/Поглед.инфо/ Интервю на Антоанета Киселинчева с Валентин Вацев, експерт по политически анализ, геополитика и международни отношения, преподавател по европеистика и политическа философия в Европейското висше училище.

Г-н Вацев, да поговорим за проблемите в БСП. Партията сякаш е в лидерски колапс. Недоверието към председателя се засилва. Според Вас да очакваме ли скоро отново смяна на лидера на БСП?

Не съм информиран. Но има неща, които са известни, също както са известни решенията на теоремите, известни са по „дедуктивен път” – да, това за което питате е възможно. И все пак аз не вярвам, че проблемът на БСП е лидерски. Помня, че когато обявиха председателя за лидер беше много смешно. Жан Виденов, например, не беше лидер. Нито пък Лилов, който беше председател преди него. Първият лидер беше милият на всяко българско сърце Георги Първанов. На него му беше много хубаво да го назовават така.

Всъщност, БСП никога не е била лидерска партия. По принцип партиите от този тип не са лидерски, нито имат харизматични вождове. Това по-скоро са идейни реактори, само че при БСП горивото в реактора е свършило – ето обяснението на проблема: първо си отиват идеите и едва тогава идват Корнелиите.

Левите партии са партии на дългата историческа воля, на социалния конструктивизъм, примесен с малко хуманизъм – но не прекалено. Те не са спирогулабчевски, сиромахомилски партии или армии на спасението, където да спасяват всяка душа поотделно.Призванието им е не да увеличават концентрацията на богати хора в ръководството си, а да градят и реализират амбициозни исторически проекти. И не поради кадрови проблеми БСП е в исторически задънена улица, а поради идейно малокръвие и злокачествена анемия на волята. Истинските социалистически партии по принцип гледат към историческия хоризонт, и дори отвъд него. А на днешното ръководство на тази партия му е добре в днешния ден. Впрочем, това не е характеристика само на партията, за която говорим, а на цялата българска политическа ситуация.

Гледайки от дистанция, мога да заявя, че всички български партии излязоха от БКП, както казват, че цялата руска литература е излязла от „Шинел” на Гогол. БКП експлодира, разлетя се на части и започнаха да изскачат всякакви партии – „Български орел”, „Демократичен конгрес” и т.н. Партията-държава, БКП, колабира и роди цялата измамна видимост на многообразието на българския многопартиен живот. В резултат на всичко това в края на краищата се появиха само две стабилни политически образувания. Едното е ГЕРБ – това е БКП минус комунизъм, плюс европеизъм, плюс Бойко Борисов. Той е квазихаризматичната личност, която тайно от себе си трябваше да оглави това, което остана от „БКП след катастофата”, след „Големия взрив”.

И тъй като в новата ни история има непрекъснати низхождения, Борисов просто седна на мястото на Тодор Живков. БКП беше умъртвявана с обединен съветско-български интерес, но така или иначе тя бе на края на своето съществуване, защото се беше разделила с идеологията и историческите си задачи. Така че е напълно нормално, когато обкръжението на вожда извърши дворцов преврат, на власт да дойде – в края на краищата – охраната. При цялата си смехотворна абсурдност, Борисов е исторически обоснован. В известен смисъл ние го заслужихме. Затова, прочие, твърдя, че Борисов е наказание за нашите грехове.

От своя страна БСП представлява начинът, по който перестроечният либералеещ се елит на БКП си представяше, че трябва да живее една „модерна политическа субектност” – според тогавашните ръководители Главният враг беше Тодор Живков, и евронебесата се очакваше да ни пратят прословутата „манна небесна”, а морето щеше да се отвори, за да минем през него по пътя си към обетованата земя (на европейската социалдемокрация, разбира се), при условие обаче, че тържествено поднесем пред олтаря на Историята необходимата сакрална жертва – Окончателния виновник за всички беди и нещастия, тоест Тодор Живков.

Затова, ако не беше морално умрял за мен много преди това (и по други причини), Лидерът Първанов (хм) имаше шанс да умре тогава, когато при кончината на Тодор Живков той – от страх, разбира се – не позволи поклонението пред останките на Стария да се извърши на „Позитано”. Вярваше се, че колкото повече ненавиждаме Живков (и го демонстрираме със и без повод), толкова повече нас ще ни обича народът...

Всъщност БСП беше партия на Заговора срещу Живков – руско-български, разбира се, и „слоганът” беше: „Живков или Европа – изберете сами”. И това начало е редно да се помни днес, когато – както съскат злите езици – Краят е по-близо от Началото (идейния край, разбира се).

С други думи, БСП се появи като „БКП тире Луканов, в скоби Александър Лилов”. При това, Луканов и Лилов бяха напълно различни хора – Лилов искаше да осъществи идеалите на Людмила Живкова и българските окултисти. За него БСП беше силата, която ще пренесе идеите на българските окултисти в бъдещето, където Единството, Творчеството и Красотата ще победят окончателно, камбаните ще звънят безспир, призовавайки ни да мислим за себе си „като за огън”, а мощите на Света Ванга, (естествено, след съответното наритване на светата Българска православна църква) ще бъдат окончателно приютени в Българския пантеон, т.е. в криптата на Катедралния храм „Свети Александър Невски”.

Докато Луканов беше напълно реален, практичен човек, и се опитваше да въздейства върху резултатите от разпада на БКП по руски образец. Той се изживяваше като нещо средно между Александър Яковлев и Анатолий Чубайс. Така че едната партия, която се роди от разпада, беше БКП, такава каквато либералеещият елит я беше измечтал. А другото, което се роди, бе мерзостта на партията-държава, която живее безпроектно, живее от днес за днес, живее с добре развита храносмилателна система и без всякаква способност да проектира каквото и да било бъдеще. ГЕРБ е партия на днешния ден. И макар, че ГЕРБ ще ги има и утре, политическата категория „утре” не ги интересува. Тяхното „утре” е като „днес”, но с повече храна. ГЕРБ не е партия на развитието, а е БКП – но окончателно декомунизирана, т.е. партия на изгорените партийни книжки.

Тя е държавността на българското статукво – такова, каквото то се получи след Великата перестроечна катастрофа.

БСП догаря морално-политически, тъй като изначалният либерал-социалистически модел също се оказа без бъдеще. Така най-щастливото бъдеще на БСП е в миналото. Това е жалко, защото там се събра огромно количество достойни и смислени хора. Но се оказа, че ръководството не може да ръководи и не може да води наникъде – и това съвсем не е индивидуален проблем на г-жа Нинова. Ако БСП е умряла морално-политически още в съня си (сладка, дълбока нарколепсия) още по времето на Станишев, защо Нинова да е виновна? Назначаването днес в политическия й кабинет на членове на политическия кабинет на Плевнелиев изглежда наистина странно. Политическа екзотика, да. А по времето на кой председател на БСП (европеиди) бяха назначавани за депутати (през т. нар. „гражданска квота” – хе-хе) хора, които ужасно се гордееха, че са антикомунисти? И по времето на кой друг председател (Лидер, сиреч) на БСП (соросоиди) членовете на Изпълнителното бюро се гордееха с това, „колко добре си работим със Сорос”?

Идейното нищенство и политическото убожество на днешното ръководство на БСП се вижда отвсякъде, но аз никога няма да се съглася, че именно Нинова е донесла в партията си (която, впрочем, я избра легитимно, и никой никого не е душил с въглавница, и никой не е стрелял в полилея, докато са я избирали) днешната идейно-политическа мизерия. Напротив, днешния rigor mortis е резултат от дълго развитие, и не по възходящата, очевидно...

Това ръководство е безпроектно, също като при ГЕРБ. В този смисъл те взаимно се заслужават. ГЕРБ и БСП са като политически Ин и Ян, които заедно очертават затворения съвършен кръг на българското безвремие. Това са структурите на българското политическо и езистенциално безвремие, компенсирано, обаче, с много добро храносмилане.

Ако се заровим в БСП, но и в ГЕРБ, ще видим липсата на модерни социални структури, клановото начало, неофеодализма, силата на братовчедската връзка. Ще видим разликата по села, градове, махали и родове. Ще видим разликите, които бяха овладели късносоциалистическа България, разликите между Антонивановци и Чавдарци – имаше такива партизански отряди, които контролираха политическия живот на страната в епохата на късната феодализация от 80-те години.

Аз не съжалявам за онази комунистическа партия, но съжалявам, че надеждите и мечтите на повечето българи стигнаха до задънена улица. Това, което описваме днес, е диагнозата на историческото, културно и политическо безвремие на българското общество. Не бива да обвиняваме само ГЕРБ за това. ГЕРБ е държавата на братовчедите, които правят каквото могат, защото въпросът е да се яде. ГЕРБ е организация за разпределяне на европейски средства. Историческият хоризонт на съществуването й е 2022-2023 г., когато те вече няма да могат да продължават по същия начин, защото ще свърши еврокюмюрът. България не произвежда нищо, освен услуги от по-особен тип, но от това много не се печели. Няма богати проститутки. А и наркотрафикантите свършват не като богати хора, а като застреляни хора. Източникът на реалното забогатяване в България е да успееш да се добереш до Държавата и с нейна помощ да разпределяш някакви европейски пари. Да, БСП се научи да живее с много по-малко пари, но там пък идейният заряд е изхабен.

Липсата на визионерство в БСП е повече от очевидна. И тя се изразява в опитите на Корнелия Нинова да свири на различни струни – ту консервативна, ту левичарска, ту популистка. Какво да очакваме оттук нататък?

Точно така, тя ще смени всички регистри. И междувременно очаквам тези, които я сложиха, да я махнат. Ако разсъждаваме в аналогии, което невинаги е правилно, но много често е удобно, тя повтаря пътя на Надето Михайлова. Сложиха я начело на СДС, което си умираше и без нея. През цялото време тя главно страдаше и плачеше, след което я помолиха да освободи стола. Тя го направи и като че ли си отдъхна. Корнелия Нинова е в житейска криза. От нея се очаква да прави неща, които тя не може и никога не е искала да може. Не е вярно, че всеки, когото хванеш, може да бъде председател на БСП. Все пак е необходим някакъв минимум от качества.

Там действа правилото, че всеки следващ е по-лош от предишния.

Да, отрицателният подбор работи доста добре. Тези, които я сложиха, те са четири-пет човека, решиха, че след като всеки може, значи и тази също ще може. Това беше грешка.

И в САЩ решиха да пробват и жена, и чернокож, но като че ли неуспешно.

Да, идеалният президент на САЩ е бременна, малолетна, еднокрака пуерториканска лесбийка. Но те пък взеха, че избраха англосаксонски риж мъжкар и грубиян.

Пълен антипод.

Няма за какво да обичам Тръмп, но той ме радва с това, че е антипод на описаното от мен току-що.

А в България няма нужда от чак толкова сложна политическа алхимия. И бих искал да опазя достойнството на госпожа Нинова, просто започва да ми е жал за нея. Тя е идеален пример за човек, който е поставен на място, на което не бива да бъде. Аз бих бил също толкова смехотворен, ако ме накарате да приземя „Боинг 747” – ще го направя, но ще стане излишно бързо, и някак вертикално. Не всеки може да свърши всичко. Мисля, че госпожата просто се мъчи, не можела да спи и да се съсредоточава – нима това не е беда!

Освен това сложете накрая и тази генерална трансисторическа глупост – тя започна да съди сайта pogled.info на Румен Петков, което е смехотворно. Така не се прави! Тук даже не е важно кой е крив и кой прав. Тук е важно друго.

В края на 60-те години във Флорида се случи следната история. Някакъв местен вестникар, очевидно негодник, реши да съсипе бизнеса, а ако може и живота, на един почтен гражданин. И успя. Май че дори и жена му го напусна. Накрая почтеният гражданин отиде с една бухалка и преби журналиста. Последва съдебно дело, но съдът реши, че журналистът може наистина да е гад, но е прав и не може да бъде пипан. Никой не може да пипа журналистите, защото това е малката голяма власт. Да доведеш нещата дотам, че да съдиш медия, това е израз на окончателна безизходица.

А преди три седмици в Ню Йорк някакъв фен на Тръмп с шапка MAGA (Make America Great Again, бел. ред.) влезе в един бар, където му казаха, че няма да му сервират и да се пръждосва. „Ние тук не търпим поддръжници на идиота президент.” Той заведе съдебен иск и манхатънски съдия мъдро постанови, че в политическия живот дискриминацията не е незаконна. Което е абсолютно вярно. За разлика от религиозния живот, където – според същия господин – тя е незаконна. Да, аз не съм съгласен с второто твърдение – иначе как може да се колят хугеноти? Първите форми на дискриминация са от религиозен тип и Енгелс май не е прав, че първата дискриминирана социална група са жените.

А пък да се съдиш с медия по политически причини е пискюлът на всичко. И двете страни са леви, между тях би трябвало да има хармония и разбирателство. Това е крайно лош белег на политическа култура.

И изобщо – да търсиш политическите си права в съда, да решаваш политически проблеми с юридически технологии – това означава просто да напуснеш територията на Политическото.

Проблемът в БСП е, че тя трябва да участва в някаква властова конструкция, това предстои, а не може. Този проблем е и на множеството – на няколко стотици хиляди достойни и почтени български граждани, които поради разни причини са социалисти. Във втората половина на годината се очаква да настъпи сериозна промяна в България. БСП би трябвало да може да участва в една нова властова конфигурация. Но не може. Днес на „Позитано” са идейно, политически, организационно и морално несъстоятелни.

Каква промяна очаквате у нас във втората половина на годината?

В първата половина на тази година ние сме горд център на вселенския европеизъм, но това ще свърши. А поради причини вътре в ГЕРБ настъпват процеси, които дават обичайните резултати. Аз очаквам някакъв еквивалент на арменските процеси в България.

Как тълкувате случващото се в Армения?

Дългогодишният ръководител и президент на Армения омръзна на всички, дори и на своите хора. Накрая някой му даде акъл да стане министър-председател. Първо обеща, че няма да бъде премиер, но го направи. Последва скандал, който според мен беше програмиран. В момента, в който стана очевидно, че Серж Саркисян не може да продължи повече, изскочи Никол Пашинян. По мое мнение, резултатът от всичко това ще бъде предаването на Нагорни Карабах и закриването на руската военна база в Гюмри. Причината ще бъде творчески американски похват – арменска цветна революция, но в съпровод със старата руска илюзия, че там, където Русия не иска да се намесва политически, ще го възложи на своите бизнесмени. Най-богатият арменец в света живее в Русия и богатството му възлиза на 4,5 милиарда долара. Тоест в Кремъл се надяват на арменците в Русия. А там арменците не са много по-малко от тези в Армения, нито са по-малко влиятелни. Това ще бъде нов метод на цветна революция.

Борисов има ли спасителен пояс, например ДПС?

ДПС ще участва във властта и с него, и без него. ДПС има своята роля в новата българска политика през втората половина на 2018 г. Но това е друг сюжет, и то интересен. А Борисов не е в ролята на Макбет – трите вещици няма да му орисат нищо лошо. Но политическата му кариера общо взето залязва, защото той не успя като Станишев да балансира и с Вашингтон, и с Москва. За това се изисква определен тип култура, а те двамата имат различен бекграунд. Второ, има и обективни разлики, времената на Станишев бяха други.

Като че ли на Борисов също му дотегна ролята на дългогодишен премиер. Той се е прицелил в голямата европейска политика?

Ще ви бъда благодарен, ако ми покажете голямата европейска политика.

Последната му страст са Западните Балкани.

Според мен Борисов изби на международно ниво не от добър живот. Разбира се, тук има и мъжка амбиция, пък и да целуваш Меркел сигурно си е тръпка. И вероятно той се досеща, че българската му политическа кариера е към края си. Ако той успее да стане дори еврочиновник на средно ниво (и защо не по-нагоре, да стане една Могерини, например), това ще е чудесен край на неговата кариера. Защото във всички останали варианти в края на кариерата му го чака я прокурор с неудобни въпроси, я човек със зареден пищов. Никой не може да избяга от биографията си, а в неговата има тревожни моменти. Една кариера в евробюрокрацията ще му даде необходимото спокойствие. Освен това, ако Станишев може да остарее в Женева, защо Борисов да не остарее в Берн, или в Куршевел. На Майорка също има хубави места.

Какво му престои на Борисов в близко бъдеще?

Да опази властта си във все по-трудно поддаващата се на управление партия-държава ГЕРБ. Да се бори с непрекъснатите опасности от интриги, които бълбукат в партии от този тип. Борисов не е виновен за това. Обективният живот води натам. Освен това има неща, които никога не са зависели от него. Ако някой го е излъгал, че е Демиург, той му е причинил голямо зло. Истинските демиурзи са в две посолства – главният е в американското посолство, а помощник-демиургът е в руското. Има и нещо още по-важно, което е съвсем извън Борисов, и не е нужно той да го разбира. Той има начин да излезе от българския политически живот като успешен политик с опазени ресурси – материални и други.

Но въпросът е, че българският политически елит вече е непредставителен, неспособен е на някакви конструктивни действия, а освен това е загубил всякаква връзка с обществото. България тихо и полусъзнателно ненавижда своята т.нар. политическа класа. Средният българин се научи да живее с обърнат гръб към нея. Има хора, които всекидневно формулират национални претенции към тази класа. Нищо изненадващо няма в това, че никому неинтересният Марешки наскоро погреба НАТО. Такъв е трендът – новата политическа култура в България ще се развива в стратегическата триада „ново място на България в ЕС, нови отношения с Русия и напускане на НАТО”. Но днешната българска политическа класа не може да роди тази култура и тя ще дойде от друго място. Както се казва, „новият елит винаги идва от тъмното и студеното”. Оттук нататък държавата няма да може да се управлява без дълбоки преобразувания. Трябва да сме готови за момента, в който ще свършат европарите, но не с велики действия, а с жизнеспособни управленски конструкции. Казано съвсем просто, идва времето на надпартийните управленски формули. Например, правителство, подкрепено от целия парламент на базата на консенсус между шефовете на парламентарните групи. Там да участват функционери по непартиен принцип. Президентът ще трябва да направи нещо такова още през идната есен.

Значи прогнозирате избори наесен?

Именно за да няма избори, ще се правят комбинации – и може би успешни. Като смятам, че обективно България е в ситуация на нараснала възможност за избори. Всичко останало е ненужно пророкуване. Но вероятността за избори е реална и не намалява. Европиянството на българския народ ще свърши и отново ще се изправим срещу старите си проблеми. А това са липса на развитие, непредставителност на политическия елит, смехотворност на отношенията в управленската върхушка, липса на перспективи, идейно, политическо и морално скудоумие, радикална изхабеност и неспособност на лоното да ражда нови конструкции. Тук А. Тойнби е прав – елитите си отиват, когато не могат да отговорят на предизвикателствата на Историята.

При това положение какво по-различно биха произвели едни нови избори?

За да няма избори, може да се направи надпартийно правителство със съгласието на сегашния парламент, който все още има времеви формален ресурс. Мисля, че Марешки е готов за това. На ГЕРБ ще трябва да се обясни, че са хубави хора, но за да имат място в управлението, премиерското място ще се наложи да се договори по друг начин. Същото ще се каже и на г-жа Корнелия Нинова. Но аз мисля, че нея ще я махнат тези, които я сложиха, защото тя ще бъде крайно неудобна за тази предстояща ситуация. Госпожата вече е бреме. И то не просто за партията, а за тези, които я измислиха. Освен това трябва да пожалим жената, защото тя ще се поболее от всичко това. Наистина започвам да й съчувствам.

Не смятате ли, че Корнелия Нинова е притисната едновременно от американската и руската фракция в БСП? Ето например това се видя ясно по темата за Истанбулската конвенция. Сегашният председател беше на диаметрално противоположна позиция от бившия – Сергей Станишев. В други случаи пък американското лоби надделява в позицията на председателя…

Всъщност лобитата са три, но едното е неактивно. Но с намесата си то накланя везните. Има руско, американско и лоби на българските провинциални активисти, които – и не без основание – се осъзнават като пренебрегнати. Между другото, много от тях са отдавна зрели за високи политически отговорности. Не забравям, че голямата политическа грешка на един от старите ръководители – Жан Виденов, беше, че той не се опря на провинциалния кадър на БСП. Помня годините, когато „Позитано” се напълни с млади мъже и жени от провинцията. Ръцете ги сърбяха да управляват – но председателят не ги забеляза. А сега вече почти няма такива, защото много от тях отидоха в ГЕРБ, други емигрираха. Сега ситуацията е друга, но в БСП продължава да има и винаги ще има някаква култура на провинциалния регионален политически актив, който е недоволен от това, че не му обръщат внимание в центъра, а самият той смята, че е достатъчно зрял, за да носи отговорност. Мисля, че ако в БСП бяха направили поне един честен конгрес, те щяха да задвижат вертикалния кадрови лифт и нямаше да им се налага да заимстват кадри от политическия кабинет на Плевнелиев.

В момента там всички лифтове са спрени, а на площадките между етажите има чували с пясък и картечници, за да не може никой да върви нагоре. Затова тази партия не е готова за никаква власт. Вината не е на Корнелия Нинова. Но тихото лоби, което я измисли, вместо да хитрува пред лицето на историята, трябваше да намери начин да пусне лифтовете, да задвижи ескалаторите, да изчисти стълбищата, за да има естествен процес на просмукване от долу нагоре. Партията трябва да заживее като организъм. В момента тя умира поради прекъсване на жизнените сокове с обществото, тя е изолирана от българското общество. В БСП няма една нормално живееща младежка организация, а има чудесни младежи. Да, чувам, че ще им пуснат телевизия – каква радост вкъщи!

Третото лоби е твърде нечувствително към американските сигнали, а и руските намеци не ги вдъхновяват особено, при положение, че не се отразяват директно на тяхната политическа позиция. До момента, в който БСП ще трябва да участва със свои доверени кадри в бъдеща управленска формула, без да печели избори, дотогава този въпрос трябва да бъде решен. Но не с Корнелия Нинова, защото тя илюстрира безсилие и нищо друго. Светът гори, а тя се бори за създаване на партийна телевизия и за „паницата” на Бузлуджа. Ето такава една дълбинна проблематизация на обществено-политическия живот. Да, толкова може жената.

Този въпрос трябва да се реши – и той не е в г-жа Нинова, а в разбирането на днешния елит на БСП за предстоящото бъдеще. Как БСП се надява да присъства в новата политическа формула на страната? Защото наистина се очертава – макар и смътно – нова формула...

В тази нова формула вероятно ще трябва да участва и ДПС по правилото, че без ДПС нищо не става. Освен това, ДПС твърде дълго формално е в опозиция. А тя е такава конструкция, която е склонна към инфекции и към опасности, ако стои дълго време в опозиция. Доган се оправи с първата голяма опасност – Лютви Местан. Така да се каже, туморът се оказа доброкачествен. Ами, ако порасне друг тумор на същото място?! Тоест ДПС трябва по някакъв начин да участва във властта, макар и с цената на дълбоки вътрешни промени. Вероятно ДПС биха приели да участват, както те обичат да демагогстват – да загърбим тяснопартийните си амбиции в името на високите национални цели. Доган е опитен демагог. В тази бъдеща формула могат да участват и други. Например от няколко дни вече съм убеден, че Марешки ще участва, той даде интересна заявка. Отдавна говоря за необходимостта България да напусне НАТО, но аз съм никой, а той е политически функционер. Не липсва в това развитие и предизвикателство към ГЕРБ – партията-държава, без тях също не би могло да се произвежда управленска формула.

Има ли политик, който би могъл да застане начело на подобна инициатива?

Политически промени от този тип изискват не лидер, а институционален гарант, особено ако се полагат усилия за промени в полето на закона, както се надявам. Но истинските, големите проблеми предстоят – те чакат на хоризонта, обещавайки трудни времена.

В трудни моменти България е раждала интересни хора. Аз не подценявам дълбинния политически инстинкт на народа си. Понякога той се оправя по необичаен път. Българската политическа мистерия не е свършила. Нещо ще се случи, и то без ролята на резидентурите – руски, американски, турски… Такова е бъдещето и ние нямаме друг изход от дупката, в която се напъхахме. И това ще стане видно след три-четири години, когато ще се окаже, че кохезионните фондове, от които живеем, всъщност са пресъхнали, или пренасочени.

Тогава половината от политическия елит на България, който е изключително развратен от европейските пари, ще избяга в чужбина, където са натрупани тези пари. Другата половина ще трябва да живее тук в нови икономически условия и ще трябва да може да упражнява насилие. Ще им трябва полиция, която да може да убива, да чупи глави и да разгонва женски бунтове. Пожелавам на Борисов дотогава вече да не е начело на България, за да не влезе в историята като Алберто Фухимори, който освен всичко останало, се оплескал с кръв. На Борисов не му прилича това, той изразява други дълбинни исторически импулси на обществото. Но през 2022 г., когато ще трябва да живеем с двойно по-малко европейски пари, България вече трябва да е осъзнала стратегическата триада: „ново място на България в ЕС, нови отношения с Русия и напускане на НАТО”.

Наскоро излезе новина, че британски самолети ще патрулират над Черноморския регион, като част от мисиите на НАТО. Очевидно Северноатлантическият алианс търси директно нагнетяване на напрежението с Русия. Смятате ли, че българският политически елит е наясно, че ние тук в региона всъщност сме въвлечени в една операция за изостряне на отношенията с Русия?

Това е зловеща новина. Сами по себе си няколко британски самолета над Черно море не значат абсолютно нищо. Това обаче е белег, че военното ръководство на НАТО осъзнава необходимостта и се готви да влезе в директен въоръжен конфликт с Русия. Вече е изградена втора военноморска флотилия, където участват и български кораби, или по точно – един кораб, защото толкова имаме.

Не за първи път сме въвлечени в такава конфронтация. В средата на миналия век България вече е ангажирана с един военно-политически блок, който междувременно е започнал да воюва със Съветския съюз. Когато те са се ангажирали с Хитлерова Германия, не са предвиждали на всяка цена война срещу Съветския съюз. В един момент тогавашното българско държавно ръководство се е видяло пред изключително зловещ и смъртно опасен проблем. Дотогава българите сме били лоялни съюзници. Но е имало ужасна дилема, дали да нарушим договорните си отношения и ангажименти с оста Рим-Берлин-Токио или да воюваме срещу Съветския съюз. Това са две еднакво лоши възможности. Представителите на една част от тогавашния български политически елит, от чието име говори ген. Луков, са държали на всяка цена България да се ангажира на Източния фронт. Но истинският отговорник на процеса не е бил ген. Луков, а цар Борис III, за когото не бива да казвам нито една добра дума, защото баща ми е съден два пъти „в името на Царя”. Но като историк и офицер признавам драмата, през която Царят е минал. Опитал се е до последния момент да му се размине. Но не му се е разминало и е платил по най-скъпата тарифа – загинал е при обстоятелства, които и досега са неясни.

А на България й се е разминало великото зло. Когато в края на войната започва преброяването на пленниците на съветска територия, се е оказало, че цяла Европа е воювала срещу Съветския съюз. Освен германски и италиански пленници, е имало унгарци, датчани, французи, скандинавски батальони и дори еврейски рота. Но нито един български пленник не е намерен на съветска територия. Сталин е бил изключително впечатлен от това нещо и то до голяма степен обяснява защо не ни се е случило най-лошото. Разбира се, ако питате Иво Инджев, най-лошото се е случило. Но той-просто не знае какво означава това. Най-лошото щеше да бъде, ако България се беше разделила на още три части. Имало е и такъв проект. Като заслуга на българското държавно ръководство виждам, че в България не е имало съветски войски. А можеше и да има.

Казвам това, за да напомня, че ние вече сме решавали въпроса: ще воюваме ли срещу Русия, или не. Днес в България има много сили, които гонят точно това – шаламановски кръгове, специалисти по евроатлантизъм и апологети на цивилизационния избор, който не може да не свърши с въоръжени сили на руския фронт. Само че сега фронтове просто няма да има. Не дай си, Боже, но нещата биха се развили по бърз и ужасен начин. Защото една бъдеща война почти няма да напомня на Втората световна война.

Във военноморската армада, която ще охранява Черно море от Русия, участва българска въоръжена сила, което ни ангажира директно. Българите няма да успеят да си загубят пушките или да си потопят кораба, както би действал Швейк, а ще трябва някак да воюват. А това ще наклони везните на съдбата по решителен начин. Надявам се Бойко Борисов да мисли за това. Но той е славен не с високите си културни достижения, а с кучешкия си инстинкт за това кога ще го бият. Надявам се, че и този път инстинктът му ще е на място. А ако работата стигне до там, ще бият не само него, а народа. Него бих го прежалил, но народа си – не.

Засега българският политически елит има заслуга, че в резултат на тежки вътрешни търкания успя да се опази от откровени, явни антируски ангажименти. Мисля, че и Борисов има заслуга за това. Но идва времето, когато в навечерието на откровен въоръжен конфликт Борисов вече няма да може да хитрува. И това е много голям проблем, нерешим в духа на българската Андрешковска класика.

а-спекто


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели