/Поглед.инфо/ Консултативният съвет за национална сигурност1 (КСНС) е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност, чийто статут е определен със закон, на основание чл. 100, ал. 3 от Конституцията на Република България.

КСНС се възглавява от президента на Република България, обсъжда въпроси, изготвя становища и предложения свързани с политиката за националната сигурност, гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата, интересите на българските граждани и действията при възникване на опасност за националната сигурност.

Цел е постигането на политическо съгласие и единодействие по приоритетни теми на сигурността и отбраната на страната.

Заседанията на КСНС са редовни и извънредни, като редовните се провеждат най-малко един път на три месеца, а извънредните - по решение на президента и в съответствие с Конституцията, като всички те са закрити.

Това е записано на електронната страницата на българското президентство.

От този текст може да се заключи, че и законът за КСНС не се спазва.

А може би и не се познава.

Все пак президентът Радев и неговите екипи са нови.

Дори устремилата се към поста на министър- председател, предизборно и за това не особено убедително, юристът Корнелия Нинова се обърка предизборно около тази материя. Извън това ръководството на БСП ефектно си партнираше с президент Плевнелиев, заедно играейки политическа отговорност. Особено около някои текстове на Избирателния кодекс(изработен от БСП с водещ Мая Манолова).

Така след срещи и консултации с представители на левицата Росен Плевнелиев заяви: "Българската социалистическа партия изрази становище, че при необходимост трябва да се свика КСНС с оглед позициите на различните политически сили и членове по въпросите с екстремизма и използването на езика на омразата. Ще следим внимателно процеса, ще обменяме информация с политическите партии и ако има нужда ще бъде свикан такъв съвет".

Той дори допусна, че е възможно да наложи вето по някои текстове.

Тези изяви дадоха възможност на оспорвания президент и на беззъбата в опозиционното си поведение БСП да се покажат значими2.

Иначе членове на Консултативния съвет за национална сигурност са: председателят на Народното събрание; министър-председателят; министърът на отбраната; министърът на вътрешните работи; министърът на външните работи; министърът на финансите; председателят на Държавна агенция "Национална сигурност"; началникът на отбраната; председателят на Държавна агенция "Разузнаване"; секретарят на Съвета по сигурността; по един представител от всяка парламентарна група. В зависимост от обсъжданите въпроси за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и други държавни и политически лица.

В него се обсъждат въпроси, свързани с външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност; гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани; действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност.

КСНС изготвя становища и предложения.

Неговите заседания са редовни и извънредни.

Редовните се провеждат най-малко един път на три месеца, а по решение на президента или в случаите на чл. 100, ал. 4 и 5 от Конституцията на Република България се провеждат извънредни заседания.

КСНС сам приема вътрешни правила, по които организира, разпределя и провежда своята работа3.

Ето ви Закон и прилагането му: последното заседание преди това от 30.05.2017 г. се е провело на 29.11. 2016 г.

След последното заседание научихме, че КСНС е приел „Становище и предложения относно актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България и необходими мерки за нейното укрепване”. Както е отбелязано в официалното съобщение, това става в контекста на динамичните промени и негативни процеси, протичащи в средата на сигурност.

Какво научаваме?

Първо, че езикът и стилът на онези, които ни управляват и взимат решения не се променя, особено когато трябва да прикрие собствената неспособност, размие отговорност или въведат чужди на националните интереси решения.

Второ, че е повече от вероятно нищо да не последва, което не е чак толкова лошо.

  • Участниците в заседанието демонстрирали политическа воля по необходимостта да бъдат взети адекватни мерки за защита на суверенитета и териториалната цялост на страната и се обединили около позицията, че са налице нови и непрекъснато изменящи се предизвикателства пред националната сигурност на страната. Било обсъдено състоянието на държавните органи и структури от системата за защита на националната ни сигурност.

Постигнато било съгласие, че ефективно противодействие на основните рискове и заплахи за националната сигурност изисква адекватно финансиране на сектора, което да гарантира: попълване на недостига на личен състав, повишаване на неговата мотивация и престиж; ускоряване проектите за модернизация; поддръжката на техниката, въоръжение и оборудване до замяната им с нови образци; осигуряване на условия за повишаване на квалификацията и подготовката на личния състав.

Коментар: До тук нищо ново.

Ако бъдат прегледани решенията по сигурността не само в КСНС, но и в МС, различните министерства и дори институции, тези констатации ще бъдат намерени нееднократно назад във времето.

  • Научаваме още, че „Членовете на Консултативния съвет постигнали единство в позицията си, че сигурността на страната трябва да продължи да се разглежда в контекста на системата за колективна отбрана на НАТО, Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и едновременно Република България планово развива собствения си отбранителен потенциал.”

Подобен текст буди въпроси:

Къде започва и къде свършва националният суверенитет, един от стълбовете, върху които се гради сигурността? До кога ще чертаят пред нас, гражданите, надежди, че членството в международни организации като ЕС и НАТО ни дават гаранции?

Самото тяхно неубедително поведение и състояния с нищо не подкрепят това.

Когато Турция свали руски изтребител и поиска среща на върха на НАТО получи удар в гърба и препоръка сама да се оправя!!!

Какво са правили предходните български политици, държавници?

Кой ще поиска и кой трябва да понесе отговорност, след като сегашното състояние е катастрофално?

Сам висш военен, вицепремиерът на служебното последно правителство констатира, че МО, БА „не са в състояние да изпълняват конституционните си задължения, да гарантират териториалната цялост на страната ни”4.

  • Констатациите от заседанието на КСНС продължават: „В съвременната среда на сигурност е от ключово значение да се предприемат адекватни мерки за подобряване и усъвършенстване на междуинституционалното взаимодействие и координация, както и на механизмите за управление на системата за защита на националната ни сигурност”. За гарантиране на националната сигурност е необходимо да се приложат подходящи нормативни, организационни, ресурсни и други мерки.

Все по- възхитителен става езикът на онези политици и управленци, които искат да демонстрират, че вършат нещо, при това самите водени от разбиране, че самите те не са способни нищо да променят.

Република България е страна с парламентарно управление.

Законодателят е приел Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност5.

Остава отворен въпросът дали той е добре подготвен, правилно и с отговорност обсъден, приет…

Когато буквално месеци след приемане на даден закон се констатират слабости и търсят нови решения се усилва усещането за хаос, непоследователност и некомпетентност в политическите решения, от което страда авторитета ни на надежден партньор.

  • Констатациите продължават: Участниците в КСНС се обединиха около следните предложения до изпълнителната и законодателната власт, които да осигурят актуализация и усъвършенстване до 31.12.2017 г. на Стратегията за национална сигурност в съответствие с променената среда на сигурност; нормативната уредба за устройството и функционирането на системата за защита на националната сигурност и включените в нея държавни органи и структури; нормативната уредба, недопускаща външна намеса във вътрешно-политическия живот на страната.

Но продължават да излизат и неудобни въпроси.

Когато нещо се предлага към властите, никой ли не е погледнал самата Стратегия за национална сигурност. Това е един от най- бавно и старателно разработваните документи, връщан многократно кога с, кога без аргументи, накрая приет през 2011 г., вместо през 2000 и с хоризонт до 2020.

В документът са очертани националните интереси, цели и приоритети, като към тях са очертани съответните политики. Между впрочем само седем на брой, което предполага да нямаме повече от 7- 8 министерства.

Към приоритетите има изискване да бъдат изработвани „ключови политики”.

Съобразно динамиката на промени в средата за сигурност.

Налага се извод, че се приемат нормативни документи от национална важност, подготвят, обсъждат, а в изпълнението нищо не се получава.

Множество са констатациите, че приетата Стратегия за национална сигурност не се изпълнява.

За изработване на ключови политики няма капацитет, след като в партийни централи, власти, институции пълзят „калинки”, налагат се откровено лични, групово- олигархични и престъпни интереси.

  • Сигурно ще се направи анализ и предложения за интегрирано развитие на сектор Сигурност и разпределение на ресурсите по отделните държавни органи и структури за следващите 5 години; участие на българската отбранителна индустрия в развитието на сектора; програми за индустриално сътрудничество и проекти за модернизация; ефективно управление на ресурсите за отбрана. Ще се разработят конкретни планове за попълване недостига от личен състав и мерки за повишаване на неговата квалификация, мотивация и престиж.

Подобни констатации и поети ангажименти само усилват и без това високото недоверие към властта и институциите, ако се съди по коментарите в различни медии и форуми.

От години българските граждани са лишени от възможността да получат военна подготовка, за да изпълняват своите задължения по конституция в защита на страната.

Отрицателната демография върши своето заедно с необратимата емиграция.

Фирмите от отбранителната индустрия стоят повечето като фасади, докато квалифицираната работна ръка се разпиля заради липса на заплати, а друга не се появява поради липса на специализирани технически учебни заведения. Още не са забравени жертвите в цеховете за утилизация на боеприпаси, които показаха всички слабости, включително на различни елементи от системата за сигурност, нормативна уредба, технологични слабости, съдебната власт.

Недостигът на личен състав трудно ще се компенсира поради дългогодишното сриване авторитета на институции, за което са виновни мнозина от отговорните за тях политици, управлявали ги по тяхна воля ръководители.

Престижът на една професия не се регулира само с финансиране.

А и откъде ще се попълват редиците на военнослужещите, на полицаите, след като хората в най- продуктивната си възраст предпочитат чужбина, докато у нас никой политики дори не проговори за възможна регулация на процесите.

  • Сигурно е, че в съответствие с последните решения на КСНС ще бъде начертан план или „пътна карта” за ускорена реализация на проектите за модернизация; поддръжка на техника, въоръжение и оборудване, за тяхната замяната с нови образци. Всичко това ще бъде включено в План за поетапно повишаване на разходите за отбрана до 2% от БВП – 2024 г.6.

Не съм срещнал уважаващ себе си финансист да вижда ресурс това да се случи.

България мина през етап на престъпно рушене на съществуващи стопански ресурси, масова криминална приватизация, банкови фалити, съчетани с престъпно обогатяване на индивиди и групи, безогледна реституция.

Към това се добави дейността на различни престъпни групировки, чиято криминална дейност им осигури намеса в горните процеси, взаимно обогатяване за сметка на корупция и рекет, докато в новосформирания български елит всички тези грешки се умножиха, докато множеството специализирани органи и комисии способстваха за раздаване на индулгенции.

Всичко се съчета с нехайство на законодателната власт.

Сега с покриваните от страната ни задължения, плащания по кредити е твърде спорно дали БВП ще позволи такива разходи. Да не говорим, че ако за този процент се настоява от САЩ и НАТО, то страните от ЕС сякаш нямат особено намерение да бързат с изпълнението.

А призивът на новият президент на САЩ г- н Тръмп „Плащайте си, момчета” може да увисне във въздуха.

Обобщени изводи:

Не чухме нищо за актуалните рискове и заплахи.

Остава въпрос дали някой ги е доловил, анализирал, или е обърнал старите доклади с наопаки, за да ги докладва като нови.

По света, особено във водещи държави за това се говори открито.

Не КСНС, а СС при МС трябваше да свика свое заседание и набележи мерки, с които да се опитва да проведе необходимите мерки. Ако не може, да се знае кой ще носи отговорност.

Сега със свикването на КСНС отговорността се споделя между управляващи и опозиция, като президентската институция също се оказва въвлечена.

____________________________

1 https://www.president.bg/cat70/Konsultativen-savet-za-nacionalna-sigurnost/

2 Надявам се да не стигаме до КСНС за етническия мир, http://pressadaily.bg/publication/36162-Надявам-се-да-не-стигаме-до-КСНС-за-етническия-мир/, 20.02.2014

3 Закон за Консултативния съвет за национална сигурност, https://www.president.bg/cat131/Zakon-za-konsultativen-savet-za-nacionalna-sigurnost/, Обн. ДВ. бр.13 от 11 Февруари 1994г., изм. ДВ. бр.28 от 14 Март 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009 г., изм. и доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г.

4 https://www.actualno.com/society/bylgarskata-armija-ne-e-v-systojanie-da-garantira-teritorialnata-cjalost-na-stranata-news_605544.html

5 В сила от 01.11.2015 г., Обн. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., http://www.lex.bg/en/laws/ldoc/2136588572

6 https://www.president.bg/cat205/Zasedanie-na-KSNS-20170530/