/Поглед.инфо/ В досегашните коментари по случая с отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му се пропуска международно–правия апсект на засегнатите страни.

Съгласно Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие Великобритания би трябвало още при подозрение за използвано такова да се обърне към Организацията за забрана на химическите оръжия –OVCW. В тази авторитетна организация, която следи за спазване на конвенцията, членуват 192 държави. Тя има задължението да се обърне към заподозряната страна, в случая – Русия, и да помоли в срок от 10 дни да даде обяснение по случая. Ако Великобритания беше сезирала Организацията за забрана на химическите оръжия, щеше да стартира процедура, при която Лондон щеше да е задължен да изпрати проби от въпросното отровно вещество както до Организацията, така и до Русия. Очевидно тя има проблем с това, защото ако става въобще дума за въпросното вещество «Новичок», което има вече над 100 разновидности, притежание на няколко други държави, но унищожено в Русия, руският му първообраз не дава възможност след използване да се докаже с технологичните възможности на страните от НАТО. Т.е. ще възникне въпросът, как Великобритания е доказала това, за да отправя такива обвинения?

Действайки против ясно предписаните стъпки на процедурата в Конвенцията, която не е задействана, Великобритания остава извън нейните рамки и няма задължението да предостави проба от въпросния химикал. Вместо това, тя избира да се обърне към Съвета за сигурност към ООН, с ясното съзнание, че той не може да вземе адекватни мерки срещу един от своите членове с право на вето. С тази стъпка обаче Лондон постига друга цел, която най–вероятно е и една от основните на цялата кампания– да дискредитира Москва на международно ниво преди изборите за президент и световното футболно първенство и отклони вниманието на международната общност от следващата провокация, подготвяна в Сирия.

С поставянето на ултиматум към Москва да даде обяснение в срок от 24 часа, вместо да използва международно–правния инструментариум, Великобритания злепоставя себе си, нивото на своята дипломация и подхранва оправдани съмнения за организиране на целенасочена хибридна кампания. Нещо повече, британският посланик в Москва Лори Бристоу прояви дори цинизма да заяви, че са дали възможност на Русия да обяви използваното отровно средство в Организацията за забрана на химическото оръжие, но това не било направено! Каква невероятна, умопомрачаващо сбъркана логика! Крадецът вика дръжте крадеца.

Вмъкването на понятието суверенитет в текста, прочетен от Терема Мей на 13 март т.г. ясно подсказа, че може да се търси задействане на член Пети от Североатлантическия договор за съюзна защита. Това не е изненада, като се има предвид, че вече имаше няколкократни опити да се намали прага да задействане на този член и солидарното използване на военна сила: например предложението преди две години на среща на върха на НАТО за такива действия при хибридна заплаха, или идеята от миналата година за правото на ответен отговор с конвенционални военни сили след кибератака.

Сегашната кампания тества само възможностите за продължаване на този натиск и на предстоящата това лято среща на върха на НАТО. Но както научаваме от ген.секретар на НАТО Столтенберг, Великобритания досега не е поискала задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор.

Тъй като правителството на Великобритания не включи всички заплахи в посланието си от 13. март, а тези дни стана ясно, че няма да спре и предаването на руски телевизионен канал, възможно е да не се стигне до по–нататъшна ескалация, а това означава, и въобще до обсъждане на член Пети. Възможно е обаче да се свика съвещание за разглеждане на мерки, изисквани от член Четвърти от Североатлантическия договор. /»Страните по Договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността ...» /

В рамките на ЕС подобна стъпка позволява параграф 42, алиния 7 от Договора на Съюза, който «препоръчва на държавите – членки да приемат решения в съответствие с техните конституционни изисквания» относно сигурността, сътрудничеството, координацията, превантивните действия и т.н.

Такова преекспониране на случая като заплаха за суверенитета на една страна–членка ще има по–скоро целта да се засилят икономическите санкции срещу Русия и да се бойкотира световното футболно първенство, а тази изкуствено създадена пропагандна буря да отвлече вниманието от предстоящите събития в Сирия. Мястото на "престъплението" е Сирия, а автор е президентът на Руската федерация Владимир Путин.
Великобритания има сериозни основания да е бясна на Русия, защото вече два пъти сирийските войски и руски спецназ залавяха или ликвидираха военни инструктури от няколко западни страни в тила на разгромените терористични групировки. /Какво съвпадение, че точно страните, чийто офицери бяха сгащени в подкрепа на радикалните ислямистки групировки САЩ, Великобритания и Франция, първи излязоха с общо изявление срещу Русия!/ Това са далеч по–важни причини от лансираната напоследък новина за опит да се отклони вниманието от огромен педофилски скандал от времето, когато Тереза Мей беше министър на вътрешните работи до днешни дни, който щял да засегне висши политици и управляващи.

Истерията във Великобритания придобива типичен предвоенен характер: « Путин може да изтрие Лондон от лицето на земята!» Отново абсоюлтно невярна и нелогична новина, извън рамките на нормалното мислене. Какво би означавало Русия да нападне страна–член на НАТО? Това не го вярват дори най–отявлените атлантици!/

Скандалът от Салсбъри има потенциала да взриви международните отношения. Няма съмнение, че отношенията между САЩ и Русия също ще се влошат още повече, особено след кадровите промени, които направи Тръмп. Те са свързани с антииранската и антируската политика на САЩ. Ястребът Майк Помпео, бивш директор на ЦРУ и нов държавен секретар, каза нещо, което трябва да алармира колегите му от съюзнически и противникови разузнавания: «ЦРУ трябва да бъде яростно, безпощадно сурово!» Но това не би било вече разузнаване, а наказателна команда, макар и в миналото тази организация да е имала редица черни страници в практиката си.

Поведението на българските политици, намерило израз в някои прибързани реакции, като тази на външния ни министър, и лекотата, с която влизат в капана на чужди манипулации, като неадекватното решение на областния управител на София да откаже среща с колегата си от Москва, е доказателство, че въобще не е по силите им и им липсва способността за стратегически поглед над ситуацията, да не говорим за такъв зад хоризонта на днешните събития след приключване на сегашното пренареждане на геополитическите пластове в света, да гарантират оцеляването на държавата и това да не се окажем сред губещите.

Информационната среда се влошава с набирането на сила на откровено примитивна кампания, отличаваща се с непознаване на елементарни теми, свързани със случая Салсбъри, премълчаване на очевидни факти, незачитане на експертните оценки, налагане на абсолятно нелогични и грешни мнения, само за да не излезе, че оневиняваме руската страна. Водещ журналист на предаване заявява, «нали името е руско, значи са те, какво толкова има да мислим». Ежедневно издание озаглави рубриката си «Всичко, което трябва да знаете за отравянето на руския агент», в която обаче ще научите само, че «Путин лично е дал разрешение за атака», «Само Русия може да отрови Скрипал», «Нервнопаралитичната отрова е била в куфара на дъщерята» и т.н. Ако сравните това с аналогични рубрики в западни издания «Какво трябва да знаем за....» , ще разберете огромната разлика, която надминава и цензурата по време на социалистическия режим и тази на диктаторския такъв в днешна Турция и ще научите наистина много по–интересни факти. Българска информационна агенция с големи претенции, кланяла се на всяка власт досега, се прави на неразбрала, че Русия е унищожила всички бойни химически вещества под международен контрол, че САЩ са сложили ръка на центъра в Узбекистан, къдете е бил произвеждан «Новичок» и отбелязва: «Руската държава държи под строг контрол запаси от «Новичок» и единствено държавата може да го превърне в оръжие.» А журналистът не се впечатлява от факта, че Сергей Скрипал е бил още преди 14 години в руски затвор, преди да бъде разменен и е имало възможност да бъде ликвидиран още тогава и «мъдро» репликира: «Е, изчаквали са удобен момент.» Връх на журналистическата прозорливост! И обида за средностатистическия интелигентен български читател.

Дребният слугинаж не може да спре ходът на един исторически цикъл– последните гърчове на неолибералния модел, противпоставянето на корпорациите и финансовата олигархия. А опитите да се създадат поредните пречки за обединяване на високотехнологичния Запад с ресурсно богатия Изток ще имат временни негативни последствия за европейците и българите в частност. Въпросът е в цената: през огъня на войната или през мъдростта на дипломацията.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели