Форумът събра в Мюнхен над 30 световни лидери, 47 външни министри и 30 министри на отбраната. Тай се оценява като първа възможност Вашингтон да заяви ясната си позиция по ключови външнополитически въпроси след избора на нов президент. 

Но и след тази поредна среща нещо особено не се случи.

Съдейки изказвания тук Студената война не е приключила, заяви министърът на външните работи на Русия и подчерта, че разширението на НАТО е довело до изключително висока степен на напрежение в Европа.

В навечерието на срещата в Мюнхен с намерението на НАТО да усили своето военно присъствие в Черно море предизвика изостряне на отношенията. В Държавната дума на Руската Федерация призовяха Столтенберг да се насочи към конструктивен диалог, вместо да предизвиква спорове за международни води. А министърът на отбраната на Русия С. Шойгу отговори на призива на своя американски колега Дж. Матис с Русия да се започне диалог от позиция на силата, направил това изказване по време на срещата на военните министри в Брюксел смразяващо: Още неседнал в креслото на министър и плаши Русия със сила.

Той нарече опитите на Вашингтон безперспективни.

Шойгу изрази готовност от руска страна за възстановяване на сътрудничеството, но посочи, че са дадени конкретни указания на своите дипломати как да реагират при натиск.

Размяната на въпросните реплики стана през главите на срещата в Баку на началници на генералните щабове на двете страни- Валери Герасимов и Джоузеф Дейнфорд.

Всъщност опитите на Русия да предложи диалог със Запада не са новост.

На 8 октомври 2008 г. в реч пред Конференцията по световна политика, проведена в Париж, руският президент Д.А. Медведев се спря на три основни теми:

1. Преодоляване на икономическата криза;

2. Ситуацията в Кавказ;

3. Необходимостта от свикване на конференция по сигурността.

Още тогава международната система за сигурност бе оценена като несъстоятелна, пораждаща опасности, трупаща конфликтен потенциал заради налагания модел на глобализъм.

От свое име и това на международната общност Русия обяви, че след 11 септември, 2001 г. са изразили готовност да протегнат ръка на САЩ.

Вместо взаимност са срещнали едностранни и несъгласувани с ООН действия, като едностранното излизане от Договора за ПРО; нахлуване в Ирак; провъзгласяване независимостта на Косово; възраждане на политиката на взаимно противостоене; развръщане на нови военни бази и позиции на глобалната ПРО.

Тогава бяха изразени опасения за възможни нови едностранни решения.

Активното обсъждане за приемане на Грузия и Украйна в НАТО бе оценено като демонстриране победа над Русия, налагането на нови разделителни линии в Европа по западните и южните граници, определено като противоречащо на нейните интереси и сигурност. Като залог за стабилност бе посочено условието всички страни да получат възможност да развиват прозрачни и равноправни международни отношения.

Масло в огъня наля провеждането на международно военно учение на територията на Грузия(Cooperative Longbow. Cooperative Lancer), изгонването на руските дипломати Кючюков и Чижов.  

Ръководителят на руското представителство в НАТО Д. Рогозин заподозря, че някой иска да взриви отношенията не само между Русия и НАТО, но и вътре в НАТО, поставяйки под съмнение договорености между президенти, докато посланиците в НАТО не се уведомяват и решения се взимат без съгласуване.

Развиващата се тогава Кавказка криза е определена като възможност световната общност да демонстрира отговорност за общото бъдеще, да се откаже от отказът от риториката на конфронтация.

При това беше очертана алтернатива на налаганият еднополюсен световен модел, за което руската страна формулира принципи:

  • колективните начала и международното право;

  • отказ от войната като средство;

  • развитие на международни отношения на основата на съвместими интереси между суверени;

  • осъждане на всеки опит за доминиране и налагане на свои цели като аморално;

  • недопустимост на налагането на собствено право и решения на чужди държави.

За всичко е припомнена ролята на ООН като гарант, притежаващ необходимите пълномощия, като е отправен призив за съвместно укрепване и поддържане на нейния международно- правен авторитет.

Предложени са и мерки във връзка с икономическата и финансова криза, прогнозите и предупрежденията за която не са били взети под внимание, макар да са огласени на високи международни форуми.

Изброените проблеми бяха характеризирани като интернационални и налагащи разработването на нови “критични технологии” в политиката и икономиката.

Посочена бе неефективността на еднополюсния икономически модел, за преодоляването на който беше предложена алтернатива- формиране на нови финансови центрове и регионални валути.

За пример бе посочен ЕС.

Тогава Русия подчерта намерението си да способства всестранно за оздравяване на международната финансова система с привличане на ключови икономики като Китай, Индия, Бразилия, Мексико, ЮАР и др.

Без да бъде отричан, процесът на глобализация бе оценен като съвместим с повишаване ролята на отделните държави, сами гарант за национално развитие, докато структурите за глобално управление останат арбитри.

Президентът на Франция Н. Саркози предложи създаване на общо икономическо пространство между ЕС и Руската федерация, оценено тогава като далновидно и създаващо възможности за устойчиво развитие на икономиките, международните отношения, повишаване ролята на Европа в глобалната икономика и установяване на по- справедлив световен ред.

Като формула за преодоляване вредите от НАТО- центризма беше предложен нов Договор за европейска сигурност, който да способства създаване на всеобщи гаранции, в които да доминират базовите принципи за сигурност в междудържавните отношения, международно поетите ангажименти, уважение към суверенитета, териториална цялост и политическа независимост, принципите, заложени в Устава на ООН, недопустимост да се използва сила или заплаха в международните отношения, съблюдаване на общи принципи за предотвратяването и регулирането на конфликти.

С оглед постигане еднаквост в критериите и степента за сигурност е предложено да бъдат спазени трите “Не”-та:

  • да не бъде гарантирана собствената сигурност за сметка на другите;

  • да не бъдат допускани действия, които да отслабват единството на общото пространство за сигурност;

  • да не се допуска тяхното развитие в разрез с гаранциите за сигурност на другите участници в Договора.

Като е отчетен дефицит на контролни механизми е изтъкната необходимостта от гаранции, че нито една държава няма да получи ексклузивни права по поддържането на мира и стабилността в Европа; ще бъдат установени базови параметри за контрол над въоръженията и военното строителство; нови процедури и механизми по взаимодействието и противодействието срещу разпространението на оръжия за масово поразяване, наркотрафика и тероризма; единни правила и хармонизирани действия на съществуващите структури.

По време на 43- та Мюнхенска международна среща Вл. Путиночерта поредно охлаждане на отношенията между Русия и Запад, припомняйки нападките на американския министър на отбраната Р. Гейтс, който обвини Русия в непредсказуемост на ситуацията в Русия.

Оценките за тогавашните изявления на Путин бяха определени като неказващи нищо ново, а повтарящи вече изразени мнения, че еднополюсния свят и хегемония не допринасят за сигурност и стабилност в света, съмнения в ефективността на институциите за колективна сигурност и нормите на международното право, опасения от едностранна намеса във вътрешните работи на трети страни.

Като визира кризата, предизвикана от ядрените програми на Иран и Северна Корея Вл. Путин обосновава необходимостта в решаване на световните проблеми да бъдат привлечени Бразилия, Индия и Китай, отчитайки тяхното икономическо и геополитическо влияние, както и това, че с Русия, притежаваща военна мощ се превръщат в един от най- влиятелните играчи в енергийната сфера.

САЩ с техните съюзници бяха обвинени, че нарушават военно- политическия баланс, застрашавайки да превърнат Ирак в зона на хаос, предизвикат проблем с Косово, продължат разширяването на НАТО, ескалиране на нападките срещу Русия и представянето ѝ като основна заплаха за САЩ, включваща разглеждане на възможността САЩ да нанесе изпреварващ ядрен удар.

По време на Конференцията на НАТО в Рига американската инициатива стана предложението за приравняване на “заплахи за енергийната сигурност” към военните заплахи, предполагащо правото да бъдат използвани военни средства при прекратяване на доставките на енергия.

В отговор бившият представител на САЩ в ООН Джон Р. Болтонзаявяви, че Западът е длъжен да даде отпор на поведението, демонстрирано от Русия и способно да застраши американските интереси, в противовес на което незабавно приемане на Украина и Грузия в НАТО, разширяване на военното сътрудничество на НАТО в Централна и Източна Европа, разширяване на системата за ПРО.

Като вземем предвид това, може да кажем, че от 43 до 53 Мюнхенска международна конференция по сигурността светът и особено предизвикателствата в него не са се изменили кой знае колко.

На проведената между 17 и 29 февруари в германския град Мюнхен започва 53-тата Международна конференция по сигурността значението е трудно да бъде оценено дори заради широкия набор от теми.

Петдесет и третата Мюнхенска конференция по сигурност очерта всъщност традиционни теми.

Председателят на конференцията Волфганг Ишингер изтъкна, че лидерът на САЩ не посочва ясно свои партньори и извежда на челна позиция националните интереси на своята страна, с което поставя под съмнение НАТО. Така бъдещето на Запад става един от главните въпроси, които интересуват политици и експерти в момента.

На форумът в Мюнхен САЩ бяха представени от вицепрезидента Майк Пенс, министърa на отбраната Джеймс Матис, голяма делегация военни и сенатори.

Вице-президентът на САЩ заяви, че неговата страна ще настоява Русия да се придържа към изпълнението на минските договорености за конфликта в Източна Украйна. В стремеж да успокои европейските страхове от обновените връзки между Москва и Вашингтон, той подчерта, че страната му ще държи Русия отговорна за действията ѝ, но и ще търси нови полета за сътрудничество.

Пенс заяви, че Вашингтон няма да позволи на Иран да заплашва Израел с ядрени оръжия, определяйки Техеран като „водещата държава- спонсор на тероризъм“.

Той отбеляза, че Иран продължава да дестабилизира Близкия Изток, но при управлението на президента Доналд Тръмп САЩ ще останат напълно ангажирани да гарантират, че Иран няма да създаде ядрено оръжие, с което да заплашва нашите държави, нашите съюзници в региона, особено Израел.

Сред акцентите на своето изказване Пенс изтъкна, че Вашингтон ще направи всичко възможно да не допусне Иран да се сдобие с ядрено оръжие.

Той заяви, че страната му дава непоколебима подкрепа за НАТО, разчитайки на взаимна солидарност. Уверения, че Европа ще бъде защитена днес и завинаги бяха свързани с общите споделени идеали: свобода, демокрация, справедливост и върховенство на правото.

Съветници в Белия дом заявиха, че посещението на Пенс в Германия и Белгия целяло да успокои европейските и близкоизточните партньори относно ангажимента на САЩ към НАТО и Европейския съюз.

Годишните "Срещи за политиката на отбрана" водят своето начало от 1963 г.

Техен инициатор и дългогодишен председател става Евалд-Хайнрих фон Клайст-Шменцин, потомък на пруски благородници, офицер от Вермахта воювал на Източния фронт, участвал в блокадата на Ленинград (Санкт- Петербург). През лятото на 1944 г. той се присъединява към кръг заговорници, извършили неуспешно покушение срещу Адолф Хитлер. След войната влиза в издателския бизнес във ФРГ и с военнополитическо списание.

Под влияние на Кубинската криза от 1962 г. Клайст-Шменцин организира конференция за военни експерти и политици, насочена към предотвратяване на нова световна война. Отначало броят на участниците е скромен - по няколко представители на страните от НАТО, предимно САЩ и Западна Германия, а основна тема е Студената война със СССР. Постепенно кръгът на участниците и темите се разширяват, а след 90-те години гости стават и лидерите на страните от Източна Европа.

От 2008 г. ролята на ръководител на Мюнхенската конференция поема Волфганг Ишингер, бизнесмен и бивш съветник на канцлер Хелмут Кол, по чиято инициатива през 2009 г. е създаден експертен съвет.

Конференцията е частна структура, но правителството на Германия и германският бизнес финансират нейното провеждане. Форумът се провежда в петзвездния хотел "Баварски дом", разположен в самото сърце на Мюнхен, като сред гостите са военни, популярни и влиятелни политици, ръководители на големи компании и крупни бизнесмени.

На последната Международната конференция по сигурността, състояла се на 18 и 19 февруари 2017 г. присъстваха повече от 500 участници, сред които американският вицепрезидент Майк Пенс, министърът на отбраната Джеймс Матис и министърът на вътрешната сигурност Джон Кели.

Към очакваните въпроси, Сирия, Украйна, Русия и тероризмът бе добавена вътрешната криза на Запада, свързана с неяснотите около избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Конференцията събра около 30 държавни глави и премиери, около 80 министри на отбраната и външните работи.

Във фокус се оказаха дискусиите с президентът на Украйна П. Порошенко и с единият от критиците на Тръмп, сенатор Джон Маккейн, огласил "Краят на Запада".

Срещата откри министърът на отбраната на Германия, Урсула фон дер Лайен, която заяви, че светът се нуждае от глобално ангажирана и отговорна Америка.

Тя коментира пред участниците, че Германия осъзнава отговорността да поеме по-голяма тежест от цената на НАТО. „Кризите и конфликтите отвориха очите ни: който иска сигурност, се нуждае от собствени сили, възможности и надеждни съюзници“, заяви германският министър на отбраната. Фон дер Лайен предупреди също за нарастващата дискриминация спрямо мюсюлманите и изрази мнение, че Литва заслужава солидарността и защитата на НАТО, припомняйки съветската и нацистка окупации, „пеещата” революция и съветската агресия през януари 1991 г.

Друга опорна точка в речта на германския военен министър стана борбата срещу тероризма, като подчерта, че тя не трябва да се превръща във война срещу исляма.

Американският министър на отбраната Джеймс Матис предупреди за „дъга на нестабилност“ в периферията на Европа и обяви, че тероризмът, кибератаките и хибридната война са новите заплахи за членовете на НАТО. Той увери присъстващите, че президентът на САЩ Доналд Тръмп напълно подкрепя НАТО, но смята за необходимо неговото трансформиране. Матис призова съюзниците да участват със справедлив дял в колективната отбрана, доколкото от всички са видими заплахите от различни фронтове, във и извън периферията на НАТО.

В отговор германският министър на отбраната предупреди САЩ, че застрашават единството на ЕС, което е в разрез и с техните собствени интереси, като припомни, че обикновено се разчита на „американските приятели”, но такъв подход вече е недостатъчен".

След срещата с президента на Кюрдистан Масуд Барзани Урсула фон дер Лайен заяви, че нейната страна ще уважи решението на кюрдите за независима държава, заявявайки, че декларацията за независимост е проблем на самите кюрди, доколкото такава е волята на кюрдския народ. При това оцени тя високо приноса и храбростта на кюрдските „пешмерга” в борбата срещу Ислямска държава, декларирайки, че нейната страна ще продължи да оказва материална и военна помощ на кюрдите, включително с изработването на общи военни планове за справяне с терористите.

Активната позиция на Германия като домакин на срещата се обогати с още изказвания.

"Тръмп ме плаши" заради това, че поставя под съмнение НАТО и извежда на челна позиция националните интереси на страната си, призна Волфганг Ишингер.

За Германия конференцията премина и на фона на предстоящата през септември избирателна кампания за федерален парламент.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел в речта си обоснова необходимостта от сътрудничество с Русия заради борбата с тероризма, като настоя Основополагащия акт Русия- НАТО да остане в сила, а в този формат се обсъдят рисковете пред киберсигурността. Тя заяви, че неотклонно и неуморно ще работи за добри отношения с Русия и че в борбата с тероризма трябва да бъдат привлечени и ислямските държави.

Едновременно обоснова, че на Европа е необходима военната сила на САЩ.

Изрази също личната си увереност в бъдещето на обединена Европа, но отбеляза, че Европа не е готова да поеме наплива от бежанци, който я изправя пред нови предизвикателства.

Меркел посочи, че не всичко в Минските споразумения се спазва от страните в украинския конфликт, но изрази надежда за неговото скорошно разрешаване с етап дългосрочно спиране на огъня.

По отношение на конфликта и присъединяването на Крим тя изрази увереност, че става въпрос за нарушаване на принципа на териториална цялост на страните.

В същото време немски медии тиражираха опасения, че руските хакери може да се намесят в предизборната кампания.

На руските СМИ, следящи конференцията, силно впечатление направиха изявленията на германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен,

Министърът на външните работи на Иран, Мохамад Джавад Зариф пристигна в Германия, придружен от заместник-министъра на външните работи и от заместник-министъра на европейските и американски работи.

Турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу преди конференцията заяви, че Турция с право очаква конкретни стъпки в борбата срещу тероризма. Сред международни въпроси, които Турция смята за важни изброи: Сирия, борбата срещу тероризма, НАТО, трансатлантическите отношения, европейската отбрана, миграцията, киберсигурността и енергийната сигурност. Турското МВнР съобщение, че Чавушоглу ще изнесе реч и в кулоарите на конференцията.

Преди Мюнхен, министър-председателят на Турция Бинали Йълдъръм посети Малта, в момента председател на Съвета на Европейския съюз, където разговаря с министър-председателя Джоузеф Мускат и с президента Мари-Луис Колейро Прека.

Около срещата на президентът на Азербайджан Илхам Алиев с генералния секретар на ООН Антонио Гутереш бе обсъдена ситуацията около конфликта в Нагорни Карабах и провеждането на референдума за внасяне на конституционни промени, планиран за 20 февруари от сепаратисткия режим.

Алиев изрази надежда, че намесата на генералния секретар ще допринесе за по-бързото разрешаване на съществуващата ситуация.

Така се очерта още един въпрос, който Русия следи с особено внимание.

В своята реч генералният секретар на ООН Антонио Гутереш отбеляза, че страните, институциите и гражданските общества трябва да станат по-силни и устойчиви, за да може тенденцията за въвличане в конфликти да бъде отслабена. Той подчерта, че климатичните промени, значителното нарастване на населението, рисковете, свързани със сигурността на хранителните продукти водят до голямо съперничество за ресурси, което увеличава вероятността от възникване на конфликти.

Подчерта важността да бъдат развивани механизми за тяхното предотвратяване.

България беше добре представена на този форум.

Още след среща с руския посланик в София българският президент Р. Радев определи анексирането на Крим като нарушение на международното право и заяви, че България твърдо подкрепя всички принципи на международното право.

Запита още колко дълго Европа ще остане разделена от санкциите, подкопаващи доверието, изтъквайки, че те по-скоро вредят на икономиките на Русия и на Европейския съюз. Сред проблемите на България той очерта бедността, чувството за липсваща справедливост, демографската криза, определяйки необходимостта към тях да се подхожда обективно като част от проблемите и на ЕС.

Отговорни за предприемането на решителни мерки той посочи стоящите начело.

Призна корупцията в България, но изрази увереност, че не сме най- корумпираната държава. Радев увери, че страната прави усилия да се бори с явлението, съзнавайки необходимостта да бъдат обединени усилията на институциите, политическите партии, неправителствените организации и цялото общество за борба с корупцията и престъпността. Като двете най-големи предизвикателства пред Европа българският президент определи бежанците и тероризма, свързвайки първия с успешната интеграция.

След срещата на президентите Румен Радев и Колинда Грабар-Китарович стана ясно, че България и Хърватия споделят сходни позиции по редица ключови теми от европейския дневен ред и възнамеряват да задълбочат двустранния диалог по отношение на миграцията, икономическия растеж и политиката на разширяване на ЕС.

Двамата държавни глави бяха единодушни, че отличните двустранни отношения са предпоставка за увеличаване на двустранния стокообмен, взаимни инвестиции и туризъм. Според тях многобройните кризи, пред които е изправен ЕС, не трябва да намалят подкрепата за процеса на разширяване по отношение на държавите от Западните Балкани, от което регионът би спечелил възможности за справяне с общите предизвикателства пред сигурността.

Двамата президенти призоваха страните, кандидатстващи за членство в ЕС за ускоряване на процеса на реформи, утвърждаване на демократичните ценности, върховенството на закона и гаранциите за ефективна защита на правата на националните малцинства.

Според тях държавите от Югоизточна Европа трябва да се стремят към засилване на регионалното сътрудничество по модела на „Вишеградската четворка”.

Българският президент пое ангажимент регионалното сътрудничество на Балканите и политиката на разширяване на ЕС да застанат във фокуса на българското председателство на Европейския съвет през първата половина на 2018 г.

Той високо оцени инициативата на хърватския си колега „Три морета“, насочена към задълбочаване на енергийната, транспортна и дигитална свързаност между държавите от региона на Адриатическо, Балтийско и Черно море, изразявайки готовност страната ни да бъде активен участник в този процес.

Президентът Р. Радев разговаря и с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и със сенатора от САЩ Джон Маккейн.

При това той даде висока оценка на сътрудничеството на страната ни със САЩ в сферата на киберсигурността, миграцията и борбата с тероризма, изразявайки стремеж то да се задълбочи.

Членките на НАТО Хърватия и Албания изпратиха общо писмо до Алианса, адресирано до Йенс Столтенберг. В него министрите на отбраната на двете държани „наблягат на притесненията от скорошните събития, които могат да се отразят на сигурността на Косово, така и на сигурността в по-широк регионален контекст“, заради което настояват НАТО да „обърне внимание на поддържането на косовската сигурност“. Представител на НАТО от Брюксел заяви, че Столтенберг е получил писмото, допълвайки, че Алиансът КФОР ще продължи своята мисия да гарантира сигурна среда и свободното движение колкото дълго е необходимо.

В последните седмици отношенията между Косово и Сърбия, които не са членки на НАТО, ескалираха, достигайки едни от най-ниските си нива от началото на диалога помежду им от 2011 г. Белград изпрати към Косово влак, оцветен с цветовете на сръбското знаме, на който пише „Косово е Сърбия“, но той не беше допуснат на косовска територия. От Прищина определиха проявата като провокация.

След среща между президентите на България и Полша Р. Радев и Анджей Дуда изразиха обща позиция на двете страни за развитието на отделните държави и региони в Европейския съюз, свързващата ги инфраструктура и за реализацията на проектите в Централна и Източна Европа. Двамата държавни глави бяха категорични, че по-добрата свързаност в Източна Европа ще насърчи търговския обмен в региона, ще осигури по-висок икономически растеж и донесе полза за целия Европейски съюз.

Българският президент прие поканата на своя полски колега да представлява страната ни на втората среща в рамките на инициативата „Три морета“, инициирана от Хърватия и Полша, като на предстояща среща във Вроцлав се очаква да бъдат подписани и първите споразумения за усъвършенстване на регионалната енергийна и транспортна инфраструктура. Президентът Радев обяви запазването на кохезионната политика към България след 2020 г. като фактор за икономически растеж, а сближаването с по-развитите държави в ЕС от изключително значение. Българският държавен глава получи уверение, че Полша разбира значението им и подкрепя българската позиция.

Двамата президенти посочиха ключовото значение на енергийната диверсификация за Източна Европа, която да гарантира и увеличи сигурността в доставките, както и да намали цените. Декларирано беше, че държавите от региона ще продължат усилията си за разширяване на енергийните мрежи по коридора „Север-Юг“, които да позволят алтернативни доставки за всички страни от Източна Европа.

Подчертани бяха успехите на Полша за доставки на втечнен газ от Норвегия и на България за природен газ от Румъния. Радев призова за изграждането на енергийна инфраструктура, която да свърже двете държави. Двамата президенти отбелязаха позитивната тенденция в икономическия обмен и туризма1.

Българският държавен глава оцени високо двустранното сътрудничество в сферата на отбраната и изрази желание за неговото задълбочаване.

Президентът Радев проведе срещи и с Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини, както и с европейския комисар Йоханес Хан, с които бяха обсъдени актуални проблеми на миграционната криза и отражението ѝ върху България.

С президентът на Естония Керсти Калюлайд беше обсъдено сътрудничеството в рамките на техните председателства на Съвета на Европейския съюз, както и положителния опит на Естония при въвеждане на електронно управление.

Президентът Румен Радев се срещна със своя азербайджански колега Илхам Алиев, който отправи покана към българския държавен глава за официално посещение в Азербайджан.

В Мюнхен той беше поканен на работна среща по актуални въпроси на сигурността, в която взеха участие американски сенатори, висши военни на САЩ и представители на деловите среди, който форум бе председателстван от бившият военен министър на САЩ Уилям Коен и командващият Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа ген. Къртис Скапароти.

От своя страна Русия, която заедно с Украйна, Франция и Германия след продължителен маратон стигна до подписване на споразумение между двете страни в конфликта-Украйна и сепаратистите в тази нейна част, продължава да настоява, че единствено те са отговорни за изпълнението.

САЩ и ЕС след присъединяването на Крим към Украйна въведоха санкции срещу Русия, които на няколко пъти получават възможност да бъдат разширявани отново под предлог конфликта в Украйна.

Прес- секретарят на президента на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Белият дом очаква от Русия да върне Крим на Украйна. Русия отговори, че не възнамерява да обсъжда тази тема с чужди партньори.

В кулоарите на Мюнхенската конференция бе предвидена и среща между министрите на външните работи на Украйна Павло Климкин, на Русия Сергей Лавров, на Германия Зигмар Габриел и на Франция Жан-Марк Еро.

Преди нея Климкин уточни, че основните въпроси, които ще бъдат обсъдени, са сигурността, хуманитарната сфера и изготвяне на „пътна карта” за разрешаване на конфликта.

"Никога преди не е имало толкова много външнополитически въпросителни", коментира ръководителят на Конференцията за сигурност в Мюнхен Волфганг Ишингер преди нейното откриване. Бившият посланик на Германия в САЩ сподели, че са налице много неясноти в трансатлантическите отношения, както, че "има нови намеци от Вашингтон към Москва, Украйна и Крим".

Като неясно той определи бъдещото съобразяване на САЩ с европейските интереси.

А в този момент и ЕС има необходимост от вътрешна стабилност и подкрепа.

Британският „брекзит” отслаби единството.

Сега в Словакия опозиционни партии като „Котлеби- Народна партия „Наша Словакия” стартираха инициатива за събиране на подписи за напускане на ЕС.

Организацията е критикувана за това, че ако отначало е била съсредоточена върху мерките на взаимно изгодно сътрудничество, постепенно се е превърнала в централизирана структура, която непрекъснато заплашва със санкции и упражнява натиск върху своите членове. Отбелязва се, че Словакия при това има твърде незначимо представителство в органите на Организацията, което не ѝ позволява да влияе върху взиманите решения, а това я поставя в ролята на подчинена и съобразяваща се с чужди решения държава. Към подписката се присъединяват още партиите „Ние сме семейство” и „Свобода и солидарност”, които заедно имат около 1/3 от сбора места в словашкия парламент, в който влизат 150 депутати.

Нежеланието да бъдат решавани основните проблеми- на безработицата и изтичане на икономически активно население е сред главните причини на растящото обществено недоволство.

В същото време в Америка мислят в перспектива.

Знаков момент в започналия мандат на новоизбрания американски президент Тръмп се оказа оставката на неговия помощник по сигурността генерал Майкъл Флин.

Някои анализатори съзряха зад това израелското лоби в страната.

Според Лайонел Бирнер, директор на института за съвременни войни при Военната академия на САЩ във Уест- поинт за да стане САЩ отново предишната Америка, трябва да побеждава светкавично в бъдещите конфликти.

През октомври 2016 г. началник щабът на армията на САЩ генерал Марк Милли заяви, че към 2025 г. се готви нова военна доктрина с отредено подобаващо място на „градските войни”, с чиято помощ ще се поддържа ред и мир в света.

Според него в света нараства опасността от нови международни конфликти, в които практика ще бъдат продължителните действия в мегаполисите.

Детонатор на такива войни ще бъдат икономическите проблеми.

Милиони разгневени мъже, като загубят работата си, ще се хванат за оръжието, докато техните национални елити ще търсят врагове както вътре, така и навън.

Опитът от минали конфликти сочи ефективността на онзи, който умее да води и печели „градските войни”.

За неспособността американските военни да водят такива се заговори още през 2014 г., когато американска група за стратегически изследвания моделира няколко подобни конфликта. Джон Спесър от ВА на САЩ във Уест- поинт стига до извода, че е необходимо сформирането на специални войскови единици за водене на такива войни, в които да се предвиждат освен щурмови сили и такива за работа с населението.

Прогнозира се, че в скоро време армията на САЩ може да се сблъска с неуловим и опитен враг, от който ще ѝ се наложи да се защитава, изучавайки опита от предишни военни и други конфликти.

При това се смята, че най- добра работа вършат колаборационистите от местното население, които получават държавен статус, мотивирани да въведат „конституционен ред”.

Руският президент Вл. Путин направи знакова оценка.

Пред колегиума на ФСБ той посочи, че НАТО официално приема за своя мисия да сдържа Русия, но постоянно се опитва да я въвлече в конфронтация, използвайки различни провокации, включително своето разширяване. Не се отказва също от опити да дестабилизира вътрешната обществено- политическа обстановка в страната.

Че отделни части на някогашния СССР са били обект на засилен разузнавателен интерес и върху тях е планирано активно въздействие излязоха доказателства с повече от висока достоверност, изтекли с поредното разсекретяване на архивни единици на ЦРУ на САЩ.

В доклад от 1957 г., съставен от професори от университета в Джорджтаун, се указва на отделни райони от украинска територия, където хвърлени диверсионно- разузнавателни части на САЩ биха могли да получат активна подкрепа от местното население, мотивирано от вкоренени от неприязнени чувства, основани на конфликти с руския център. Като най- вярно на съветския режим се сочи населението на промишлените Донецка и Луганска области заедно с Крим. В документът територията на Украйна е разделена на 12 зони, съобразени с етнографските, исторически и религиозни особености на населението.

Потенциал за масово сътрудничество на външна агресия е посочен в района на Средна Азия, където в планинските райони може да се намерят татарски „инсургенти”2.

С подобен потенциал се оценява и украинското население, преместено в Крим от централните и западни райони на страната. Оценяват се националистическата активност на част от украинците, които по времето на Втората световна война се поставят в услуга на немските нашественици. Особено внимание е обърнато на райони на Украйна, където антисъветска съпротива съществува до средата на 50- те години на ХХ в. Като най- благоприятна зона, в която може да се разчита на подкрепа от страна на местното население са посочени Лвовска, Тернополска и Иванофранковска области.

Като възможни цели в диверсионно- подривно отношение са отбелязани пътно- транспортните и железни комуникации на страната.

Документът е по- скоро аналитичен, отколкото военен, което не намалява неговата стойност и актуалност.

Изводите, които може да бъдат направени са следните:

САЩ и Русия ще продължат да бъдат играчите на световната сцена, с които останалите ще се съобразяват. Всяка неяснота около тяхната политика ще продължи да предизвиква безпокойство, а те ще останат все по- неотделими в конфликтите по света;

Извън ЕС друг сериозен регионален фактор, който да си партнира с основните субекти на международната политика не се очертава. В тези рамки е възможно да бъде поощрявано развитието на опиращи се в него или вътрешни по- малки проекти. Борбата основно между Германия и Франция ще продължи и в голяма степен ще зависи от вътрешната обстановка в съответните държави. Балканските страни ще продължат да се държат ревниво една към друга независимо от демонстрациите на добра воля, като е възможно във всеки един момент в тях да бъдат отключени различни „замразени конфликти”. Ключови са сигурността в региона ще останат положението в Македония, Косово, Босна и Херцеговина. Страни като Черна гора, в които се откроява потенциал за откъсване от традиционната орбита за принадлежност към руската орбита ще бъдат използвани докрай за реформиране на обществените нагласи посредством различни форми на външно въздействие;

Черноморски и Дунавски проекти ще бъдат не толкова поощрявани, колкото използвани от големите играчи. Особено в първия може да се очаква активност на Турция, която по- скоро губи надежда за членство в ЕС, което естествено ще я пренасочи към засилване на влиянието в Черно море, Близкия и Среден изток. В този регион нито един от конфликтите няма да получи решение докрай, което ще позволи тяхното инструментално използване и в бъдеще. И при двата случая е по- вероятно това да се развие на основата на ислямската традиция и осъвременена концепция. При такива сценарий Турция може да се окаже в по- изгодна позиция да си партнира на широк фронт с привидно полюсно разположени играчи;

От международните проекти ООН и НАТО ще продължи да се очаква повече, но е по- вероятно и на тях да се гледа като на инструмент, за когото ще продължат да се сблъскват основните международни играчи;

Със своята непоследователна политика, насочена предимно към вътрешна употреба България ще изостава в международните отношения. Като сама си отрежда приоритетни отношения с балканските съседи, синхронизирани с моментните интереси на великите и тяхната геополитика, страната ни ще продължи да бъде труден за предсказване и от там не особено предпочитан партньор.

Във вътрешен план ще продължат да имат значение досегашните политически партии, които имат достатъчно опит и ресурс да не допускат несъгласувани играчи на своя терен. Зад привидно новите лица, привлечени за листите реалната политика ще протича на още по- скрити равнища, като организираната престъпност, корупцията, а отвън и чуждото влияние ще засилват своето значение и сила. Последното ще зависи и от състоянията на другите, което и сега се използва за внушения и външни намеси.

Ставащото все по- масово осъзнаване на обречения преход, трудните или невъзможни за решаване въпроси е може да доведат до неочаквани ескалации на конфликти.

_______________________

1 През 2016 г. стокообменът надхвърля 1.3 млрд. евро., а България е посетена от 300 000 полски туристи.

2 Въстаник, бунтовник.