска респект към решенията на Африканския съюз. Това оначава, че Африка отказва на ЕС центрове в трети страни. Взелите отношение страни Мароко, Алжир, Тунис и Египет са против плановете на ЕС. Това е „контрапродуктивен механизъм”, твърди външният министър на Мароко. Председателят на парламента на Египет пък обръща внимание, че египетските закони не позволяват построяването на мигрантски лагери, а мигранти с право на пребиваване да бъдат екстрадирани. /В Египет има 10 млн бежнаци от Сирия, Ирак, Йемен, Палестина, Судан, Сомалия и др./ Това поражда обаче въпроса, каква е компетентността на съветниците на европейските лидери, които са ги съветвали, без познават тези особености и дори без да са проведени и сондажни разговори, за да се стигне до официално обявяване на такива планове на ЕС?

Относно т.н. платформи някои западни експерти казват: „Това са фантазии!”. В превод на народен език това означавало „да се купят с пари повече бедни страни в обкръжението на ЕС. Много от тях отказват черната работа, но примерът Турция с 3–те милиарда евро е въздействащ!” Колкото до закрити лагери на европейска територия, такива отдавна съществуват, но ако съдим по тези в Гърия и Италия, не са сполучливо решение, а сомо междинна спирка.

Международни организации също са против лагери в Северна Африка. Организацията за бежанците към ООН предупреждава, че блокирането на бежанци в крайно бедни страни ще предизвика ново напрежение. Международната организация по миграция /IOM/ отхвърли идеята за центрове извън ЕС.

Въпросът е, дали въобще тези огласени гръмко планове на ЕС са реализуеми. Бежаните от спасителната лодка „Lifeline” споделят, че по–скоро биха се удавили, отколкото да се върнат в Либия, където имало изнасилвания, изнудвания за пари с ел поемане на защита, лошо снабдяване с хранителни продукти.

Впрочем, една от 63–те точки на плана на Хорст Зеехофер, който бе държан в тайна и раздаден на политическите лидери едва на 01. юли, бе именно за изграждане на лагери в Африка. Голяма част от другите предложения на баварския лидер и днешен вътрешен министър са доста разумни. Той смята, че на бежанците в Германия и всяка друга страна трябва да се оказват повече услуги, а не да се дават преки финансови помощи.

Като добър познавач на проблемите, той обръща внимание, че трябва да се вменят задължения на подаващите заявления за убежище, а не те да не се явяват дори на изслушване и да удължават по този начин процедурата. Зеехофер иска да се разшири списъка на „сигурните страни”, от които идват мигранти и е прав, защото няма логика да се дава убежище на човек, който няма нужда от такова. Спорното от всички предложения обаче, което отключи напрежение между ХДС и ХСС остава това за връщане на мигранти от границата, ако са регистрирани в друга страна.

Със сигурност обаче Зеехофер би получил подкрепа от юристите, защото дори и конституционни съдии смятат, че връщането на бежанци от германските граници е не само възможно, но и крайно наложително. Търсещият убежище не би могъл сам да избира целева страна, която да му осигури убежище, нито може да предопределя престоя си в желана от него страна.

Това насочва вниманието към необходимостта от единно европейско право. Липсата му не е основание за загърбване на валидното право. Такова поведение би довело до рлазклащане на доверието на гражданите към държавата. До създаване на функционираща европейска система за търсещи убежище обаче, ние европейците се нуждаем от ясен сигнал, че за нелегалните мигранти ще се постави 100%”–ва бариера. Правовата държава би трябвало да се наложи и в това преходно време. Това е ключовият въпрос!

Дали българският външен министър госпожа Екатерина Захариева, която на 02. 07. бе на посещение в Германия, е засегнала този въпрос, още повече че е била и министър на правосъдието, предстои да разберем. Но колегата й Хайнц Маас е от ГСДП, която запази мълчание по спора между ХДС и ХСС след срещата в Брюксел, а едва на 01. 02. излезе със собствен план от 5 точки, част от които се различават от тези на ХДС и ХСС. Социалдемократите са срещу закрити лагери за мигранти в Северна Африка. Но подкрепят европейска система за търсещи убежище и солидарност за поделяне на отговорност при приемане на бежанци и грижата за тях т.е. по този пункт дават рамо на Меркел. Освен това искат закон за имиграция, който да регулира притока на работа сила според нуждите на германския пазар на труда.

Исканото обаче от Берлин и други големи страни преразпределение на мигрантите няма как да се случи и дано поне това министър Захариева да го е разяснила на колегата си, защото: Първо, не само България, а източноевропейските страни са категорично против. Второ, защото мигрантите и след разпределението им ще се опитат да напуснат и по някакъв начин да се доберат до Германия.

Рисковете за България биха нарастнали:

– Ако се наложи юридически вярното тълкуване, че бежанците нямат право да избират страна;

– Ако не бъде променен Дъблинския регламент в частта си за първа страна на влизане в Европа;

– Ако се приеме предложението на Германия социалните плащания да се извършват само от страната на регистрация;

– Ако Турция не спази споразумението с ЕС, въпреки че получи уверение за втория транш от 3 млрд, защото продължава да изнудва Брюксел с въпроса за либерализиране на визовия режим;

– Ако се активира отново Балканския маршрут, което засега е избегнато благодарение на съгласието на всички страни–членки да продължат плащанията си по споразумението с Турция.

Постигнатият компромис между ХДС и ХСС късно вечерта на 02 юли 2018 г. е стъпка към излизане от хаоса и запазване на коалицията, но е далеч от «европейко решение». Напротив, от планираните «транзитни центрове» на германо–австрийската граница мигрантите с регистрация в друга страна ще бъдат връщани директно в нея на базата на двустранни споразумения. А когато няма такива, ще се връщат на Австрия. В деня на посещението на министър Захариева в Германия се потвърди, че мигрантите, регистрирани в България ще ни бъдат връщани, ако не от Германия, от Австрия или всяка следваща страна. А коя страна ще продъли да регистрира всички влизащи мигранти при тази перспектива?

Острите изказвания на оставащия на поста си министър на вътрешните работи Зеехофер показват, че въпреки компромиса личните му отношения с Меркел ще останат студени. Докога обаче тя ще може да управлява така? До следващата криза, която накрая ще изхвърли и нея. Компромисът бе постигнат с подкрепата на едрия бизнес за канцлера Меркел, но ХСС гледа все повече към организациите на средния бизнес, от чиито среди излезе и набра скорост «Алтернатива за Германия». Подобни процеси протичат и в други европейски страни, което не обещава спокойствие на европейския кораб.