Под пауперизация от дневния Рим насам се разбира масово обедняване на народа, докарването му до просешка тояга. Това бе направено с българския народ през последните 23 години.

Според знаменитото изследване на Аугус Медисън “Световната икономика. Перспективите на едно хилядолетие” (ОИСР, 2001), прилагащо единна методика за различни периоди и проследяващо дългосрочно определени тенденции, относителният дял на хората, които могат да бъдат характеризирани като бедни в България през 1987-1988 г. е 2 %. През 1993-1995 г. той става 15 %.

Десет години по-късно, според НСИ през 2005 г. живеещите под линията на бедност са нараснали на 18.4 % от населението, през 2008 г. – на 21.4 %, а по данни от септември 2012 г. те са вече 22.4 %. Като относителен дял от населението, системата на неолиберален капитализъм за 23 години е създала почти 11 пъти повече хора, живеещи в бедност, в сравнение със завареното състояние при социализма.

Правителствата възприемат стратегия за развитие на страната чрез поддържане на ниски доходи и бедност, въобразявайки си, че така ще привлекат инвестиции отвън. По данни на КНСБ от 2011 г. една трета от заетите у нас се трудят в сектори, в които средното заплащане ги определя като работещи бедни.

Според изследване на «Алфа Рисърч» от 2010 г., около 60 % от българите определят себе си като бедни. Според данни на НЦИОМ от септември 2012 г., 60 % от населението изпитва затруднения при плащането на комуналните разходи за отопление, ток и вода. При това обедняването през последните години е протекло така ускорено, че около 80 % заявяват, че са свили допълнително своите разходи в сравнение с 2008 г.

За две десетилетия социализъм между 1961 и 1980 г. половината от българите са имали достатъчно средства, за да се сдобият с ново жилище. За двете десетилетия капитализъм 1990-2011 г., дори във времето на големия строителен бум, едва 8.5 % успяват да получат ново жилище, а огромно количество хора са загубили своите жилища, заради дълговете, които са натрупали.

Преходът към капитализъм е довел десетки хиляди хора до състоянието на бездомни, скитници, просяци, живеещи в гета. Милиони са декласираните, стотици хиляди трайно безработните. Дванадесет години след началото на този преход средната реална работна заплата, която получава българина и реалните стоки, които може да купи с нея, се равнява на 52 % от тази през 1989 г. Средната реална пенсия, измерена чрез това, което може да се купи с нея, е 43.7 % от равнището на пенсията в последната година на социализма. Индексът на реалния доход средно на лице от домакинствата е рухнал на 34.9 %. Две десетилетия след края на социализма, през 2008 г., средната реална работна заплата е 61.93 % от времето на последната година на социализма.

През 1989 г. средно на човек от населението са консумирани годишно 77.8 кг. месо, а през 2009 г. – 30.7, т.е. повече от два пъти по-малко; спадът при други продукти е: за прясното мляко десет пъти - от 192.8 кг. на 19.9; хляб и тестени изделия - от 192 кг. на 105.9 кг.; яйцата - от 255 на 131; плодове от 84.8 на 44.3. Равнището на потребление на основни стоки от 1989 г. няма да бъде достигнато дълго време, като се има предвид изоставането на равнището на доходи в сравнение с онзи период, т.е. близо две десетилетия преход няма да доведат до същото равнище на удовлетворяване на базисните потребности на гражданите като цяло, както е било в края на социализма.

Статистическите данни на Евростат за 2010 г. класират България на първо място в ЕС по дела на населението, което е заплашено от бедност или социално изключване. Става дума за 41.6% от българското население, като сред възрастните хора над 65 години този процент се вдига до 55 %, т.е. повече от половината, а при децата процентът е 44.6 %. За сравнение през същата тази година делът на хората, заплашени от бедност или социално изключване за ЕС като цяло е 23.4 %, а за страни като Чехия – само 14.4 %.

Според данни на КНСБ, изнесени през октомври 2012 г., границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическото оцеляване е достигнала 213.61 лв. за едно лице. Под прага на бедност в България са около 23% от домакинствата в страната или това са 1,66 млн. души..Домакинствата с доход на едно лице над издръжката на живот от 562 лева на човек са около 16,1%, като спрямо декември 2011 година има ръст с 3,3%. С общ доход на едно лице от домакинството до 290 лева, т.е. много под необходимото за издръжката, са около 50% от домакинствата в страната

В десетилетията на социализъм гладът е изкоренен. Две десетилетия след неговото разрушаване ето няколко от всекидневните заглавия в българските медии: “Брат и сестра умряха от глад и пневмония”, “Бебе умря от глад и мизерия”, «Безработен глава на семейство се обеси», «Млад мъж се обеси заради невъзможност да си плаща кредитите“, «Мъж си извади сам зъб от немотия», «Дете в дом умря от глад». В резултат на налагането на периферен капитализъм, България се е превърнала в бедното и нещастно гето на Европа, в което хората умират от глад. Броят на умрелите от глад и стрес, самоубилите се от безработицата, отишли си, поради липса на здравни осигуровки и разрушаването на здравната система, от скока на престъпленията, от превръщането ни в най-болната нация в Европа, от създадените от системата след 1989 г. стотици хиляди наркомани е в много пъти повече от пострадалите непосредствено след 9 септември 1989 г. Някой е виновен за това, някой е извършил това през последните 23 години, но партиите и техните политици, управлявали страната през този период, се правят на ни лук яли, ни лук мирисали и заедно с услужливи идеологически наемници ни баламосват с три пропагандистки шашми.

  • Безочлива лъжа в стил Гочоолу и Дочоолу от типа на фразата на Дянков, че в България «бедността е мит».
  • Отвличане вниманието от ужасното настояще на глад и мизерия за милиони хора с увеличено производство на думи за «черното минало», когато имало «опашки за банани».
  • Конспиративни съчинения за това как не депутати, политици, компрадорски елити през този период носят отговорност, а някакви тайни конспиративни сили, които ги били «измамили».

Наскоро четох, че някакви си депутати в българския парламент били решили, като част от започащата предизборна кампания, да внасят предложения за закон, с който да се наказва с глоба всеки, който посмеел да каже добра дума за някакъв си предишен режим. А нима няма основания да се обяви за престъпна системата, която доведе до днешното масово оскотяване? Няма ли някой да предложи да се наказва със затвор или с глоба всеки, който каже добра дума за социално-икономическата система и политическия режим, довел до пауперизацията и лумпенизацията на българския народ през последните 23 години и прогонил 2 млн. българи по чужбина. Система, носител на гигантски грабеж, довел милиони хора до просешка тояга, предизвикал смъртта от стрес, бедност, липса на парче хляб, повишена престъпност на десетки хиляди хора – неизмеримо повече, отколкото в прословутото Белене. Нищо че се прикрива с идеологически мантри от рода на «преход към демокрация».

 

Преса