/Поглед.инфо/ Това е характерното в момента. Тема, върху която бих написал не една, не две, а десетки страници... Ползата, знам ще е никаква. По-добре да ви припомня отново едно мое писмо, писано и публикувано пак през юли, но през далечната (хронологически), но не толкова и като усещане за обреченост 2010 година...

ПИСМО ДО ... (Той си знае...)

Здравей ...,
Пиша ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина ти желая здраве и дълъг живот! За да има на кого да пиша...
Но да си направя ТРУД`а да си дойда на ДУМА`та.

Да знаеш какво ми се случи... Направо, щях да перкулясам.
Ама нека, първо ти разкажа.
Бях на гости в едно приятелско семейство. Към десет часа вечерта, майката предупреди сина си, който беше в предучилищна възраст, но от две години беше на ти с компютъра, знаеше да чете и пише, при това не само на български, ами малко и на английски. Абе ГМО-дете ти казвам. Хлапето, постави условие:
– Лягам си, ама искам приказка!
Тогава бащата се намеси:
- Стига глезотии! Всички приказки сме ти разказали, всички книжки с приказки си изчел! Върви лягай! Голям си вече!
Хлапето с разширени от възмущение очи отвърна:
– Знам вашите, с мама, приказки. Изчел съм си моите си книжки. Искам приказка от чичо Сава!
Ха така. Самонатаптах се, както се казва на един от диалектите. Що ми трябваше да разказвам разни истории, когато гостувах на семейството... Спогледахме се с бащата и майката, вдигнах помирително ръка, преди бащата да пресече желанието на детето с по-остра тирада.
-Добре, мойто момче, върви, измий си зъбките, облечи си пижамката, и
като се върне мама и каже, че си легнал, идвам да ти разкажа приказка.
Майката ме погледна благодарно и поведе хлапето да си ляга. Бащата ме погледна учудено и каза:
– А бе, приятел, ти знаеш ли каква беля си взе на главата. Това хлапе няма мирване. След всяка приказка ще те моли само за още една... И така, може да откараш до сутринта.
Вдигнах рамене, сам си бях взел белята на главата, сам трябваше да се оправям.
След десетина минути бях в поза на разказвач на приказки, седнал на една неудобна табуретка до детското креватче, под приглушената светлина на нощната лампа. Започнах:
– Имало едно време...
– Чичо Сава, така започват старите приказки, кажи нещо по-съвременно.
– Добре. В днешно време...
– Чичо Сава, в днешно време какво става, научавам от интернет. Дай нещо по-интересно.
Това хлапе, наистина не беше за подценяване.
– В бъдеще време...
– Чичо Сава, и в бъдеще време ще ни управлява Бойко Борисов, ще се правят, че се карат с президента, ще си прави каквото иска, мама ще му ръкопляска, тати ще и вика, че е тъпа гъска, тя ще му отговаря, че е безработен некадърник и за това се дразни от Бойко, баба и дядо ще се кръстят и ще викат:”Боже, какво ни дойде до главата”, изобщо бъдещето е ясно. Искам приказка. Измисли нещо интересно.
Нямаше как. Такова хлапе наистина заслужава да си напъна мозъка и да му измисля приказка.
– По неочаквано за василевса време, в едно царство, голямо, на четири морета господарство, се явил един голям юнак, следван от много други юнаци, слязъл от белия си кон, забил меча си в земята и казал:”Тук ще бъде мойто царство, под мое господарство, да му мисли и да се посвие василевса”...
– Чичо Сава, ама това е бил Хан Аспарух. Ако мислиш цяла нощ тази приказка да ми разказваш, пак ще стигнеш до Бойко Борисов...
– Добре, предавам се! Кажи каква приказка искаш и ще ти я разкажа.
– Никаква не искам. Исках да останем насаме, за да те попитам нещо, ама искам да ми отговориш честно!
– Добре, хлапе, питай, стига и аз да знам истината, обещавам да ти отговоря честно.
– Чичо Сава, като порасна, мога ли да стана началник на България?
– В какъв смисъл началник? Президент? Министър-председател? Председател на народното събрание? Главен прокурор? Председател на някое от върховните съдилища? Извинявай, ама няма такава длъжност – началник на България.
– А трябва да има. Един, който да отговаря за всичко. И ако е некадърен да го убият с камъни...
– Чакай, чакай, това сам ли го измисли, или го чу от някой.
– От никого не съм го чул. Мечтая си го.
– Е, щом от никого не си го чул, а си го мечтаеш, ще ти отговоря. Можеш да станеш началник на България, ама щом, ако си некадърен ще те убият с камъни, значи или трябва много да си кадърен, или просто да не ставаш такъв голям началник...
– И аз така си мисля. Хайде, лека нощ, че ми се доспа, а утре имам урок по английски...
Станах, наведох се, целунах детето по умната главичка и излязох от стаята на пръсти.
В хола ме чакаха родителите. Майката ме гледаше с надежда, дано съм го приспал, а бащата подигравателно:”Разказа ли ти играта а?”
Седнах до масата, взех си чашата с червено вино и пред изумения поглед на домакините я излях на новия им килим.
За Бог да прости на загиналите за България! Вечна да им е паметта!
Дано! Не са загинали напразно!
След това станах и си тръгнах. Нямаше с кого повече да говоря в този дом. Единственият човек, който можеше да ме разбере, вече спеше. И събираше сили да е кадърен, когато порасне.

С доброжелание!
Сава Севън

19.07 2010г.

Какво бих добавил днес, през юли 2014г.?
Ами, това:

http://www.youtube.com/watch?v=H1IQFWnsI_k