/Поглед.инфо/ Хибридната война и използваното в нея оръжие е толкова опасно, колкото и всяко друго, може да бъде насочено срещу всеки, използвано без да е обявявано или признавано.

Но явно се оказва, че може да послужи и за самопрострелване.

Безспорно го доказа изразеното от руският президент Владимир Путин мнение, че славянската, българска азбука е тръгнала от „македонските земи”.

Че това е премерен, загладен от всякъде изказ, насочен да изрази подкрепа за президента на днешната Бивша Югославска Република Македония, самата намираща се в тежка политическа криза, е повече от ясно. Че този акт се очаква да постави на място българската политическа класа, която се обръща към историята и политиката дотолкова, доколкото обслужват днес техните тяснопартийни и корпоративни интереси също е повече от ясно.

Но когато извадиш с намерение да използваш едно оръжие, когато дадеш поразяващ залп от него, по една или няколко мишени, рикушетите и самопрострелването също са възможни.

За авторството на глаголицата, на славянската(българска) азбука до сега нямаше спорове, макар официалните исторически истини да бяха упорито игнорирани. Ако имаше дори най- малък елемент на съмнение, то България, като един от стълбовете на славянството, на православието, отдавна щеше да бъде размазана, ограбена в правото си да носи най- важните приноси за същият славянски и православен свят, лишена от символни ценности. Днес в непрекъснат процес на разпад на традиции и ценности международно партньорство е възможно освен през политиката и дипломацията, най- вече през „народната дипломация”.

От векове българската национална идея и сигурност са неделими от идеята за съществуване на националната държава, за нейното проспериране и стабилност. Признаците за реализиране на една национална идея и гаранции за съществуването и сигурността са легитимност и признаване отвън и вътре; независимост; териториална цялост; наличие на легитимни институции, които гарантират това състояние и право.

В съвременна България никой не оспорва приносите на Русия.

През ХVІІІ- ХІХ в. мащабен руски политически проект усилва международното влияние и осигурява военна мощ, с чиято помощ Османска Турция е превърната в „болния човек” на Европа. Това убеждава и останалите Велики сили в необходимостта от нейното изтласкване, а то осигурява национална еманципация и независимост на редица народи. И става с волята на руските царе и императори, на техните правителства и дворове, които сами щяха да бъдат нищо, ако руското общество не беше дълбоко повлияно, пропито със съпричастност към съдбата на единоверците християни, изнемогващи в наложеното им чуждо робство(не присъствие).

В него е силата на сплавта, идеята за общ произход, потребност от взаимопомощ, признателност, културна и религиозна идентичност.

Това са и факторите на българското Възраждане, на организираното национално- освободително движение, националното съзнание, което лекува апатията чрез спомен за славно минало, дух и вяра.

Всъщност тогавашното поведение на Русия е връщане на стар дълг към българската държава, играла особена роля в нейното културно въздигане, в укрепване единството на източноправославния християнски свят.

Средновековната столица на Второто българско царство, етап от идеята за Трети Рим приема мощите на множество светии. Търновград става нов Йерусалим. Съхранените мощи на Йоан Рилски, Параскева Епиватска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин, Филотея, Теофан, Гаврил Лесновски, св. Димитър Солунски и други превръщат България в един от най- важните духовни центрове на православния свят. Средновековните мислители, духовници, държавници предугаждат тежките векове за източноправославните християни вплитат в това духовната традиция на българите, подготвят ги за бъдещата им роля в съдбата на Русия и Югоизточна Европа.

За Трети Рим претендират Солун, Търново.

И Москва.

В Солун доминира исихазмът на Григорий Палама.

В Търново Григорий Синаит става учител на Теодосий Търновски, той на Евтимий. Тяхната традиция пренасят към Киев и Москва Киприян- Българин и Григорий Цамблак. Така заплашваната от гибел за християнска цивилизация осигурява своето спасение чрез общи духовни начала и символи, а през Доктрината за Третият Рим те получават изразност в цялостната дейност на Търновската книжовна школа и действията на българската светска власт.

А. Тойнби заключава, че българските монаси са приносители на идеята за Третия Рим в Москва, в Русия, с която получава силата да обоснове, запали и поддържа идеята, че православната цивилизация има правото на своето ново Възраждане.

Идеята, пазена от българите, пренесена от български монаси през ХІV в., осигурила запазване и Възраждане на православната цивилизация, позволила въпреки насилието над телесното да възтържествува надеждата за по- добро бъдеще.

Българският цар Иван Александър(1331- 1371) подпомага Синаит да построи манастирът „Св. Троица”, в който да се стичат последователи на учението от Мала Азия и целия Балкански полуостров. Палеолозите сами признават България като пазител на византийските ценности, което осигурява продвижване на доктрината през Солун, Охрид, Търново до Киев, Москва и Петербург, която ляга в основата на вътрешните връзки в огромната православна общност. Българските царе спомагат за утвърждаването на сакралните центрове и роля на православната цивилизация, сред които Асен І, Иван Асен ІІ и Иван Шишман. Български приноси са книжовната школа на Евтимий, Теодосий Търновски. И те подкрепят всяка битка срещу злото, когато и да надвисне над тях, като дава безспорно право на българите да се гордеят с историческата си роля и значимост.

Българската идея става основа на европейската и евразийска идея, в които се разпространяват като ценности, жизнено важни за живота на православието.

Философската доктрина на православието се усъвършенства с възникване на Търновската богословско- книжовна школа, продължила Кирило- Методиевата и Преславска традиция в българската философия, култура и литература. А с подвига си Кирил и Методий допринасят църковното православно богослужение да бъде проповядвано на роден език. От 866 г. са преведени основните църковни службеници и молитви. Методий с двама от ученици превежда Стария завет. Учениците на Климент Охридски създават Охридския и Преславски центрове, където се правят преводи и преписват оригинални произведения. Черноризец Храбър създава "Сказание о письменах", описвайки подвига на Кирил и Методий. От тях православно- славянското богослужение и книги се разпространяват в Сърбия, Босна, Хърватия и Словения, проникват в Молдавия, Влахия, Семиградието.

В същото време Рим и немските прелати подчиняват хърватската и словенска църкви, като им се налага латинския за богослужебни цели.

Когато през 1528 г. Босна е завоювана от турците, голяма чатст от местните приемат исляма, докато въпреки тежкото подтисничество православната вяра съхраняват сърби, черногоци, българи, власи и молдавци.

През 988 г. се извършва християнското кръщение на Киевска Рус. Създават се крупни центрове на славянската духовна култура и книжовност в Киев, Новгород, Ростов, Владимир, Полоцк, Туров, Лвов, Смоленск и др. В тях създават нови и превеждат оригинални текстове на разбираем за всички от Източна и Централна Европа народи език. Преследвани, славянските книжовници и православна духовна култура се спасяват от турско- мохамеданските завоеватели в Русия, където намират топъл прием. Те носят книги, преводи и оригинални произведения, от което руската духовна култура се пропива с благотворно влияние.

Срещу тях католическата църква създава през 1537 г. «Фалангата на клириците на обществото на Иисус», ръководена от Игнаций Лойола и папа Павел ІІІ, които насочват въздействието си върху подрастващото поколение, получили преимущество.

Православието е принудено да се защитава.

В Югозападна Русия започва набиране на средства, откриване на типографии, издаване на богослужебни и духовно- нраствени книги, учебни пособия и полемична литература. Те проникват обратно в България. Сред тях "Грамматика словенская. Правильное синтагма" на М. Смотрицки, от която 70 екземпляра с 400 буквара на Теофан Прокопович носи през 1724 г. Максим Терентиевич Суворов, изпратен с мисия в Сремски Карловци, където сърбите очакват нов учител.

Концепцията за морално съвършенство на личността чрез богоуподобяване и добродетелност осигурява връзката между културните наследства на руските, румънски, литовски и други народи, приобщени към висшите ценности на цивилизацията.

Търновската книжовна школа дава лингвистични и книжовни форми, които прераждат говоримия език в литургиен, свещен, богослужебен.

Евтимиевата реформа става родоначалник на универсализма в православната и славянска цивилизация. Св. Евтимий, Патриарх Български след падането на Търновград под османските турци през 1393 г. е изпратен на заточение, но не изменя на език, култура, род и Родина. В деветте му съчинения прозира воля за противопоставяне на различните еретически учения, разпространявани в българското общество като резултат на политическа нестабилност и изтощение, морален упадък, хаос и безверие, съчетани с влияние на римокатолическа и на исляма пропаганда.

Патриархът вярва в народното единство.

Прекъснатото Възраждане започва през ХVІІІ в.

В основата му е идеята на източното православие за единение и взаимопомощ, което формира архетипове, в които се включва пространство, власт и култура, очертават и оценяват историко- географски позиции, взаимно влияние и обвързаност. А този комплекс формира геополитическия образ на Русия.

Всички те играят важна роля във формирането на външната ѝ политика през ХVІІІ и дори ХХ в., очертават планове, съизмерими с плана на Калоян очертава картата на Източна Европа и дори Средиземноморието.

Източният въпрос засяга определянето на политическата участ на земите, които са под суверенитета на Турция. В това влиза не само Балканския полуостров със Сърбия, но и двете Дунавски княжества, които съставляват днешна Румъния, бреговете на цялото Черно море, Мала Азия със Сирия и Египет. Австрия, Полша и Венеция са държавите, които първи демонстрират интерес от решаване, но Русия много преди тях се захваща да изменени участта на европейския изток.

А те са правят впечатление и оставят следа в съзнанието на руски мислители, държавници и пълководци, след като те ориентират външнополитически и насоки на външната политика на Петър І, стават традиционни за Русия, особено се проявяват при Екатерина ІІ, докато за техните наследници остава да следват заръките на своите велики предшественици.

Руският цар компенсира този проблем с агитация сред поробеното християнско население и съюз с турските васални княжества Влашко и Молдова. Връща се към идеите за Третия Рим и съставя няколко плана за възраждане на византийско- християнско- елинската държава на мястото на Османската империя.

За дълъг период на Балканите Русия присъства основно за сметка на православните поданици, запазили своите традиции в Османската и Австрийска империи. Епохата на тежко за южните славяни и православни време ражда за нов политически живот руската държава, подкрепя Москва да формулира своята политическа мисия, която се изразява в това да защитава единството и целостта на християнския свят.

Религията играе особена роля в това отношение и днес.

Дори американските анализатори предричат нейното ново възраждане.

Водените руско-турски войни на Балканите, изучаването на чуждия военен опит очертават за руската армия разбиране и възможност да използва формите и способите на война с подкрепа на местното население.

В противовес фашистка Германия мобилизира различните националности около исляма, което гарантира прежалимо пушечно месо за Източния фронт и братоубийствените войни на Балканите. Така се раждат прославилите се с кървави акции СС дивизии „Ханджар”, „Скендербег”, „Диви гъски” и др., чиито официален конфесионален идеолог става мюфтията на Йерусалим.

Безспорно Русия разбира и проявява особен интерес към културата и творчеството на балканските народи. Видният руски дипломат от сръбски произход Владиславлевич-Рагузински, посланик в Рим и Константинопол по заповед на Петър І превежда на руски език труда на своя земляк Мавро Орбини “Славянско царство”, която книга става основен източник на информация.

Максим Суворов с десет младежи, изпратен със заповед на Петър І още през 1716 г. изучават езици и превеждат от немски, френски и славянски езици. През август 1725 г. той открива “Славянска школа” в гр. Карловац, после се мести в Белград, Петроварадин(Нови Сад), Сегедин(дн. Сегед) и през 1736 г. се завръща в Русия, където подготвя стотици свещеници и учители.

Мисията продължават други просветители.

Тези действия осигуряват и българското Възраждане, доколкото Паисий Хилендарски в Сремски Карловци намира извори за своята си „История".

Още по- рано Петър І прозира опасността от Османска Турция и пръв възлага особени надежди на местното население, наследник на българи, дали Кирило- Методиевата азбука на славянския свят и източноправославното християнство, допринесли за тяхното разпространение в Русия. Руският император и неговите сподвижници имат за пример България, която в споровете с Византия през VIII век привлича на своя страна славянското население, а в договор между двете държави българите поемат покровителство над него.

Софроний Врачански получава, преписва и разпространява „Историята” подпомага създаването на български военно- разузнавателни части към руския генерален щаб. В поредната руско-турска война пише обръщение до руския император за подпомагане освобождението на България, докато с прокламация до народа полага начало на нов етап в българската политическа дейност.

Паисий сам пише, че завършената в Зографския през 1762 г. "История славяноболгарская о народе и о царей и о светих болгарских и о вьсех деяния и бития болгарская” ползва печатни произведения на Мавро Орбини и Цезар Бароний, преди това превеждани от пратениците на Петър I.

Ето го цивилизационният проект,

в него нашето Възраждане,

пропити и родени от идеята за една славянско- православна общност.

Паисий съдейства за пробуждането на народния дух, осигурява последователи, продължили народно - възродителното дело.

Около второто десетилетие на XIX в. започва и българската народно-църковна борба за независима църква, което в общественото съзнание официално очертава самостоятелната българска нация. Начело са духовници, излезли от средите на народа, като Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, възрожденци като Петко Славейков, Тодор Бурмов, д-р Стоян Чомаков, Гаврил Кръстевич и други.

Русия, принудена да води множество битки, застава на страната на Константинополската Патриаршия, което кара определени среди от българския народ да отвърнат поглед от нея и са готови да създадат Българска униатска църква, свързана с Ватикана.

С граф Н.П. Игнатиев руски посланик в Цариград отношението на Петербург към църковния въпрос се променя, което улеснява българските родолюбци.

Диоцезът на Българската екзархия обхваща територия, населена предимно с етническо българско население в Мизия, Тракия и Македония, признато с акт и на турския султан, което превръща битката за самостоятелна църква в битка за българско духовно и политическо пробуждане.

Идеята за Трети Рим, пренесена от българите в Русия личи в руски инициативи и проекти за обединение на южните славяни и православните балкански народи.

Те дават тласък на развитие на идеите в творчеството на Константин Костенечки, Христофор Жефарович, епископ Павел Ненадович, Йован Раич. През 1758 г. Йован Раич пристига в Хилендарския манастир, а три години по- късно Паисий Хилендарски посещава Карловци. Реформаторските идеи и дейността на Доситей Обрадович повлияват духовния живот на българското възрожденско общество. Сръбският интелектуалец Вук Караджич в знаменитото си „Допълнение към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречения с особени примери от българския език" (1822) представя пред руската и европейска научна мисъл българския език, като твърди, че езикът на македонските българи е български и сочи границите на българските славяни в областта между Родопите и Егейско море.

Така идеята на Третия Рим, подкрепена, пазена и предадена от България играе съществена роля в сръбско-български отношения, прераства в укрепване на тези отношения в целия православен свят и осигурява Роля на Русия в него. Към 60-те години на XIX век се появява програма за единодействие в борбата за национално освобождение.

Днес за това Българската национална идея и идеал, обуславящи силна държавност се отричат, игнорират, подменят с нови, като се руши общата християнско- православната цивилизация.

Забравили „Историята” на Паисий, отказали се от българската история в образованието, от традиции, морал, от литературна родна класика, с умишлено изтъкване на недоказана необходимост да се „интегрираме”, се руши масовото самосъзнание.

В същото време все по- ясно става, че без съхраняване и развитие на културно-философските традиции няма да бъде създадена основа за растеж, социално благополучие.

Напротив, ще последва разпад, нови идентичности и тяхното въставане.

Във взаимни противоборства, манипулирани противоречия народите ще губят цивилизационно съзнание, мисия, самобитност, стойност. Накрая ще последва хаос и разпад.

Докато някога с приемането на славянската писменост и християнство между Русия и западните държави са прекратени периоди войни, докато тя придобива слава и могъщество, става желан международен партньор.

Руските царе и императори са отчитали това.

При цар Фьодор Алексеевич, за да бъдат привлечени като съюзник срещу Турция казаците, царят им праща писмо: ”...нашата главна цел, нашето единствено желание е да навлезем в земите на мохамеданите и да отмъстим за нашите съюзници и единоверци. Задължението, което ни налага вярата, изисква да нападнем… След като свършим…, ние сме решили какви мерки да се вземат в общия интерес за слава на християнството….

След несполучливата обсада на Виена от турците(1683 г.) християнските владетели се уверяват, че мохамеданите успявали защото те враждували помежду си.

Идеята ражда Свещен съюз, в който влизат Русия, Австрия, Полша и Венеция.

Петър І сочи за необходимост от завладяването на проливите към Средиземно море, на левантийската и индийската търговия, поддържане на отношения с европейските държави, изтощавани от разпри.

Крайна цел на руските царе и императори става излаз на Балтийско, Каспийско и Черно морета.

В поредица от военни действия Русия, Турция и Австрия си разменят победи и загуби, но положението на техните подвластни народи не се променя, освен, че някои християни сменят турското владичество с австрийско. Заради съдействие, оказвано на неприятелите турците получават оправдание за своите репресии срещу „неверниците” в своите владения. Множество градове и села са опустошени.

Някои бягат през Дунав.

Софийско, Чипровско, Кюстендилско до Видин са обезлюдени.

Като осъзнава ролята, която може да играе турската рая(християнско население) Петър І взема мерки да привлече на своя страна симпатиите на гърци, молдовани, власи, черногорци и сърби. Пред тия народи войната ще се представи като изключителна за тяхното освобождение от турско владичество: “На притесняваните трябват обещания и надежди”, казва царят и изпраща хора между християните, които ги подбуждат да вземат участие в предстоящия сблъсък между православието и мохамеданите. В Черна гора е изпратен Михаил Милорадович, който по- късно се заселва в Русия, където получава звание полковник. Сърбинът Б. Попович съобщава на руския цар, че 20 000 сърби чакат руската войска, за да се присъединят към нея.

Но липсата на единодействие в Свещенният съюз прави Русия да загуби войната и направи отстъпки.

Авторитетът на Турция нараства.

За християните резултатът има обратен знак.

Когато турската армия опожарява Черна гора, нейните жители се обръщат за помощ към Русия.

Когато на 25 септември 1768 г. Портата обявява война на Русия султанът издава възвание към поляците:”Турция предприема войната, защото Русия насили свободата на Полша, тя окупира страната с многобройни войски, които насилват свободата на изборите”.

Въпрос на гледни точки!

В Императорския Съвет през януари 1769 г. Ал. Орлов представя проект “Освобождение на християните от православно вероизповедание”. Идеята за използване на християнското население във войните не се развива за първи път. Свещенниците от Света гора са първи, като след всяко връщане от Русия те ставали най- ревностни нейни проповедници. През 1763 г. в Гърция са изпратени Мануил Сяро и Папазоглу.

Орлов от Венеция, където е за лечение почва агитация сред населението в турско, а при него се стичат гърци и черногорци, които разпитват за войната за тяхното освобождение.

На руските пратеници са дадени възвания и специални инструкции.

В Черна гора отива полковник Я. М. Ездемирович и поручик Е. Белич, които докладват директно в императорския двор. В Албания е изпратен Иван Ив. Петушин. Полковник Назар Каразин, българин, е изпратен във Влашко, Молдавия и вътрешните турски области пътува с документи на свещенник от Далмация, тръгнал към Светите места. В Княжествата на Дунав са изпратени Чернокапс, Загоров и майор Герман. В Гърция е изпратен Георги Папазоглу.

Всички имали мисия да предизвикат размирици в Турция.

Възванието от името на руската императрица Eкатерина II се адресира до народите, които „живеят в Молдавия, Влашко, Мунтания, България, Босна, Херцеговина, Македония, Албания и др. области. ….. завършва с обещание, че „всички, които се отличат със своята храброст, предводителство, с благоразумните си съвети и старания, трябва да се надяват на собствената наша милост и императорско благоволение” е подписано в Петербург на 19 януари, 1769 г.

За да отслаби влиянието на Русия сред балканските народи Турция оповестява султанския Хатихумаюн през февруари 1856 г. и потвърждава даденото с Гюлханския хатишериф от 1839 г. равенство между мюсюлмани и немюсюлмани.

През втората половина на ХІХ в. възникват различни великодържавни идеи и концепции, като изпъкват национал- шовинистични и хегемонистични стремежи. Балканският полуостров се превръща в постоянно полесражение, на което се сблъскват интересите на балканските нации, но и на извънбалкански държави, които се ръководят от конюктура и моментни интереси.

По време на руско- турската война Македония остава встрани от театъра на военните действия и в съответствие с Берлинския договор остава под турска власт. Заради зверствата на турците българите от областта масово се преселват. Комитетите “Единство“ усилват дейността си, се изграждат центрове в София и Горна Джумая. През м. октомври 1878 г. избухва Кресненско- Разложкото въстание, което е потушено и статута на областта остава непроменен. През 1884-85 г. македонски бежанци и участници в революционните борби за България полагат началото на тайни комитети, чиято цел е обединението на всички български области в една държава. Комитетът в Пловдив на Захари Стоянов нарича себе си Български таен централен революционен комитет.

Заради чуждо подтисничество с национално- освободителните концепции и великодържавните идеи се развиват и идеите за обща борба против чужденците, държавно- национални концепции, основаващи се на взаимно доверие, уважение и разбирателство между балканските народи, каквато е идеята за федерализма като концепция за решаване на балканските проблеми.

Издига се обаче и лозунг за Балканска федеративна република, като мнозина смятат, че е алтернатива за решаване на националните въпроси, великодържавието и хегемонизма. На такива позиции стоят дори дейците на българското националноосвободително движение, като техни идеи намират израз в програмата на БРЦК още от 1870 г.

Заради опасенията на Запада от набиращата сила славянска страна се ражда план за разделянето на Русия, предложен от Палмерстон през 1856 г., който изразява западната, англосаксонската нагласа. Този план предвижда Финландия се даде на Швеция, Прибалтика на Прусия, Полша да стане самостоятелно кралство, Молдова, Влахия и цялото дунавско устие бъдат дадени на Австрия. Крим и Кавказ на Турция. Закавказието образува самостоятелна държава с името Черкезия, васал на султана. Проливната зона на Черно море да премине под международен контрол, а на Русия бъде забранено да държи флот в него.

При всички руско- турски войни руското командване сформира доброволчески отряди главно от средите на българи- емигранти и местни. Така Русия разузнава театъра на военните действия и цялостната обстановка.

Постепенно разузнавателната мрежа на българите се разширява. В Кюстендил и Варна работи Костаки Попович. От Свищов разузнаването организират съратници на Раковски от “Тайното общество“ А. Конкович и Д. Попович. В Турция работи Георги Йошев. За всичката дейност отговарят братята Спиридон и Николай Палаузови.

Но често Русия се оказва слаба за достигане своите цели на Балканите.

Разплитането на възела от конфликти около Източния въпрос става възможно едва при съчетаване на обективни закономерности в социално- политическото и икономическо развитие, въздействието на исторически фактори.

Русия пък е единствена от Великите държави, за която решаването на Източния въпрос е от първостепенно, дори съдбоносно значение. Българите и тяхното освобождение влизат в координатна система от общи интереси с Русия, където Балканите, Проливите, Близкият и Среден Изток са части от една верига. Но те при слабост на руската империя, нейно изпадане в международна изолация, в своите надежди националноосвободителните движения на християнски народи отправят поглед и към западноевропейски държави.

Когато Русия губи битката на икономическото и политическо поприще тя предприема стъпки в духовната сфера, като от средата на 30-те години на ХІХ в. руското културно проникване в българските земи се осъществява на широка организирана основа като част от стратегията по Източния въпрос. При това тя използва готови средства: вяра, език, географско положение, а включилите се на нейна страна християнско- православни народи възпират западноевропейската експанзия.

В началото на ХІХ в. полуостровът е поделен между Османската и Хабсбургската империи, като само Черна гора се сражава за самостоятелно съществуване. Столетие по- късно тези земи са поделени между шест държави, а Австро- Унгария изчезва. Черна гора е погълната от Кралството на сърби, хървати и словенци, Турция запазва част от обширните си някога владения. Останалата територия си поделят България, Гърция, Румъния и Албания.

За този допринасят множество войни и конфликти, но резултатите не са окончателни. Постепенно сред елита на балканските народи проникват идеите на национализма, а върху общественото мнение особено повлияват пропагандата и медиите.

Безспорна остава ролята на Русия, след това на СССР в очертаните региони през ХХ век, докато днес в XXI век ситуацията е идентична.

И отново Русия все по- трудно достига целите си.

Всички велики държави, според своите интереси използват, доколкото могат, средствата на „хибридната война”. Но тя е успешна там, където липсва единство, суверенитет, факти и аргументи, пропуски в знанието, култура и убеждение, където хората се въвеждат умишлено в различни сложни конфликти.

Особено в в нашата страна има тя намира благодатна почва и успява лесно.

Заради речта на руският президент Вл. Путин, който уважи „славянската азбука тръгнала от македонските земи” в публичното пространство се разгоря бурна дискусия.

Официалните институции гузно промърмориха и се опитаха да омаловажат станалото. Българска академия на науките(БАН) напомни, че обективно през втората половина на IX век българската държава приема  християнството като религия, прогонените ученици на св. св. Кирил и Методий и им създава условия да продължат делото на своите учители. В резулултат възникват Охридската и Преславската книжовни школи, а създадената кирилска азбука се разпространява широко в славянския свят. Учени от много страни са изследвали и изследват делото на Светите братя, сред тях световноизвестният руски учен акад. Д. Лихачов. През 1985 г. екипи на Академията на науките на СССР и БАН в академична дискусия официален съставят протокол- заключение, според което народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи е солунският диалект на българите, произведенията на Преславската и Охридската школа са на български, а същият език изиграва огромна роля в културния живот на другите славянски народи и техните литературни езици. “

Известни експерти, политици, общественици също изразиха позиции.

Днешна Русия е силна във военно, политическо и може би дори в икономическо отношение. Но отново е в преса на жестока международна изолация, ограждана непрекъснато от нови военни съоръжения на САЩ и НАТО, обвинявана авансово в грехове и агресивни намерения.

Множество съвременни държави и техните елити намират своя смисъл в подтикване на евроатлантическата общност към всевъзможните мерки за „сдържане на опасната Русия”. Те не се спират дори пред дори пред обективният доклад на американското военно разузнаване, предупреждаващ, че тези мерки предизвикват ответна реакция.

България се почувства засегната, което пролича в реакции на личности, институции, за пореден път позволи на Бойко Борисов да заеме уникална поза от политическия връх.

Но реакцията на българският национален не съответства вече по никой начин на националните интереси, не отчитат географското положение на България, нейното политическо и икономическо състояние, несигурност на международните организации, към които принадлежим и опасното им поведение.

В същото време Русия, Москва(Третият Рим) се отказаха от своята роля.

Първият залп от там разруши едно общо пространство с разпадането на Съветския съюз и Източния блок. На мястото на мъдри държавници и политици се появиха странни субекти, които в името на лични и групови интереси се обединиха в себеотричането на исторически обусловени идентичности.

Последваха серия от залпове все в посока на разрушението.

Едно от най- ефектните и запомнящите се нанесоха своето поражение, когато се видя, че руският генерал Л. Решетников и новата председателка на БСП имат нужда да контактуват и разменят мнения с посредничеството на Венци Стефанов от СИК.

Картеч посипва непрекъснато възможното ползотворно взаимодействие с назначавани според странни критерии за почетни руски консули в България на хора, чиито капитали и положение се свързват с неясен произход, убеждения и минало.

Същият ефект има подкрепата за различни неправителствени организации и партии, които от време на време развяват флага на Русия, докато в същото време протягат другата шепа към ценностите и подкрепата на Запад.

Последният засега залп дойде отново от Москва.

Вече лично от Владимир Путин, чиито съветници кой знае защо не са предупредили, че той ще има за ефект поредното руско самопрострелване.