/Поглед.инфо/ Преди няколко години на конференция в чужбина се запознах с идеолога на претърпялата неочакван възход Пиратска партия в Германия, който ми обясни, че тя е изцяло в интернет, където всички членове гласуват за всяко решение и за всеки лидер. Дори решенията на представителите им в Берлинската община се вземат след като всички членове на тяхната организация преди това са запознати в мрежата с тях и гласуват съответно за или против.

Този спомен се появи в главата ми тези дни, когато Росен Плевнелиев и Кирил Добрев, макар и в съвсем различни сфери поискаха пряка демокрация. Плевнелиев призова за серия от референдуми по време на местните избори, а Добрев за избор на лидер на БСП от всички членове на партията.

Предложенията и на двамата имат основания. Многопартийната представителна система у нас е в остра криза. Недоверието към партиите е стигнало космически равнища. Така е и в Европа. Анализ на дългосрочната промяна на членството в партиите в 12 страни в Европа установява тенденция на намаляване на членската им маса и същевременно на застаряване – средната възраст на партиите е по-висока от средната възраст на избирателите. Върховият период на членската маса в партиите е средата на ХХ век, когато средно в Западна Европа около 10 % от избирателите са членове на различни партии, а днес в различните страни са едва между 2 и 4 %.

Нарастващото недоверие към политиците и разпадът на твърдите партийни ядра водят до противоположни следствия: на възход на популистки вождистки партии, и обратно - желание на масите да вземат по-активно участие във вземането на решения. Искат референдуми, искат да се чува думата им, искат политиците да носят отговорност пред тях. Басирам се, че ако има референдум за съдене на политиците виновни за катастрофата от последните 25 години българският народ массово ще гласува за нов Народен съд. И с радост ще искат най-жестоки наказания за подписалите ликвидация на четирите блока на АЕЦ «Козлодуй», на ликвидаторите на селското стопанство, на сключилите срещу дебела комисионна или заради натиск на съответното посолство заробващите договори с двата американски Теца. И за много други неща ще гласуват.

Затова и думи като пряка, полупряка, партиципаторна, колаборативна демокрация са новата мода, чрез която се прави опит да се върне доверието на гражданите в политиката. Много партии пренаписват своите устави, давайки на своите членове директна роля в подбора на партийни кандидати, партийни лидери и даже формирането на партийни политики, премахвайки посредниците между ръководствата и членската маса във вид на различни представителни органи на местно и централно равнище от типа на областни съвети, национални съвети и пр. Така се създават нови взаимовръзки между партийните ръководства и членската маса. В онези от тях, в които членовете получат нови правомощия и възможности да влияят върху партийната политика, се наблюдава нов прилив на енергия и потенциал за взаимовръзка на партиите с една по-широка електорална база.

У нас приложение на форми на вътрешнопартийна пряка демокрация най-напред предложи СДС. През 1996 г. организира първични избори за кандидат за президент между Жельо Желев и Петър Стоянов. През 2008 избра с пряк избор за председател Мартин Димитров, а през 2012 г. - Емил Кабаиванов. Това стана обаче в условия на тежка криза и разпадни процеси, със загуба като цяло на подкрепа сред българите. Пряката демокрация нямаше оздравяващ ефект, сблъсквайки се с популистка вълна, подхранваща обратната тенденция на възход на популистки лидери, изграждащи партии отгоре надолу.

Тенденцията на засилване на пряка демокрация върви обаче в цяла Европа.

Лейбъристката партия във Великобритания преди останалите европейски партии започна да използва дигиталните технологии в комуникациите си с избирателите. През 1994 г. бе дадена възможност всички членове на партията да участвуват чрез е-мейл в гласуването при избора на нейния председател. Всички чрез интернет гласуване утвърдиха и проекта за Манифест на Лейбъристката партия преди парламентарните избори през 1997 г. През 2010 г. пак всички избираха свой лидер между двамата братя Ед и Дейвид Милибанд.

Консервативната партия във Великобритания промени устава си и през 2005 г. пряко избра лидера си Дейвид Камерън. Същата система на пряк избор бе въведена и за партията на Либералните демократи.

В Италия през 2005 г. Романо Проди циментира своите претенции да води своята партия, осигурявайки си номинация чрез първични избориа. През 2007 г. Демократическата партия на Италия проведе преки избори за партиен лидер, в които имаха право да гласуват всички италиански граждани над 16 години.

По подобен начин Франсоа Оланд преди да бъде избран за президент бе номиниран чрез пряк избор на два тура, в които участвуваха над 2 млн. гласуващи през 2011 г. от около 240 000 избиратели на партията.

Дигиталните технологии улесняват този процесс и нарастват случаите не само на пряк избор на лидери, но и на партийни и общонародни референдуми. Връщането към задължителния мандат на депутатите, които да могат да бъдат отзовавани, също е израз на пряка демокрация и преодоляване на отчуждението между маси и политици. Тя е лек срещу партийни клиентели и олигархизацията на партите.

В същото време обаче пряката демокрация не може да бъде панацея, когато една партия се е спуснала по нанадолнището и няма визия и адекватно политическо поведение. В ПАСОК Венизелос бе избран с пряка демокрация, но това не попречи за срива на партията. СДС умря, въпреки прекия избор на двама последователни лидери. Същото се случи и с Пиратската партия в Германия, която първоначално показа изключителни успехи, но след това скандали в нея смъкнаха гласовете за нея при избора на европарламент през 2014 г. до 1.45 % от целия вот. У нас проблем пред призивите за пряка демокрация е сривът на образованието, опростачването, увеличаващата се маса неграмотни. Факт е също, че независимо от това как се избират лидерите, изследванията показват, че тяхната роля за успеха на партиите не намалява, а нараства, а масите не са безгрешни и изборът на лидер може да осигури възход на партиите, но и да ги убие.

Пряката демокрация е неизбежна тенденция днес в условията на изостряща се криза на неолибералната многопартийна представителна система. Тя е обаче необходимо, но не достатъчно лекарство във все по-сложния, бързопроменящ се свят на ХХІ век.