/Поглед.инфо/ С всеки изминат ден въпросите и противоречията около опита за убийство на бившия двоен агент Сергей Скрипал /66 г./ и дъщеря му Юлия /33 г./ във великобританското градче Салсбъри се увеличават, въпреки заявената от британския премиер Тереза Мей твърда позиция и предстоящи мерки. Няма резултати от едно очаквано независимо, професионално и обективно разследване. Подходът на властта издава преднамереност, прибързаност и емоционално едностранчиво понасяне на информацията, а медиите премълчават съществени факти, интереси и зависимости.

Обвиненията срещу Русия като главен заподозрян за отравянето се появиха съмнително бързо, само часове след като на 04 март намериха двамата на пейка до градски търговски център. По бързина новината може да се конкурира само с атентата в Сараево, когато израелската страна обвини „Хизбула” час и половина след взрива, преди българските разследващи органи да бъдат на мястото.

Окончателното обвинение срещу Русия от 13 март, нервното поведение на бритнанския премиер Тереза Мей и внимателно подбраните думи пораждат по–скоро съмнение, че между разследващите органи, разузнаването и управляващите е имало различия относно убедителността на фактите от разследването.

Повечето медии не обърнаха внимание на няколко нюанса. Например, че в прочетения от Тереза Мей текст се говори само за „нервнопаралитичен газ от тип, който е бил създаден от Русия”, че същият е „бил произведен някога от нея и има способност и днес да го произведе”. Но както премиерът на Великобритания, така и медиите премълчават, че и други държави са разработили подобрени варианти на това двукомпонентно бойно отровно средство и са извършвали изпитания с тях, а руският му създател отдавна е в САЩ. / https://de.wikipedia.org/wiki/Nowitschok/

Освен това, САЩ получиха достъп до него , когато през 1999 година американски експерти участваха в извеждането от режим на изследователски център в Узбекистан. Според сведения на експерти в тази област и на разузнавателни служби, други държави освен САЩ , и със сигурност Израел, са се сдобили с информация за технологичния процес на производство на някои от вариантите на този нервнопаралитичен газ от четвърто поколение. Великобритания не само е наясно с тези данни, но и научният й институт, в който се анализират чужди бойни отровни вещества и развиват нови такива, се намира само на 10–15 км от мястото на инцидента с бившия двоен агент и дъщеря му. / Porton Down/ https://en.wikipedia.org/wiki/Porton_Down /

Т.е. предполагаемото средство за опит или инсценировка на убийство въобще не може да бъде отправна точка за установяване на извършителя.

Медиите премълчават обаче, много важни факти, които поставят казуса в съвсем друга светлина. Сергей Скрипал е имал връзка поне с една група от заинтересовани лица с мотив да създадат ситуация, насочена срещу Русия. Това са Pablo Miller /https://edition.cnn.com/2018/03/08/world/sergei-skripal-spy-war/, който е бил водещ офицер на Сергей Скрипал от външнополитическото разузнаване на Великобритания МИ6. Дейността му е координирана от Christopher Steele, също бивш офицер от МИ6, работил в Москва. Между 2006 и 2009 г. е началник на отдел «Русия» в ПИ6. Той ръководи разследването в случая с убийството на Литвиненко, в което въпреки фактите, пак Русия бе основния заподозрян.

/ Сергей Скрипал бе превербован от англичаните, издал 300 руски агенти, осъден, а след 4 години затвор– разменен, тоест Русия е имала възможност да го ликвидира по–рано, а не сега./

След напускане на МИ6 през 2009 г. Christopher Steele създава фирма за сигурност

/Orbis Business Intelligence/, чиято основна дейност е, и продължава да бъде, фабрикуване на обвинения срещу Русия. Именно «Orbis» е фирмата, получила от „частен клиент” поръчката в рамките на проекта „Карл Велики” / Projeckt Charlemagne/ http://web.archive.org/web/20180305154848/https://www.newyorker.com/magazine/2018/03/12/christopher-steele-the-man-behind-the-trump-dossier /да докаже намеса на Русия в изборите във Франция, Италия, Великобритания и Германия. От „Orbis” излизат обвиненията за руски хакерски атаки, руско финансиране на Льо Пен, Берлускони и новата партия „Алтернатива за Германия”, превърнали се в дъвка на световните медии.

„Orbis” създава т.н. „Досие Тръмп”/ https://www.vanityfair.com/news/2017/03/how-the-explosive-russian-dossier-was-compiled-christopher-steele/ за Демократическата партия на САЩ по време на предизборната борба за президент.

Бившият водещ офицер от МИ6 Pablo Miller, т.е. прекият ръководител на двойния агент Сергей Скрипал, е ръководител и на представителството на фирмата „Orbis” в градчето Салсбъри, където се разигра случая с отравянето на Скрипал и дъщеря му, но само преди дни профилът му в Linkedin е изчезнал, тоест – изтрит.

Казаното до тук означава, че Скрипал редовно се е срещал с бившия си ръководител по линия на разузнаването, който е и водещ фактор в антируската пропаганда и след напускането на службата.

Британският дипломат Craig Murray прави извода, че Скрипал вероятно е бил служител в същата частна фирма, респективно в представителството й в Салсбъри, участвал е доста активно в антируските пропагандни проекти „ProjecktCharlemagne” в Европа и „Досието Тръмп” в САЩ.

Разбира се, това не са доказателства , но показват, в каква насока би трябвало да се води разследването, а именно – Miller, Steele, „Orbis”.

Освен тази премълчавана информация медиите изоставиха и въпроса за мотивите на извършителя и поръчителя, а той е основополагащ за всеки разследващ. Нито е изгодно за Русия седмица преди изборите за президент /с предизвестен резултат/ да съзадава тази ситуация, нито е логично агент, който е бил вече в руски затвор и който отдавна не е повече носител на чувствителна информация, да го ликвидира, след като доброволно го разменя с арестувани от чуждо разузнаване свои агенти. Съществена е и забележката на разузнавателните служби, че в тяхната дейност има неписано правило за спазване на имуннитета на разменените агенти. В противен случай тази практика между разузнаванията би била серизоно подкопана и невъзможна за използване в бъдеще.

Дипломатът Craig Murray посочва, че и страна извън Североатлантическия алианс има не само мотив, но и способности да извърши тази провокация и това е Израел. Разбира се, че няма доказателства, но е очевидно неблагоприятното за израелските интереси развитие в Близкия Изток и влиянието на Иран и Русия.

Ако трябва да доразвием разсъжденията на британския дипломат, можем да формулираме и други хипотези, базирани на историческия опит от подкрепата на определени среди в САЩ за авантюрата на Саакашвили в Грузия или за напъните на Киев и неонацистки формирования за силово връщане на Крим и двете самообявили се републики в Източна Урайна, поощрявани пак от американското правитевство, включително с решението си за доставяне на въоръжение. Въпросът обаче е в това, защо се извежда една единствена и най–нелогична хипотеза, тази за Русия.

Окачествявайки опита за убийство като незаконно прилагане на сила и дори като нарушаване на суверенитета на Великобритания Тереза Май вкарва казуса дори във възможността за разглеждане задействането на член 5–ти от Североатлантическия договор за съюзна реакция в защита на страната–членка. Това е изключително опасно и се вписва в няколкократните опити на страни–членки на НАТО да свалят силно прага на повода за започване на гореща война. Така бе с предложението за използване на хибридни форми като повод за задействане на член 5–ти, с аналогичното предложение за отговор на кибер–атака с военен удар и т.н. В конкретния случай днес, Лондон може би се стреми след Брекзит да компенсира с водеща роля в НАТО и засега успя да обедини в обща декларация по случая с използвания отровен химически газ САЩ, Франция и Германия. Важен сигнал е, че някои правителства на европейски държави, или техните външни министерства, между които и българското, не счетоха за необходимо да изчакат предоставянето първо на доказателства, или да настояват за такива, преди да се присъединят към призивите от Лондон. Дори и във Великобритания, например лидерът на Лейбъристката партия Джерами Корби постави под съмнение „доказателствата” , накарали правителсдтвото да обвини Русия. Говорител на полицията също заяви, че не би могло да се посочат никакви заподозрени.

Действителният повод съвсем не е опитът за убийство, а все по–силното изостряне на отношенията между Запада и Изтока. Това обяснява, защо Лондон избърза с обявяване на обвинението без доказателства. Трудно е да се приеме, че Русия постепенно се налага като глобален играч. И това е „геополитическа реалност”, както казва програмната директорка на фондация Кьорбер в Германия Лиана Фикс.

Най–съществен пропуск в медийните коментари е, че случаят в Салсбъри не се разглежда като една брънка от цяла мрежа от подготвяни провокации и правителствени решения за подготовка на война. Единствено най–голямото и авторитетно германско издание за външна политика „German Foreign Policy” отбеляза, че „агресията на Запада след 2014 г. , в повечето случаи безуспешна, опитва да постави Русия в една рамка, да й наложи граници на поведение. Междувременно е достатъчен един неизяснен опит за убийство с недоказана руска връзка, за да стартира следващ етап на на агресията и борбата срещу Русия. Стъпка по стъпка Западът се приближава до голямата война” Същевременно заплахата на САЩ, изразена в СС на ООН, за ракетен удар срещу правителствените въоръжени сили на Сирия заради използване на химическо оръжие, без да има доказателства за това и светкавичната реакция на Москва, че ако бъдат заплашени руски военнослужащи ще отговори срещу ракетите и техните носители, а това означава и базираните в Средиземно море американски кораби, както и направените междувременно съобщения за разкрити лаборатории за химическо оръжие на радикалните ислямистки групировки, подкрепяни от външни и регионали сили, показват ожесточен и ежечасен двубой между разузнавателните служби и целия им кадрови и технологичен потенциал, характерен за предвоенна обстановка. Несъгласните с такива крайни мерки биват отстранявани, както досегашният държавен скеретар Тилерсън и заменяни с ястреби, като шефа на ЦРУ Майк Помпео. Показателно е обаче, че и новината от последните минути за предотвратен атентат срещу синовете на Ердоган изважда на повръхноста името на една групировка /ТАК – Ястреби за свободата на Кюрдистан/, за която всеки познаващ добре Турция знае, че отдавна има съмнения и твърдения на чужди разузнавания /например на германското/ за връзките й с турската разузнавателна служба МИТ. Т.е. отново нескопосана режисура, която да послужи за оправдание за кървавата баня, която във всеки един момент се очаква в град Африн, столицата на едноименната северносирийска провинция. За да се разруши един уникален демократичен модел на самоуправление на кюрдите и района да се предаде в ръцете на доказал бруталността си башибозук, който обаче ще бъде много „полезен” за последващото сваляне на режима на Ассад и изтласкване на шиитските проирански групировки. И вместо световната общественост да насочи вниманието си към защита на демократичните права на едни народ, тя става жертва на манипулации на бивши разведки и военнолюбци.

Нещо повече, ставаме свидетели на заявките на президента на наша съседна страна, който и вчера заяви „Гответе се за Трета световна война”, а преди това бе посочил районите на Балканите, които били в сърцето му. Достойно отговори само Гърция.

На този фон български вицепремиер да заявява, че Крим не трябвало да остава без последствия, защото досега ЕС бил твърде мек, въпреки че няма такава официална позиция на правителството, е най–малкото неуместно и налива само масло в огъня, дори и да знае нещо повече от разузнавателните ни сужби. Външният ни министър пък да подкрепя мерките на Великобритания срещу Русия, каквото и да значи това, на този етап е прибързано и неразумно. По–лошото е, че го прави също без приета позиция на правителството. Примери за лековато поведение на български политици, които не си дават сметка за последствията и за това, в какво могат да вкарат държавата. Но „където глупостта е образец, там разумът е безумие”.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели