/Поглед.инфо/ Хората от страните с либерална демокрация не вярват, че децата им ще живеят по-добре от тях, за разлика от държавите от БРИКС
45 години България живя в общество, в което се говореше за „светлото бъдеще” на комунизма, в които предстои да живеят бъдещите поколения. Вярата в него на определени хора изглеждаше толкова силна, че бяха готови да умрат за него. Смяташе се, че човек в индивидуалния си живот може да претърпи трагедия, но колективното ни бъдеще оптимистично и даже един популярен филм от този период се наричаше „Оптимистична трагедия”.
По време на перестройката и след 1989 г. това „светло бъдеще” умря, заменено от ново такова – либералната демокрация, наричана изобщо „демокрация”. Франсис Фукуяма провъзгласи, че това е оптимистичният „край на историята”. Милиони и у нас повярваха в него и крещяха на огромни митинги: „Демокрация”. На мястото на комунистическата „Оптимистична трагедия” по телевизионните ни екрани се появиха хиляди холивудски либерални „Оптимистични трагедии”, в които независимо от опасности, перипетии, проблеми, накрая се стига до хепи енд, в който някой супер герой възстановява справедливостта и ни вкарва в светлото либерално-демократично и капиталистическо бъдеще.
Мина обаче четвърт век и българинът е по-песимист вероятно от всякога преди в историята.През 2009-а година според Галъп българите имат по-ниски очаквания за живота си в следващите пет години от иракчаните и афганците. Докладът за световното щастие от 2013-а година показва, че от 156 държави, българите са на 144-то място след иракчаните, афганците, конгоанците и хаитяните. Според въпрос на Галъп от юли 2015 г. накъде върви България 60 % смятат, че е към по-лошо.
Оказа се обаче, че не само българинът, но и онези, в чието светло бъдеще смяташе, че ще се влезе с „демокрацията”, не вярват в него. Фукуяма, супер идеологът на това бъдеще призна, че „Китайските лидери вземат по-рационални икономически отношения от американските”, че в САЩ всъщност нямало демокрация, Републиканците обслужват олигархията, а Обама – 1 % най-богати. Да беше само Фукуяма, както и да е. Но се оказа, че така мислят огромната част от гражданите във водещите държави от капиталистическия център. Това виждаме от проучване през 2015 г. на американския „Пю Рисърч Център” в 40 държави, където анкетираните са попитани „Когато днешните деца в нашата страна пораснат, милите ли че те ще бъдат по-добре или по-зле от своите родители”. Най-песимисти са във Франция – 85 %. Песимисти са и мнозинството американци – 69 %. В другите наши образци за светло либерално демократическо бъдеще песимистите също са мнозинство - в Япония - 72 %, във Великобритания – 68 %, в Италия – 66 %, в Австралия и Канада – по 64 %, в Испания – 61 %, в Германия – 58 %.
И в същото време най-малко са песимистите в държавите от БРИКС: Китай – 5 % и Виетнам – 7 %, в Индия – 18 %, в Русия са 19 %, в Южна Африка – 33 %, в Бразилия – 35 %.
Китайците са най-големите оптимисти в света. Затова и Китай лидерът на ККП Си Дзинпин написа книга, озаглавена „Китайската мечта”, преведена и представена през тази година и на български. В нея въплъщава оптимизмана 95 % от китайците.
През 2008 г., когато се кандидатираше като кандидат за първи мандат президент Барак Обама също издаде книга – „Дързостта на надеждата: мисли за възстановяване на американската мечта”. Нямало я вече, но обеща, ако го изберат, да я върне отново. През 2013 г. в реч в щата Илинойс призна, че тя все повече се „превръща в мит”. В реч пред конгреса обяви, че в САЩ „класовите деления нарастват” и че едно дете от бедно семейство има десет пъти по-малко шансове да се издигне в сравнение с дете от богато семейство, вертикалната мобилност в американското общество е колкото тази в Ямайка, т.е. американската мечта е умряла. През 2014 г. най-продаваната книга в класациите на Ню Йорк Таймс стана „Америка на Обама: Ликвидирането на американската мечта” на Динеш ДеСуза. Това съответстваше на масовите нагласи, а те пък на жестоки реалности.
Какви са тези реалности в най-мощната държава, лидер на региона, в който цари глобален песимизъм? Средните доходи на американското семейство са паднали с около 5 хиляди долара от 2007 г. насам. През 1967 г. за „средна класа” се смятат 53 % от американците, сега – 43 %. 43 милиона американци имат невърнати кредити, взети за да се лекуват. Във времето, когато Обама обеща да върне американската мечта броят на живеещите на държавни помощи нарасна от 32 на 46 млн. и 65 % от всички деца в САЩ живеят в семейства, които се нуждаят от такава помощ. 62 % от американците живеят „от заплата до заплата”. В страната има 3.5 млн. бездомници и 18.5 млн. свободни жилища. През 2000 г. 7.2 млн. американци живеят в гета, в 2013 г. те са вече 13.8 млн. – най-голямото зарегистрирано някога количество. Българинът не вярва в политиците, но и в САЩ проучване в 2014 г. показва, че американците смятат 75 % от политиците за корумпирани.
Как стоят нещата в страната лидер на зоната на глобален оптимизъм, където 95 % от вярват в „китайската мечта” на Си Дзин Пин? През 1981 г. 85 % от китайците са в групата на бедните, а според годишната книга на фактите на ЦРУ за 2014 г. те са само 6.1 %. През 2000 г. само 4 % от китайските градски домакинства принадлежат към средната класа, в 2012 г. такива са вече две трети от тях, а през 2022 г. се очаква да станат 75 %.
По подобен начин стоят нещата и във втората по оптимизъм страна след Китай – опустошеният след дългогодишна война от САЩ Виетнам. През 1993 г. делът на бедните там е 58 % от населението, а в момента е под 10 %. А у нас стана обратното – през 80-те години докато строяхме още „светлото бъдеще” на „комунизма” делът на бедните е 2 %, след четвърт век гонитба на „светлото бъдеще” на либералната демокрация той е над 11 пъти по-голям.
Българите с блясък в очите, крясъци„Демокрация” и глуповат оптимизъм влязоха в света на глобалния песимизъм. С основание стои въпросът, ако французите са по-големи песимисти от нас, ако американците мислят, че американската мечта е мъртва, има ли място за „българска мечта” и оцеляване в тази част на света, в която мнозинството смята, че мечтите вече са мъртви?
