/Поглед.инфо/ Държавата не осигурява правото на ромите да се трудят, но те пък имат „правата” на скитничество и просия

След сблъсъците в Гърмен и нападението на ромчета над свещеника там доминират две интерпретации на станалото - консервативна и либерална. Консерваторите ругаят циганите и призовават за вземане на мерки срещу тях, за изселването им, за контрола и наказанието им. Либералите вдигат призиви срещу омразата, за толерантност, права на човека, за политически коректен език. Но има и трета възможна интерпретация, свързана с по-дълбоките тенденции на нарастващо неравенство по света и у нас във време на либерални илюзии за мултикултурна интеграция.

Барак Обама, като дойде на власт, обяви, че ще сложи край на расовото неравенство и резултатът са расови сблъсъци във Фергюсън и Балтимор, каквито не е имало от 60-те години на ХХ век. Преди няколко години Дейвид Камерън и любимата наставничка на Борисов Ангела Меркел обявиха, че либералният мултикултурализъм при тях се провалил. Е, ако при тях се е провалил, то при нас направо катастрофира.

Либералната партия ДПС внесе предложение да не се признава давност за деянията на извършителите на възродителния процес, но не може да обясни защо социологическите изследвания в началото на 90-те години показваха, че българските турци и роми изпитват най-голяма носталгия към социализма и Тодор Живков. И защо тогава се чувстваха по-интегрирани в българското общество, отколкото днес?

В началото на 90-те години ръководих проучване на етническите дистанции по-скалата на Богардус между българи, цигани и турци - при него се задават въпроси от рода на: „Съгласен ли си да имаш съсед, колега, приятел, зет и т.н. от някоя от другите етнически общност?” Изследване след две десетилетия либерална интеграция от либерални партии и фондации установи, че дистанциите са станали два пъти по-големи. Етническите общности са се отчуждили една от друга, намразили се, т.е. това е било на практика либерална дезинтеграция, чрез която са били, затворени, обособени отделени и отдалечени от българската нация.

Социалистическата интеграция на българските роми и турци до 1989 г. се основава на равенство в собствеността, осигуряването на труд и жилище на всеки, предимство на роми и турци в образованието, трудови войски, в които се научаваш на дисциплина, получаваш професия.

Политиката на либерална интеграция след 1989 г. се опира на безкрайни разговори за равенство във формалните права, за толерантност, срещу „езика на омразата”, за това, че трябва да ги наричаме „роми”, а не цигани. Държавата не осигурява правото на ромите да се трудят, но те пък имат „правата” на скитничество и просия, от които са лишени при социализма. Няма равенство по отношение на собствеността, нито грижа за осигуряване на заетост, но има лозунги за „майчин език” и мултикултурализъм, капсулиращи съответните етнически и религиозни общности.

Основна сфера, в която работят по-голямата част от българските цигани по времето на социализма, е селското стопанство. До 1986 г. има 280 цигани, наградени с ордени от Президиума на Народното събрание за високи заслуги за работата им в селското стопанство. Има и герои на социалистическия труд. Затова и неолибералната дезинтеграция започва с ликвидацията на ТКЗС и ДЗС от СДС при Филип Димитров. С това близо половината от ромското население остава без работа. Според преброяването на населението през 2011 г. едва 19,5% от ромите над 15 г. имат работа. Две са основните следствия от това.

Първото е много по-ускорено обедняване и взривна декласация на тази общност в сравнение с останалите общности в страната. Според изследване на Световната банка от 2001 г. ромската общност е 10 пъти по-бедна от останалите групи.

Второто е нарастващата престъпност. Още през 30-те години на ХХ век социолозите установяват връзка между безработица и битова престъпност - 1% увеличение на безработицата води до около 1% увеличение на престъпленията срещу собствеността. Като знаем, че в определени региони безработицата сред ромите е до 90% можем да си обясним тяхното връщане към кърджалийските времена на масови грабежи.

През 1980 г. 49% от ромите в България живеят в обособени махали. През втората половина на 90-те години на ХХ век изследванията показват, че над три четвърти от тях вече живеят сегрегирано.

Основен инструмент за интеграция на ромите по времето на социализма, оказал се изключително успешен, е масовото и безплатно образование. През 1946 г. 81% от тях са неграмотни. Започва радикална промяна и малко след края на социализма, през 1992 г., неграмотността пада до 11%. Всички роми при социализма, изкарали поне среден (3) на кандидатстудентски изпити, имат право да влязат във ВУЗ. След 1989 г. ускорено се тръгва назад. Проучване на агенция АССА-М през 2005 г. показва, че 64% от ромите на възраст между 15 и 19 години са реално неграмотни. Поколението, израсло след 1989 г., е запратено в периферията на обществото така неграмотно, както са били неговите деди преди повече от 70 години.

При капитализъм, при който всичко е стока, лишените от възможност за удовлетворяване на базисни потребности роми се превръщат в неолиберални роби, предмет на покупко-продажба в три основни отношения:

Покупката и продажбата на физическото тяло на циганина чрез производството на деца стока, която да продадеш в чужбина или да ползваш като инструмент за социални помощи. Проституиращата продажба на тялото, а България е един от шампионите по брой проститутки на човек от населението в Европа, се реализира главно именно от ромската общност.

Покупката и продажбата на политическото тяло на циганина като носител на изборни гласове от партии, политици и кметове чрез изкуствено преселване, подаръци, подкупи, затваряне на очите за неплащане на сметки.

Покупката и продажбата на духовното измерение на циганина от различни религиозни секти и на първо място от ислямски фондации, привличащи го с материалните възможности за оцеляване чрез тях, но които в крайна сметка му дават надежда и кауза в живота в един изглеждащ мрачен и безнадежден свят. В градове като Пазарджик хиляди роми са купени от радикалния салафитски ислям - количество, сравнимо с "време разделно", описано от Антон Дончев. Протекъл е процес на катастрофална дезинтеграция, гарниран с безплодна либерална риторика за тяхната интеграция.

Труд