Три причини правят малко вероятна единна позиция към Русия и присъединяването на Крим на днешния Консултативен СНС при президента:

  • няма европейска страна, в която да има такова единство между всички парламентарни сили;

  • предстоят европейски избори и всяка партия формира поведението си и според очакванията за подкрепа от съответни групи избиратели;

  • позициите са много поляризирани - от заклеймяващия Русия и искащ санкции Плевнелиев до “Атака”, която не признава правителството в Киев, но признава референдума и се противопоставя на санкции. Единственият възможен пункт, който може да има някакво обединително значение е да има компенсации от евентуални санкции за България.

Разбирателство по този въпрос няма не само у нас, а и в Европа и Америка. Изследване на Пю Рисърч Център показва, че в съотношение две към едно американците са против въвличането на САЩ в конфликт свързан с Украйна. Бизнесът също е против. В Германия ГСДП винаги е била по-русофилски настроена и демонстрацията на твърд тон срещу Русия може да прехвърли нейни избиратели къмЛявата партия. Прагматичната Меркел също си прави своите сметки, имайки предвид силната взаимозависимост на двете икономики. Във Франция Мари льо Пен получи в добавка допълнително хиляди русофилски настроени избиратели, заявявайки че подкрепя референдума в Крим, имайки така надеждата да бъде водеща сила в евроизборите. А Оланд е с рекордно нисък рейтинг, губещ в момента в местните избори и агресивността към Русия допълнително ще го смачка политически.

В България обаче това влияние ще бъде вероятно по-голямо от всякъде другаде в Европа. Ще играе роля не само традиционното разделение между леви и десни партии и избиратели, но и разграничението между русофили и русофоби, което не е било така значимо последните 24 години. Днес в България русофилските настроения са по-силни от когато и да е през последния четвърт век и събитията в Крим ги изкараха на повърхността. И това не е случайно. България притежава четири специфики, които я правят не само цивилизационно най-близка от всички страни в ЕС до Русия, но и най-заинтересована от ставащото между нея и Украйна. Ние сме единствената едновременно славянска и православна страна в ЕС, степента на икономическата ни зависимост е особено силна и сме с най-голямо малцинство в Украйна.

Българите са най-големите русофили в Европа. Това показват данните от международното изследване "Трансатлантически тенденции 2008", проведено в 12 европейски страни и САЩ.На въпрос какви чувства изпитват към дадени страни, като се използва скала, според която 100 означава "много топли", а 0 – "много студени" общият резултат на анкетираните българи е 66.

Година по-късно, през февруари 2009 г. национално представително изследване на “Галъп”, дори след разочарованието от газовата криза, когато има съмнения дали Русия ни отговаря с взаимност, показва че 62 % от българите сарусофили и говорят за положителната роля на Русия за България и за това, че е в интерес на страната да се сближаваме с нея. Русофили са главно по-възрастните, привържениците на БСП, самоопределящите се като леви. Най-силно искащи разграничаването ни от Русия са хората, които се определят като десни и центристи, но дори и сред тях тази нагласа не е преобладаваща.

Две години след това ново международно проучване “Трансатлантически тенденции 2011 г. показва пак, че българите са най-големите русофили в ЕС – огромната цифра от 88 % имат положително отношение към Русия, докато средното за Европа е 50 %. Само 10 % не харесват Русия. Същевременно българите, заедно с румънците, имат най-позитивно отношение и към ЕС – 90 %.

А на проведено допитване на Агенция Фокус с въпрос «Трябва ли България да признае резултатите от референдума в Крим» от общо гласували вчера сутринта 2527 човека положително отговарят 67.43 %, а отрицателно - само 28.77 %. До самото изследване има интервю на Ангел Найденов, който заявява категорично, че не може да се признаят резултатите от референдума и така влиза в очевиден конфликт с онези 67.43 %, които смятат обратното. Сред тях безспорно са и избирателите на БСП, от които той очаква да гласуват за кандидатите на неговата партия на предстоящите избори.

Безспорно в най-сложна ситуация е БСП като основна управляваща партия. За разлика от другите три лидерски партии в парламента, в които лидерът резюмира обща позиция, тя както обикновено се тресе от множество мнения като балансът между тях се променя с развитието на ситуацията в Брюксел.В изказвания и действия на нейни представители в правителството и парламента откриваме поне шест различни сигнала, изразяващи противоречивостта на ситуацията – (а) участие в учения на НАТО близо до руските брегове и на наша територия, възприемано като сигнал срещу Русия; (б) посещението на Вигенин в Киев, тълкувано като признание и подкрепа на съществуващата власт там; (в) твърденията, че отделянето на Крим е нелегитимно; (г) твърденията, че се подкрепя ЕС за санкции срещу Русия; (д) твърденията че България ще бъде посредник, че сме против икономически санкции и ще искаме компенсации; (е) крайното русофилство на нейни депутати и коалиционни партньори, категорично признаващи присъединяването на Крим към Русия. Положението й се усложнява и от това, че при тройната коалиция през март 2008 г. тя призна независимостта на Косово, а сега при сходен прецедент говори за нелигитимността на референдума в Крим.

В същото време изследване на «Маркет Линкс»през 2013 показва, че като десни избиратели се определят 32.8 % от българите, а като леви 26.9 %. Оттук следва, че значителна част от десните избиратели също са русофилски настроени. Позицията на ястреби демонстрирана от лидерите на десните партии у нас също може да им създаде проблеми с тези десни русофили. Бойко Борисов, който има интуиция за това, започна да играе своята двойна игра, подавайки сигнали в различни посоки, за да може да привлече избиратели и от едната, и от другата посока. Хем хвали Вигенин за посещението му в Киев, за да откъсне русофилски избиратели от БСП, хем казва, че е за «Южен поток» и се опитва да прикотка Местан на своя политическа територия.

Разделението не е само вътре в БСП, но и между различни партии. “Атака” и комунистическите партии говорят за лицемерието и двойните стандарти на Запада към случая с Крим, изпускайки всичко, което той правеше през последните 24 години. Печеливш от засилващ се конфликт между Запада и Русия може да се окаже Сидеров, защото Атака единствена от парламентарните партии се превръща в безусловен изразител на русофилството в най-русофилската страна в Европа.

Преди няколко години американският неоконсервативен мислител Робърт Кейгън написа своята книга за “Завръщането на историята”, имайки предвид завръщането на мултиполярната конкуренция от рода на тази, която наблюдаваме преди Първата световна война. България по-ясно от всякога преживя “завръщането на историята” в много отношения. Унищожихме си индустрията и както преди 130 години след Освобождението основен ресурс за износ станаха мускалите с розово масло, които Плевнелиев отиде да предлага в Пекин. Населението ни намалява постепенно до цифри от времето след Освобождението. Вкарали са ни в световна капиталистическа депресия, каквато има и между 1873 и 1896 г. Разделени сме в яростна битка между русофили и русофоби, както след Освобождението. Тогава върви упадък на Англия като хегемонна сила, която налага със сила своите интерес на световната сцена и тя все по-малко е способна да прави това. Сега такъв процес протича със САЩ.

Светът се променя. Българските партии май ще трябва да излязат от 24 годишната политика на либерален универсализъм, на “истинските” “цивилизационни ценности” на новия “голям брат”, който е прав във всичко и ние с блясъка в очите на Соломон Паси се присъединяваме към неговите “коалиции на желаещите”, пригласяме му послушно в признаването на Косово и какво ли още не, за да почнат да се съобразяват с настъпването на нова епоха на мултиполярност, завръщането на международните пропагандни и идеологически различия, излизането на преден план в отношенията между държавите на баланса на силите и интересите. Няма съмнение - разделението русофоби-русофили ще засилва своята роля в българския политически живот и преформатирането на политическото пространство.

Труд