/Поглед.инфо/ Лансираните на срещата на НАТО във Вашингтон на 03/04 април 2019 г. предложения за увеличаване военната активност в Черно море и заявеното преди това оттегляне след 6 месеца на САЩ и Русия от Договора за забрана на ракетите със среден обсег, предизвикаха оправдани, но не винаги коректни коментари относно възможните последствия за сигурността в региона и в Европа.

Всъщност милитаризацията на Черноморския регион се очертаваше още когато започна насищането на Източна Европа с въоръжение и техника, военни бази и американско присъствие и определянето на страните от Балтика до България за «фронтови» държави. Инструментализирането на заплахите логично доведе до това положение, но последният натиск на вицепрезидента на САЩ за подкрепа на украинските кораби от военноморски сили на западноевропейските страни, обещаващо поредна и още по–опасна провокация в Керченския пролив, този път не бе успешен. Красноречива беше критиката на канцлера на Германия Меркел, която в Бундестага отправеи открита и остра критика към собствения си военен министър г–жа фон Лайен, която поддържаше този рисков агресивен подход.

На първо място, основният аргумент на НАТО, че бил нарушен балансът на силите в Черно море не издържа дори на първо четене:

▪ Какъв «баланс» да търсим? От векове това море мие бреговете на Турция, Грузия, Русия, Украйна, Румъния и България. Днес в него логично доминират двете най–силни от тях– Русия и Турция. Трябва ли по същата логика да търсим «баланс» на силите на източното Атлантическо крайбрежие на САЩ и да пращаме турски, руски и други военни кораби там?

▪ След присъединяването на Крим към РФ чувствително се повиши качеството на руския военноморски потенциал. Но по отношение на реалното съотношение на силите нещата изглеждаха така:

– ВМС на НАТО разполагаше с личен състав от 59000 /Турция 48 000, Румъния 7 100, България –4.100/, докато този на руската страна– 11.000 души.

– Фрегатите от трите натовски страни са 23 бр., а от Русия – 2 бр.

– Подводниците от Турция –13 и Румъния–1, докато от руска страна – 5 бр., към тях сега се прибавя още една подводница.

– Корветите от нашите три страни са общо 15, а от Русия – 11;

– Ракетните катери от наша страна са 27 /21 на Турция и 6 на Румъния/, а Русия има 6 ракетни катери;

– Морска авиация– тук вече Русия има предимство – 78 летателни средства, срещу 43 на натовските три държавни /37 плюс 3 плюс 3/.

Черноморският флот на Русия след Крим се увеличи с 2 фрегати, с 2 подводници, а през 2019 г. се очакват още 18 нови кораби. Силата на руската страна обаче е в двата нови дивизиона за ПВО със зенитно–ракетни системи «С 400 Триумф» и ракетните комплекси «Панцир С1» и бреговите ракетни дивизиони «Бастион» и «Бал». Бастион са въоръени с ракетите «Яхонт» с обсег 300 км. Боекомплектът е 64 ракети. Един Бастион унищожава 1 ескадра.

Нова турска военноморска база в стратегически важния източен край на Черно море, на 40 км от Трабзон и 150 км от границата с Грузия, е доста стара идея, а разработката на проекта започна миналата година. Това ще е 9–тата турска военноморска база и 3–тата в Черно море след Синоп и Самсун.

На второ място, обективни дадености затрудняват военно противопоставяне срещу Русия от позиции в Черно море:

▪ От военно–оперативна гедна точка в това затворено море трудно би могла да се развърне военно–морска операция на големи международни формирования. Всеки квадратен метър и морски съд е под контрола на руските и турските ВМС и може да бъде поразен в рамките до 3–4 минути, независимо дали това ще е с ракета «Калибр» или друго оръжие. Най–малко САЩ и атлантиците в България имат моралното право да говорят за недостатъчен наш принос към контрола на това морско пространство, защото именно те настояваха и приеха да се откажем от подводния си флот, защото бил скъп за поддържане. А не отчетоха, че това не е само военно средство, а и такова за контрол и влияние.

▪ Конвенцията от Монтрьо въвежда ограничения за преминаването през Босфора и присъствието в Черно море на военни кораби за не повече от 21 дни, да не са над 15 000 тона, като едновременно да могат да преминат не повече от девет военни съда с общ тонаж най-много 30 000 тона. Украински коментатори са най–усърдни в усилията да измислят начин за преодоляване на тази пречка: от американски кораби под украински флаг до получаване на концесия на нечий бряг за примерно 50 год., на който да се постави американското знаме, което ще им даде право да влизат без ограничения в Черно море. Най–реалистично обаче може да се окаже съвсем друго решение: Ако Турция завърши изкуствения канал северно от Истанбул с параметри, подходящи за големи кораби. Защото конвенцията от Монтрьо важи само за естествени проливи.

Поради тези причини решението на НАТО засега е укрепване военноморския потенциал на Украйна и Грузия, която придоби първите си два кораба, макар и още да са на ремонт в САЩ.

На трето място, противопоставянето на Германия и други европейски страни на идеята на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс и на постоянният представител на САЩ в НАТО Кей Бейли Хътчисън да бъде предизвикана Русия чрез намеса не само на Украйна, но и на кораби от страни–членки на НАТО, но без такива от САЩ, в Керченския пролив има освен военно–политически и обективни международно–правни причини:

▪ Военно–политическите причини бяха изразени от канцлера Меркел към вооенния й министър г–жа офн дер Лайен в Бундестага: «Вие разсъждавате като дете! Вие изхождате то това, че Путин няма да предприеме нищо и ще гледа как дефилираме в пролива. А ако направят с нашите кораби точно същото, което вече направиха с украинските? Вие какво, Германия да воюва ли предлагате, госпожо министър? Защо да сме длъжни да пренебрегваме интересите на Германия заради интересите на САЩ?....»

▪ Азовско море е затворен воден басейн, присъствието на кораби в който е регулирано с Договор между Русия и Украйна и без тяхно разрешение не може да влезе никакъв чужд кораб в него. Украйна разбира се ще разреши на корабите на НАТО да влязат, но Русия определено няма да го направи. Действията, които би предприела руската страна в такъв случай са повече от ясни.

На четвърто място, проявеният разум от отделни европейските страни да не влизат в капана, подготвен от САЩ, което би предизвикало най–малко регионален военен конфликт с огромни рискове да прерастне в такъв между Европа и Русия, има основание в следните съображения:

▪ САЩ и НАТО не са готови за мащабна конвенционална война. Това не изключва разбира се локален конфликт, в който да воюват други страни с подкрепа от Вашингтон. Но Русия демонстрира вече превъзходството си в няколко технологични области. Впечатляващи са както хиперзвуковите ракети, таки и автономните подводни средства като «Посейдон», лазерни установки и др. САЩ ускориха разработката на свръхзвукови оръжия, но ще разполагат с тях след 2023 година. Франция едва тези дни активизира работата по хиперзвуково ракетно въоръжение с откриването на нов изследователски център със супермощен компютор и се фокусира върху перспективната хиперзвукова ракета от четвърто поколение ASN4G, «въздух–земя” с ядрена бойна глава.

▪ Проблемът не е толкова в баланса на силите в Черно море, а във факта, че паритетът между САЩ и Русия е единствено в стратегическите ядрени бойни глави и техните носители. Това е недостатъчно обаче като гаранция, че няма да възникне опасност от ядрена война, защото САЩ модернизират и разработват нови тактически ядрени оръжия с илюзорното разбиране, че могат да ги използват в локални войни, без да отчитат, че това неминуемо ще ги тласне към обща ядрена война.

В повечето други сфери обаче САЩ изостават технологично, въпреки че разликата във военните бюджети между двете велики сили е десетократна: 700 млрд долара на САЩ срещу 70 млрд долара на Русия и то за 2018 г.

Сравнявайки силите на НАТО и Русия обаче, установяваме следното:

– При военновъздушните сили разбира се, САЩ са на първо място, Русия на трето, но в първите 10 в света има само още една страна–членка на НАТО– Франция– на 9–то място;

– По сухопътни сили на първо място е Русия, САЩ са на трето място, и отново само още една страна–членка на НАТО е в първата десятка и то на 10–място– Турция;

– По броя на подводници САЩ са на трето място в света, следвани от Русия и отново само още една страна от НАТО– Турция. Само при миноносците Европа се представя добре в първата десятка от страни като Франция на пето място и Великобритания, Холандия и Италия от 8–о до 10–о място.

– Във въоръжението и техниката тактико–техническите данни на съответното въоръжение не се различават много едни от други. Т.н. при леките изтребители МиГ 29СП далечината на полета е 1500 км, а при F 16 Block 50 тя е 1750 км; при танка Т–7253 максималната скорост е 60 км в час, а при Abrams SEP е 67 км в час; при ракетните крайсери далечината на плаванеато е 15 000 км при Атлант /проект 1164/ и 11 000 км при американския Ticonderoga и т.н. Разликите са много по–малко: напрмер при тежките изтреблители СУ–27 СМ3 далечина на полета 3900 км, а при F-15C Edgle- 1900 км или при реактивните системи за залпов огън– далечина на стрелбата при 9К58 Смерч – 70 км , а при MLRS – 40 км.

▪ НАТО въпреки своята безкритичност по отношение на това например, че няма нито една мисия, която да е била успешна, не може да не си дава сметка, че има значителен спад в подкрепата на обществеността в съответните страни–членки на Алианса. Т.н. в Германия и Франция този спад е с 14%, а в други страни и цели 17%.

Освен това, удобно се премълчава готовността на населението да се бие за родината си, а истината е, че в старите страни–членки тази готовност е най–ниска: по даннни от световно проучване на REDIT напримр в Австрия и Германия тя е 21% и 18%, докато в САЩ – 72%. На Балканите и в Черноморския регион ние българите показваме най–ниска готовност да се защитаваме– 25%, докато при сърбите е 46%, при турците– 73%, която е най–високата, а украинците и руснаците съответно 62% и 59%.

Колкото до официалната позиция на България по ангажиментите на НАТО в Черно море, едва ли може да изискваме вицепремиерът и министър на външните работи Захариева да е на нивото на Ангела Меркел и да възрази на вицепрезидента на САЩ срещу включването на наш кораб в провокационна военна операция. Но опита на вицеремиера на България да се впише в антируския хор на срещата на НАТО във Вашингтон с призива «...да се върне Русия по пътя към международното право“, дали отчита, че България е била съучастник в нарушаването на международното право, когато подкрепяла политиката на намеса на САЩ в Сирия без резолюция на ООН или покана от сирийското правителство, или когато е предавала на Турция цивилни граждани, учители, лекари, студенти, бягащи от диктаторския режим, или когато е мълчала за военни престъпления срещу цивилни граждани в Сирия, Украйна и Турция?

Особената активност на някои проатлантически кръгове в България, въпреки несъстоятелните им в повечето случаи предложения за военни бази и постоянно присъствие на въоръжени сили на наши съюзници, всъщност сондират обществено мнение и подготвят почвата за реално съществуващи планове, но не за ядрени оръжия или военноморски бази, а например за ескадрила изтребители, за което в НАТО отдавна се говори във връзка с идеята за засилване на въздушния контрол в Източна Европа и Черноморието. Това е и част от предложението на министъра на външните работи на Румъния от предпоследната среща на министрите в Брюксел. Проблемът е, че в България има само две летища, чийто писти са подходящи за използването им от самолети от типа на F-16. По достойно и национално отговорно би било обаче, да се застъпиш за изграждане първо на собствени оперативни способности, преди да каниш друг да те пази. Защо не чуваме и дума за възстановяване на българския подводен флот, а слушаме постоянно предложения за разполагане на съюзнически сили, които впрочем също ще ни струват скъпо /Полша предложи 2 млрд/. Не е изключено САЩ да имат идея за прекатегоризиране на четирите съвместни съоръжения на българска територия, които са най–ниската степен на вид военна база от общо петте съществуващи степени на такива, но затова би трябвало да се актуализира Договора за военно сътрудничество между САЩ и България, например с нов анекс, а такива предложения досега няма.

Колкото до останалите «идеи», с изключение на тази за брегови артилерийски батареи или ракетни дивизиони, останалите са несъстоятелни. Освен това, е смешно да предлагаш закупуване на американски «Пейтриът» с далеч по–слаби възможности и да се правиш, че не знаеш за разработваната нова система от Италия, Франция и други страни, а да помислиш първо за европейската, не за американската индустрия.

Въпросът за противоракетна отбрана пък е решен отдавна с избор на база в Румъния, която покрива достатъчно голям периметър. Въпросът за многоцелева бригада също е нищожен. Подобна в Полша и Румъния има къде да бъдат развърнати в евентуална отбранителна или настъпателна операция, а ние за риба в Черно море ли ще я изпращаме? Освен това, Договорът за военно сътрудничество между САЩ и България позволява да бъдат разположени до 5000 американски военни в базите за съвместно използване. Да превръщаш обаче цели региони от страната във военна цел, а да предлагаш защита без финансов разчет и анализ на възможнодстите на страната е доста наивен подход.

По–основен въпрос обаче, остава този за «заплахите». На срещата на НАТО във Вашингтон външният министър на САЩ Майк Помпео степенува заплахите така: «руската агресия, неконтролираната миграция, кибератаките, заплахи за енергийнвата сигурност, стратегическата конкуренция с Китай, включително технологии и G5 и др». Само че тези думи на американския министър се разминават значително с опасенията на хората, което установи социологическо проучване в 26 държави, защото в 10 от тях поливината от населението вижда в САЩ заплаха № 1, а само 36% в Русия. В самите САЩ хората поставят на първо място заплахата от кибератаки. В други страни това е исямския тероризъм, но не и Русия.

Досега нито един застъпник на милитаризирането на Източна Европа и Черно море не е изложил сериозен аргумент за реални рискове и цели на потенциален враг– териториални претенции ли има, достъп до нефтени и газови находища ли иска, находища на диаманти ли цели да завладее, част от натрупано богатство ли иска да отнеме от най–бедната страна в Европа? Не се намери и един журналист, който преди да попита за Крим, да поиска обяснение първо за Киев, Майдана, снайперистите, милиардите финансови средства, частните армии, плановете за американска воена база и още много други неща. Може ли Русия въобще да си позволи воденето на продължителна завоевателна война? Дори български студенти преди години изложиха 7 причини Русия да е заинтересована от един стабилен ЕС и сътрудничество, а не от война. Някои политици очевидно не са стигнали до нивото на тези студенти, но увереността, с която излагат подобни глупости само показва, че и глупакът е с характер, а подчинението на чужди интерси пък винаги е привличало като гръмоотвод светкавиците на презрението.

Учените, носители на Нобелова награда, които всяка година отбелязват в бюлетина на ядрените учени времето от символичен часовник, което остава до започването на апокалипсиса, тази година сочеше 2 минути до полунощ. Толкова близо до глобална криза, според учените, не сме били от 66 години. Не е ли време този символичен часовник да бъде навит за събуждане поне час преди фаталния момент?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели