/Поглед.инфо/ След покушението върху двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му в британското градче Соссбъри  станахме свидетели на две неща:

▪ Колко бързо ескалацията на напрежението  разпалва възмущение и раздори и с каква лекота  индикациите се приемат за доказателства;

▪ Колко безцеремонно се лансират фалшиви новини, премълчават се очевидни факти и се внушават обвинения.

След излязлата на 18. 03. информация, че разследването не потвърждава, че отровното вещество е произведено в Русия, част от досегашите спорове отпадат. Показателно обаче от разледването на бившия британски дипломат Крейг Мъри е, че върху експертите от Портън Даун– секретната лаборатория на МО на Великобрлитания, на 13 км от мястото на покушението,  е бил оказван натиск. Ако мислите, че Тереза Мей и Екатерина Захариева ще се почувстват неловко, от това, че им отнемат вятъра в платната, лъжете се. Няма да се случи.

Вторият нов момент е пристигането на 19.03. 2018 г. в Лондон на експертна група на Организацията за забрана на химическото оръжие, която трябва да получи проби от веществото и след две седмици може да се надяваме на някакво заключение от независима химическа лаборатория. Едва ли обаче, ще има конкретен, уличаващ някоя страна резултат.  Важно е, че Великобритания не постъпи съгласно изискванията на Конвенцията за забрана на химическото оръжие, а се обърна пряко към СС на ООН, при това преди да има каквито и да е доказателства, с което сама се дискредитира и породи съмнения за действителните й цели и намерения. В пропаганден аспект вече ги постигна.

Постепенно започнаха да се изясняват премълчавани въпроси за двойния агент Сергей Скрипал, които подкрепят тезата, че той от 14 години не представлява интерес за което и да е било разузнаване. Осветени бяха и въпроси, свързани със създаването на предполагаемото използвано отровно вещество и кой е получил формулата за съставянето му след като съоръжението за производство в Узбекистан е било унищожено под американски контрол.

Но паралелно с това, за ново объркване допринесе съобщението от 18. 03. за  нова версия на разследващите: отровното вещество може да е било разпространено през вентилационната система на автомобила му BMW. Нещо, което противоречи на елементарните данни за въздействие на предполагаемото бинарно отровно вещество, а именно, че то въздейства веднага на зрението, причинява конвулсии и спиране на дишането. Т.е. те щяха да катастрофират.  Освен това двете жертви са били в ресторант и след излизането от него са седнали на въпросната пейка, а не в колата си. От ресторанта има и снимка, като на огледалото зад двамата се вижда част от лявата страна на лицето на мъжа, който ги снима. А името на този свидетел още не се е появило? Единствено от Linkedin изчезна профила на водещия го офицер от МИ6 Пабло Милер, който работи в същия град като представител на фирма «Орбис» .Вероятно се отива към смяна и на версията за вида на отровното вещество.

Кой би имал интерес и полза от това покушение?

▪ Няма логика Русия да навреди сама на имиджа си в навечерието на президентски избори. Потвърдиха го и авторитетни западни медии.

▪ Русия няма интерес и да се изправя точно срещу Великобритания в момент, когато тя напуска ЕС. Има достатъчно сили във Великобритания, чиято кампания за втори референдум и връщане в ЕС би набрала повече сила. Но въпросът е, в интерес на Русия ли е Лондон да се завърне в ЕС?

▪ Русия няма интерес да влошава отношенията си със западните държави. Потвърдиха го редица западни медии. Последно от 18. 03. и Дойчландфунк например. „Може да си симпатизант на Путин и наистина да критикуваш някои политики, но той не е идиот, за да се изложи така, а прекалено добър играч”, пише Хуберт Брун в Епох Таймс  от 17 март.

▪ Не изборите, които бяха с предизвестен резултат, а новият мандат, политиката и имиджа на Путин след тях е основното безпокойство на онези среди, чийто планове се възпрепятстват: в Сирия, войната срещу Иран, Украйна, налагане на европейските страни да приемат промяна на ядрената стратегия на НАТО през юни т.г. пред заплахата от Русия. Западни източници не изключват в тази връзка и Израел, предвид антииранската му политика и подготовка за военни дейсдтвия на сирийска територия, на което обръща внимание бритаския дипломат Грейг Мъри.

Руските олигарси и по–точно изтласканата от Путин групировка от тях, която загуби позиции и сигурно иска да си ги възвърне. Силно антипутиновски настроената диаспора във Великобритания е благоприятна за тях. Това би обяснило ниското, непрофесионално е недалновидно ниво на изпълнение на покушението.

▪ Ползите за управляващите във Великобритания биха били: отклоняването от проблеми, съврзани с Брекзит, създаване на предпоставки за обявяване на санкции срещу Русия; укрепване на сравнително слабите позиции на Тереза Мей.

Аргументът за „серия” от убийства е малко преекспониран.

Първо, защото някои от случаите не са изяснени: за отравянето на Александър Литвиненко с полоний 2006 г. не се стигна до доказателство. За Березовски /2013 г./ е ясно, че сам се е обесил, след като 2 месеца преди това писа до Путин, че иска да се върне в Русия, което напомня за българина Марков.

Второ, в дейността на контраразузнаването на Великобритания има някои особености, които не бива да пренебрегваме. То изглежда не е чуждо на подобни способи. Пример с лицето, което искаше да докаже вината на Тони Блеър за въвличането във войната срещу Ирак.

Действителният повод за разразилата се антируска кампания съвсем не е опитът за убийство, а все по–силното изостряне на отношенията между Запада и Изтока. Това обяснява, защо Лондон избърза с обявяване на обвинението без доказателства. Трудно е да се приеме, че Русия постепенно се налага като глобален играч. И това е „геополитическа реалност”, както казва програмната директорка на фондация Кьорбер в Германия Лиана Фикс.

Най–голямото и авторитетно германско издание за външна политика „German Foreign Policy” отбеляза, че „агресията на Запада след 2014 г., в повечето случаи безуспешна, опитва да постави  Русия в една рамка, да й наложи граници на поведение. Междувременно е достатъчен един неизяснен опит за убийство  с недоказана руска връзка, за да стартира следващ етап на  на агресията и борбата срещу Русия. Стъпка по стъпка Западът се приближава до голямата война” И тук премиерът Бойко Борисов е прав.

4. Кой стои зад такова покушение?

В задкулисието на световната политика и разузнаване има различни нива на провеждане на операции и изпълнение на мръсни поръчки. В политическата и управленческа сфера особено в САЩ има две поднива, които се конфронтират– официалното ниво и нивото на ястребите /пример: подтикналите Саакашвили в Грузия към авантюра в един неудачен момент и на опитите днес да се официализират например доставките на оръжие в Украйна. Има и трето ниво– това на действието «под чужд флаг» или скрито ползване на «прокси–сили».

В случая обаче, двете най–вероятно версии може и да нямат много общо с тези нива в действащи разузнавания и държавните ръководства.

Първата възможна версия е във връзка евентуалното участие на Сергей Скрипал в поне два голями проекта на фирмата «Orbis», създадена от бившия началник на отдел «Русия» в разузнавателната служба МИ 6 Christopher Steele след напускането му през 2009 г. Т.е. Скрипал е вербован под негово ръководство през 2005 г. Прекият ръководител /водещ офицер/ на превербования руски агент е Pablo Miller, сега представител на същата фирма в Солсбъри– града, в който е извършено покушението.

„Orbis” създава по поръчка т.н. „Досие Тръмп” за Демократическата партия на САЩ по време на предизборната борба за президент, около което се разразиха скандали за достоверността му и замесените в него и последствията от уволнения вървят до днес.

Вторият голям проект на същата фирма е Карл Велики” / Projeckt Charlemagne/  за доказване на  намеса на Русия в изборите във Франция, Италия, Великобритания и Германия. От „Orbis” излизат обвиненията за  руски хакерски атаки, руско финансиране на Льо Пен, Берлускони и новата партия „Алтернатива за Германия”. Тоест, Сергей Скрипал като руски кадър няма как да не е използван активно от двамата си бивши ръководители от разузнаването. И няма как разследващите американски органи да не са проследили фирмата, за чийто шеф стана известно още тогава в САЩ, а на ответната страна да се е наложило да прикрива следи.

Втората възможна версия е свързана с руската диаспора във Великобритания, която като силно антипутински настроена е счела за целесъобразно да дискредитира руския президент преди изборите, а чадърът на акцията да е на руските олигарси, които Путин прогони и с мерките си ги лиши от бизнес за сметка на други олигарси, които покровителствува.

Реакциите

Бившият шеф на израелското разузнаване Яков Кедми правилно отбелязва, че едно разузнаване, ако иска да се избави от Сергей Скрипал не би го направило по такъв непрофесионален и груб начин. Затова той твърди, че случаят изглежда като специално подготвен за да прозира желан мотив. А колкото до средството, Яков Кадми потвърждава и това, което вече коментирахме, че ако едно разузнаване прилага такъв способ, то го прави така, че да не може да се разкрие  произхода на веществото и го подкрепя с примери от руското и от израелското разузнаване: за Степан Бандера през 50–те години, за един от шефовете на Хамас и т.н.  Т.е. подсказва, че това е провокация с очаквано въздействие и подкрепя втората възможна версия.

Дори и във Великобритания, например лидерът на Лейбъристката партия Джерами Корби постави под съмнение „доказателствата” , накарали правителсдтвото да обвини Русия. Говорител на полицията също заяви, че не би могло да се посочат никакви заподозрени.

Дойчландфунк тези дни подчерта, че няма вероятност руското правителство да е участвало.

Истерията в кампанията срещу Русия е изключително опасна и ирационална. Приписването на всякакви престъпления, заговори и т.н. за създаване на една примитивна картина на образа на врага е налудничава игра с огъня. До кога Русия ще демонстрира железни нерви, ще отбива безотговорни провокации и няма ли в даден момент да реагира?

Последствията

Резултатът от Организацията за забрана на химическите оръжия едва ли ще могат да бъдат категорични. Ако имаше шанс за такива, британските служби нямаше да отказват толкова време да дадат достъп и да предоставят материал за тестване както на Русия, така и на Организацията.

Избързването с пропагандните ходове, декларации, обвинения, преди установявяане на истината показва, че кампанията няма да бъде лесно спряна, а е възможно само да се притъпи остротата й. Защото „ползите” от нея са с немалка стойност:

–       санкции срещу Русия;

–       натиск върху европейските страни за приемане на промени в ядрената стратегия;

–       оправдаване на действията в Сирия срещу Русия и Иран и т.н.

Тереза Мей е силно притеснена, губи почва под краката си и с всички сили се стреми към външнополитически ефект за да компенсира вътрешнополитическата си лабилност. Но този тактически приом никога не е функционирал и залагащият на тази карта винаги е губил. Това ще се случи и с Тереза Мей.

Коректния юридически обоснован подход щеше да бъде, ако се изчакат реални доказателства и се реагира съгласно международното право.

Пол Крейг Робъртс упреква обаче Русия, че вярват в доказателства и международно право, докато Вашингтон и европейските му съюзници не се интересуват от тях.

„Задействан е План, а Планът не зависи от доказателства.” Той има известно  право, че призивите на Русия към дипломация, право, доказателства, факти  се оценяват от Вашингтон само като признак за крайна слабост и отсъствие на увереност.

Логично е след опита за дискредитиране на Русия в международен мащаб да последват и контра–мерки от руска страна. Москва доказа вече, че е способна на такива, като само ден след заканите от американска страна, че ще предприемат ракетен удар по Дамаск, ако бъде използвано химическо оръжие, изнесе публично данни на руското разузнаване за подготвяна провокация в Източна Гота, която да стане повод за такъв удар. Още по–очевидно, че има двубой и надпревара на разузнаванията на заинтересованите страни беше внезапното „самоубийство” на украинския пилот Владислав Волошин  /29 г./, който бе заподозрян в свалянето на малайзиския Боинг МН 17 в Донбас. Странно е да се „самоубие” с пистолет с изтрити новмера и то прострелвайки се в гърдите. Никой не се съмнява, че с него си отиде едни потенциален свидетел, който би могъл да дискредитира украинските власти и техните чужди съветници от сградата на УСБ в Киев.

Разкритата порадена лаборатория за производство на химическо оръжие в освободения от терористите Афтрис доказва, кой е истинският притежател и използващ химическо оръжие. Въпросът е, кой помага за доставките и за технологията за производство.
Ако установената от руското разузнаване подготовка на провокация в Източна Гута за използване на химическо оръжие се окаже достоверна и бъде извършена, САЩ ще изпълнят заканата си за нанасяне на удар, с който да сложат началото  на операция си срещу Иран.

Според Хуберт Брун и други западни коментатори на сесията на НАТО през юли т.г. генералният секретар Столтенбрег ще е радостен да увеличи призивите си за повече въоръжение и разполагане на сили в Източна Европа. Т.е. прогнозира се едно разширяване на военното присъствие. Към това трябва да добавим и подсказаното от генерлания скеретар на НАТО Столтенберг, че хибридната война може да бъде добавена в дневния ред на следващия съвет НАТО - Русия.

Въпреки че шефът на ФИФА отказа да последва призива на Лондон, отсъствието на правитествени представители ще накърни имиджа на дсомакините на световното първенство по футбол.

За България може да се предвиди, че при предстоящите евентуални сериозни международни сътресения и разместване на геополитически пластове, сегашното управление може и да няма смелостта да поеме отговорност за дълбоки и важни решения и доброволно да се оттгели от властта. Сигнал за предстоящи тежки решения е и репликата на премиера Борисов „Не искам да съм лош пророк, но светът върви към война”– опит да се измъкне, защото народът ще обвини управляващите, че го вкарват във война. Затова се застрахова: Казвах ли ви! Трябва да се признае, че и този път демонстрира познатия ни инстинктът за усещане на заплахата и за оеляване.

expert-bdd.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели