/Поглед.инфо/ Върви повсеместна подмяна на всичко нормално в държавата и обществото посредством узаконено беззаконие

Радан Кънев обмислял сериозно идеята да се кандидатира за президент, гръмна столичен седмичник. И медиите разцъфтяха! Ах, каква сочна дъвка... водевилче, пародия, светска клюка, гротеска, плитък пиар, майтап, смЕх... Каквото и да се сетите като определение, сигурно ще е вярно. Аз пък се питам: а защо да не го направи? Човекът живее в собствена паралелна реалност, а след присъствието на Плевнелиев на този уж най-висок пост в държавата всичко бледнее и изглежда напълно в реда на нещата.
Съвсем друг е въпросът дали Радан си вярва. А може и да не си вярва - все тая. Той е интелигентен човек и е съвсем наясно, че тия работи не стават току-така. Ако пък е забравил, да му напомним - достатъчно е да се яви в едно посолство на ул. "Козяк", за да му разяснят подробно цената и "технологията". Но не конкретно за Радан ми е приказката.
Преди ден "Алфа рисърч" съобщи, че

едва 17% от българите

очакват предстоящите местни избори у нас да са честни. Какво е това? Ами същото - паралелна реалност. Състояние, което показва, че политиците ни са напълно откъснати от обществото, а изборите като демократично средство за реализиране волята на суверена са загубили своята легитимност като цел и предназначение. Те просто трябва да се състоят, защото такива са правилата и процедурите, независимо че ще "глътнат" едни 50-60 милиона лева. В процеса по организирането и провеждането им са ангажирани стотици, дори хиляди хора. От медиите и по социалните мрежи струи една нескончаема логорея, изпълнена със захаросани обещания и клишета, които никой, ама никой не приема насериозно. Камо ли да вярва в тях.
И защо го правят тогава? Ами защото така трябва, независимо че вървят паралелни непозволени битки с удари "под кръста" и "ритане по кокалчетата" в опит за спечелване на "повече доверие". И народът, и политиците ни са наясно, че цялата тази игра в рамките на спуснатата отвън матрица няма как да промени живота в системата кой знае колко. Най-много да заздрави или поразклати нечии позиции и влияние за сметка на други. Мнозинството от обикновените хора ще си

останат отчуждени и затворени

в собствените си всекидневни грижи и проблеми в битката за оцеляване.  
Но за да не изглеждам фаталист или да бъда обвинен в краен агностицизъм, ще кажа, че истинска промяна все пак е възможна. Става обаче все по-ясно, че тя няма да дойде отвътре, а отвън. Когато там, в същата тая Европа, която даваме за пример под път и над път, настъпи освестяване и гражданското общество в тези държави принуди политиците им да защитават и следват интересите на хората, не на корпорациите или на "партньора" Вашингтон.
Та не е ли истинска пародия Даниел Митов да ти говори колко хубаво и полезно за всички било Трансатлантическото споразумение със САЩ - TTIP, как трябвало да се работи за "убеждаване на хората", а в същото време 250 000 души в Берлин да протестират срещу него. И не само в Берлин.  
Погледнете институциите ни! Каква по-голяма лъжа от тази да те гледат в очите и да те убеждават, че имаме нормално развитие, растеж, статистика, която показва устойчивост, и както твърди един лидер от мнозинството: "Все по-оптимистични икономически реалности". В същото време в реалния живот да виждаш повсеместната

немотия и мизерия

из страната, възрастни и болни хора обречени на глад и бавна смърт, безпътицата на младите и бягството им от страната...   
Която и сфера на живота да вземе човек, ще види паралелните реалности и повсеместната подмяна на всичко нормално посредством едно узаконявано с години наред беззаконие. С какво право например (за морал и съвест не си струва да говорим) посягаш на Ботев и Вазов в учебниците? Кой си ти и кой те е оторизирал да го правиш? Що за перверзия е да представяш пъкленото си дело като "реформа", а себе си за "експерт"? Прозрачно за всички е, че се прави политическа поръчка, чиято цел е да изтрие "неправилните" и неудобните творби, за да заличи още повече и малкото останали български дух и национално самосъзнание! Та дори само заради мераците да се правят подобни експерименти такива пишман литератори, историци и техните вдъхновители трябва да бъдат съдени. И това не би бил "диктаторски метод" на саморазправа със "свободата" и "демокрацията", а обществен дълг на всеки нормален български гражданин.
В цялата тази подмяна, на която сме свидетели, ролята и вината на медиите, разбира се, е огромна. Те са част от механизма на паралелните реалности, но като че ли инструментариумът на заблуди и

промиване на мозъци

напоследък все по-често взе да буксува. Стига да иска, в социалните мрежи човек може да намери и отсее истината от лъжата. За традиционните рупори, крепящи властта, остава "утехата" да не забелязват онези новини и събития, които застрашават системата. И не говоря в случая само за българските телевизии, вестници, радиа и сайтове, но и за емблематични световни медии, смятани довчера за "обективни" и за "единствени проводници на истината"... Както казва един приятел, в годините на соц-а научавахме къде и какво става от чуждите радиостанции - лепяхме уши до ВЕФ-а или ламповите радиоапарати, връткахме някакви копчета и слухтяхме за "Свободна Европа", "Гласът на Америка", "Свобода", "Дойче веле". Днес обаче има новини, за които нито нашите, нито чужди медии и дума не обелват, но добре, че го има интернет. Защото няма да научите от Си Ен Ен например, че Русия е нанесла за едно денонощие около 100 бомбени удара върху обекти на ИД в Сирия и че за няколко дни е разбила над 40% от инфраструктурата на главорезите. Нито пък, че джиповете на ИД са логистика на САЩ. Да не говорим за това как бежанци мародерстват, ограбват магазини и палят сгради в Швеция или как 100 000 души в Дрезден издигат плакати "Путин в Берлин, Меркел в Сибир".
Това са паралелните ни реалности - едната, в която е живият живот, и другата - която някои ни представят като истинска, стига да е тяхната. Един възкръснал Оруел, който и днес предупреждава за силата на невежеството и робството на свободата с парадокса: "Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат."

Дума