/Поглед.инфо/ Първоначалните противоречиви данни от украинска и руска страна, неверните сведения и преекспонирането от политници и медии на последствията от инцидента на 25. ноември със задържаните три кораба в руски териториални постепенно започнаха да отстъпват място на по–точни и реалистични оценки.

Канцлерът Меркел прояви повече прагматизъм, предлагайки на президента Путин да се проведе оперативен анализ на инцидента с участието на руски и украински експерти от гранична сигурност. Изясняването на хронологията на събитията и особено признанията на трима от задържаните членове на екипажите, както и признанието на Киев, че на корабите са присъствали офицери от украинските специални служби, не подейства по същия начин на президента Порошенко, който на 27. ноември вече заговори за реална заплаха от «тотална война». Очевидна става целта на украинската страна да ангажира повече западните си партньори с военна и икономическа подкрепа, както и да демонстрира готовност за принос в намеренията за по–силно и трайно изолиране на Русия. Оценката за опасност от «тотална война» съдейки по първите коментари не се споделя от обективните и професионални западни наблюдатели. Такава не съществува въобще и в оценките на разузнавателните служби на европесйките страни. Освен, че не споделят оценката за опасност от голяма война, коментаторите макар и да признават рисковете в региона, някои от тях задават в тази връзка въпроса, дали Порошенко си дава сметка за цената, на която е готов да жертва собствения си народ. Защото и при Втората световна война Полша понесе загуби от 16,5% в жива сила,  а САЩ– 0,32%.

Факт е обаче, че се оформи нов фронт между Украйна и Русия в Азовско море, което разширява този в Донецк и Луганск и интернационализира значението на конфликта, премествайки го в посока на Черно море. В изявленията на  президента Порошенко по повод исканията за повече санкции срещу Русия и подкрепа за Украйна, се промъкна и признанието, че многократно са увеличени въоръженията и техниката на армията, както и военното присъствие на НАТО в Черно море. Неговите подчинени офицери разкриха и плановете за прехвърляне на повече авиация в близост до бреговете на Азовско море. Командващият сухопътните войски уточни дори за разполагане на  артилерия, ракетни установки и системи за противовъздушна отбрана в същите райони. Резултатът ще бъде ответни мерки от руската страна, както се е случвало досега, което ще е нов кръг в спиралата на надпреварата. Ако САЩ напуснат договора с Русия за съкращаване на ракетите със середен и малък обсег, то ще последва разполагане на такива оръжия в Европа, а това означава и вероятност за такива в Украйна и Грузия. Това прави разбираема тревогата на Русия.

Европа разбира, че разширяване на конфликта, така както си го представя Порошенко, не е в нейн интерес. Ескалирането на обстановката ще засегне и други страни. Кризата в Молдова например само ще се задълбочи паралелно със ситуацията в Украйна. Въвлечени могат да бъдат Румъния, Унгария и Полша. Последните две имат сериозни претенции към Украйна. В Румъния има План «Обединение 18», а в Молдова се прие декларация за обединение с Румъния, което не се одобрява от ЕС. Русия е заинтересована от запазване на статуквото, защото, «ако не се обединят здравомислещите, утре войските на НАТО могат да стоят на Днестър, срещу Подднестровието», пише Регнум.ру в публикацията си «Молдова тръгна по пътя на Крим».

Ограниченията, които Парламентът на Украйна наложи на президентското предложение за въвеждане на «военно положение»,  в сила от 28.11.2018 г, свидетелстват за опасенията на опозицията, че втората причина за поведението на Порошенко е намерението му евентуално да отмени или отложи президентските избори, които трябва да се проведат на 31 март 2019 г., тъй като допитванията му отреждат едва 5–то или 6–то място с 6,8%, докато други кандидати като  Юлия Тимошенко,  Володимир Селенски и други „гонят” 28–30%. Крайно малките му шансове да спечели потвърждават в изводите си водещи коментатори в британския Гардиън, германския Зюддойче цайтунг, британския Индипендънт, френският Монд  и др. Затова ограниченията се изразиха в съкращаване на срока на военното положение от 60 на 30 дни, а обхвата му – от цялата страна, само в 10 области, граничещи с Русия, Азовско море, Беларус и Молдова.

В указа на президента за въвеждане на „военно положение” обаче има един момент, който поражда въпроси. Наред с указанията за засилване на контраразузнаването и други нормални за такива случаи дейности се споменава за „секретни операции”. Какви могат обаче да бъдат те? Значи ли това изпълнение на заканите за „взривяване” на Кримския мост или активизиране убийства на лидери и атакуване на цели в Донецк и Луганск, или по–сериозни провокации от тази с трите военни кораба на 25.11. т.г. в Азовско море? Досегашната практика показва, че те градират отвътре навън.

Както в Украйна, така и в Европа се обръща внимание на реалната опасност от широките права на президента по време на военното положение, които могат да доведат до разправа с всички, които не са съгласни с неговата политика, до затваряне на медии, до конфискации и т.н. Очевидно, че Порошенко е избрал един модел, близък до този на Ердоган в Турция за справяне с вътрешните проблеми. Рискът в слуая е, че разпалената  около изострянето на антируската пропаганда по повод инцидента в Азовско море активност на крайно десните нациоиналисти и паравоенни формирования, които не само подпалиха дипломатичеснки сгради и коли, но спират самоинициативно камиони със стока по украинските пътища, може да се окаже трудна за овладяване. Тогава би настъпил хаос.

Сривът на икономиката, корупцията, действията на крайно десните националисти усложняват вътрешната обстановка като цяло. Западни наблюдатели са категоричи, че основният въпрос е украинската нестабилност, а не проявите на Русия за опазване на териториалните си води, като случая с инцидента в Керченския пролив към Азовско море. Очевидно, че Европейският съюз въпреки единодушната си досега подкрепа ще трябва да изчака президенсктите избори, разчитайки на нов президент и  екипа му, които да не дискредитират така грубо усилията за възстановяване на страната, а да я изведат от кризата и променят подхода в  изпълнението на Минските споразумения. Със сигурност ще има форми на намеса в изборите. Засега не е ясно дали новината за документ от американското посолство  свидетелстващ за пряка намеса на САЩ в президентските и парламентарните избори на Украйна не е фалшива, нито за подкрепа от Вашингтон за двама от кандидатите за президент, но „Вашингтн поуст” беше категоричен, че съветникът по национална сигурност Джон  Болтън е взел 115 000 долара от украински магнат за свои участия в организирани доскусии, на които е изразявал остри антируски позиции и препоръки.  Русия от своя страна очевидно разчита на по–умерен бъдещ режим, с който може да се разговаря. Но ако сме реалисти, трябва да признаем, че това скоро няма да е възможно.

Общото в позициите на европейските страни по руско–украинския конфликт, което ще намери място на срещата на министрите на външните работи на 04 и 05 декември, както и на Съвета на Европа през следващия месец, е преди всичко в успокояване на създалото се напрежение между двете страни, търсене на решения по дипломатически път и недопускане нарушаване на правата на гражданите в Украйна по време на периода на военното положение. Преобладаващата нагласа обаче прави вероятно допълване на санкциите срещу Русия. Това, което отсъства обаче, е признанието, че ЕС не показа способност да наложи изпълнението на Минските споразумения, защото тенденциозно защитаваше само едната страна в конфликта и допусна избиването на почти 10 000 граждани на Украйна. Така няма признание и за  пасивността по почти нерешимата задача по спора за Азовско море, защото въпреки Договора между Русия и Украйна, построяването на моста внесе ограничения, които пряко се отразяват върху икономиката на югоизточна Украйна. Само отпадането на големите кораби с височина над 33 м и дължина над 160 метра, които не могат да минат под новия мост, а всъщност генерираха 43% от всики товари за и от Украйна, накара корабните компании да преструктурират и оскъпят транспорта си.

Сянката на военната заплаха, която излезе от инцидента в Азовско море като че ли внесе и извества доза реализъм. Министърът на външните работи на Австрия г–жа Карин Кнайст макар и да не изключи икономически санкции, настоя твърдо за изясняване, какво всъщност се е случилото  в неделния ден, 25 ноември, и кой каква отговорност носи. А само преди месеци, с каква лекота се приемаха недоказани обвинения за използвани химически оръжия например и се декларираха ангажименти на страните против Русия.

Прави впечатление обаче, че в позициите на САЩ и ЕС, както и между президент и министър на външните работи на някои страни има определени нюанси. ЕС  се обърна едновременно към Украйна и Русия и този път не вмени вина само на едната страна. Президентът  Тръмп се ограничи само с думите, че станалото никак не му харесва, едва по–късно под натиск обяви, че още не знае дали ще се състои разговор  с президента Путин на срещата на Г–20, докато посланик Ники Хейли в СС на ООН изложи изключитено остра и едностранчива позиция, допълвайки дори, че няма как САЩ да водят външна политика с такава страна, намеквайки може би, че предстоящата среща между двамата президенти едва ли ще се състои. Два дни по–късно обаче бе обявена двучасова среща на двамата президенти в Буенос Айрес и дневния й ред. Подобни резки различия имаше между изявленията на полския министър на отбраната Мариус Блазчак, който  не видя основание за увеличаване на заплахата и президента на Полша Анджей Дудак при среща с българския президент Радев, който пък беше доста твърд в изказа си за „агресия”, „нарушения на споразумения”, „приключване” на всичко това и т.н.

Наивно би било обаче да се мисли, че Русия би отстъпила от позициите си по ключовия за нея от стратегическа гледна точка Крим или че без нея могат да се рашат проблемите с Украйна или в Сирия. Време е за много по–голяма роля на изкуството на дипломацията.

Стандарт


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели