/Поглед.инфо/ През последните години възходът на Китай роди търговската война на Тръмп срещу него с надеждата, че така той може да бъде спрян и върнат назад, а Америка да стане „отново велика“. Започна мултиполярна битка за запазване на американската хегемония и спиране на тенденцията Китай да заеме мястото на САЩ като световна сила. Тръмп предприе серия от мерки за намаляване на разходите навън, оказване натиск върху съюзниците си да поемат допйълнителни военни разходи като купуват за тази цел американско оръжие. Политиката на натиск към България за самолетите F16 в това отношение е част от отчаяните опити да се спрат загубите от търговската война с Китай. Тръмп демонстративно подкрепи Брекзит. Също така демонстративно намали статута на представителството на ЕС в САЩ, предпочитайки не единен съюз, а отделни държави, на които много по-лесно може да наложи едни или други искания.

Центърът на неговите атаки в нарастващо несигурния, хаотичен и мултиполяризиращ се свят обаче бе Китай. Заговори се за „студена“ и „хибридна“ война между САЩ и Китай. Отношенията помежду им започнаха да се изострят. Тръмп демонстрира стремеж към деглобализация, чрез която да спре огромните китайски външноикономически успехи във вид на гигантски търговски излишъци в отношенията със САЩ и други страни. Стратегията на американците бе да се затрудни китайският износ и така вкара в рецесия и задържи развитието на китайската икономика. Десетки автори започнаха да прогнозират възможна ли е и при какви условия реална война между двете страни. На този етап обаче центърът на американската атака бе облагането с мита на китайските стоки и затрудняването на китайски инвестиции в чужбина, ускорената надпревара в областта на новите технологии на четвъртата индустриална революция и особено на изкуствения интелект и роботиката.

Какви са резултатите досега от започнатата битка между комунистически Китай и тресящите се от битката между протекционизма на Тръмп и неолибералния глобализъм на демократите САЩ? Управляваната от Китайската комунистическа партия най-голяма демографски страна в света, с най-голям БВП по паритет на покупателната способност в света, с най-високи темпове на развитие за толкова дълъг период сред всички държави в света, извадила 800 милиона души от бедност за четвърт век е печелившата в тази битка. Тези дни бяха публикувани данни за китайския износ през изминалата година и се оказва, че независимо от американските усилия търговският излишък на Китай със САЩ през 2018 г., когато Тръмп започна своята търговска война, е най-големият от 2006 г. насам.

Въпреки всичките препятствия, които се опита да му наложи Тръмп, търговския излишък на азиатският гигант със САЩ е нарастнал със 17 % до 323.32 милиарда – най-високият от 2006 г. насам. Доналд Тръмп започна търговската война с Китай, за да намали огромния търговски дефицит на САЩ и вместо да го намали той нарасна. Износът на Китай за САЩ е нараснал с 11.3 % през 2018 г. в сравнение с 2017 г. и е стигнал 478.4 милиарда долара, докато износът на САЩ за Китай е нарастнал само с 0.7 % до 155 милиарда долара.

Въпреки нарастващата несигурност и промени в световната икономика през 2018 г. Китай е постигнал като цяло рекордният износ на стоки за 4.62 трилиона долара в различни страни на света. Това е с 12.6 % повече в сравнение с предходната година, независимо от вълната от протекционизъм, митнически и други препятствия, характеризиращи света като цяло.

Китай печели търговската битка със САЩ. Затова американците се мъчат отчаяно да намалят търговския си дефицит и извиват и ръцете на съюзниците си, за да купуват допълнително техни стоки, както става например със заплахите към Германия да спре „Северен поток 2“ с Русия, за да могат да продават по-скъпия си втечнен газ на европейците. Или както става с натиска на страни като България да купуват техни самолети и вероятно да спрат минаването и на „Турски поток“ през страната ни.

САЩ хвърлиха през последните десетилетия трилиони във войни в различни части в света и в повечето случаи не спечелиха. Така бе във Виетнам, Ирак, Афганистан, Сирия и на редица други места. Сега губят и търговската война с Китай. При това Китай продължава своето настъпление не само към САЩ, но и в глобален план. Неговият търговският внос и износ със страните по Пътя на коприната е нараснал през 2018 г. с 13.3 %, а с подложената на американски и европейски търговски ограничения Русия – с 24 %.i

Китайският износ за САЩ нараства, а в същото време големият губещ от търговските войни на Тръмп се оказва обикновеният американец. В резултат на неговите действия средният американски потребител е трябвало през 2018 г. да плаща 850 долара допълнително за същите стоки, които е потребявал година преди това.ii При стагниращите заплащания на голямата част от американците и тенденцията на намаляваща средна класа в тази страна това означава влошаване на тяхното положение и нарастващо недоволство, превръщащо САЩ все повече в поляризирано общество, бълбукащо от нарастващи противоречи и всякакви рискове.

В същото време китайският търговски излишък се увеличава, а не намалява, както му се искаше на Тръмп. Той се надяваше да успее да спре възхода на Китай, както успя да направи същото с възхода на Япония през 1985 г. Рейгън с така нар. „споразумения в Плаца“, с които принуди японците да се съгласят стойността на долара да намалее повече от два пъти, за да се увеличи стойността на внасяните японски стоки в САЩ. Тогава успя, защото Япония бе много по-зависима страна. Китай обаче е нещо съвсем друго. В технологическо отношение в много сфери той вече изпревари САЩ. Годишно броят на новите патенти в Китай е много по-голям от този в САЩ. Броят на кадрите в областта на природните науки, математиката, инженерната сфера в Китай е няколко пъти по-голям отколкото в САЩ. В голяма част от новите технологии Китай се превръща в лидер. Продължава своя възход, а противоречията в САЩ не намаляват, а нарастват. Прогнозите за нова голяма криза през тази или следващата година ще се превръщат вероятно в самосбъдваща се прогноза. И загубите в търговската, в икономическата война вероятно ще започнат да се компенсират със засилваща се милитаризация, която върви ускорено в целия свят и с нарастваща интензивност на други видове войни.

i China’s 2018 trade surplus with US at highest level since 2006: customs data, In: Global Times, http://www.globaltimes.cn/content/1135655.shtml,14.01.2019

ii Garrie, Adam.  China’s Trade Surplus With US Hits 12 Year High in Spite of Trade War, In: https://eurasiafuture.com/2019/01/15/chinas-trade-surplus-with-us-hits-12-year-high-in-spite-of-trade-war/?fbclid=IwAR3WB6Bp8UmDsIDXmCWjCNGyJHeM2iFoNPLLx-9w7eS3hPRJCFaCh0A286U, 15.01.2019

Клуб 24 май


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели