/Поглед.инфо/ Приетият на 13 юли 2018 г. от Общото събрание на ООН Глобален пакт за миграция, който бе разработван цели 18 месеца с цел да създаде стандарти за безопасна и организирана миграция и засили международното сътрудничество, безспорно е постижение на международната общност. Той ще бъде окончатено приет 10–11.12.2018 г.на конференция в Мароко.

Единствено САЩ обявиха предварително, че се оттеглят от него, а на 18 юли и Унгария обяви същото под предлог, че споразумението представлява ”заплаха за света” и крие опасности страните да бъдат принудени да отворят границите си. Президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на посещението си във Великобритания посъветва европейците: «По–добре внимавайте за себе си. Миграцията променя културата и средата за сигурност. Не вярвам, че това е добре за Европа и за нащата страна.»

В България съдържанието на Глобалния пакт за миграция не е познато, а за официалната позиция на страната ни не може да се каже повече от дежурното изчакване да застанем зад такава на ЕС. Евродепутатът Илхан Кючюк прави изказване в Европарамента на 17 април 2018 г. и подчертава възможността ЕС да играе водеща роля и да се обедини зад единна позиция за да предложи обща европейска визия.

Ако надникнем обаче в тези 34 страници на дългоочаквания документ с гръмкото заглавие Глобален пакт за миграция, наред с положителните регулации и сътрудничество срещу трафикантите, със сигурност ще се сблъскаме с постановки, които предизвикват доста тревожни въпроси. Документът не би трябвало да има обвързваща юридическа стойност, а символичен характер, но формулировките в него са от рода на «страните се задължават» да приемат, да осигуряват, да гарантират. Мигрантите трябва да получат достъп до социалната осигурителна система. А би ли поела тази тежест всяка социална система при препоръчани отворени граници и регулиран поток, чийто размери не знаем? На мигрантите, които нямат паспорти, трябвало да се издадат нови такива. Но нали Европа има вече горчивия опит с даване на нова самоличност на стотици хиляди мигранти, след което се оказа, че сред тях са се промъкнали много членове на «Ислямска държава», които носеха със себе си телефоните със снимки на отрязани човешки глави?

В документа се изисква спазване «правата на засегнатите» и се препоръчва споделена отговорност. Но ако за бежанците е приемливо да говорим за «засегнати» , как да приемем това и за икономическите мигранти или просто авантюристи, тръгнали да търсят по–добър живот? А истински «засегнатите» няма ли да са нашите граждани? Страните се задължават да се борят срещу дискриминацията, особено на жените и децата. Да, но те самите дискриминират жените си, защото идват от такива общества. Няма нито дума за тяхни задължения, за това, че би трябвало да признаят конституционния ред на страните, които ги приемат.

Още в изказването на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш при представянето на Глобалния пакт за миграция имаше изрази, които са показателни за различията в оценките. Едва ли има единство по думите му, че «миграцията е положителен глобален феномен». Трудно биха се намерили положителни последствия от това предизвикателство.

Паралелно с одобряването на документа стартираха инициативи, които подсказват организирана подкрепа в информационно–пропаганден план, която ще се засилва до 10–11.12.2018 г., когато предстои окончатгелното му приемане.

Т.н. британският Guardian събщи за инициатива на стотици учени, които в открито писмо призовават да се прекратят краткосрочните мерки, довели до хуманитарни и политически кризи. Безспорно, че те са прави в някои констатации, но в писмото преобладават куп неверни и ненаучни твърдения с очевидната цел да ни убедят в необходимостта от отворени граници. Какво научно има в твърдението, че въздействието на миграцията върху демографията било краткосрочно, защото раждаемостта на мигрантите бързо се изравнявала са тази в приемащите страни. Последните данни от западноевропейските страни обаче, показват точно обратното. Т.н. в Германия ражданията от жени–чужденки са три пъти по–виоски от тези на немкините.

Миграцията възникнвала между региони, а не между континенти. Твърдение, което изумява точно в момент, когато се очертава по–голяма заплаха от Африка отколкото от Близкия Изток. Мигрантите представлявали само 3,4% от населението на земята– 246 млн души, което било по–малко от 2017 г. и многократно по–малко от 19 век. Също невярно и едностранчиво твърдение, защото данните сочат категорично увеличаване към 2065 г. до 300 млн само от Африка, при увеличаване на населението с 1,2 млрд.

Стените нямало да спрат никого, били излишни. И нито дума за товна, а каква е алтернативата, какви мерки трябва да се вземет в страните по произход на мигрантите. Предлага се бърз достъп на мигрантите до жилища, образование и пазара на труда, което гарантирало интегрирането им. Очевидно, че тези кабинетни автори едва ли са разбрали, че по–голяма част от мигрантите не идват за да се интегрират, даже не идват за да работят.

Списание «Brand eins» пък в материал под заглавие „Какво би станало, ако всички граници бяха отворени”, се позовава на четири научни изследвания, като твърди, че има генерална недооценка, колко хора ще се отправят към по–богатите страни, защото през последните 100 год. 97% от населението е живеело в собствените си страни, в които се е родило. Само че странно защо тези учени пропускат, че климатичните промени днес обезлюдяват някои страни, а информационните мрежи стимулират младите към решения да търсят възможности другаде. Според редовните допитвания на Галъп в цял свят 14% от населението желаело да живее в друга страна, което прави около 710 млн души. Преди 10 години този процент бил по–висок– 17%. В Северна Леоне 62%, в Хаити и Албания– 56%. Една пета искат да заминат за САЩ, 6% – за Германия, 5% – за Канада.

С идването им БВП щял да се увеличи с 67 до 147%. Как ще се вдигне производителността на труда с неквалифицирана работна ръка /очакванията в Германия тотално се провалиха/, не става ясно. Възнагражденията на местните граждани нямало да се намалят от идването на мигранти. А откъде Германия взема 87 млрд евро през последните три години и за сметка на кого?

Още по–невероятно звучи твърдението, че било спорно дали престъпността ще се увеличи. В САЩ в периода 1990 – 2013 г., когато броят на мигрантите се е увеличил три пъти, пресдтъпността е спаднала. Но това тотално противоречи на данните от ападноевропейските страни през последните години. В Швеция се стигна до въоръжени нападения срещу полицейски участъци. В Германия и Австрия категорично се увеличи броят на престъпления от мигрантските среди. Азбучна истина е бързото им съюзяване с местните криминални структури. Но нали най–трудно се пребоядисва това, което е съшито с бели конци.

Разбираемо е, защо неолибералните глобалисти бързат да ни убедят, колко добре би било да отворим широко границите си, да бъдат размити държавите и идентичността на нациите. Съзнавайки, че през следващите години е поставено под въпрос съществуването на техния модел, те стават все по–настъпателни и безцеремонни. Глобалният пакт за миграция беше очакван и крайно необходим, но очевидно в подготовката му са спечелили превес именно тези сили и предупреждението на Унгария, че документът представлява „заплаха за света”, макар и да изглежда преувеличено, може да се окаже недалеч от истината, а до декември може и други страни да се оттеглят от него.