/Поглед.инфо/ Концентрационните лагери са явление, създадено и използвано най-напред активно от държави като Великобритания, САЩ, Франция, Испания, които първи успяват да използват нарастващите технологични възможности на човека и възхода на инструменталната рационалност за осъществяване на широкомащабно насилие. След това можем да го срещнем и в други страни, но тези, които са го създали и използвали активно през голямата част от своята история са държавите, давани днес за пример на «демокрация» и «свобода»,. Днес лицемерно обаче те се правят, че това не е съществувало.

От началото на ХХ век става обичайна практика за много държави да задържат граждани, чиято лоялност към държавата се разглежда като ненадеждна или подозрителна в условията на война или национални кризисни обстоятелства и мобилизация срещу някаква опасност. Най-развитите страни от капиталистическия център като Великобритания, САЩ, Германия, Франция стават инициатори за създаване на центрове за концентриране и задържане на граждани, като съответните места са наричани с различни имена – център за задържане, трудов лагер, наказателна колония, концентрационен лагер, център за преселване, лагер на смъртта и пр. В зависимост от обстоятелствата в съответните страни третирането на задържаните в тези лагери е по-меко или по-строго, с по-малко или с повече наказания.

Терминът и понятието  “концентрационен лагер” и неговите съвременни форми са изобретение на “най-старата демокрация” в света – Англия. То се  появява по време на Англо-бурската война през 1899-1902 г, когато противопоставяйки се на борбата за независимост на бурите, англичаните затварят масово деца и жени в такива лагери. Това е времето на така нар. Втора война за независимост, когато Англия се опитва да сложи ръка на минералните богатства на Южноафриканската република, използвайки фалшивия претекст, че трябва да защитава правата на чужденците, нахлули в южноафриканските златни полета. Тъй като англичаните не успяват да спечелят битките срещу местните африканери или бури, решават да започнат тотална война срещу техните жени и деца, за да ги накарат да се предадат. Повечето от домовете и стопанствата на бурите са ограбени и изгорени, домашните животни в тях са избити. Стремежът е да се унищожат всякакви възможности те да получат храна и подкрепа, всички цивилни да бъдат откъснати от партизанските отряди, водещи война срещу англичаните. Очаква се също, че борещите се за независимост бури ще бъдат деморализирани от това, че домовете и стопанствата им са унищожени, а близките им затворени в лагери. Създадени са общо 31 концентрационни лагера. Проучванията показват, че през юли 1901 г. в концентрационни лагери са затворени 43 940 бели и 24 457 черни деца, жени, мъже в Южна Африка като условията в тях са такива, че високата смъртност от недохранване, болести, лоша хигиена превръща задържането на тези хора  там в истинска катастрофа. В края на годината техният брой вече е 154 000. В крайна сметка в концентрационните лагери загиват около 27 000 души, от които 24 000 деца и жени, като 81 % от загиналите в лагерите са деца. Сравнен пропорционално с убитите евреи по време на Втората световна война, броят на убитите жени и деца по време на Втората война за независимост на бурите е по-голям. След Втората световна война обаче Германия е принудена да изплати компенсации за всички избити британски евреи, но Англия никога не изплаща такива компенсации на бурите (1).

По време на Първата световна война Великобритания използва концентрационните лагери, за да контролира тези, които не би могла или не може да изправи пред съда – хора, които нямат друго прегрешение освен това, че принадлежат към неправилната националност или етническа група. Между тях са германци и австрийци, живеещи във Великобритания, а така също и ирландски граждани, заподозряни за нелоятност към короната. На 4 декември 1914 г. например „Манчестер Гардиън“ излиза със заглавие „Безпорядък в концентрационния лагер в Ланкастър“,  в която се описва как войници с щикове възстановяват реда сред германските граждани, задържани в лагера. Осемнадесет месеца по-късно британските власти създават концентрационен лагер в далечните части на Уелс, в който затварят хиляди ирландски политически затворници. Този концентрационен лагер, изграден край изоставена фабрика служи като модел за лагерите, появяващи се в нацистка Германия през 1930-те години – ограда от бодлива тел обгражда стари сгради като допълнително са изградени дървени къщи, за да увеличат капацитета на лагера. Първият концентрационен лагер в нацистка Германия, създаден на 22 март 1933 г. в Дахау, е изграден по абсолютно същия модел, взет от англичаните. Същият тип лагери изгражда маршал Пилсудски в Полша.

Концентрационни лагери се изграждат във Великобритания и през 1940-те години, където са затворени не само германски войници, но и на Полша е дадено право да създава концентрационни лагери на британските острови. През юни 1940 г. министър-председателят Уинстън Чърчил решава да арестува всеки германец и австриец в страната и да го праща в концентрационни лагери, независимо от това че много от тях са евреи. Тъй като в Германия вече се говори за „концентрационни лагери“ започват да наричат местата, в които те са затваряни с различна дума – „лагери за интерниране“, но същността им е същата – в тях се държат хора без съд и присъда, само защото са с определена националност, етничност, политически възгледи, религия.

През 2006 г. с 60 години закъснение вестник „Гардиън“ съобщи, че са се появили снимки на жертви от тайни лагери за измъчване на противници след Втората световна война. Хората там са били подложени на тежки мъчения – глад, лишаване от сън, побой, измързване. Редица от тях са умрели от глад. Не става дума за нацисти, а за хора, които са заподозрени като комунисти и арестувани през 1946 г., защото се е смятало че подкрепят Съветския съюз, с който 18 месеца преди това Великобритания е била съзюзник. След разкритията има призиви към британските власти да се извинят за станалото и да платят компенсации на оцелелите. Шерман Карол, представител на фондация, която се грижи за жертвите на мъченията, заявява „Твърденията, че Великобритания не е използвала мъчения по време и след Втората световн война, защото те били „неефективни“,, е митология, успешно пр опагандирана в продължение на десетилетия“. „Фактът, че това е ставало трябва да бъде признат“, казва той (3).

(1) Вж. Spies, S.B. Methods of Barbarism: Roberts and Kitchener and Civilians in the Boer Republics January 1900 – May 1902,  Cape Town: Human & Rousseau, 1977; Pakenham, Thomas. The Boer War, New York: Avon Books, 1979; Fawcett Commission Report, Parliamentary Papers, Cd. 608, Cd. 694, Cd. 893, London, 1902, LXVII

(2) Webb, Simon. The British Camps, In:  https://www.jacobinmag.com/2017/05/uk-concentration-camps-wwii-poland-internment-prisoners,08.05.2017

(3)  Cobain, Ian. Revealed: victims of UK’s cold war torture camp, In: The Guardian, April 3, 2006

Клуб 24 май


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели