/Поглед.инфо/ Предложенията на президента на САЩ Доналд Тръмп за съкращаване на ядрените оръжия заедно с Русия и Китай, което да включва всички видове оръжия и бойни глави досега не е материализирано в конкретна оферта към Москва и Пекин и очевидно тепърва ще бъде разработена такава от американската администрация. Русия заподозря неизпълними условия, свързани очевидно с новите военни технологии, обявявани периодично през последната година и отговори с призива да се въведе пълна забрана за провеждане на всякакви учения, свързани с усъвършенстване на способностите за използване на ядрени оръжия от неядрени държави, а единствен изход за това е «връщане на всички американски ядрени оръжия в САЩ, забрана за използването им в чужбина и унищожаване на инфраструктурата, която позволява бързо използване на тези оръжия".

Доколко искрени и реалистични са разменяните предложения обаче, като се има предвид, че САЩ и държавите–членки на НАТО се опитваха да попречат Споразумението за забрана на ядреното оръжие от юли 2018 г., прието от 122 страни в ООН, да влезе в сила? Въпреки това, бе преодоляна изискуемата граница от 50 страни за ратифицирането му.

Твърде пресни са и спомените за актализираната от Пентагона за трети път след Студената война ядрена доктрина, утвърдена от президента в началото на 2018 г., която внася съществено изменение в понятието «екстремни обстоятелства», при които ще използва ядрено оръжие: дори «при значими стратегически атаки, които не са ядрени». Или новата програма на САЩ за модернизация на ядрените средства за срок от 30 години струваща 1,2 трильона долара. Или предстоящата модернизация на ядрените средства в Европа, което означава, че те ще останат като основна възпираща сила. От 2020 г. започва модернизацията на бомбите В 61–12 в Бюхел – Германия. Очаква се разполагането на нови ядрени бомби на САЩ в Авиано в Италия.

От юли 2018 г. обаче зачестиха сигналите за допълнителни негативни тенденции.

През октомври 2018 г. американското правителство заяви намерението си за развитие на нови ядрени оръжия с малък ядрен заряд , т.н. „Mini-Nikes“, които биха могли значитено да свалят бариерата за начало на използване на ядрено оръжие и започване на ядрена вона.

В Германия се увеличиха гласовете за „общо ползване” на френските и британските ядрени оръжия в рамките на Европейския съюз.

Някои страни, които вече бяха гласували в ООН за забрана на ядреното оръжие, се оттеглиха от него, защото натискът върху тях бе съпроводен с обещание за гарантиране на ядрен чадър. /Швейцария/

Най–значимият договор за контрол на въоръженията от военна и политическа гледна точка Договорът за забрана на ракетите със среден и малък обсег /INF/ бе обречен след обявеното от САЩ намерение за излизане от него с шест месечно предупреждение с аргумент, че Русия го нарушава /с крилатата ракета 9М729, чийто обсег надхвърлял 500 км/, а Москва от своя страна веднага обяви, че също излиза от договора. Той слагаше рамки на ракетите с малък обсег от 500 до 1000 км и със среден обсег от 1000 до

5 500 км. Този договор в началото на изпълнението му създаде доверие и бяха унищожени 844 ракети от САЩ и 1846 от Съветския Съюз и проправи пътя към договора за стратегическите ядрени оръжия START. А анулирането на INF сега ще затрудни продължаването на START.

Договорът за съкращаване на ядренто въоръжение /START/, който протичаше безпроблемно според МВнР на САЩ до 2016 г., предвиждаше от февруари 2018 г. Москва и Вашингтон да намалят ядрените заряди за ракети и бомбардировачи до 1550 всяка от тях. След тази дата двете страни трябваше да притежават до 700 боеготови ракети и бомби. САЩ разполагат днес само със 660, а Русия дори само с 501.

Стремежът към военно надмощие обаче, би могъл да доведе до прекратяване на Договора през 2021 г. поради изтичане на срока му. Тогава няма да има правни пречки пред развихрянето на ново ядрено въоръжаване.

САЩ и Русия обаче разполагат с над 90% от ядрения потенциал в света и досега първостепенно е значение имаха договорите между тях.

Идеята на Тръмп за включването на Китай не е приемлива за Пекин по отношение на Договор за ракети със среден и малък обсег, защото елиминира отбранителните способности на страната в региона, в който се намира и китайският представител потвърди това на Мюнхенската конференция по сигурността февруари 2019 г. Около него има 7 съседи с оръжия, които биха попаднали също под забрана при евентуален договор INF, докато Китай би трябвало да съкращава по силата на такъв договор цели 95% от ракетите си.

САЩ обаче, излизайки от INF могат да разположат ракети в страни от региона или самостоятелно на остров Гуам. Засега обаче няма подобни програми, освен това САЩ разполагат с достатъчно оръжейни системи там с наземно и морско базиране.

Разширяването на СТАРТ с други страни освен САЩ и Русия може да се дискутира, но тогава възниква въпросът за обхващането и на други страни, освен Китай, които обаче са на прага да преминат границата в ракетостроенето за стратегичеснкия обсег на ракетите–носители. Китай се задоволява с малък арсенал от ядрено оръжие само за отбрана и няма симптоми за отказ от сегашната си военна доктрина, която не предвижда първи да използва ядрено оръжие. Това обяснява и другата особеност: ядрените бойни глави, 280 на брой, не са монтирани на ракети, а се съхраняват в ядрени складове, т.е. не са в бойна готовност. Китайски експрети се безпокоят, че именно поради това ядрените заряди могат лесно да бъдат унищожени с един удар.

Пекин разполага с ракети с наземно базиране, като само 20 от тях могат да достигнат територията на САЩ. Той изгражда и подводен флот– 4 подводници, които могат да бъдат въоръженви с ядсрено оръжие, вече са спуснати на вода. Ракетите с морско базиране обаче имат само 700 км обсег и не могат да покрият цели в САЩ. Китай акцентира върху развитието на ракети с наземно базиране, разположени на транспортин средства, което ги прави по–трудни за локализиране. Пекин развива ядрената си мощ на принципа „по–малко на брой, но по–високо качество”.

Паралелното разполагане на ядрени средства както с наземно, така и с морско базиране позволява запазване на потенциал за ответен удар.

По–голямата част от общо 1200 балистични ракети на Китай са с конвенционални бойни глави и са в категорията на оръжията с малък и среден обсег до 5 500 км. При евентуален договор по–голяма част от съкращенията ще обхванат именно наземно базираните ракети.

Позицията на Китай досега е: Ще бъде готов за разоръжаване едва тогава, когато САЩ и Русия се разоръжат до неговото ниво. Това би означавало обаче ядрените заряди на двете суперсили да се съкратят от 660 /САЩ/ и 501 /Русия до 280 всяка. А това е малко вероятно, като се има предвид, че новите системи, разработвани и от двете страни, като хиперзвукови оръжия и подводни автономни системи, предвиждат възможност за използване и с ядрени бойни глави.

САЩ се опасяват от това, че Китай може да застраши тяхната доминация в азиатския регион. Пекин напредна доста в корабосторенето, в безпилотните летателни средства /дронове/, в космическата сателитна технология. Китай обаче, ако иска да бъде световен играч, би трябвало да се включи в глобални процеси на разоръжаване.

Би могло да се мисли върху това, контролът да обхване едновременно както конвенционалното, така и ядреното оръжие. САЩ и Русия биха могли от своя страна да ограничат насочените срещу Китай офанзивни системи. А Китай да ограничи „заплахите” за САЩ и Русия в региона.

При великите сили нещата се свеждат до доброволно намаляване на амбициите. А препоръките за това общо взето се запазват същите, които сме давали и досега: възстановяване на доверието, връщане на контролния и инспекционен режим, изтегляне на системите за противоракетна отбрана от Румъния, като в замяна на това Русия да не развива нови ракети в нарушение на договора, като например наземен вариант на ракетата «Калибр» и премахването на ядрените боеприпаси в петте европейски страни / Германия, Белгия, Холандия, Италия и Турция/, които и без това са предназначени за използване при конвенционален конфликт. В замяна на това ще се поиска вероятно Русия да изтегли «Искандер» от Калининград, но насищането на въоръжени снили и оръжия на НАТО на североизточния фланг прави това невъзможно. Т.е. отстъпките трябва да са взаимни и реални, а не темата дасе използва само за политическо нагнетяване на напрежението.