/Поглед.инфо/ Изненадващият ход на малката АБВ да напусне властта, като хвърли кабинета "Борисов 2" в обятията на плаващо мнозинство, предизвика смут и водопади от политическо словоблудство. На психодесния фронт веднага извадиха дежурните плашила за "дългата ръка на Кремъл", която тръгнала да клати стабилното иначе управление у нас. Водевилния трилър отпочна депутатът Методи Андреев, според когото обществото получило "ясно потвърждение кое е най-вярното оръжие на Русия и Путин в България". Виденията на Радан Кънев и съпартиецът му Москов дори стигнаха по-далеч - двамата съзряха формирането на "нов пропутински блок, нова тройна коалиция между БСП, АБВ и ДПС".

Този порив на налудничава реакция е отдавна познат и отработен до втръсване. Когато корабът тръгне да потъва, току изскочи сянката на Путин като последна "сламка" на оправданието. Но ако за Радан и Пепи подобни сектантски позивни към праволинейния им електорат хващат дикиш, то заиграването на "руска струна" от страна на външния министър Митов е меко казано проява на лаишко поведение. "Когато една държава на североизток се разболее, Георги Първанов започва да киха", твърди Митов, според когото АБВ напускала в момент, в който аха сме тръгнали да намаляваме "енергийната си зависимост" от Русия и когато армията ни тръгнала към "радикална модернизация".

Е, чак такава стратегическа конспирация с толкова съдбовен контекст от страна на АБВ не бяхме очаквали. Не знам дали държавата на североизток се е разболяла, но когато една голяма държава на запад пръдне (с извинение), доказано Митов и такива като него се на..рат. Простата истина е, че към момента всякакви хъбове, тръби и прочее пътища за доставка на нефт и газ са само в нечии болни фантазии и мечти, защото почти всичко идва от Русия. А за "модерната" ни армия да замълчим - или добро, или нищо...

В този гротесков миш-маш от трескаво търсене на алибита за чиста съвест няма как да подминем и версията на бившия лидер на ДПС Лютви Местан, който отчетливо защити днешната власт с една огромна лъжа. Според него моделът на кабинета "Орешарски" е бил изчерпан "с краха на БСП на европейските избори". Нима уж екзактният Местан не си спомня, че евроизборите бяха през май 2014 г., а прословутото му кафе с Борисов се случи още през март? И че именно този достлук даде символичното начало на тайните договорки между ГЕРБ и ДПС, които впоследствие свалиха правителството?

Впрочем "играта на нерви", от която кръвното на Борисов отново взе да подскача, не е само и толкова свързана с АБВ. На божествения ни премиер нещата просто не му се случват - нито с реформатори, нито с вече отречената от обществото партия на Местан, нито с хората на авера му Първанов, че и с някои вътре в самия ГЕРБ. Остана му сал един Валери Симеонов, чиито акции скочиха до небесата около Изборния кодекс. Това допълнително изнервя Борисов, който недвусмислено вече намеква за лично "спасение" в президентския пост. След толкова клетви, че няма да се кандидатира, сега му трябва достатъчно силно ново алиби, за да не бъде взет окончателно на подбив.

А защо всъщност АБВ напуска потъващия кораб? Ами защото вече няма нито файда, нито аванта! Проучванията дават на партията около 2% доверие, а чистенето на имидж не е лесна работа. Приказките за предварителна договорка с Корнелия Нинова, чийто избор до последно не беше сигурен, обаче са толкова нелепи и несериозни, че не си струва да се обсъждат. Жената няма още сформиран екип, а над 80% от избрания национален съвет на БСП е от стари кадри, които са против нов съюз с АБВ. Да се твърди, че Нинова ще тръгне сама да го прави, би било равносилно на самоубийство. Та така и с "общата кандидатура" на Калфин.

Е, всички говорят, но никой не подозира истината - че той ще оглави ЮНЕСКО, след като Бокова застане начело на ООН...

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели