/Поглед.инфо/ Изявлението на говорителката на МВнР на Русия Мария Захарова от 02 ноември, в което представи спасяването на българските евреи като резултат от действията на Съветската армия, безспорно е политически гаф, на който българското МВнР реагира подобаващо. Той бе направен в момент, в който поредното вандалско боядисване на паметника на Червената армия предизвика реакция на раздразнение и разочарование в Москва. Въпрос на цивилизованост и на култура на българите.

Паметникът на Съветската армия в Западен Берлин се пази от униформени германски служители. А на определянето на Русия като заплаха за България в приетия през октомври от Народното събрание  доклад "За състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.", руската страна отговори официално, като дипломатично изрази съжаление, че съдържащите се в него пасажи рязко противоречат на декларираните от сегашното правителство на Бойко Борисов да развива отношенията с Руската федерация в търговско-икономическата, енергийната и културно-хуманитарната сфера».  Този руски текст даже тактично не коментира включването от българските автори на доклада и на «културната сфера, представяна като взаимоизгодно сътрудничество», за една от заплахите за страната. Пак въпрос на цивилизованост на българските автори в епохата на глобализация и икономическо и културно сътрудничество, а не на търсене на врагове и в музиката, литературата, танците, изобразителното изкуство.

Въпреки това, е погрешно да се смята, че изявлението на Захарова е политическа провокация. Това е по–скоро глупава грешка от кухнята, дело на някоя некомпетентна калинка. Съвсем не е опит за оправдаване, а напротив. Тя е сравнима с изключително глупавата грешка на един руски посланик, нарекъл България „Троянски кон”, което не отговаря на тежестта и възможностите на страната ни в международните организации като НАТО и ЕС, не защото нямаме равноправен глас в тях, а защото се държим като „йес–мени”. Русия едва ли има интерес да налива масло в огъня и разпалва антируски настроения, което достатъчно интензивно се прави от американски и някои европейски кръгове. А на страна като Русия не й отива да допуска такива гафове. Това ни кара да си спомним и за грешки в политиката й, грешки на разузнавателните й служби и т.н.

Защо в случая с погрешното тълкуване на един безспорен исторически факт не е обърнато внимание на грубата грешка? Ами защото на България отдавна не се отделя почти никакво внимание в руската политическа кухня и защото вероятно в Москва се е създало впечатление, че от София почти нищо не зависи, а не може и да й се има доверие. Ако има да се договаря нещо, включващо и български интереси, то Москва го прави с Брюксел и Анкара, но не и със София. И за това сме си виновни ние или поне онези, на които поверихме да формират такава архаична и вредна политика дори на цената на бъдещата конкурентноспособност на българската иконимика на остров, заобиколен от всякакви газопроводи и нефтопроводи, последствията от което ще носят и внуците ни.

За да се допусне такъв гаф от служител, който е подал текста за България на Мария Захариева, със сигурност допринася и това, че през последните години не само с държавни решения по проекти, но и с необяснимо войнствени изявления на президента Плевнелиев  и министри на ГЕРБ допринесохме за спад на дружелюбното отношение на руснаците към България. То не беше размахване на президентски пръст от страниците на „Франкфуртер алгемайне”, то не бяха министерски закани, че ще „напляскаме руснаците”, то не бяха военноморски флотилии срещу Русия, то не бяха внушения на политици за рускините в бански костюми по българското черноморие с добре натренирани тела, които ни "заплашват", то не бяха фалшификати на исторически факти от Освобождението ни от турско робство до Втората световна война и какво ли не още. Само през 2016 г. в сравнение с 2015 г. положителните настроения сред руснаците за нас бележат спад  от 4%. Освен това,  още през 2015 г. вече бяхме сред 30–те страни от цял свят с най–враждебно отношение към Русия, заемайки 26–то място.

Международно изследване на „Галъп”, както и национално такова на „Медиана” показват обаче, че настроенията в българското общество въобще не отговарят на написанато в доклада, в който обявихме Русия за враг. На въпрос на „Галъп”, заплаха ли е Русия за мира и света, почти 60% отговарят с „НЕ”, и 18% с „ДА”. Националните допитвания пък показват, че 85% от българите не намират никакъв риск за България във външната политика на Русия.  Трябва да се има предвид обаче, че докато в България почти ежедневно някои медии и особено специализирани в това интернет–издания  бълват антируски тези и всякакви измислени истории, то в Русия за България се срещат доста рядко инфрмационни материали. Антируските настроения обаче ще се засилват, защото още когато бившият помощник държавен секретар на САЩ г–жа Нюланд ни вкара в т.н. източна дъга от „фронтови държави”, стои въпросът за най–слабия по отношение на антируските настроения член от тази верига от балтийските страни до Балканите. А при нас не можеше да се приложи варианта Украйна, защото вече бяхме станали член на НАТО  и трябваше да се търсят други пътища за „заздравяване” на „фронта”.  Все още допитванията до населението показват, че дори и 18% да определят Русия като заплаха, на същия въпрос за САЩ над 50% от българите смятат, че те са военна заплаха за света.

Обществото ни с право е чувствително към негативни внушения относно страната ни и това е добре. Но не реагираме с еднакъв аршин, когато български политици или псевдоучени от незнание или вследствие политическа обремененост лансират такива. Дипломацията ни не реагира, когато избиват жени и деца в съседна страна, но реагира, когато е изчезнал един украински гражданин, който по–късно се оказва уличен в шпионаж. Министърът на външните работи заявява, че НАТО не била военна организация, което показва, че не познава дори документите за създаването й, но това не е гаф за медиите. Държавна служителка, канена редовно в сутрешни блокове, въпреки поредицата й от гафове, отправя безотговорни политически квалификации срещу друга държава, но и този път няма да бъде отстранена. С липса на политическа култура може да се оправдае мнението й , че Русия не можела да съществува в света без провокации, страната, която притежава 64 % от всички световни запаси, но незнанието й за актулните позиции например към процесите в Каталуния показват, че тази дама дори не чете. Няма я реакцията на журналистиеската гилдия. Нека си подредим първо нашата къщичка, преди да се хвърляме с голи гърди и торба простотия да оправяме тази на други държави.

expert-bdd.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели