/Поглед.инфо/ Много месеци наблюдавахме в центъра на София политическо шоу, наречено протест. В него имаше всякакви художествени изпълнения. Зрелището и невъобразимият шум на тъпаните трябваше да скрият интелектуалната мизерия, съпроводена с крясъци “Оставка”, боядисването на паметници и пърформънси. Неспособността да се каже членоразделно нищо друго освен “оставка” бе заместена с грижливо пакетирана с пиар техники шоу култура.

Всъщност преходът към капитализъм у нас започна като едно голямо шоу – с куп представители на шоу индустрията – от Васко Кръпката до Богдана Карадочева. То не бяха песни, то не бяха концерти. СДС започна своя възход с шоуто на рокзвезди и техните песни. Доста хора от тази индустрия станаха даже и депутати. Купища артисти и режисьори – от Тодор Колев, Евгени Михайлов през Коста Цонев до култовия за БСП Стефан Данаилов - участваха в нашите народни събрания. Жорж Ганчев спечели дори стотици хиляди гласове в президентски избори с хватки на шоумен.

И така 25 години – зрелища, позорища, сарказъм, черен пиар, скандали, с които в ставащото в страната интелектът и компетентността бяха изтикани встрани, за сметка на емоциите, афектите и страстите. Равнището на шоуто се сриваше постепенно със сриването на живота на милиона българи. От рок концерти се мина към всякаква палячовщина и чалга.

Ключов прийом, за да получи популярност Кобурготски, бе привличането в парламентарната група на известни журналисти и артисти. Неговият ученик Борисов, когато решава да прави партия, не отива при интелектуалци и експерти да готвят програма, а при шоумените Слави Трифонов и Росен Петров и им предлага да го сторят заедно, даже като в обикновен бизнес се разбират (по думите на самия Петров, възмутен че Борисов не е спазил уговорката) да делят 50 на 50. И след това шоуто стана ежедневие. То не бяха снимки с Лепа Брена, не бяха прегръдки през рамената с Джон Траволта и Роберт де Ниро.

Борисов се чувстваше великолепно в амплоато си на шоумен. Като главен секретар на МВР и кмет игра дори себе си в два сериала. Любимата му роля като премиер бе рязането на лентички – там имаше представление, свещеник, хляб и сол, камери. “Бистришките тигри” и мачовете с тях също бяха зрелище за въздействие. Влизаше добре и в костюма на Тато като “човек от народа”. Атентати, земетресения, наводнения бяха добър декор на артистичния му талант.

Вокалистът от група “Хиподил” Светльо Витков се кандидатира за президент. После направи партия “Глас народен” и на парламентарните избори през 2013 г. получи достатъчно гласове, за да има право на държавна субсидия.

Доминирането на жълтите медии у нас подхрани масови нагласи на възприемането на политическото по тертипа на фолк звездите и други техни любимци. Те задаваха образците, нормите, авторитетите след като са сринати всички социализиращи системи. Стилистиката на Азис стана инструмент да влезеш в публичното пространство.

Няма да крия, че тук има и световна тенденция. Думите се обезцениха, за сметка на имидж културата на късния капитализъм, в който развлечението е основен бизнес. Още преди пет десетилетия френския социолог Ги Дебор говори, че живеем в “общество на спектакъла”. Кризата на либералната демокрация навсякъде се компенсира от възхода на шоу политиката. Световният екшън герой Арнолд Шварценегер стана губернатор на най-големия щат в САЩ. Италиански порнозвезди се кандидатираха за депутати. Второстепенният артист Роналд Рейгън стана дори президент. Берлускони и Саркози държаха дълго властта с таланта на шоумени. През 1992 г. кандидатът за президент Бил Клинтън участвува в известно телешоу, свирейки със саксофон – инструмент, популярен сред чернокожите американци, за да спечели от техните културни пристрастия. Наследникът му Джордж Буш се появи като публика в телевизионната игра „Милион или нищо”, българските политици гастролират в „Шоуто на Слави”. А В Италия комикът Пепе Грило не само направи партия, но за пет 5 месеца увеличи подкрепата си от 5 на 25 % и влезе в парламента с една четвърт от гласовете на италианците.

У нас всеки политик е обект на черен пиар, слухове и обстрели. Дори Христос би бил изкаран от жълтите медии мошеник и лъжец, да не говорим за злобата срещу него от интернет тролове и хейтъри. Затова той по-малко може да ги спечели с думи и обещания, на които вече никой не вярва, а с техники на привличане на вниманието и създаване на популярност.

Нещо се продава, ако може да доведе до силни усещания, може да развлича, разсмива, освобождава от напрежение, вкарва човека в някакъв мечтан или желан свят на красиви неща и хора, които липсват в реалния му живот, но така той се включва в съприкосновение с тях. Както и в шоу културата, в политиката се появи разделение между идоли и поклонници. Така тръгнаха нагоре всякакви лидерски партии. Политиците започнаха да се държат като шоу звезди, за да привлекат последователи.

Задават се евроизбори. Пред страната стоят въпроси, за които трябва да се води експертен и професионален дебат – от това какво загубихме и какво спечелихме от Европа това накъде трябва да върви тя, за да има смисъл от нашето членство. Защо относителният дял на бедните се увеличава, защо неравенството нараства, колко пари са изтекли от България при свободното движение на капитали и колко са влезли, колко пари са извлекли богатите европейски капиталистически страни от “извличането на мозъци”, на български таланти, с какво ЕС допринесе за допълнителната деиндустриализация и периферизация на България? Докога България ще получава по-малко земеделски субсидии от гръцките, френските, португалските фермери и така селското ни стопанство отново и отново ще се убива, след като и без това преди повече от 20 години нашенските “демократи” в антикомунистическата си истерия и неолиберално оглупяване веднъж вече го ликвидираха?

Надали обаче ще бъдем свидетели на сериозни дебати по тези въпроси. Шоуто досега не направи нашия живот по-добър, но не бих казал, че се е изчерпало като като пиар похват. Да погледнем само растящите проценти за формацията на една журналистическа телевизионна звезда – Бареков и на един дългогодишен водещ и продуцент в популярно шоу – Росен Петров. Бареков си осигури чрез Петров продуцент в политическото шоу, с което да набере гласове в евроизборите. Пространството на Борисов, като шоумен се стеснява и заема усилено от нови специалисти шоумени. Всички там са минали през няколко партии с различни идеи, но идеите нямат значение. Важното е шоуто и да покажеш как ще се справиш с онези, другите, “лошите”.

Българинът все по-малко разсъждава, той все повече мрази или се забавлява. Сривът на социални статуси, провалът на реставрирания български капитализъм засилват кризата на либералната демокрация, за която се говори в световен план. Шоу политиката е компенсаторен механизъм, за да продължи тя да съществува. Като в края на Римската империя, когато масите се държат чрез хляб и зрелища. Хлябът у нас за около една четвърт от хората, които са под прага на бедността, недостига, а още толкова с много голям труд си го доставят. Затова се компенсира с нарастващо свръхпроизводство на зрелища.

Преди 2400 години големият елински философ Платон, наблюдавайки как Атинската демокрация не само, че губи войната с Пелопонеския съюз начело със Спарта, а след това изпраща на смърт Сократ – най-мъдрия човек на древността, ще каже, че демокрацията е форма на управление, която лесно се изражда в охлокрация, в управление на тълпата. В нея не се слушат разумът, а емоциите, страстите и афектите. В демокрацията печели този, който успее да развихри страсти и афекти. Като противодействие предлага своята идеална държава, в която управляват най-мъдрите, най-знаещите, носителите на разума. В нея няма място за тогавашните шоумени и той гони музикантите, артистите и поетите от своята идеална държава. Като гледам нашата шоу политика, наречена “демокрация” все повече се убеждавам, че Платон затова е бил гениален, защото е могъл да види неща, които ще се случват и след 24 века.

Преса