/Поглед.инфо/ Интервю на Валерия Велева с Георги Божинов - дългогодишен член на ръководството на  БСП  и една от водещите опозиционни фигури.

Някои мислят, че като им е дадена партията да я консумират, могат и да я ликвидират

Ние трябва на този пленум да мислим как ще минимизираме последствията от дейността на ръководството дотук и трябва да мислим за партията след президентските избори. За кого може да е добре, когато Мая Манолова се отказва с такива аргументи?

- Обръщам се към вас, г-н Божинов, като „коронован“ водач на опозицията в БСП. Какво ще е поведението ви на пленума в сряда, след всичко, което се изговори във връзка с кандидатурите ви за президент?

- Нека да уточним понятията – „опозиция“ в политиката означава да имаш позиция срещу друга политическа позиция. И първото задължително условие за това е да има политика, на която да предложиш алтернатива. В случая аз не съм заслужил толкова високо звание, защото няма такава политика в лицето на новото ръководство. Някои хора, които се занимават с бизнес и с търговия, са щастливи, когато направят добра сделка. Когато тези хора попаднат в политиката и направят добра сделка - било то за президент, за концесия или за хотел, също са щастливи. И аз ги разбирам. Но не разбирам защо искат и аз да бъда щастлив. И като не съм щастлив, те казват, че съм им опозиция. Истината е, че аз не виждам сериозна и последователната политика, не виждам действия, които да отговарят на високите заявени намерения от нашето ръководство.

- В какво се изразява вашето несъгласие с политиката на новото ръководство на партията?

- Несъгласие с това, което правят - то е недопустимо и нетърпимо! Много хора ми се обаждат и ми казват: „Вие, членовете на Националния съвет като мълчите и не правите нищо, ставате съучастници. Затова трябва да действате“. Затова аз направих изявлението, че трябва да се свика извънредно заседание на Националния съвет.

- Е, то вече е свикано - насрочено е за сряда от 13.00 часа. Питам каква ще е позицията ви?

- На това заседание трябва да обсъдим два въпроса. Първо, да анализираме действията на ръководство на партията и след това да говорим за кандидатите, за да не обидим някой човек като смесваме неприемливи действия с иначе добри кандидатури и стойностни хора.

- В какъв смисъл да обсъдите действията на ръководството?

- Трябва да видим какъв мандат са имали, какво са правили, какви резултати са получили и защо стигнахме дотук. Иначе за номинираните кандидати аз не казвам нищо – това са 60-70 човека, издигнати от партията, преценени от партията, хора с качества, които могат да бъдат и президенти, и министри, и т.н.

- Извинете, г-н Божинов, но 60-80 души номинирани в БСП за кандидат-президенти, означава липса на критерии за човека, когото искате да видите на този пост и който може да уплътни функциите на държавен глава. С цялото ми уважение към издигнатите имена и техните качества, това звучи несериозно.

- Аз съм бил шеф на щаба до момента на издигането на Георги Първанов, бил съм зам.-председател по вътрешно-партийните въпроси и в същото време зам.-председател по коалиционната политика. Тогава пленумът ни даде мандат, ясно дефиниран и ние се движехме по този мандат да търсим максимално широко коалиционно включване на партията за тези президентски избори. Дори си спомням, че след дефинирането на мандата ни Стефан Стоилов, когото помните какъв прагматик-икономист беше, каза: „И непременно търсете възможност да бъдем и с НДСВ, за да не получим голям удар на тези избори“. Когато изчерпахме всички възможности, а това стана на последната ни среща с ДПС, ден и половина преди регистрацията, ние докладвахме на пленума резултатите от преговорите, предложихме отношение към 60-те кандидатури, които бяха дадени от стуктурите, номинирахме председателя с ясни мотиви и тръгнахме към спечелване на изборите. Сега хората от ръководството не искаха ясен мандат.

- Защо мислите така?

- Защото те си бяха намислили какъв резултат искат да получат от допитването, в което аз не участвах, предрешиха нещата така, както ги бяха замислили, омотаха се в собствената си несъстоятелност и доведоха партията до това състояние да се отказват стойностни хора. Не приемам това поведение!

- Според вашите лични критерии, кой от номинираните в БСП е най-добре да бъде издигнат за кандидат-президент?

- При това положение за никого не е добре. Ние трябва на този пленум да мислим как ще минимизираме последствията от дейността на ръководството дотук и трябва да мислим за партията след президентските избори. За кого може да е добре, когато Мая Манолова се отказва с такива аргументи? (В писмо до симпатизантите си Мая Манолова се отказва от надпреварата с мотива, че „ правилата не са честни, а са подменени от тайни договорки и "лични номинации".Създаде се усещане, че съревнованието не е по идеи, а по интриги. Аз не участвам в задкулисни сделки, не желая да съм "лична" номинация на когото и да е“ - б.р). Кой ще се чувства добре след тези думи? Аз не познавам ген. Радев, смятам, че това е един стойностен човек и аз не знам как той ще се изправи при това положение в сряда пред пленума да изложи своите качества и да се впише в нашите реалности? И ми е мъчно за този безспорно качествен човек. Много неприятна е ситуацията!

- Излиза, че в някаква степен Манолова с това писмо е минирала появата на тен. Радев пред пленума!

- Не.не,не! Не е Мая, а тези, които доведоха Мая до това положение. Защото аз съм присъствал на областен съвет, на който ръководството подведе хората за имена, които биха били приемливи. И Мая беше сред тези имена. И хората започнаха да я номинират. А след това Мая не им хареса. Страшно съм неудовлетворен! И не очаквах, че толкова бързо ще стигнат дотук моите другари по партия. Казвам го това с голяма болка.

- Казвате това с критичен тон, защото бяхте по-близо до екипа на Михаил Миков и бившото ръководство на БСП?

- О, Боже! Аз съм бил в екипа на Александър Лилов като член на Председателството; бил съм, когато Жан Виденов падна от власт и ние с Георги Първанов изправихме партията и свиквахме заседания на Бюрото извън София след онзи драматичен конгрес по Коледа. Знаете ли къде заседавахме след като подпалиха парламента (10 януари 1997 - б.р.) ? Пред входа на резиденция Бояна. Отидохме с две лади и там направихме първото заседание. Бил съм зам.-председател на Георги Първанов, бил съм 10 години със Сергей Станишев, бил съм с Мишо, и сега съм. Не ме слагайте в тази дребна категория: „Ти си човек на еди кого си!“ Аз съм получил много от тази партия, дал съм много на тази партия и ме боли като гледам докъде я доведоха моите другари. Една твоя колежка написа, че сме станали за смях. Права е! Обидно ми е!

- Излезе информация, че опозицията в БСП ще контрира ръководството на пленума, заставайки зад кандидатурата на Румен Гечев. Одобрявате ли това?

- Ама, за каква контра става дума! 70 организации са издигнали Румен Гечев, това е един стойностен човек, който не крие разочарованието си от това, което става.

- Да, Румен Гечев е силен икономист, ярък парламентарист и уважаван преподавател. А дали става за президент? Колко избираем е той?

- Има много постановки, които не работят, защото са шаблонни. Такава е постановката „да бъде избираем“. Да, важно е да бъде избираем, може дори да е избран и пак да е вреден за страната даден човек, който е станал президент. Няма да даваме примери. Затова нашата позиция трябва да тръгне от там – кой е нужният човек и ако партията го има в своите редици, трябва да го предложи на обществото.

- А ако не го изберат?

- Тогава казваш на обществото: „Вие не можете да добрувате, ако не вземате добри решения за себе си!“ За да се получи демокрацията и да има добро управление, избирателят трябва да го пожелае. И трябва да е годен да взима добри решения, за да добрува.

- Румен Гечев добро решение ли е, питам?

- Не ме вкарвайте в тази схема, защото ще ме питате и за Янаки Стоилов!

- Да, ще ви питам, защо Лявото крило не настоява за Янаки Стоилов?

- Няма да спомена нито едно име. Искам да кажа, че поведението на ръководството минимизира шансовете на моята партия да предложи на обществото стойностни хора, с които разполага. Ето, това е проблемът! Какво означава да кажеш гръмко, че Първанов и Калфин не стават?

- Какво означава?

- Смятам, че това е договорка, за да кажеш после, когато те се оттеглят: „Ето го пътят към обединението!“ Това е дребен сценарий! Аз съм бил ръководител на такова ниво и никога не съм имал такъв маниер на политическо поведение. Да правя театър със съдбите на хората. Политиката изглежда поле на свободните и неангажирани действия, неподвластни на физическите закони, но това е само привидно. Защото има други обществени закони, според които или те захвърлят на бунището, или те извеждат на върха да служиш на народа си. Политиката е много жестока дейност! И вие го знаете великолепно, защото сте се докосвала през тези години и до двата типа хора и сте ги описала много добре. Страдам за всичко това.

- Не се ли притеснявате да изнасяте сега всичко това на показ? Стефан Данаилов преди седмица разказа също откровено в интервю за Епицентър това, което се случва в БСП, и му скочиха, че е изнесъл „тайните“ на партията пред обществото!

- Ох, той го изговори ... но той е член на Бюрото и не трябваше това да става достояние на обществото. Той трябваше да повлияе с присъствието си това да не се случи.

- И вие говорите с болка, утре какво обяснение ще дадете?

- Аз не съм обвинил персонално никого. Аз не съм предрешил ходове. Аз не съм направил грешни стъпки, за да доведа дотук партията. Но когато някои хора са довели партията до това състояние, някой трябва да каже :“Стига!“, защото след това идва ликвидация. Някои мислят, че като им е дадена партията да я консумират, могат и да я ликвидират!

- Това са много тежки думи, г-н Божинов!

- Много тежки са, знам. За първи път виждам такава опасност пред моята партия. За първи път!

- Ще кажете ли всичко това пред пленума в сряда?

- Като ги казвам пред вас, ако се доредя, ще ги кажа и на пленума. Много грешно е някой да смята, че хората са глупави и можеш да им пробутваш разни схеми. Един ръководител трябва да може да чува онези, които му показват грешките. Тези, които винаги се съгласяват, не ги брой въобще, те за нищо не стават. Ще кажете пак, че това са тежки думи. Това, което казва Мая Манолова в писмото си, го казва с пестеливи думи.

- Какви пестеливи думи са нейните: Аз не участвам в братоубийствени войни! Те са пагубни за своите инициатори“?

- И аз не участвам в братоубийствени войни, но не искам и да се водят, затова имам този изказ сега. Пред никого не съм говорил така, както пред вас сега. А Мая казва, че тези, които са направили правилата, те не важат за тях. Какво значи това? Много хора помогнаха на това ръководство да се укрепи на тази позиция. И то трябва да е отговорно пред тях. Това е честното отношение. Другото е, да вземеш властта и да викаш: „Тя е до колене“. Е , не е! Виждате какво става в света. Човекът, който ще застане пред нацията, трябва да е философ, да умее да балансира, да бъде политик, да бъде държавник, да бъде комплексна личност, която да изрази национална позиция в тази сложна среда. Тази личност трябва да те грабне, за да може безкористно да го подкрепиш и да си сигурен, че му даваш властта за доброто. Избирателят е в правото си да гласува „за“, защото познава даден човек, защото го е чул, защото е красив, защото му харесва. Но човек като мен може да гласува само, когато толкова добре познава човека, че може да прогнозира неговото поведение, когато е получил властта. Това е отговорността. С мъжкото си поведение ген. Радев вече загатва подкрепата в много широки слоеве на обществото. Въпросът е обаче има ли той широкия фундамент от психически и волеви качества (тези той безспорно има), основата на политически и философски ансамбъл от качества, с които да защити и реализира доктрината, нужна на България. Дори да го посочим този човек, дори да го подкрепим - след всичко това, което излезе, шансовете му са намалени. И това са моите притеснения. Никога не съм се чувствал така. Помня, когато запалиха Партийния дом, помня отношението към нас като партия, но така като днес не съм се чувствал никога. Защото това си го правим ние. Тогава ни го правеше опонентът. И ние се консолидирахме, за да се изправим. И се изправяхме. Сега ме е страх, че няма да можем да се изправим. На този народ трябва да кажем: Ние имаме човек, от който се нуждаете, гласувайте за него! За да го има българското!

Епицентър