/Поглед.инфо/ Разговор на Петър Волгин с Валентин Вацев, излъчен в Деня на будителите по радио Хоризонт

П.В. Добър ден и честит празник на първия ми събеседник В.Вацев.

В.В Честит да бъде и на Вас, г-н Волгин.

П.В. Благодаря ви, г-н Вацев, какво означава днес да говорим за будителите, този разговор до какво води?

В.В. Аз бих започнал с крачка назад. В края на миналия век, през 90-те год, когато над Сърбия се стелеха хуманитарни бомбардировки, бяха запитали г-жа Кондолиса Райс – истинска интелектуалка в Държавния департамент – как е възможно това, след като Косово е люлката на сръбската държавност. Тя с разбиране кимна и каза, че „кога е било това - преди 400 год”! Това е идеална илюстрация на тезата на една от двете концепции за историята – че историята е това, което е било и което вече никога няма да бъде. А аз се придържам, както и повечето историци, разбира се, към обратната теза – че историята е актуална, продуктивна и насъщна, че ние живеем в Историята и тя непрекъснато ни съобщава своите послания, и така ние сме нейни проводници.

Сега към Вашия въпрос – някои хора са склонни да разглеждат Деня на народните будители като вехта, музейна календарна дата, която, очевидно поради намесата на руските хакери – ние си знаем тяхната роля – съвпада с деня или може би нощта, в която цялото прогресивно човечество празнува своя най-светъл празник – имам предвид, разбира се Хелуин. Но това не е добавка към Хелуин и дори не е историческа дата, а е насъщен ден на насъщни проблеми с опити за насъщни решения. Това е датата, на която ние отбелязваме началото на българското духовно възраждане и завръщане в Историята. Това е датата, в която ние честваме хората, които за пръв път са съобщили на своите сънародници, че да си българин, това не е срамно, не е позорно и не е грешно, а е повод за съгласие с Господ. България е пълна днес с хора, които се сърдят на Господ, че ги е създал българи и се чудят как да заличат тази своя идентичност. И затова аз смятам, че Денят на народните будители – докато ние отбелязваме с всички сили и празника на Световната Прогресивна Общественост – Хелуин, (да, с тикви там и с всичко, каквото имаме), за нас е ден на битка с идеологическите и духовни наркотрафиканти от соросоиден и всякакъв друг тип.

П.В. Дали обаче не е много трудно да изпитваш тази тежест, да си част от една общност, дали днешната либерална идеология не прави опит да разтовари човека от тази тежест на националното, от тежестта на патриотичното и да го превърне в един лекичък, реещ се във въздуха атомизиран индивид, който може днес да се рее над София, а утре над Берлин, вдруги ден над Лос Анжелис?

В.В. Да, това е в основата на концепцията за многото Българии. Първо се започна с „Другата България”, след това се оказа, че има много Българии – в Кливланд, например, в Лондон и къде ли не,

П.В. Имаше и една „Глобална България”...

В.В. Глобална България и разпарчетосаните Българии са едно и също нещо – щом е глобална, тя може да живее и в Нова Зеландия, например. А тези земи тука да бъдат освободени от досадниците българи и да бъдат заселени с някой по-правилен народ. Но сега аз нямам това предвид. Вижте, ние вече сме в епохата на тоталното господство не на либерализма, който държеше да освободи човека – не индивида, а именно Човека в неговия социален смисъл и значение, от държавни репресии и насилие, а на неолиберализма. А неолиберализмът държи да освободи човека не просто от държавата, а от обществото. Т.е. да произведе идеалния Идиот, в смисъла на Теофраст – идиотът е човекът, който се смее на погребение и плаче на сватба, човек, който не е свързан с нищо с обществото около себе си и затова той е именно свободно реещия се индивид. България се напълни със свободно реещи се индивиди - очевидно жертви на идеологическия наркотрафик , който тече през България (вчера научих например, че соросианската кукувича прежда е оплела успешно и Националната агенция за акредитация, т.е. соросоидите вече ще казват какво е висше образование и какво не е).

П.В. Че кой друг да казва?

В.В. Разбира се, не се сещам за никой друг. Нима ще разрешим на руските хакери да се месят в тази наша светиня! Но работата е там, че след този етап на развитието на либерализма, когато най-после Индивидът се вижда свободен от всичко, настъпва момента, когато се появява хирурга със своя скалпел и се оказва, че индивидът съвсем не е индивид, а е на общо основание делим, макар, че е вярвал, че е неделим, а и нали самата дума индивидиум означава нещо неделимо...

И ето - след пълната победа на индивидуалната свобода идва хирургът с инструмента си и се оказва, че индивидът е просто комплекс от полезни органи, които се продават на костуема цена на олтара на Негово Величество глобалния пазар. Т.е. индивидът, преди да успее да се порадва на щастието си да бъде „Идиотес” (на гр.ез), т.е. да бъде идиот, свободен от всичко и независим от никакви норми, малко преди да се възрадва окончателно - се среща с представителя на глобалния пазар, който вече обитава пространството отвъд хуманизма.

А сега сериозно – будителите са тези, които трябва да ни помагат да противостоим на всички опити, напр., да се заменя кирилицата с латиница; и да се възмущаваме, когато български президент награждава с най-високи държавни награди тези, които предлагат тази замяна. Будителите трябва да ни помагат, да ни дават сили и вдъхновение, когато се съпротивяваме срещу опитите да се пише с цифри вместо с букви, с така нар. „дигитална шльокавица”. Будителите са тези, които ни дават сили да се възмущаваме от такива гледки, каквато аз видях, например, миналата година на площад Славейков – как едно детенце протягаше ръчички към татко си да го гушне, а баща му казваше: няма да те гушна, докато не ми го поискаш на английски.

Будителите са тези, които ми дават сили да се смея, когато срещам хора, повярвали, че когато нещо се каже на български, може да е и вярно, но ако същото се каже на английски, то е дваж по-вярно.

Будителството е нужно сега, днес, когато навлизаме в здрача на българската история.

Аз разбирам, че ние живеем, ако се съди по официозната пропаганда, в най-добрия от всички възможни светове, в свят без инфлация и със светли бъднини, но истината е, че ние навлизаме в здрачната зона на националното самосъзнание. Високопоставени българи, напр. министри на образованието, обясняват, че идеалната цел на българското образование е създаването на „идеални потребители”.

Други властващи персони обясняват, че висшето образование произвежда неуки хора – което не е далеч от истината, всъщност, защото днес българското висше образование е на път да заложи всичките си амбиции, ресурси и сили върху производството на дипломирани келнери, камериерки и рецепционисти...

П.В. Това се търси основно. Така отговарят на исканията на пазара.

В.В. Разбира се. След като унищожиш националната индустрия, след като се откажеш от високата наука, от високите технологии и от всичко друго, което те прави модерна нация, тогава все пак ти остава надеждата да станеш хотелиер. И тогава, съгласете се, все друго си е на рецепцията на хотела ти да стои момиче с магистърска диплома по туризъм. Аз това го разбирам.

Истината е, че днес българското будителство е още по-важно от онова, което е било в началото, защото ние сме на края на етапа на българската модерност.

П.В. Будителите не трябва ли да бъдат – нека се абстрахираме от негативните конотации на тази дума – елит, т.е. хората, които трябва да задават посоката - и на разсъждения, и на действия. Логичният въпрос тука е откъде ще дойдат тези хора, защото всички хора са продукт на един тип възпитание, на един тип идеологическо влияние – и значи откъде ще се вземат по-различни хора от тези, които са в момента, които са продукт на едно дългогодишно промиване на мозъци?

В.В. Мисля, че зная отговора на Вашия въпрос, но за съжаление не аз съм го измислил, а някой си Платон. Той е далеч преди пазарното общество и подозирам, че е бил реакционер. Както казваше един мой колега по философия, „Платон е идеолог на най-реакционните слоеве на елинското робовладелско общество”. Същият Платон твърди, че както Човекът създава Системата, така и Системата създава Човека. Днес ние сме в етапа, когато едни човеци успяха да създадат Система, и сега вече Системата ги възпроизвежда.

И откъде ще дойде елитът - от единственото място, откъдето може да дойде: от обществото или от - с извинение - народа. Тази дума вече звучи грозно. Разбирам.

Но преди елитът да задава посоки, той трябва да се научи да носи отговорност и да живее в Смисъла. Ние имаме елит, друг е въпроса, че аз се отнасям към него с погнуса. Но елитът по дефиниция - това е групата, която задава смисли и посоки и която има право да разпределя и да преразпределя власт и собственост, т.е. двата основни ресурса, с които обществото разполага.

Проблемът ни е, че елитът ни се е еманципирал от обществото – което обаче не е нещо невиждано в световната история. Нашият елит е просто колониално - компрадорски. Затова той служи не на народа, който го е произвел, а на задгранични централи, а и на обществата, където са банките, в които са неговите пари, където са училищата, където учат неговите деца. Затова ние сме една усмихната сама себе си колонизирала се провинция на глобализирана Европа.

П.В. По-скоро елитът дори не е произведен от народа, той е произведен от тези държави, от тези задгранични кръгове, които имат изгода от това нещо.

В.В. Тук вероятно ние имаме с Вас леки различия.В България всичко стана с мир и любов, нямаше танкове по улиците. Никой не е стрелял в полилея, имаше само някакви циркаджийски истории около „Да дойдат танковете”. Помните ли, „танковата касета” и чучелото Петър Младенов, който не разбрах дали беше казал нещо изобщо или просто беше дошъл момента да се изпълни уговорката между Луканов и СДС – да им се даде поне президентския пост.

С други думи, в България никой никого не е насилвал директно и брутално, никой никого не е душил с възглавница...

П.В. Нежна революция се нарича това, кадифяна революция.

В.В. Да, нека го наречем така.Това беше процес, в който българите бяха мощно обработвани, до степен на пълно обезумяване. Точно затова Денят на будителството е политически ден, политически празник. Той не е исторически празник (в смисъла на Кондолиса Райс), и не е културен празник - това е празник на Сблъсъка, бойния ден на сблъсъка на своите и чуждите.

Защото за мен политиката е именно взаимодействие между свои и чужди, не е поле на всемирна любов, а е конфликт между своите и чуждите. Тъй като аз вярвам на реакционера Хераклит, който твърди, че „войната е майка на всички неща”, за мен Денят на будителите е просто боен празник – ден на съпротивата на българите срещу българяните; на огромното мнозинство от объркани, отчаяни и обезверени хора - срещу кресливия, хищен и антинационален, прости Господи, елит, който в момента контролира всички аспекти на обществения живот.

П.В. Вие вещаете един Армагедон, доколкото разбирам.

В.В. Разбира се, състояния от този род завършват с Армагедон, но не за всички, а само за тези, които са си въобразили, че времето е тяхно, че пространството също е тяхно, и че Смисълът е техен. А после идва Суверенът на историята, в случая това е обикновения българин – недоволен, разгневен. И си търси правата.

П.В. Не натоварвате ли тази общност – народната - с прекалено високи очаквания?

Защото да, може да има страшно много хора, които са недоволни, обезверени и ядосани, желаещи да се бунтуват. Обаче те в крайна сметка остават пасивни за сметка на едно много активно малцинство, което си присвоява именно тази роля – да бъде изразител на мнозинството, и то винаги печели.

В.В. Аз съм съгласен с Вас. Може би трябваше да се изразя по-точно. Въпросът не е какво ще направи народът. Защото най-често народът мълчи и се съгласява, и не прави нищо. Въпросът е ще се намери ли това свръхпасионарно малцинство, свръхмотивирано малцинство, което да изхвърли от позициите им днешните национал-паразити. Като получи при това подкрепата на народа. Аз не вярвам във всенародните бунтове и вълнения. Такива неща никога не са ставали. Разбира се, има технологии народът да се вдигне, специални технологически формули за „вдигане на народа” - като почнете от идеолозите на Великата Френска революция и завършите с Джин Шарп. По-важното, обаче е, че пред очите ни вече се формира контраелит, това е свръхпасионарно и свръхмотивирано ново малцинство, което желае страната да се ръководи по друг начин.

Това е битка, която се води пред очите на народа. И затова в крайна сметка народът ще определи какво да бъде, а ние вече сме свидетели на сблъсъка между контраелита, който няма търпение да влезе в историческите си отговорности и актуалния днешен елит.

И като ще бъдем зли, нека да кажа още нещо: аз не виждам контраелит , който да обитава Позитано. Там просто говорят за себе си като за „Б-отбор”. Вчера чух, а днес беше повторено, че „ние можем да направим коалиция с Б.Борисов, ако победим”. Това е манталитета именно на Б-отбор, те са готови да дойдат с лъжиците си и да седнат на масата.

Говоря не за елити от този тип, а за непознати слоеве и личности, говоря за кръгове, които се ползват с подкрепата на умиращата национална буржоазия, кръгове, които изразяват становището на дребното държавно чиновничество, което все пак не е окончателно корумпирано, също така за кръговете на озверялата и оскотяла интелигенция, която е много тежко пострадала от соросианската вълна в България – всички здрави сили в обществото, които все пак имат нужда от държавност от неколониален тип. Те всички имат достатъчно сили да подкрепят съпротивата .

П.В. Добре, в очакване на този Армагедон...

В.В. В очакване на националния Армагедон – да се поздравим отново с Деня на будителите – насъщен и актуален боен празник!

П.В. Валентин Вацев

БНР