/Поглед.инфо/ В България се върна геополитиката, а Борисов е абсолютно безпомощен в тази проблематика, казва известният философ и политолог

- Защо според вас Бойко Борисов подаде оставка и сега дестабилизира каквото може - не можа да понесе, че едната от властите не остана в неговите ръце?

- Истината е, че българската ситуация е дестабилизирана доста отдавна, и то не толкова по вина на Борисов, а по причини с по-дълбоки корени. Наистина, Борисов в един момент изпусна почвата под краката си и направи няколко непремерени движения. Но ако ситуацията беше стабилна, неговите непремерени движения нямаше да предизвикат шумотевицата, която той предизвика. Освен това, аз не съм съгласен, че в България има политическа криза. Няма криза - нито в държавно-правен, нито в юридически план. Има обичайна конституционна процедура, но има действително политико-екзистенциална криза в българския елит. Борисов много отдавна не е репрезентивен за българското общество, но е 103 % репрезентатор на българския политически елит. Ядрото на този елит, разбира се, е партията държава ГЕРБ. Тя е достоен наследник на БКП, тя само прилича на партия, но всъщност е държава, държавна структура. ГЕРБ е колективният чиновнически собственик на българската държава. Борисов предизвика с непредпазливи движения екзистенциално-политическа криза, защото за средния гербаджия на няколкото нива в държавата България настъпи житейска криза. Тъкмо уредихме балдъзата, тъкмо жената смени по-скъп фризьор, тъкмо се качихме на хубавите коли и бизнесът тръгна, а този нашият, лудият, иска да не сме на власт. Разбирам, че Борисов им внушава под лозунга "Трай, бабо, за хубост", че цялата власт ще се върне, та и отгоре, защото ние сега ще направим мажоритарни избори. Но българският политически функционер знае, че по-добре кокошка в ръката, отколкото орел в небето.

- Смятате, че в ГЕРБ има хора, които не одобряват действията на лидера си?

- Има объркване, там има достатъчно източници на нелоялност и аз напълно разбирам защо е така. Просто най-горният етаж на ГЕРБ - това са женорята около Бойко Борисов, които ги видяхме в нощта на изборите, са с изпълнени лични комплексни планове, така че те могат и да потърпят. Но средният и долният етаж - регионалният и местният елит на ГЕРБ, няма защо да са много щастливи от цялата работа. Освен това, тези, които гласуваха за ГЕРБ, са леко демотивирани, така че Борисов дори, без да иска, предизвиква силно объркване в кръговете на своите поддръжници.
Второ, аз не съм съгласен да се напада така Борисов, тъй като той е закономерен резултат от новата българска история. Аз съм сигурен, че след като обкръжението на диктатора Живков го свали с цел да прехвърли властта на децата си, и когато се оказа, че децата са с кашкавалени пръсти и власт не могат да пипат, за нищо не стават, е абсолютно нормално накрая да дойде охраната. Бойко Борисов е, така да се каже, исторически обоснован. Той е легитимен говорител на елита, а елитът съвсем доскоро можеше да претендира, че е изразител на българските обществени нагласи и стремежи. Твърдя, че сега не е така и затова апокалиптичните писъци и стонове ще ги чуете откъм елита. А средният българин, общо взето, малко го е грижа, той решава свои текущи въпроси - за цената на парното, за това как ще живее през зимата и т.н. Според мен Борисов започна да изпуска властта не поради загубата в президентските избори. Аз отдавна се интересувам от техниката и от начина на излизане от властта. Един гениален европейски философ го е казал съвсем вярно: "Принципът на властта е принцип на реалността." Борисов започна да губи връзка с реалността доста отдавна, а когато загубиш връзка с реалността не можеш след това да не загубиш и властта. Сега им остава надеждата, че един мажоритарен избор ще оправи работата.

- А няма ли да я оправи, точно това цели формулировката, предложена от Слави Трифонов?

- Представете си лекарски екип, който се чуди дали да направи кръвопреливане на пациента - могат да му прелеят каквото си искат: кръв или бензин А 96, но пациентът е мъртъв и никакво кръвопреливане няма да помогне. Така че дали ще бъде пропорционална или мажоритарна система няма никакво значение, защото политическата система е в кома. Т.е. надеждата на ръководството на ГЕРБ е да изплуват на спасителния бряг на властта след една хитра врътка с мажоритарни избори, съчетана с мощна медийна кампания за борба срещу комунизма. Нали се сещате - битката срещу комунизма е необходимата музика, която трябва да съпроводи победителите до победата.

- Е, при комунизма хората все пак живееха без глад и си плащаха парното, а сега не могат...

- Още по-просто е. Българските антикомунисти трагично се разминаха с българския комунизъм. Когато имаше комунизъм, българските антикомунисти ги нямаше, те бяха комунисти. А после, когато българският комунизъм се самоуби, се оказа, че искат да са борци срещу нещо. Първо си отиде комунизмът и после се наплодиха антикомунистите и всичките те претендират, че са го убили ей на с тези две ръце. А тези, които няма как да претендират дори и за това, се чувстват длъжни да ни обяснят колко са страдали, защото при комунизма животът е бил черно-бял, птички не са пеели, пък и сексът е бил забранен. Подозирам, че съветници на Борисов му внушиха, че сега му е времето да сблъскаме комунизма и антикомунизма. Това е седемкратно претоплена манджа, която дори най-гладните хора ще откажат да ядат. Разбира се, ще съборят някой и друг паметник и ще падне веселба. Вижте, аз съм изключително доволен, че ще забраняват комунизма. Нарушаването на този закон ще се превърне в национален спорт. Моите студенти ще станат комунисти всичките - и не защото знаят какво е комунизъм, а поради други причини.  А Борисов загуби връзка с реалността, загуби усета за реалността.

- Нямате ли усещането, че са го обзели халюцинации и някои от неговите приближени - също?

- Всичко стана някак си по Фелини. В един момент халюцинациите трябва да свършат, самодоволното щастие се изчерпва, както стана в любимия ми филм "Корабът пътува" на Фелини - в края на филма се появи лодка с носорог в нея. Реалността се връща с гръм и трясък. Всички ще трябва да се срещнем с принципа на реалността. Българският политически елит, пък и ние покрай него, до голяма степен живеехме в света на сънищата си и измислиците си. А сега трябва да можем да кажем: Je suis Бойко и да поемем вината си и отговорността, тъй като Борисов е просто Божието наказание за нашите грехове. И не бива да се сърдим на него, а да се запитаме на кого се сърдим - на себе си се сърдим; на кого се смеем, - на себе си се смеем. Той е огледалото на българския преход, точно както Ленин каза, че граф Лев Толстой е огледалото на руската революция. Така че да оставим горкия човек, той тепърва ще страда и ще преживява, а да се замислим за най-дълбоките причини за това, което стана.

- Какво прогнозирате, че ще се случи оттук нататък? Ще се възпроизведе ли този модел при едни следващи избори?

- Има гърчове, има просто въргаляне в локвата на всекидневието, има хитруване на дребно. Няма  проективен елемент в българската политика, няма мислене за това какво има отвъд хоризонта, няма вслушване в гласа на Съдбата. Има вслушване в куркането на червата, има храносмилателни проблеми по-скоро, от масата на властта се чуват звучни мляскания и уригвания, но няма съдбовност и дори няма политически патос, който съпровожда всяка сериозна власт. Донякъде можем да се успокояваме от това, че българската политическа система е скрито-колониална и, както ми каза един български полковник от сегашните въоръжени сили: ако нещо се оплеска съвсем, нашите партньори от Вашингтон ще ни светнат какво да правим. Това е успокоението на колониалния елит, че друг ще му носи отговорността - Америка ще ни брани, Европа ще ни храни, а ние ще разказваме спомени от тоталитарните зверства, на които сме били жертви. В този смисъл ние наблюдаваме краха на измислената политика от 10 ноември 1989 г. насам.

- Затова ли не се дискутират сериозните проблеми в държавата, а само се дърлят кой ще вземе властта, кой ще стане депутат - очаквайки Вашингтон, така ли?

- Днешният български политически елит се интересува само от персоналното си, семейно и групово забогатяване и стабилизация, но грижата за политиката като социално тайнство, като механика за "производство на живота утре", я няма. Има успокояване, абсолютно и подсъзнателно, че на нас американците ще ни кажат, ако не те, ще ни  кажат европейците. Важното е, че този път сме с победителите. Този тип стратегеми никога не водят до добро, вече виждаме накъде водят.

- Но какво му пречеше на Борисов да си продължи, както досега?

- Ами, стана нещо много важно. Да, той можеше да продължи. Не е титан на мисълта, не е свръхобразован, но технологичен политически талант той има. Какво се промени обаче в българския политически живот, за да се окаже, че Борисов е трагично скъсал връзка с реалността? Много просто - той е от хората, за които е непонятен смисълът на думата "суверенитет". А сега въпросите на българския суверенитет се превръщат в централни за обществото ни. Това, което става в Харманли с бежанците, се превърна в проблем на поне 85% от българите. Има ги социологическите анкети, но не ги публикуват. Цялата текуща днешна проблематика има един общ знаменател - това са проблемите на българския суверенитет. Борисов, след като спечели недоверието на американците - те не обичат такива хора, и след като имаше надежда да се разбере с Путин, но на Путин не му е до спасяване на българския елит, в ситуация на "късно е либе за китка" той реши да отиде при Орбан, което се предполагаше, че това е дълбоко символен жест -  на идентификация със здравите сили на обществото. Тук има негово намигане към българите и посочване на това, че ние не сме на 107% съгласни с европейските трендове, че той е нормален. Е, не е! Може да получиш седем ордена от Орбан, но ти си друго, унгарците са друго.

Въпросът е, че са промени осветлението на геополитическата сцена. В България се върна г-жа Геополитика. Ние винаги сме били геополитическа земя. И Борисов е абсолютно безпомощен пред тази проблематика. Той може да предложи само елементарни, примитивни хитрости. Ще отидем при Орбан и ще приемем закона за борба с комунизма.

- Борисов се опитва да прехвърля собствените си грешки винаги към БСП...

- Аз бих казал, че силата на Борисов е равна точно на слабостта на БСП. Той е тъмната сянка на БСП. Ако тя беше адекватна, автентична, силна и здрава, а не болна, както сега, партия, Борисов нямаше да се състои политически изобщо. Така да се каже, това е сянката на БСП - БСП със знак минус отпред. Истинският проблем не е Борисов. Въпросът е има ли кой да предяви заявка за власт в България в условия, когато обществото надрасна елита си. То може да произведе и следващия си елит, но актуалният ще се бори до последно това да не стане.

Велиана Христова, Дума