/Поглед.инфо/ Интервю на Валерия Велева с Георги Първанов

Депутатите от АБВ се оставиха да бъдат излъгани

- Заявихте, г-н Първанов, че сте готов да подадете оставка като лидер на АБВ, но го казахте с много болка. Кога взехте това решение?

- Вчера следобед (сряда-б.р).

- А не знаехте ли, че депутатите от АБВ, влизайки в залата, вече са решили да гласуват ратификацията на дълга въпреки решението на партията ви и вашата категорична позиция против одобряването на тези 16 милиарда лева?

- Знаех, че има оферта към депутатите, която е направена от финансовия министър Горанов - всъщност може би е провокирана и от Цветан Цветанов - да се редуцира ползването на дълга до 2 милиарда лева. Но аз не приемам това за сериозно.

- Защо?

- Защото първият въпрос е защо точно такава сума? Ние от АБВ твърдим, че става въпрос за надписани отгоре 3 млрд. лв. И второ, наистина щеше да има стойност тази „оферта“, ако беше изтеглен проектът за ратификационно споразумение, беше преработен, предоговорен и гласуван наново. Това е солидното, парламентарното решение. Другото са приказки.

- От думите ви излиза, че депутатите от АБВ са били излъгани, едва ли не изиграни от Владислав Горанов?

- Те нямат това усещане, те вярват. Все пак 90% от тях са нови хора в политиката. Те смятат, че след като министърът го е казал това (за намаляването на дълга с 2 млрд. лева) от трибуната, значи трябва да му вярват. А пък аз съм свикнал да не вярвам на приказки.

- А вицепремиерът Ивайло Калфин, когато отишъл сутринта при премиера Борисов, за да му съобщи, че е готов с оставката си, ако АБВ гласува „против“, не ви ли информира преди това за намерението си?

- Да, ние говорихме за това. Преди всички съм говорил и с Ивайло Калфин. Решението му за неговата оставка има друг характер. Тя бе изтълкувана като опит за натиск върху нас, но това действие по-скоро е морална позиция - ние като партия не подкрепяме дълга, значи той няма място в правителството. Това е логично.

- Аз наистина много се впечатлих, че депутатите от АБВ гласуваха в подкрепа на дълга, защото само ден преди това вие се хванахте на бас в тв ефира с Димитър Цонев, че АБВ на никаква цена няма да промени позицията си.

- Ами повярвали са на празни думи.

- Наистина ли сте готов да хвърлите оставка? Или просто искате да ги стреснете и да им покажете „кой кара влака“?

- Аз ще поставя въпроса пред съответния партиен орган. Най-малкото да ги поразтърся малко, да си поговорим за това как правим политика.

- Чувствате ли се обиден?

- От групата ли? Не толкова. Аз съм обиден от това, което става в държавата. Защото нашата група е една от най-потърпевшите, една от жертвите на това гласуване.

- Доста сериозно обвинение!

- Тези групи, които подкрепиха изненадващо решението за дълга, защото не сме само ние (а и ДПС, и БДЦ - б.р.), на тях им трябваше алиби. Те искаха някой да ги излъже публично, за да имат очи да се покажат пред избирателите. И се хванаха на първото, което им беше казано. Аз това не мога да го приема.

- А вие кога разбрахте, че са се „хванали на въдицата“ на Влади Горанов?

- След като чух декларацията на проф. Борисов от трибуната на парламента, вече бях подготвен. И все пак изненада имаше, да, неприятна изненада!

- А защо не им звъннахте по телефона да ги питате: „Какво правите, колеги, нали сме решили друго?“

- Моят начин на ръководство е да убеждавам, не да налагам решения. Ние имаме политическо решение. Оттам нататък аз не мога да звъня непрекъснато и да контролирам всяко гласуване. Освен това не мога да знам какво е гласуването в момента в залата. Динамиката на парламентарния процес налага безброй гласувания. Не може да има отворена линия непрекъснато помежду ни. Трябва да си вярваме и да следваме политическата си линия - аз на това залагам, а не на диктата отгоре.

- Това не ви ли навежда на мисълта, че не е добре, когато един партиен лидер не е в парламента, и че ако той не е депутат, може би се създава втори център на властта в една партия?

- Комуникацията не е добра, така е, виждам го, но причината не е в отсъствието на партийния лидер от парламента. Нещо скърца при нас.

- Чувствате ли се бламиран?

- Това са много силни думи, не искам да ги използвам.

- А не се ли чувствате като родител, чието дете се е оказало твърде непослушно и е излязло извън вашия контрол, макар то да е все още твърде малко?

- Не! Даже не става дума за непослушност. Аз съм склонен да си го обясня, че те наивно са повярвали, че подобни „отстъпки“ би трябвало да ни удовлетворят. Толкова бяха увлечени в това си усещане, че са надвили Горанов. Даже се чувстваха в началото като морални победители от тази битка. Е, аз ще ги приземя!

- Много важна сега ще бъде реакцията на Ивайло Калфин. Защото вашата оставка го поставя пред ново изпитание, това може да доведе до разцепление на АБВ.

- Не, не. Вчера (сряда - б.р.) цял следобед бяхме заедно с останалите депутати от групата.

- А вие казахте ли им за вашето намерение да подадете оставка?

- Разбира се. Не е в моя стил да изтичам първо в медията и съпартийците ми да научат оттам за моето мнение.

- Те убеждаваха ли ви да не правите това?

- Атмосферата в групата, в ръководството на партията беше свръхемо-
ционална, но позитивно емоционална. Има приятелско отношение помежду ни, което ме прави оптимист. Така че не бих могъл да говоря за никакви разцепления и противопоставяне. Мисля, че това по-скоро ще оздрави АБВ. Имахме нужда от това. Защото най-лесното беше да си заровим главата в пясъка и да обясняваме, че това е наистина победа и е много важно за държавата това, което сме направили. По-скоро трябва да разберем, че бяхме, уви, излъгани.

- Как ще го обясните на избирателите си?

- Такава позиция ще обясним по-лесно, отколкото ако бяхме тръгнали да ги убеждаваме, че сме прави, подкрепяйки дълга.

- А ако партията не приеме оставката ви? Генерал Михо Михов вече заяви това.

- За това ще говорим, когато му дойде времето.

- Какво е усещането ви за политиката у нас от всичко, което се случи по време на това драматично гласуване, каквото скоро не е имало в българския парламент?

- Аз неслучайно направих това сравнение с времето на Виденов. Това гласуване е един триумф за Цветанов.

- За Цветанов? Защо?

- Изненадвам ви, нали? Свършил е много работа човекът, успял е да убеди много хора, да преобърне много групи, за да постигне ГЕРБ своето. За разлика от финансовия министър Горанов, който до последния момент не ми звучеше убедително.

- Искате да кажете, че Цветан Цветанов е бил този, който е подготвил групите по решението за дълга?

- Да, да! Цветанов е този, който е обърнал нещата от „гласуване на ръба“ в „триумфална подкрепа“ за ГЕРБ. Защото ГЕРБ през цялото време трепереше дали ще мине гласуването. А на практика те си осигуриха конституционно мнозинство. Това наистина е постижение!

- А мислите ли, че в ДПС също са били излъгани?

- Не, не! Мисля, че те са се договорили с ГЕРБ. Това е тяхното алиби. Това е заучена комбинация при тях.

- Но в крайна сметка не можете да отречете, че Борисов постигна непостижимото. С Цветанов, без Цветанов - 161 гласа (при първото гласуване - б.р.) за управляващите са непостижим досега успех!

- Не го отричам. Борисов си осигури един комфорт, който обаче нищо не значи. Защото може да имаш много пари и пак да се издъниш. Те бяха на път да го сторят. Аз преди ден развих тезата за двата модела на управление. Не можеш да управляваш добре, ако вечно разчиташ на заеми. Трябва нещо да се случи по линия на инвестициите, на икономиката. Трябват реформи. А не виждам да се правят реформи. Не виждам визия за реформи.

- Звучите много тъжно, г-н президент! Нещо се счупи във вас.

- Не е за първи път, но картинката наистина е тъжна! Виждате, че и БСП не можа да извлече политически дивиденти от вземането на такъв невиждан в историята ни дълг.

- Защо БСП не успя в случая? Остана като една креслива опозиция, не можа да намери верния тон?

- Това е въпросът. Учудващо е, че голяма част от БСП започват да говорят за референдум за НАТО. Те забравят, че ние (БСП след краха на Виденов - б.а.) се върнахме в мача след дълбока промяна в няколко аспекта, един от които беше НАТО (Първанов има предвид 44-тия конгрес на БСП на 6-7 май 2000 г., на който той и Стефан Данаилов успяха на убедят червените да гласуват резолюция в подкрепа на НАТО - б.а.). Тоест, ние се върнахме в политиката с честно говорене. А сега в БСП се опитват по примера на „Атака“ и може би от примера, който имахме от 1999 г., да инициират военна кампания по места. Сравнете онзи митинг, на който бяхме заедно с д-р Дертлиев, Виктор Пасков, Бог да ги прости, на пл. „Демокрация“ - 40 000 души бяха тогава (антивоенният митинг в София „За мир на Балканите“ проведен на 20 април 1999 г. - б.а.). Ама граждански митинг. И сравнете сега, по 40 души събират мъчително двете партии, и то по такъв важен за нацията въпрос!

- А как ви се вижда прегръдката на Мая Манолова с Волен Сидеров?

- Не! Прегръдка не бих казал. Просто съвпадение. Но истината е, че „Атака“ прави по-многолюдни и по-заредени митинги от БСП. Време е БСП да си помисли сериозно и в тази посока.

- А да не би в АБВ да са се уплашили от прегръдката на Борисов с Татяна Дончева, да са помислили, че „Движение 21“ може да ги измести?

- На тази прегръдка (Борисов и Дончева) никой не е обърнал внимание при нас.

- Малко ми е странно, че липсата на опит при депутатите ви е причината те да бъдат подведени. Това е доста опасно! Утре и за друго може така да постъпят.

- Липса на опит, липса на комуникация. Сигурно е трябвало да звънна в последния момент и да кажа: „Гласувайте в „червено“, „зелено“...

- Нямало е кой да вдигне флумастера при АБВ.

- Да, но моят стил не е такъв. Жалко!

Преса