Тезата, че социализмът е загубил икономическото съревнование, оказал се е икономически нежизнеспособен и е рухнал е популярна както сред десницата, така и сред левицата в Източна Европа, защото и едната, и другата са със силно вкоренени обяснителни нагласи, идващи от традицията на икономически детерминизъм, характерна за вулгаризираните версии на марксизма, популярни дълго в Източна Европа. Подобен тип обяснение е неубедително на първо място за Съветския съюз, но също и за България. Съветският съюз не беше по това време в тежка икономическа криза, независимо че от 70-те години имаме намаляване на темповете на икономически растеж. Такова намаляване имаме в един или друг период във всяка друга страна в света, включително в Западна Европа и САЩ, но те не се разпадат. Неслучайно съветолозите и изобщо всички наблюдатели на ставащото в СССР не можаха да предвидят това, което ще стане. Собствено икономическите показатели, които най-често се използват за такива прогнози, не сочат в никакъв случай разпад на съществуващите обществени системи.[i] Нещо повече, към 1980 г. в държавите, смятащи себе си за марксистко-ленински, живее една трета от световното население и те произвеждат около 40 % от световната промишлена продукция.[ii]

Икономическите трудности на водещата държава сред тях - СССР на предходни етапи са били много по-тежки, но той не се е разпадал. Във водещата статия на едно от най-сериозните американски списания “Форин полиси” от юли 2011 г., по случай 20 годишнината от разпада на СССР, под знаменателното заглавие “Всичко, което знаете за колапса на Съветския съюз е неправилно”, се казва: “Нито един от ключовите параметри на икономическо развитие до 1985 не показва бързо приближаващото се бедствие. От 1981 до 1985 г. растежа на БВП на страната, макар да е забавен в сравнение с 60-те и 70-те години, е средно 1.9 % годишно. Същото вяло, но едва ли катастрофично развитие, продължава през 1989 г. Бюджетният дефицит, който от Френската революция е разглеждан като най-отчетливия израз на приближаваща се революционна криза, е по-малко от 2 % през 1985 г. Макар да нараства бързо той остава под 9 % през 1989 г. – размер, който повечето от икономистите смятат за напълно управляем.

Бързото падане на цената на нефта от 66 долара на барел през 1980 г. на 20 долара за барел през 1986 г. вероятно е тежък удар по съветските финанси. Все пак обаче, преизчислен спрямо инфлацията, нефтът на световните пазари е по-скъп през 1985 г. в сравнение с 1972 г. и само с една трета по-евтин през 70-те години. В същото време доходите в Съветския съюз нарастват с 2 % през 1985 г. и преизчислените според инфлацията заплати продължават да растат през следващите пет години до 1990 г. сред над 7 процента ”[iii] От гледна точка на човешкия потенциал страната има огромни възможности. Така например около 50 % от инженерите в света по това време са в СССР и дори в Политбюро основната част от хората са с инженерно образование.[iv] Показателно е, че паралелно със СССР през втората половина на 80-те години определени икономически затруднения има втората капиталистическа икономика в света Япония – нейните темпове на растеж устойчиво падат, но това не предизвиква разпадни процеси, както в СССР.

Ако вземем и данните за България за периода от 80-те години на ХХ век, ще видим също, че икономическият детерминизъм е още по-малко валиден. За периода 1981-1989 г. средногодишният темп на увеличаване на брутния вътрешен продукт на човек от населението България е 3.3 % и с него нарежда по това време страната на четвърто място в Европа след Норвегия, Швеция и ГДР и на девето място в света.[v] Докъм 1985 г. България е една от най-динамично развиващите се страни в света. Няма безработица, има курс на изграждане на високотехнологична икономика, престъпността не представлява обществен проблем. Ако направим сравнение с външния дълг на страната през 1939 и 1989 г. ще открием следното. В сравнение с износа на България за 1939 г. (6.07 млрд. лева) външният дълг на страната е равен на 2 пъти стойността на годишния износ (по цени от 1939 г.). През 1989 г. България има външен дълг от 10.5 млрд. долара и в сравнение с външния износ за 1989 г. (16.3 милиарда долара) външният дълг на страната е равен на 0.65 от стойността на годишния износ.[vi] Като относителен дял спрямо БВП той е по-малък отколкото този на повечето развити западни държави в момента. Нещо повече, той е по-малък отколкото съвкупният дълг сега, 23 години по-късно, включващ публичния и частните дългове. Само дългът на частните фирми от нефинансовия сектор в края на 2011 г. е бил, според проучване на Българската стопанска камара 163 млрд. лева, което е 2.27 пъти повече отколкото е бил БВП на страната за съответната година и четири пъти повече отколкото е бил износът на България. Така се оказава, че след 23 години реставрация на капитализма задлъжнялостта е с пъти по-голяма.

Икономическият хаос и разпад в СССР са резултат на перестройката и на съответните управленски решения, а не обратното. Той е следствие, а не начало на процеса. Ако използваме известната “Теорема на Томас” на социолога Робърт Мертън, гласяща, че “ако хората дефинират ситуациите като реални, те са реални по техните следствия”, то според проучването на Леон Арон в американското списание “Форин полиси” “реалното влошаване на състоянието на съветската икономика стана следствие едва и в резултат на фундаменталната промяна на възприятията и оценките за съветския режим.”[vii]

Затова и неадекватни са твърденията, че социализмът се е провалил, защото е загубил икономическата си жизнеспособност. Не може да се каже, че се е провалил в икономическото съревнование с капитализма. До 70-те години той успешно се развива с по-високи темпове от развитите западни държави и имаме тенденция на сближаването им. След това имаме забавяне, тъй като западните държави успяват преди него да започнат третата индустриална революция, но такъв процес е започнал и в Източна Европа и може да се очаква, че след неговото завършване би могло да има ново ускорение. Това се вижда и от примера на Китай, който успешно не само продължава своето съревнование с развитите западни държави, но и извършва преход към технологиите на третата индустриална революция.

Друг е въпросът, разбира се, че по-високото равнище на икономическо развитие на Западна Европа и САЩ им дава възможност да създадат и високо равнище на потребление на голяма част от населението, предпоставка е и за мощни идеологически механизми, които в условията на глобализацията, могат да влияят по-активно и върху бившите социалистически страни.

Още знаменитият Алексис дьо Токвил, описвайки причините за избухването на френската революция ги открива не в тежкото материално състояние или неуспешната икономическа политика, а точно обратното – в опасностите от дестабилизация на една система във време на реформи. Точно това става с горбачовата перестройка, която дестабилизира и разрушава не само СССР, а цялата, свързана с него система, с изключение на Куба.

______________________________________

[i] Вж. Xenakis, Christopher I. What Happened to the Soviet Union? How and Why American Sovietologists Were Caught by Surprise, Westport, CT: Praeger Publishers, 2002.

[ii] Вж. Лейн, Дэвид. Подъем и упадок государственного социализма: Индустриальное общество и социалистическое государство, Киев, Институт социологии НАНУ, 2006, с. 15.

[iii] Aron, Leon. Everything You Think You Know About the Collapse of the Soviet Union is Wrong, Foreign Policy, July/August 2011.

[iv] Petrov, Kristian. Construction, reconstruction, deconstruction: The fall of the Soviet Union from the point of view of conceptual history, In: Studies in East European Thought, 2008, Vol. 60, N 3, p. 182

[v] Вж. България и Европа през 1939 и 1989 г., погледнати от статистическите годишници на Царство България и Република България, Съставител Иван Цветков, С., Изд. Къща “Христо Ботев”, 1994, с. 20-21.

[vi] Вж. България и Европа през 1939 и 1989 г., погледнати от статистическите годишници на Царство България и Република България, Съставител Иван Цветков, С., Изд. Къща “Христо Ботев”, 1994, с. 47-48.

[vii] Aron, Leon. Everything You Think You Know About the Collapse of the Soviet Union is Wrong, Foreign Policy, July/August 2011.