/Поглед.инфо/ По повод на коментара на бившия шеф на ЦРУ James Woolsey в интервю за Fox News, в което потвърждава, че САЩ се намесват също в избори в чужди държави, но „само с много добри намерения”, журналистът от Ню Йорк Таймс и автор на книгата „Американското столетие на смяна на режими от Хавай до Ирак” Щефен Кинцлер разказва пред democracynow.org: „Ние все още продължаваме да влияем на изборите в някои страни, като например последните избори в България, Монголия, Словакия. Това става чрез организацията NED /National Endowment for Demokracy/, която е заимствала много от функциите на ЦРУ. Тя е сравнително малко позната, основана от Роналд Рейгън началото на 80–те години с определени цели. Сигурно си спомняте, че тогава ЦРУ беше замесено в много скандали и не можеше да оперира така ефективно, както би трябвало. Как да продължим да имаме влияние в други държави? Като създадем NED, спонсорирана със 170 млн долара годишно. Така всъщност се осъществява намесата в чужди държави. Повечето от парите за тази организация минават през Националния републикански институт под ръководството на Джон Маккейн и Националния демократичен институт, оглавяван от Мадлин Олбрайт. Тези две структури работят с голям брой хора като Виктория Нюланд /бивш помощен дъравен секретар/, която раздаваше шоколадови кексчета на протестиращите на Майдана , с искане да свалят правителството на Украйна, Елиот Ейбрамс, който бе въвлечен в операциите в Никарагуа през 80–те години. Тази организация поема отговорността да се намесва и влияе върху политиката на чужди държави. В случая господин James Woolsey не дава много добър пример с обяснението си, че правим това „само с много добри намерения”. Изказването му, че го правим с добра кауза е много хлъзгаво. Всяка държава по света би могла да си измисли „много добри намерения” за да извърши подобни операции. Защо трябва да се възмущаваме за това, което други страни са направили в далеч по–малка степен у нас, когато ние сме действали сто години назад много по–мащабно срещу други страни?”

Интервюто можете да проследите на следния адрес: https://www.youtube.com/watch?v=0LRArfyjK1Y

Официалната страница на организацията NED e на адрес: https://www.ned.org/

Почти по същото време кореспондентът на Нойе Цюрхер Цайтунг в Ню Йорк цитира политолога Dov H. Levin от Института за политики и стратегии на Университета в Питсбърг, който в докторската си работа на тема „Намесата на САЩ и СССР в избори от 1946 до 2000 г. обобщава:

  • САЩ са се намесвали минимум 81 пъти в избори в чужбина;
  • Кремъл се е намесвал 31 пъти в други страни.

Историята на масирано влияние и опити за такова от страна на САЩ се простира от Украйна през Източна Европа, Балканите, Египет, Южна Корея, Тайван, Япония, Индия, до Пакистан, Венецуела, Колумбия, Мексико и др. Преди военни намеси в страни като Афганистан, Ирак, Либия и Йемен те активно са дестабилизирали същите.

Не само разузнавателните служби са се намесвали в политиката на чужди държави, а и големи частни концерни, между другото с щедри спонсорства за партии и кандидати в изборите.

От десетилетия американското правителство финансира радиостанции, които излъчват на 25 езика в Русия, Източна Европа, Близкия Изток и Централна Азия. Независимо от това америкнаските разузнавателни служби финансират и телевизионни предавания за държавни и частни телевизии. Вашингтон отхвърля обаче правото на други да правят същото. Предаванията на руската „RT” се представят като „грубо вмешателство”, а на журналистите /”чужди агенти”/ бе забраен достъпа до пресконференции в Белия дом.

Във въпросната докторска работа е представена доста подробна статистика, която показва намесите на САЩ, почти винаги предхождани от пропагандни операции и финансиране на отделни групировки. Десетките примери започват със заявената от Виктория Нюланд подкрепа за опозицията в Украйна от 5 милиарда долара в периода 1991– 2013 г. и стига до подкрепата на диктаторските режими в Аржентина, Боливия, Чили, Парагвнай, Уругвай и др.

Сегашното „възмущение” от сравнително малък брой постове във Фейсбук и Туитър, приписвани на Русия, трябва да „донесе гласове” на частичните избори в САЩ през есента на 2018 г. „Възмущението” разпалва настроения срещу „главния враг” Русия и отклонява от по–големите вътрешни проблеми на САЩ, смята кореспондентът на Нойе Цюрхер Цайтунг в Ню Йорк.