/Поглед.инфо/ През 1784 г. на Джордж Вашингтон, първи президент и и основател на САЩ, са направени нови зъби, извадени преди това от устата на неговите роби (1). Той е един от най-големите робовладелци в Америка и трябва да има зъби. За робите такова право не се полага. И смята за естествено да извадят зъбите от устата на робите, за да има той с какво да дъвче. Робовладелецът има право на зъби, робът – не.
Ако американците имаха партии и „демократи“ като българските, щяха да съборят паметниците му и да сменят името на столицата на САЩ, за да не е на този кръволок и робовладелец, щяха да внесат предложение за закон, с който да обявят „режима му“ за „престъпен“. А вместо това те го славят като „баща на американската нация“, издигнали са му сума ти паметници, назовали са какво ли не с неговото име, сложили са му образа върху милиарди долари и центове. Защо ли американците не вземат пример от нашите политици и от нашето Народно събрание да приемат една декларация за „престъпния режим“ на Джордж Вашингтон? Изостават в „демокрацията“!? А може би има друга причина? Не го правят, защото класовото разделение по отношението на правото да имаш или нямаш зъби в устата е характерно за Америка от времето на Джордж Вашингтон до наши дни.
На загрижените за „целия народ“ политици в българския парламент, които ще се уплашат и възнегодуват от поставената в заглавието на тази статия фраза „класова политика“, ще кажа, че то е взето на заем от последния брой на списание „Дисент“, издавано в САЩ (2) – мечтаният рай за нашенските „демократи“, срутващи социализма в края на 80-те и началото на 90-те години. Неравенството по отношение на зъбите в устата ни и достъпът до зъболекар отразяват най-дълбоки социални и икономически разделения, които започват от времето на робовладелския капитализъм на Джордж Вашингтон и продължават до времето на тресящия се от противоречия неолиберален капитализъм на Доналд Тръмп.
„Дисент“ описва как това неравенство, както и в България – нали и ние се хвърлихме с главата надолу в дълбините на този капитализъм – има както териториално-икономически, така и социално-икономически измерения. Над 50 милиона американци живеят в региони, в които трудно могат да намерят зъболекар. Както и в България. Затова и огромната част от тях са с болни зъби и остават без зъби. А много от тези, които могат да открият нужната клиника, нямат парите за това.
Една трета от населението се сблъсква със значителни трудности при осигуряването на зъболечение. През 2016 г. 74 милиона американци не са могли да получат здравно обслужване. Нямат хората, както нямаме и ние, за разлика от времето на разрушения и разграбен социализъм, всеобщ и равен достъп до здравеопазване, за да могат да имат и зъби. Този, който има пари, особено ако е сред единия процент най-богати, ще се усмихва с бели и красиви зъби, по-бедната част от населението ще ходи и фъфли без зъби. Като робите на „бащата основател“ на Америка Джордж Вашингтон.
Според проучване през 2015 г., един от всеки трима бедни пълнолетни американци не смее да се усмихне, за да не се изложи поради състоянието на зъбите в устата си. Ако си с развалени зъби и се усмихнеш, и това се види, докато си търсиш работа, бързо ще те отпратят. Джордж Вашингтон е държал при себе си робите, чиито зъби е извадил, те са продължавали да му работят по плантациите и той им е подхвърлял по нещо да гълтат, макар и без зъби. Нали са му трябвали, за да му работят. Днешните американски работодатели и капиталисти обаче не искат да вземат на работа класата от хора без зъби, извадени в крайна сметка от системата на американски капитализъм. Май ще излезе, че е било по-добре да си беззъб роб при Джордж Вашингтон, отколкото беззъб бедняк при Доналд Тръмп. Така класовото разделение днес допълнително се задълбочава. Ако си без зъби и с развалени зъби, е опасно да се усмихваш, добре е да си държиш ръката пред устата и в крайна сметка си обречен на бедност до смърт. Това е! Класово разделение и класова политика в различни версии от времето на Джордж Вашингтон до времето на Доналд Тръмп!
А как стоят нещата у нас?
Има ли класово разделение по отношение на правото на зъби? Нали в началото на прехода към капитализъм наивникът Тодор Колев, изпълнен с „демократични“ мечти, пееше „Как ще ги стигнем американците“. Е, стигнахме ги, усвоихме базисните им „евроатлантически ценности“ на класовата политика и класовото неравенство.
По времето на социализма във всяко селце и всяко училище имаше зъболекар. Поколението, израснало в този период, имаше равен достъп до зъболекар, без това да му създава материални проблеми. След 1989 г. хукнахме да гоним американците. До къде стигнахме?
Национално представително проучване, проведено по поръчка на вестник „Класа“ преди няколко години, установява, че 22% от пълнолетното население на България не е ходило на зъболекар в последната година, независимо от това, че е имало нужда от зъболекарска помощ. Нямало е средства да си плати (3). Друго изследване, направено от Българския зъболекарски съюз сред навършилите 60 години, показва, че половината от тях, или общо около един милион, са без зъби, защото не могат да си платят. 20 % са с обеззъбена горна, а 17 % – долна челюст. Други 13 % нямат нито един зъб в устата си (4).
В по-бедните региони и в гетата е пълно с хора без зъби. Класовото разделение по отношение на правото да имаш или не зъби в резултат на „свободата“ и „демокрацията“ след разрушаване на безплатното здравеопазване при социализма ни е доближило до американците. При социализма имахме равно право и възможности да се усмихваме. Сега щом си беден, си без зъби и нямаш право и възможности дори да се усмихваш. Можеш само да стискаш уста с ръка пред нея и да си повтаряш наум психотерапевтично, за успокоение на нещастното ти тяло и душа: Свободен съм!“, „Шастливо живея в демокрация!“, „Нищо че нямам зъби, за сметка на това имам евроатлантически ценности!“
Няма ли някой да запее как сме ги стигнали и можем да ги задминем американците? В класовото неравенство по зъбите! Щом си в класата на нямащите, бедните, без натрупано богатство, нямаш право на зъби! Ако си от другите, богатите, разграбилите построеното от милионите българи по времето на социализма, ако си от новите капиталисти, можеш да правиш щастлива усмивка и да се хвалиш какви придобивки ти е донесло това, което българските политици и обслужващите ги идеолози демагогски маскират с думите „преход към демокрация“.
Бележки:
(1) Coard, Michael. George Washington’s teeth not from wood but slaves, In: The Philadelphia Tribune, February 24, 2018
(2) Otto, Mary. Class Politics of Teeth, In: Dissent, Spring 2018
(3) Григорова, Мила. Една пета от българите не могат да си позволят да отидат на зъболекар, В: http://www.klassa.bg/news/Read/article/212926_%D0%95%D0%B4%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%BE%D1%82+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B5+%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82+%D0%B4%D0%B0+%D1%81%D0%B8+%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82+%D0%B4%D0%B0+%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80, 07.10.2012
(4) Един милион българи са без зъби, В: http://www.novinite.bg/articles/82650/Edin-milion-balgari-sa-bez-zabi, 18.11.2014
